Решение по дело №261/2019 на Окръжен съд - Добрич

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 260 039

 

 

гр. Добрич, 17.*.2022 г.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора  година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното т. д. № 261 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 261/2019  г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 81*/*.12.2019 г., подадена от „П. И. Б.“ АД гр. И., бул. „Д. Ц.“ № *, ЕИК ****, с която при условията на обективно и субективно съединяване срещу С.Д.С. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** и „Б. В. И. Г.“ АД гр. И., пл. „П.“ № 5, ЕИК **** са предявени следните искове:

Частичен иск срещу С.Д.С. – синдик на „Т. С. Х.“ ЕООД ( в несъстоятелност ) и „Б. В. И. Г.“ АД гр. И., пл. „П.“ № 5, ЕИК **** – застраховател на синдика съобразно чл. 6**а ТЗ за солидарно плащане на сумата от * 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика, претендиран на основание чл. 6**, ал. 3 ТЗ.

Частичен иск срещу С.Д.С. – синдик на „Т. С. Х.“ ЕООД ( в несъстоятелност за плащане на сумата от 20 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика, претендиран на основание чл. 6**, ал. 3 ТЗ.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:

Банката е ипотекарен кредитор на „Т. С. Х.“ ЕООД по смисъла на чл. 717нТЗ.

В полза на банката са учредени две договорни ипотеки:

С нот. акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, нот. делo № */20.12.2017 г. на нотариус Ю. Д.;***/20.12.2007 г., акт № *, том *, дело № *, „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД са учредили в полза на Банката ипотека върху свои  собствени към този момент недвижими имоти с идентификатори № ****и № ****С нот. акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, нот. делo № *г. на нотариус Ю. Д.;***/20.12.2007 г., акт № *, том *, дело № *, „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД са учредили в полза на банката ипотека върху свои  собствени към този момент недвижими имоти с идентификатори № ****и № ****„А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД са се легитимирали като собственици на недвижими имоти с идентификатори № ****и № ****със следните документи: нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, рег. № *, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № **; с посочения акт „Т. С. Х.“ ЕООД продава на  „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД недвижим имоти с идентификатор № **; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № **, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № **; с посочения акт „Т. С. Х.“ ЕООД продава на  „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД недвижим имоти с идентификатор № ****С Решение № *4/27.12.20* г. по т. д. № *6/2009 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е открито производство по несъстоятелност на „Т. С. Х.“ ЕООД.

 С Решение № 117/04.07.2011, г. по т. д. № 172/2011 г. по описа на Окръжен съд – Добрич „Т. С. Х.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност.

С Решение № 209/23.11.2011 г. по т. д. № *6/2009 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, вписано в АВ-СВ –Добрич с вх. № 3*2/*.03.2012 г., акт № **, том 9, са прогласени за недействителни по отношение на кредиторите от масата на несъстоятелността на „Т. С. Х.“ ЕООД горепосочените договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, рег. № *, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № ** и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № **, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № **.

Изложени са доводи, че банката не е обвързана от обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на горепосочения съдебен акт.

След съответно разрешение на Съда по несъстоятелността, синдикът на „Т. С. Х.“ е продал на „П. В.“  ЕООД недвижим имот с идентификатор № **, обективиран с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том IV, рег. № **, нот. делo № **г. на нотариус Р. Г.; актът вписан в АВ-СВ –Добрич с вх. № 4280/20.05.2016 г., акт № *, том *, за цена от 516 240.00 лв. при условията на разсрочено плащане и недвижим имот с идентификатор № ****, обективиран с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № 9*, нот. делo № **г. на нотариус Е. С.; актът вписан в АВ-СВ –Добрич с вх. № 8472/12.09.2016 г., акт № *, том *, за цена от *3 001.00 лв. при условията на разсрочено плащане.

На 02.05.20* г. в търговския регистър е обявена частична сметка за разпределение, изготвена от синдика, с която се разпределя част от постъпилата от двете продажби цена в общ размер от 724 609.04 лв., като за банката не е предвидена сума.

Банката е подала възражение срещу сметката за разпределение. С Определение № 349/27.06.20* г. по т. д. № *6/2009 г., Съдът по несъстоятелността е одобрил частичната сметка, като е оставил без уважение възражението на банката.

С Определение № 179/19.03.2019 г. по в. ч. т. д. № **5/20* г. Апелативен съд – Варна отменя частичната сметка и изготвя нова сметка за разпределение по чл. 717н, ал. 2 ТЗ, съобразно която сумата, получена в резултат на продажбата на горепосочените недвижими имоти, включени в масата на несъстоятелността по реда на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (отм.) в размер на 724 609.04 лв., се отделя за предпочтително удовлетворяване на ипотекарния кредитор.

Банката е сезирала синдика с искане за плащане в тридневен срок на горепосочената сума с нотариална покана, връчена на последния на 17.09.2019 г.

Изложени са доводи, че синдикът  не изпълнявал задълженията си, респ. изпълнявал ги е лошо, като е извършил следните противоправни действия: бездействал, за да преведе на банката сумите, представляващи пазарна цена на ипотекираните в негова полза имоти, след изтичане на срока за плащане на цената, посочена в цитираните нотариални актове за покупко-продажба на процесните недвижими имоти; не е извършвал продажба на ипотекираните в полза на Банката имоти в хода на производството по несъстоятелност за относитерно голям период от време; не е разпределял в полза на Банката сумите, получени при отдаване на ипотекираните в полза на Банката недвижими имоти.

Наведени  са съображения относно наличието на елементите на юридическия факт на чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 6**, ал. 3ТЗ за ангажиране отговорността на синдика.

В резултат на гореописаните действия на синдика, Банката е претърпяла имуществени вреди, представляващи законна лихва върху продажните цени на двата недвижими имота, които кса били обезпечение на Банката в размер на сумата от 2** 830.20 лв. Банаката е пропуснала да реализира ползи от това, че синдикът не е изпълнил задължението си да преведе сумите, представлавщи пордажна цена на двата недвижими имота, като по този начин е попречил да се погасят  задълженията по обезпечените кредити № 030-70/19.12.2007 г. и № 030-71/19.12.2007 г. Сред погасяването на задължението с цената на имоти в размер на 1 *9 241.00 лв., Банката е могла  да ползва получения ресурс за основната си дейност кредитиране, от която да генерира печалба. Средният размер на лихвите по кредити за потребление в периода 01.12.2016 г. – *.12.2019 г. е 8.07 %, на лихвите за жилищни кредити – 3.50 %, а на други кредити – 2.40 %. Ако синдикът е превел на Банката сумата от 516 240.00 лв., представляваща продажната цена на недвижим имот с  идентификатор № **, тази сума е щяло да се използва за кредитиране и да носи печалба на Банката. При посочените средни нива на лихви за кредити в банковия сектор, печалбата би възлизала на: 67 826.06 лв. ( ако сумата от 516 240.00 лв., би била използвана за кредити за потребеление при средна лихва 8.07 % за периода 01.12.2016 г. – *.12.2019 г. ); 28 798.90 лв. ( ако сумата от 516 240.00 лв., би била използвана за жилищни кредити при средна лихва 3.50 % за периода 01.12.2016 г. – *.12.2019 г. ); 19 893.68 лв. ( ако сумата от 516 240.00 лв., би била използвана за други кредити при средна лихва 2.43 % за периода 01.12.2016 г. – *.12.2019 г. ) или средно 43 8*.87 лв. при предоставяне на съответните видове кредити в еднакво съотношение.

Средният размер на лихвите по кредити за потребление в периода 01.09.2017 г. – *.12.2019 г. е 8.12 %, на лихвите за жилищни кредити – 3.33 %, а на други кредити – 2.43 %. Ако синдикът е превел на Банката сумата от *3 001.00 лв., представляваща продажната цена на недвижим имот с  идентификатор № ****, тази сума е щяло да се използва за кредитиране и да носи печалба на Банката. При посочените средни нива на лихви за кредити в банковия сектор, печалбата би възлизала на: * 152.68  лв. ( ако сумата от *3 001.00 лв., би била използвана за кредити за потребеление при средна лихва 8.07 % за периода 01.09.2017  г. – *.12.2019 г. ); 23 7*. ** лв. ( ако сумата от *3 001.00 лв., би била използвана за жилищни кредити при средна лихва 3.50 % за периода 01.09.2017  г. – *.12.2019 г. ); 17 247.86  лв. ( ако сумата от *3 001.00 лв., би била използвана за други кредити при средна лихва 2.43 % за периода 01.09.2017 г. – *.12.2019 г. ) или средно 33 *0.38 лв. при предоставяне на съответните видове кредити в еднакво съотношение.

Ответникът С. оспорва исковете като недопустими, респ. неоснователни. Излага съображения, че ищецът няма качеството на кредитор по смисъла на чл. 6**, ал. 3 ТЗ, тъй като не е ипотекарен кредитор по смисъла на чл. 717н ТЗ. Поддържа, че не са налице основанията на чл. 6** ТЗ за ангажиране отговорността му спрямо ищеца.

Ответникът „Б. В. И. Г.“ АД оспорва исковете като недопустими, респ. неоснователни.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, на основание чл. 235, ал. 2  ГПК, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:  

„П. И. Б.“ АД гр. И. е универсален правоприемник на „Ю.“ АД в резултат на преобразуване чрез вливане.

С нот. акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, нот. делo № */20.12.2017 г. на нотариус Ю. Д.;***/20.12.2007 г., акт № *, том *, дело № *, „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД са учредили в полза на Банката ипотека върху свои  собствени към този момент недвижими имоти с идентификатори № ****и № ****С нот. акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, нот. делo № *г. на нотариус Ю. Д.;***/20.12.2007 г., акт № *, том *, дело № *, „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД са учредили в полза на Банката втора по ред ипотека върху свои  собствени към този момент недвижими имоти с идентификатори № ****и № ****„А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД са се легитимирали като собственици на недвижими имоти с идентификатори № ****и № ****със следните документи: нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, рег. № *, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № **, като с посочения акт „Т. С. Х.“ ЕООД продава на  „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД недвижим имоти с идентификатор № **; и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № **, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № **, като с посочения акт „Т. С. Х.“ ЕООД продава на  „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД недвижим имоти с идентификатор № ****С Решение № *4/27.12.20* г. по т. д. № *6/2009 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е открито производство по несъстоятелност на „Т. С. Х.“ ЕООД.

 С Решение № 117/04.07.2011 г. по т. д. № 172/2011 г. по описа на Окръжен съд – Добрич „Т. С. Х.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност.

С Решение № 209/23.11.2011 г. по т. д. № *6/2009 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, вписано в АВ-СВ –Добрич с вх. № 3*2/*.03.2012 г., акт № **, том 9, са прогласени за недействителни по отношение на кредиторите от масата на несъстоятелността на „Т. С. Х.“ ЕООД горепосочените договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, рег. № *, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № ** и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № **, нот. делo № **г. на нотариус Ю. Д.;***/23.*.2007 г., акт № **, том **, дело № **.

На 26.02.20* г. ответникът С.С. е встъпил в длъжност като синдик на „Т. С. Х.“ ЕООД ( в несъстоятелност ).

След съответно разрешение на Съда по несъстоятелността, обективирано с Определение № *4/12.05.2016 г., поправено с Определение № 192/*.05.2016 г. на Окръжен съд – Добрич по т. д. № *6/2009 г., синдикът на „Т. С. Х.“ е продал на „П. В.“  ЕООД недвижим имот с идентификатор № **, обективиран с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том IV, рег. № **, нот. делo № **г. на нотариус Р. Г.; актът вписан в АВ-СВ –Добрич с вх. № 4280/20.05.2016 г., акт № *, том *, за цена от 516 240.00 лв. при условията на разсрочено плащане, както следва: 154 872.00 лв., платени към датата на сключване на сделката – 20.05.2016 г., а останалите 361 368.00 лв. – платими до 30.11.2016 г.

След съответно разрешение на Съда по несъстоятелността, обективирано с Определение № 329/11.08.2016 г. на Окръжен съд – Добрич по т. д. № *6/2009 г.,синдикът на „Т. С. Х.“ е продал на „П. В.“  ЕООД недвижим имот с идентификатор № ****, обективиран с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № 9*, нот. делo № **г. на нотариус Е. С.; актът вписан в АВ-СВ –Добрич с вх. № 8472/12.09.2016 г., акт № *, том *, за цена от *3 001.00 лв. при условията на разсрочено плащане, както следва: 177 900.00 лв., платени към датата на сключване на сделката – 12.09.2016 г. и  415 *0.70 лв., платими до 31.08.2017 г.

С оглед на реализираните продажби, Банката е предявила иск срещу несъстоятелното дружество и купувачите на процесните недвижими имоти за обявяване нищожността на сделките поради нарушаване правата й на обезпечен кредитор по чл. 717 н ТЗ. С влязло в законна сила Определение № 40/20.01.2017 г. по т. д. № 213/2016 г. Окръжен съд – Добрич е прекратил производството по делото поради липсата на правен интерес за Банката.  

На 02.05.20* г. в търговския регистър е обявена частична сметка за разпределение, изготвена от синдика, с която се разпределя част от постъпилата от двете продажби цена в общ размер от 724 609.04 лв., като за Банката не е предвидена сума.

Банката е подала възражение срещу сметката за разпределение.

С Определение № 349/27.06.20* г. по т. д. № *6/2009 г., Съдът по несъстоятелността е одобрил частичната сметка, като е оставил без уважение възражението на банката.

С Определение № 179/19.03.2019 г. по в. ч. т. д. № **5/20* г. Апелативен съд – Варна отменя частичната сметка и изготвя нова сметка за разпределение по чл. 717н, ал. 2 ТЗ, съобразно която сумата, получена в резултат на продажбата на горепосочените недвижими имоти, включени в масата на несъстоятелността по реда на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (отм.) в размер на 724 609.04 лв., се отделя за предпочтително удовлетворяване на ипотекарния кредитор – „П. И. Б.“ АД гр. И..

Банката е сезирала синдика с искане за плащане в тридневен срок на горепосочената сума с нотариална покана, връчена на последния на 17.09.2019 г.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, възприета от Съда и от страните като обективно и компетентно, размерът на законната лихва върху сумата от *3 001.00 лв. за периода 01.09.2017 г. – *.12.2019 г. възлиза на 136 390.23 лв.; размерът на законната лихва върху сумата от 516 240.00 лв. за периода 01.12.2016 г. – *.12.2019 г. възлиза на 157 452.20 лв.

Според експертното мнение на вещото лице, приходите, които би получила Банката, ако беше предоставила полагащата й се сума от продажбата на недвижим имот с идентификатор ****в размер на *3 001.00 лв. под формата на кредити за:  потребление за периода 01.09.2017 г. – *.12.2019 г. при средни лихвени нива 8.12 % са на обща стойност * 875.96 лв.; жилищни кредити за периода 01.09.2017 г. – *.12.2019 г. при средни лихвени нива 3.33 % са на обща стойност 24 *4.* лв.; други кредити за периода 01.09.2017 г. – *.12.2019 г. при средни лихвени нива 2.43 % са на обща стойност 17 619.28 лв.

Приходите, които би получила Банката, ако беше предоставила полагащата й се сума от продажбата на недвижим имот с идентификатор ****в размер на 516 240.00  лв. под формата на кредити за:  потребление за периода 01.12.2016  г. – *.12.2019 г. при средни лихвени нива 8.07 % са на обща стойност ** 816.43 лв.; жилищни кредити за периода 01.12.2016 г. – *.12.2019 г. при средни лихвени нива 3.50 % са на обща стойност 28 **8.** лв.; други кредити за периода 01.12.2016  г. – *.12.2019 г. при средни лихвени нива 2.43 % са на обща стойност 20 119.45 лв.

Приходите от лихви, които се биха получили, ако сумата от продажбата на недвижим имот с идентификатор ****в размер на *3 001.00 лв. беше раздадена под формата на кредити на база реален среден лихвен процент за кредити, отпуснати от Банката за периода 01.09.2017 г. – *.12.2019 г. – 5.31 % са на обща стойност 38 501.40 лв.

Приходите от лихви, които се биха получили, ако сумата от продажбата на недвижим имот с идентификатор ****в размер на 516  240.00 лв. беше раздадена под формата на кредити на база реален среден лихвен процент за кредити, отпуснати от Банката за периода 01.12.2016 г. – *.12.2019 г. – 5.45 % са на обща стойност 45 123.86 лв.

Вещото лице е установило, че за периода 22.08.2011 г. – 15.08.2022 г. по сметката на длъжника „Т. С. Х.“ ЕООД ( в несъстоятелност ) паричните следства от продажбата на ипотекираните в полза на Банката недвижими имоти са на обща стойност 1 *9 241.00 лв.

В хода на съдопроизводствените действия, на 19.12.2019 г. Банката като цедент е прехвърлила на „С.Г.Г.“ като цесионер вземанията си, произтичащи от Договори за кредит, в т. ч. и срещу „А.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД. 

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на елементите от фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне отговорността на синдика по чл. 6**, ал. 3 ТЗ спрямо Банката.

Съгласно чл. 6**, ал. 3 ТЗ синдикът дължи на длъжника и кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди осъществяване на правомощията си. В конкретния случай отговорността на синдика следва да се квалифицира като деликтна.  Фактическият състав на отговорността по чл. 6**, ал. 3 ТЗ включва следните елементи – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина.

Обуславящ въпрос е качеството на Банката като кредитор по чл. 717н ТЗ в производството по несъстоятелност.

Нормата на чл. 717н ТЗ е приложима при осребряване на недвижим имот от масата на несъстоятелността, върху който е учредена ипотека от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или имотът е придобит от длъжника, обременен с ипотека. В разглеждания случай ипотеките не са учредени от  длъжника, респ. длъжникът не е закупил обременените с ипотека недвижими имоти. Ипотеките са учредени от лица, с които длъжникът е договарял по обявена за нищожна разпоредителна сделка на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ. Връщането на имота по нищожно правоотношение в масата на несъстоятелността не следва да се приравняване по придобиване от длъжника на имот, обременен с тежест по смисъла на чл. 717Н ТЗ. Изготвената с определение № 179/19.03.2019 г. на Апелативен съд – Варна нова сметка за разпределение, с която сумата, получена от продажбите на ипотекираните в полза на Банката имоти е отделена за предпочтително удовлетворение на ипотекарния кредитор, не променя извода за липса на качеството на кредитор по чл. 717н ТЗ в полза Банката.

Съдът не констатира противоправни действия или бездействия от страна на синдика в производството по несъстоятелност. Действията на синдика са извършени в съответствие с решенията на събранието на кредиторите и на Съда по несъстоятелността.

Не се установи по несъмнен и безспорен начин наличието на претърпени от Банката имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

Пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото и представлява сигурен и реален приход, който е осуетен от правонарушението. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност и реалност за увеличението на имуществото – ТР-3-2012-ОСГТК. Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат установени въз основа на нормалния ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай, които обосновават извода, че без деликта ползите с вероятност биха могли да настъпят, като се съобрази с нормативното изискване вредите  да са преки.

В процесния казус, твърдените от Банката вреди имат хипотетичен характер. Пропуснатите ползи представляват реални, а не хипотетични вреди и трябва винаги да се изграждат на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почиват на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В настоящия случай липсва  сигурност за използването на въпросните суми единствено и само за кредитиране от страна на Банката, липсва сигурност за какъв вид и брой кредити биха били използвани паричните средства. От друга страна, пропусната полза би се изразила в чистата печалба от присъщата на Банката дейност по кредитиране по смисъла на ЗКИ, а не в приходите от тази дейност, тъй като Банката като кредитна институция осъществява редица преки и непреки разходи свързани с администрирането на  този вид дейност. При така установените факти не може да се направи извод, че претендираните от Банката суми представляват вреди под формата на пропуснати ползи.

С оглед на така изложените съображения,Съдът приема че в разглеждания случай не са налице елементите на фактическия състав на чл. 6**, ал. 3 ТЗ ангажиращи отговорността на ответника С..

Искът срещу ответниците  С. и „Б. В. И. Г.“ АД е неоснователен и по други съображения.

Искът за сумата от * 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика, претендиран на основание чл. 6**, ал. 3 ТЗ, е предявен солидарно срещу двамата ответници в качеството им на делинквент и застраховател.

Общият режим на пасивната солидарност се съдържа в чл. 121 – 127 ЗЗД. Законодателят познава и особени правила на този вид солидарност – чл. 50, ал. 1, чл. 53, *1, *1, 261, ал. 3 ЗЗД, чл. 76, 485, ал. 3, 513 ТЗ. Юридическите факти, които пораждат солидарността, могат да бъдат обособени в две Г.и. Първата от тях обхваща онези основания, при които солидарността възниква ex lege, без да е изявена воля от страните. Законодателят урежда пасивната солидарност в онези случаи, при които трябва да се осигури по – добра защита на правата на кредитора – така например солидарно отговарят собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се е намирала тя – чл. 50 ЗЗД; лицата, които са съпричинители на увреждането – чл. 53 ЗЗД; поръчителят и главният длъжник  - чл. *1, ал.1 ЗЗД; лицата, които са се задължили да изработят една вещ – чл. 261, ал. 3 ЗЗД.

Солидарност на длъжниците възниква и от правни сделки.

По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение.

Характерните особености на пасивната солидарност са: множество на задълженията и единство на предмета на престацията.

Пасивната солидарност трябва да се разграничава от сходната на нея фигура на т. н. „неистинска солидарност”.

Неистинската солидарност съществува в различни случаи, при които няколко длъжници дължат на кредитора една и съща по предмет или по стойност престация. Отношенията между длъжниците и кредитора, както и вътрешните отношения между длъжниците не се уреждат от правилата на солидарността, а по специални за всяка хипотеза правни норми. Типичен случай на неистинска солидарност е задължението на възложителя на работа и деликвента, на делинквента и застрахователя.  

Разграничаването между солидарността и неистинската солидарност се извършва както с оглед на съществуващата уредба, така и на конкретната воля на страните. Солидарността възниква в две Г.и случаи – когато е уредена със специална норма и когато е уговорена – чл. 121 ЗЗД. Във всички останали хипотези е налице неистинска солидарност, която се урежда със специални правила за всеки отделен случай. Наличието на неистинска солидарност не обуславя субективно пасивно кумулативно съединяване на искове срещу деликвента и застлахователя.    

В материята на деликтното право, солидарната отговорност е предвидена само в две норми: чл. 53 ЗЗД за съпричинителите на вредата и по чл. 50 ЗЗД за собственика и надзорника на вещта.

Солидарна отговорност между делинквента и застрахователя не съществува.

С оглед изложените съображения, исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника С. следва да се присъдят сторените по делото разноски  в размер на 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение  размер на 1 500.00 лв.

С оглед гореизложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  иска на „П. И. Б.“ АД гр. И., бул. „Д. Ц.“ № *, ЕИК **** срещу С.Д.С. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** и „Б. В. И. Г.“ АД гр. И., пл. „П.“ № 5, ЕИК ****  за солидарно плащане на сумата от * 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на С.Д.С. в качеството му на синдик на „Т. С. Х.“ ЕООД ( в несъстоятелност ), претендиран на основание чл. 6**, ал. 3 ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ  иска на „П. И. Б.“ АД гр. И., бул. „Д. Ц.“ № *, ЕИК **** срещу С.Д.С. ЕГН **********  с пост. и наст. адрес *** за плащане на сумата от 20 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на С.Д.С. в качеството му на синдик на „Т. С. Х.“ ЕООД ( в несъстоятелност ), претендиран на основание чл. 6**, ал. 3 ТЗ.

ОСЪЖДА „П. И. Б.“ АД гр. И., бул. „Д. Ц.“ № *, ЕИК **** да заплати на  С.Д.С. ЕГН **********  с пост. и наст. адрес *** сторените по делото разноски, в размер на 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение  размер на 1 500.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                       СЪДИЯ: