№ 99
гр. Добрич, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Снежина Ив. Д.
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20213230102489 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Б. М. с
ЕГН **********, с която срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София с
ЕИК ********* са предявени искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата следните суми:
-9500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди,изразяващи се в търпяни болки и стадания , настъпили в резултат на
ПТП от дата 04.09.2019г., предизвикано от виновното противоправно
поведение на водача на лек автомобил с марка „ ***“ с ДК № *** В. Г. В.
,застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
05.08.2021г. до окончателното изплащане;
-1849.86 лева - обезщетение за забава в плащането на сумата от 9500.00
лева за периода 04.09.2019г. до датата на исковата молба 05.08.2021 г.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД .
Претендира се присъждане сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
1
Излагат се следните обстоятелства :
На 04.09.2019г. около 17,30 часа в град Д. по улица „***“ ** пред
павилион -ключар е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил с per. №*** , марка *** ***, управляван от В. Г. В. ищцата Н. Б.
М. .Твърди се ,че при движение на заден ход автомобилът удря пешеходката
Н. М..
В резултат на удара ищцата изпаднала в безсъзнание , нямала спомен за
случилото се и към настоящия момент постоянно забравя.След инцидента е
отведена в ЦСМП и след преглед е освободена .В резултат от произшествието
Н. Б. М. получила следните травми: ожулване на дясното коляно , дясната
предмишница и лакътя.Страдала от безсъзнание, стрес, изнервяне, болки в
областта на дясно коляно и бедро ,дясната ръка и главата .
От удара в главата и долния десен крайник здравословното и състояние
се влошило ,което наложило да провежда последващи прегледи и лечения,
станала напрегната , неспокойна, изнервена и все повече стресирана .Ищцата
изпитвала травожност ,не можела да понася около себе си други хора , имала
страх от автомобили, настроението и било колебливо , подтиснато ,със
затруднение се справяла с обичайните си ангажименти, нощният и сън бил
неспокоен , събуждала се сутрин неотпочинала .
Твърди ,че в резултат на произшествието има силни болки в десните
долен и горен крайник , станала емоционално лабилна . Преди няколко
години е претърпяла няколко операции след счупване на десния крак и в
резултат на удара от автомобила след инцидента имала постоянни нетърпими
болки , наложило се да провежда лечение на травма на мускул и сухожилие
Н. Б. излага ,че страда от хипертония , онкологично заболяване , при
което е претърпяла операция на гърда , имала операции на пикочен мехур
,пъпна херния , щитовидна жлеза , жлъчка и миома .Предвид сериозността на
заболяванията си е полагала много усилия за подобряване на здравословното
си състояние .След произшествието болките и се възстановили , ставала все
по-раздразнителна и изнервена .
Ищцата изпитвала страх да се качва в автомобил , за да отиде на лекар за
преглед или лечение .
Преди ПТП-то Н. М. сочи ,че е била веесела, кантактна , а след инцидента
станала стресирана , изнервена , не можела да търпи хора , не била в
състояние дори да отиде до магазин , за да си закупи необходими продукти .
По заведена претенция на ищцата за обезщетение за неимуществени
вреди пред ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София, ответното дружество
е определило и изплатило обезщетение в размер на 500.00 лева .
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника с вх. № 8718/04.10.2021 г.
2
Оспорва се предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди по
размер, както и акцесорня иск за обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „ Гражданска отговорност „ по отношение на лекия автомобил
с марка „ ***“ с ДК № *** към датата на настъпване на процесното ПТП -
04.09.2019г.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Твърди
се ,че Н. Б. като пешеходец е нарушила разпоредбата на чл. 113 , ал. 1 , т. 1 от
Закона за движение по пътищата като при пресичане на необозначено за
целта място е била длъжна преди да навлезе на платното за движение , да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение и разпоредбата на чл. 108 от Закона за движение
по пътищата , съгласно която пешеходецът е длъжен да се движи по тротоара
.
Не се възразява, че ищцата е подала уведомление за щета до ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София.
Претендира заплащане на разноските по делото и адвокатско
възнаграждение .
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и се установява, че лек автомобил марка „*** „ с ДК
№ *** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество по силата на застрахователна полица № BG***, валидна от
15.03.2019г. до 14.03.2020г.,представена по делото / лист 274 /.
На 04.09.2019 г. около 17.30 часа в град Д. по улица „*** „ е настъпило
пътно-транспортно произшествие , при което лек автомобил марка „*** „ с
ДК № *** , управляван от В. Г. В. при движение на заден ход удря
пешеходеца Н. Б. М. .
В показанията си пред съда свидетелят В. В.,управлявал лекия
автомобил марка „*** „ с ДК № *** установява ,че на дата 04.09.2019 г.
между 17.30 и 18.00 часа е спрял автомобила пред ключарско ателие по улица
3
„*** „,времето било слънчево и сухо .При маневра заден ход усетил ,че е
опрял автомобила в нещо ,спрял веднага и видял,че е ударил ищцата Н. М. ,
която била паднала зад автомобила , повдигнал я,предложил да я придружи
но Спешна помощ , но тя отказала.Четирима души, които били пред
ключарското ателие при извършване на маневрата от страна на В. В. скочили
и му дали сигнал да спре , той не видял ищцата М. ,че е зад автомобила
.Свидетелите пред ателието му казали ,че не е пресичала пътното платно, а
се е движила по платното , в средата на платното.Когато сведетелят
предприел маневра „заден ход „ тя се оказала зад автомобила .Сочи ,че не я е
видял , при което е последвал удара.
И свидетелката М. В. П. , близка приятелка на пострадалата М., излага
в показанията си ,че след произшествието Н. М. споделила с нея ,че
автомобилът е бил спрян до тротоара , ищцата минавала зад автомобила по
платното за движение,шофоьорът потеглил назад ,при което настъпил удара .
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели , които са
непротиворечиви.Същите установяват механизма на настъпване на
произшествието –след предприемане маневра движение назад автомобилът,
управляван от В. В. , удря движещата се зад него по платното за движение
пешеходка Н. Б. М. .С поведението си водачът В. е нарушил правилата на чл.
40 , ал. 1 от ЗДвП като е предприел движение назад без да се убеди,че няма
да създаде опасност за другите участници в движението.
На 15.06.2020 г. претенцията на ищцата за обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на настъпилото произшествие от
04.09.2019г. е надлежно заведена пред ЗАД „ ОЗК-Застраховане „ с вх. № ЦУ
99-4275/15.06.2020 г. Изплатено и е обезщетение в размер на 500.00 лева но
10.09.2020 г.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищеца травматични увреждания е назначена съдебно-
медицинската експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано и
неоспорено от страните, съдът кредитира. След преглед на представените по
делото медицински документи вещото лице доктор М. Г. Ж. установява
следното :
Травмите , касаещи опорно-двигателния апарат в резултат на
настъпилото ПТП на 04.09.2019 г. засягат десния горен и десния долен
4
крайник .Предвид механизма-падане върху дясна колянна и дясна лакътна
става с ожулване на същите / без данни за значим оток и кръвонасядане /
болките са със среден интензитет , а продължителността е индивидуална , но
е в рамките на няколко дни.Продължителността на оздравителния период на
повърхностна кожна рана / каквата е ожулване на колянна и лакътни стави / е
в рамките на две –три седмици .Според представената документация за
описаните травми не е провеждано болнично лечение , няма данни и за
последващо амбулаторно такова .Съгласно медицинските документи няма
данни за усложнения от страна на описаните ожулвания , което предполага
епителизация /пълно възстановяване на повърхностния слой на кожата
.Вещото лице докладва още ,че възрастта влияе върхе всички оздравителни
процеси , но в конкретния случай на повърхностни кожни рани не оказва
съществено влияние и излага становище ,че причинените увреждания на
опорно-двигателния апарат в резултат на произшествието / ожулване на дясно
коляно , десен лакът и дясна предмишица / не биха могли пряко да повлияят
на придружаващите заболявания ,които има ищцата .
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания ищцата
твърди ,че е получила и психическа травма.
Вещите лице по назначената комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза дават следното заключение :
Към момента на настъпилото пътно-транспортно произшествие Н. Б.
М. е преживяла стрес и уплаха , които са нормална психологична реакция .
Вещите лица са категорични в извода на база приложената медицинска
документация и изложените в исковата молба обстоятелства ,че не са налице
данни за посттравматично стресово разстройство у Н. М. .След инцидента
през 2019 г. и към датата на изготвяне на заключението ищцата
целенасочено е провеждала амбулаторни прегледи при различни
специалисти като е акцентирала върху преживяния пътен инцидент
независимо ,че става въпрос за дълъг период от минало време и са и
предписвани различни медикаменти .Поведението и е болестно улеснено от
оформеното психично заболяване „Органично тревожно разстройство „ ,
което е довело до повишената и сензитивност и лесна манипулируемост от
страна на околните , налице е преекспониране на преживяванията и .
Вещите лица докладват ,че у Н. Б. М. са налични хронични напредващи
5
заболявания , довели до оформената клична характеристика на психично
заболяване , а именно „органично тревожно разстройство“ и свързаните с
него прояви на фиксации , които могат да се оформят като налудни
изживявания.В обстоятелствената част на експертизата се излага ,че по време
на експертното изследване Н. М. е фиксирана към последиците от
преживяната психотравмена ситуация от 2019 г. , прибягва към
преекспониране на преживяванията си и влошеното си психично и
здравословно състояние свързва единствено с инцидента .
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от
лице , притежаващо необходимата квалификация и знания.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства за установяване
твърденията си относно здравословното си състояние след катастрофата .
Свидетелката М. П. ,придружила ищцата непосредствено след
произшествието до пейките пред сградата на Е. излага пред съда , че Н. М. е
била изплашена,към този момент не казала какво я боли , но на следващия
ден ,когато свидетелката я посетила в дома и тя показала синини по крака си
и казала ,че не може да спи .
Свидетелката знае още ,че М. отбягвала да минава край мястото на
инцидента , но на въпроса дали пътува в автомобил св.П. сочи,че Н. Б. пътува
в автомобила на съпруга си ,ходят на лекар и до град В. .
В показанията си пред съда свидетелят М. А. М. , съпруг на Н. Б. излага
следното относно състоянието на ищцата след катастрофата : „ …десния крак
я болеше , беше охлузено …болеше я главата и беше откачена , говореше
различни работи ….болеше я крака , охкаше …..главата я болеше , еще я боли
и окото и трепери , не е спраля от ,плахата , окото и се затваря и трепери
„.Свидетелят сочи ,че съпругата му е изпаднала в безсъзнание в болницата ,
кагото отишли на преглед в Спешно отделение , лежала , след което казва ,че
е била стресирана , но не в безсъзнание .Излага ,че и към момента има болки
от охлузеното на крака ,болки в главата , кръвното и се повишава , не можела
да спи спокойно , събуждала се и патала „кой ме блъсна? „, след катастрофата
Н. М. отказвала да се качва в автомобила на съпруга си , отивала пеша на при
личен лекар.
Съдът не кредитира показанита на свидетеля М. А. М. .Преценявайки
неговата заинтересованост от изхода на делото в качеството му на съпруг на
6
ищцата , както и с оглед на останалите данни по делото , включително
заключенията на вещите лица по назначените съдено-медицинска , съдебно-
психиатрична и съдебно-психологична експертиза , показанията на св. П. ,
съдът приема,че показанията му не кореспондират с останалите доказателства
по делото .
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно текста на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432,
ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
7
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка "ГО" към
датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. Съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление №
4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите.
Установява се от събраните по делото доказателства , че ищцата е
получила следните травматични увреждания -ожулване на дясно коляно ,
десен лакът и дясна предмишица , от които болките са със среден интензитет
в рамките на няколко дни и продължителност на оздравителния период в
рамките на две-три седмици ,не са събрани доказатества за усложнения от
страна на описаните ожулвания .Не е провеждано болнично лечение , няма
данни за амбулаторно такова .
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания към
момента на настъпилото пътно-транспортно произшествие Н. Б. М. е
преживяла стрес и уплаха .Вещите лица са категорични ,че не са налице
данни за посттравматично стресово разстройство у Н. М..
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства, установяващи
понесенана от ищцата травма и свързаните с нея болки и страдания, с оглед
8
критериите за справедливост съдът приема,че могат да бъдат репарирани със
сумата от 1500 лева , от която сума следва да приспадне изплатената в размер
на 500.00 лева от застрахователя .
С поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат .
Събраните доказателства установяват ,че Н. М. се е движила по
платното за движение при настъпване на произшествието , с което е
нарушила разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП, съгласно която пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно .С оглед на
установеното съдът приема ,че е налице съпричиняване в размер на 50% и
дължимото обезщетение следва да бъде намалено наполовина .
Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съдът следва да
намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен,
ако не би се наложило намаляването му поради принос на пострадалия или в
конкретния случай сумата от 1000 лева следва да се намали наполовина.
Предвид горното предявеният иск е основателен до размер на сумата от
500.00 лева и подлежи на отхвърляне за горницата до претендираните 9500.00
лева .
Разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 от КЗ предвиждат ,че в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума.От застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най -ранна. В случая по делото са налице данни, че
ищeцът е предявил претенция пред застрахователя–ответник, надлежно
получена с вх. № ЦУ 99-4275/15.06.2020 г.
Не са налице данни ответникът да е бил уведомяван от застрахованото
лице за настъпилото произшествие. Поради което, съдът намира, че върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди се дължи законна лихва,
считано от 15.06.2020 г. до изплащането на обезщетението.
Изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор обезщетението за
9
забава върху сумата от 500.00 лева за периода 15.06.2020 г. – 05.08.2021 г.
възлиза на 57.92 лева .
До този размер искът за обезщетение за забава е основателен и подлежи
на отхвърляне за горницата над 57.92 лева до 1849.86 лева и за периода
04.09.2019 г. – 15.06.2020 г.
В полза на ищеца се следва законната лихва върху сумата от 500.00
лева от подаване на исковата молба 05.08.2021 г. до окончателното
изплащане .
Представени са доказателства по делото, че процесуалният
представител на ищцата адвокат М. В.-Адвокатска колегия Д. е предоставил
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В този случай
възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА и следва да се присъди в
тежест на ответника по делото. По минимума на Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно на
уважената част от исковете се дължи на адвокат М. В. П. с ЕГН ********** –
Адвокатска колегия Д. възнаграждение в размер на 61.45 лева .
На основание чл. 78 , ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 22.76 лева държавни
такси и банкови комисиони за внасянето им и 30.72 лева – хонорар вещо
лице .
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. По правилото на чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност
на делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 150
лева и съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София с ЕИК ********* се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 142.63 лева .
Ответникът е внесъл по делото хонорар вещи лица общо в размер на
350.00 лева / 2х 175.00 лева / , които са изплатени на назначените вещи лица
.С оглед изхода на спора и отхвърлената част от исковете ищцата следва да
заплати на ответника хонорар вещо лице съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 332.80 лева .
10
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София с ЕИК *********
да заплати на Н. Б. М. с ЕГН ********** сумата от 500.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в
търпяни болки и стадания , настъпили в резултат на ПТП от дата
04.09.2019г., предизвикано от виновното противоправно поведение на водача
на лек автомобил с марка „ ***“ с ДК № *** В. Г. В. ,застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника , ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 05.08.2021г. до
окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 500.00
лева до 9500 .
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София с ЕИК *********
да заплати на Н. Б. М. с ЕГН ********** сумата от 57.92 лева ,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 500.00 лева за
периода 15.06.2020 г. – 05.08.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
57.92 лева до 1849.86 лева и за периода 04.09.2019г. -15.06.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София с ЕИК *********
да заплати на адвокат М. В. П. с ЕГН ********** –Адвокатска колегия Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 61.45 лева .
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София с ЕИК *********
да заплати на Н. Б. М. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на
22.76 лева държавна такса и 30.72 лева хонорар вещо лице .
ОСЪЖДА Н. Б. М. с ЕГН ********** да заплати на „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ„ град София с ЕИК ********* юрисконсутско
възнаграждение в размер на 142.63 лева и хонорар вещо лице в размер на
332.80 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12