Решение по дело №1080/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на И. П. К., чрез адв. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2713/09.10.2023 г. на Д. А. мл. автоконтрольор във втора група, втори сектор, отдел “Пътна полиция” при СДВР, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л. а. "Ауди А 6" с ДК № [рег. номер] за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели.

В жалбата се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Д. А. мл. автоконтрольор във втора група, втори сектор, отдел “Пътна полиция” при СДВР - редовно призована, не се явява. Чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 2713/09.10.2023 г., издадена от Д. А. мл. автоконтрольор във втора група, втори сектор, отдел “Пътна полиция” при СДВР, на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л. а. "Ауди А 6" с ДК № [рег. номер] за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган се е позовал на съставен АУАН бл. № GA 1118107/05.10.2023 г., срещу И. П. К. за това, че на 09.10.2023 г., в гр. София управлява МПС – л. а. "Ауди А 6" с ДК № [рег. номер] и като български гражданин управлява МПС с чуждестранно СУМПС, издадено от Великобритания с номер КUSHI711254I99GP28 без да е подменено след пребиваване в Република България, престоял повече от 3 месеца.

В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Представено по делото и прието като писмено доказателства е посоченото в АУАН СУМПС, издадено от Великобритания.

Налице е компетентност на органа, видно от заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. директора на СДВР,с която на основание чл. 43, ал. 4 и ал. 3 от ЗМВР, вр. чл. 172 от ЗДвП, е оправомощил да издават ЗПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП длъжностни лица от отдел “ПП” при СДВР.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца. Оспорената заповед, обаче е материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Видно от изложеното в мотивната част на заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а"от ЗДвП – адресатът на заповедта е собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за управлението му. От приложените писмени доказателства безспорно е установено, че водачът притежава валидно към датата на проверката със свидетелство за управление на МПС № КUSHI711254I99GP28, издадено на 10.12.2016 г. в Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 09.12.2026 г. Чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на 10.12.2016 г. от Обединено кралство Великобритания. Към момента на издаването му не е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020 г. / и държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ от и след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно на адрес: https: //ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. pdf. В т. 6. 1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата – членка, във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Брекзит - https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединено кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство, след края на преходния период от 02.12.2021 г., и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният ни орган – Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е издадено от Обединено кралство Великобритания на 10.12.2017 г. и е със срок на валидност до 09.12.2026 г., затова по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България. Предвид изложеното, не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка като постановена при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на жалбоподателя се дължат претендираните в срок разноски - 500лева адвокатски хонорар, който е в под минималната граница на предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност следва да се отхвърли, както и 10 лева – държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, VI-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. П. К., чрез адв. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2713/09.10.2023 г. на Д. А. мл. автоконтрольор във втора група, втори сектор, отдел “Пътна полиция” при СДВР, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л. а. "Ауди А 6" с ДК № [рег. номер] за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели.

ОСЪЖДА СДВР гр. София да заплати на И. П. К. сумата от 510 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.