№ 1879
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:М. Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100512526 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 26.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 55090/ 2021 г. на Софийски
районен съд, ГО, 155 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Г. И. И. /ЕГН **********/ дължи на „Топлофикация
София” ЕАД /ЕИК *********/ сумата 28.15 лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. октомври 2018 г. до м. април 2019 г.,
ведно със законната лихва от 04.11.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата
2.65 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
21.10.2020 г., като исковете са отхвърлени за сумата 3.92 лв.- главница за дялово
разпределение за периода от м. ноември 2017 г. до м. април 2019 г., и за сумата 0.84
лв.- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017
г. до 21.10.2020 г., както и относно лихвите за забава при плащане на главницата за
цена на топлинна енергия- за горницата над сумата 2.65 лв. до пълния претендиран
размер от 2.92 лв. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът Г. И. И. е осъден да
заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 161.18 лв.- разноски за
исковото производство, и сумата 32.24 лв.- разноски за заповедното производство
/гр.д.№ 54023/ 2021 г. на СРС, 155 състав/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
„Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответника Г. И. И. сумата 35.10
лв.- разноски за заповедното производство /гр.д.№ 54023/ 2021 г. на СРС, 155 състав/.
Постъпила е въззивна жалба от Г. И. И. /ответник по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която са уважени предявените срещу него искове и в частта за
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
1
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата на ответника и моли постановеното от СРС решение като правилно в
обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото лице- помагач „Холидей и Райзен” ЕООД- гр. Варна не изразява
становище по повод жалбата на ответника.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и
следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по
същите. Ищецът основава претенциите си към конституирания с исковата молба
ответник Г. И. на твърдението, че е „клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ в процесния топлоснабден имот“, в която връзка представя: Договор за
продажба на държавен имот съгласно НПЖДЖФ от 1.04.1969 г., според който И.Г. И. и
Р.Г.Г. придобили в качеството на купувачи собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул.****; Удостоверение за
наследници на И.Г. И., издадено на 19.11.2004 г. от СО- район „Оборище“, според
което след смъртта си на 25.02.1992 г. И.Г. И. оставил за законни наследници съпруга
Р.Г.Г., дъщеря М. И.а К. и син Г. И. И. /ответникът по делото/; Удостоверение за
наследници на М. И.а К., издадено на 28.09.2005 г. от СО- район „Подуяне“, според
което след смъртта си на 20.07.2005 г. същата оставила за законни наследници съпруг
А.Г.К. и дъщери М.А. К., Г.А. К. и И.А. К.; Удостоверение за наследници на Р.Г.Г.,
издадено на 18.04.2016 г. от СО- район „Оборище“, от което се установява, че след
смъртта си на 5.11.2010 г. Р.Г.Г. оставила за законни наследници горепосочените лица,
вкл. ответника по делото, неин син; а също и Заявление- декларация на Г.А. К. от
17.08.2016 г.- за откриването на клиентска партида в „Топлофикация София” ЕАД за
процесния имот с аб.№ 002464.
Основният спорен по делото въпрос е дали през процесния период между ищеца
„Топлофикация София” ЕАД и ответника Г. И. И. е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през периода
нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
2
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/,
явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9
ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права
върху имота.
В случая от страна на ответника И. е заявено оспорване на исковете, поради
което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже
обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова
страна в процеса не е проведено. Действително според приложените писмени
доказателства ответникът Г. И. притежава вещно право- право на собственост върху
1/2 идеална част от процесния недвижим имот, но тъй като относно него е сключен
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и длъжника в заповедното производство Г.А. К., видно
от цитираното по- горе заявление- декларация от 17.08.2016 г. за откриването на
клиентска партида на абонат на топлинна енергия, прието от „Топлофикация София”
ЕАД /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/, предпоставки за ангажиране договорната отговорност на
ответника в случая липсват. Задължена да заплати стойността на потребената в имота
топлинна енергия е страната по сключения с топлопреносното предприятие
индивидуален писмен договор- Г. К., на чието име се води и клиентската партида,
видно от приложените от подпомагащата страна отчетни документи, което съответно е
основание за изключване отговорността на ответника по чл.153, ал.1 ЗЕ.
При това положение постановеното от СРС решение в частта му, в която
предявените от топлопреносното предприятие установителни искове са уважени и са
присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК, се явява неправилно и следва да бъде
отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете за
горепосочените суми като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски- съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК, има ответникът- въззивник. Искане за присъждането на разноски
за първоинстанционното производство от същия е заявено, но не са представени
доказателства за сторени от него разноски, вкл. липсват договор за правна защита и
съдействие и доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение, поради
което и такива разноски с настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.
Разноски на длъжника в заповедното производство според настоящия въззивен състав
не се дължат, поради което и такива също не следва да бъдат присъдени с настоящото
решение. За въззивното производство въззиваемото дружество дължи да заплати на
въззивника И. сумата 50 лв.- разноски за платена държавна такса.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Решение от 26.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 55090/ 2021 г. на
Софийски районен съд, ГО, 155 състав, в обжалваната част, в която по предявени от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Г. И. И. /ЕГН
**********/ дължи на „Топлофикация София” ЕАД /ЕИК *********/ сумата 28.15 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
октомври 2018 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от 4.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 2.65 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по гр.д.№ 54023/ 2021 г. на СРС, 155 състав, а също и в частта, в която Г.
И. И. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК в размер на 161.18 лв.- за исковото производство, и в размер на 32.24 лв.-
разноски за заповедното производство /гр.д.№ 54023/ 2021 г. на СРС, 155 състав/, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК
*********/ срещу Г. И. И. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата
28.15 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в имот с аб.№ 002464 през
периода от м. октомври 2018 г. до м. април 2019 г. топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 04.11.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 2.65 лв.,
представляваща лихви за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 54023/ 2021 г. на СРС, 155 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на Г. И. И. /ЕГН **********/ сумата 50 лв. /петдесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението от 26.06.2023 г. по гр.д.№ 55090/ 2021 г. на СРС, ГО, 155 състав като
необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Холидей и Райзен” ЕООД- гр.
Варна като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4