№ 4673
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело №
20241110209426 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е молба от адв. С. П. от АК - Пловдив – процесуален
представител на жалбоподателя К. П. В., ЕГН **********, за изменение и
допълване на решение № 4213/23.09.2024 г., постановено по НАХД №
9426/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските. С молбата
се прави искане съдебното решение да бъде изменено и допълнено, като в
полза на жалбоподателя се присъдят направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на жалбата и
респективно – намаления размер на глобата. В молбата се сочи, че доколкото
нормата на чл. 143 АПК не засяга въпроса за възлагане на разноските при
изменение на оспорения акт, то приложение на основание чл. 144 АПК следва
да намери разпоредбата на чл. 78 ГПК и на жалбоподателя да бъдат присъдени
разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от
претенцията. По изложените съображения се прави искане в полза на
въззивния жалбоподател да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 200, 00 /двеста/ лева – половината от договореното адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата. С молбата се прави
искане и присъденото в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение да
бъде намалено от 80, 00 /осемдесет/ лева на 40, 00 /четиридесет/ лева,
1
съобразно с отменената част от наложената с електронния фиш глоба.
Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на въззиваемата
страна на 11.10.2024 г., като в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК отговор не е
постъпил.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1
ГПК и от страна, която е представила списък на разноските по чл. 80
ГПК, а разгледана по същество е и основателна.
Производство по НАХД № 9426/2024 г. по описа на СРС, НО, 94
състав, е образувано по жалба на К. П. В., ЕГН **********, чрез адв. С. П. от
АК - Пловдив, против електронен фиш серия К № 9021730, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя К. В. е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП. С решение №
4213/23.09.2024 г. съдът е изменил обжалвания електронен фиш в частта
относно основанието за определяне на административното наказание от
такова по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП в такова по чл. 189 ал.
4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП и в частта относно размера на наложеното
административно наказание "глоба", като е намалил същата от 100, 00 /сто/
лева на 50, 00 /петдесет/ лева.
С молба от 27.08.2024 г. (л. 48 от материалите по делото) от страна на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева.
С писмени бележки от 26.07.2024 г. (л. 44 от делото) чрез процесуален
представител е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна и е наведено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако надхвърля
минималния такъв за съответния вид дело.
С решение № 4213/23.09.2024 г. съдът е осъдил жалбоподателя К. П. В.
на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева. Разноски
в полза на въззивния жалбоподател не са присъдени, като в мотивите на
решението съдът е изложил съображения, че в полза на жалбоподателя не се
дължат разноски, тъй като не постига цялостна отмяна на обжалвания
електронен фиш.
Съдът намира, че молбата за изменение и допълване на съдебното
решение е основателна. Разпоредбата на чл. 63д ал. 1 ЗАНН предвижда, че в
2
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Процесуалният ред в случая по силата на препращащата
разпоредба на ЗАНН е този по чл. 143 АПК. Според, ал. 1 на чл. 143 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Законът - чл. 143 АПК, не третира въпроса за разноските при частична
отмяна или изменение на административния акт, поради което е налице
неуреден случай и на основание чл. 144 АПК следва субсидиарно да бъдат
приложени нормите на ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. От друга страна, разпоредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК дава същото право и на ответника - да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (в същия смисъл и
определение № 18180 от 27.09.2024 г. по адм. д. № 4467/2024 г. на АССГ,
определение № 6962 от 30.05.2024 г. по адм. д. № 2464/2022 г. на АССГ,
определение № 2848 от 18.03.2024 г. по адм. д. № 8581/2022 г. на АССГ,
определение № 5808 от 06.07.2023 г. по адм. д. № 6225/2023 г. на АССГ,
определение № 2857 от 30.03.2023 г. по адм. д. № 657/2023 г. на АССГ и др.)
Така жалбоподателят по настоящото дело има право на
разноски съразмерно с уважената част на жалбата, а именно частта, с която е
намалено наложеното му от наказващия орган наказание. С оглед наведеното
от процесуалния представител възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът ще посочи, че същото не е прекомерно, тъй като е в
минималния размер, предвиден в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното съдът намери, че съдебното решение следва да бъде
допълнено в частта за разноските, като на жалбоподателя се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от жалбата, или 200, 00 лева.
Съдебното решение следва да бъде изменено в частта относно присъдените в
полза на СДВР разноски като присъденото в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение също бъде присъдено по съразмерност и бъде намалено от 80,
3
00 лева на 40, 00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 4213/23.09.2024 г., постановено по НАХД №
9426/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. В., ЕГН
**********, сумата от 200, 00 /двеста/ лева - разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.
ИЗМЕНЯ решение № 4213/23.09.2024 г., постановено по НАХД №
9426/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА размера на юрисконсултското възнаграждение, което К. П. В.,
ЕГН **********, следва да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, от 80, 00 /осемдесет/ лева на 40, 00
/четиридесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на жалбоподателя К. В. /на
посочения в жалбата съдебен адрес/, на адв. С. П. и на въззиваемата страна –
СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4