към присъда № 3 по НОХД № 1 844 по описа на Районен съд град Монтана за 2019 година, трети наказателен състав.

 

          Подсъдимият Н.М.А. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че в периода от 16.09.2018г. до 19.10.2018г. в имот № 151156, отдел 276, пототдел „Е”, в землището на село С., обл.Монтана, с редовно писмено позволително за сеч № 0457226 от 13.09.2018г. за имот № 151156, отдел 276, подотдел „Е” в землището на село С., обл.Монтана, но извън указаните количества и дървета /при указани 29 плътни куб.м. дървесина били добити и извозени 35 пл.куб.м.дървесина/ добил от горския фонд дървета - 6 плътни куб.м. дървесина от вида „цер” и „благун”, собственост на Ю.Т.С. xxx, на стойност 518.40 лева, като случаят е маловажен –престъпление по чл.235 ал.6 връзка с ал.1 от НК.

        Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК.

         Подсъдимият Н.М.А. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Защитникът му моли съда да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК.

          При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание.

         Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

Подсъдимият Н.М.А. е осъждан три пъти за извършени престъпления от общ характер, видно от справка за съдимост л.18-23 от делото. По отношение на първата присъда постановена по НОХД № 174/2008г. на РСМ, в сила от 27.08.2008г. са настъпили условията на чл.86 ал.1 т.2 от НК и към 07.02.2012г. е реабилитиран. Второто наказание на подсъдимия е по реда на чл.78а от НК с присъда по НОХД № 24/2009г, в сила от 28.02.2009г. Доколкото глобата, налагана  на  основание  чл.78а  от  НК, представлява  административно наказание,  давностните  срокове,  с  изтичане  на  които  се  погасява  възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН. Освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 от НК. Съгласно Тълкувателно решение No 2 от 28 февруари 2018г, Върховният  касационен  съд  на  Република  България, ОС на НК към момента на извършване на деянието по настоящето дело вече е имало реабилитация по отношение на това наказание. По отношение и на третото наказание наложено по НОХД № 50184/2012г. по описа на РСМ, в сила от 30.11.2012г. е видно, че са настъпили сроковете по чл.88а ал.1 във връзка с чл.82 ал.1 т.5 от НК. От изпълнението на наказанието глоба е изтекъл този срок  към 29.09.2017г. Деянието по настоящето дело е извършено през 2018г.

Ето защо съдът намира, че към момента на извършване на настоящето деяние подсъдимият е с чисто съдебно минало, тъй като е реабилитиран.

Подсъдимият Н.М.А. е собственик и управител на „МИН 2011” ЕООД. Основната дейност на фирмата е добив и преработка на дървесина. Освен това подсъдимият Н.А. е частен лесовъд -притежава удостоверение от ИАГ за частна лесовъдска дейност. Той ползва контролна горска марка с номер Б5027.

Свидетелят Ю.Т.С. е собственик на имоти – гори с кадастрални номера 170106 и 151156, двата в землището на село С.. През 2018г. свидетелят С. и подсъдимият А. се споразумели вторият да извърши добив на дървесина от двата имота. За тази цел свидетелят С. подписал нотариално заверени декларации, с които дал съгласие за маркиране, добив и експедиране от двата имота.

Въз основа на сключен на 21.01.2018г. Договор за възлагане на дейности в имот - горска територия /л.155 от ДП/ св.Й. П. -лицензиран лесовъд, изготвил лесоустройствена програма за двата имота. Същата била одобрена от РДГ-Берковица. След това подсъдимият Н.А. извършил маркиране на дървесина, изготвил технологичен план, карнет опис и сортиментни ведомости.

На основание на изготвените документи и на чл.108 от Закона за горите св.Й. П. издал Позволително за сеч № 0457226/ 13.09.2018г. /л.149 от ДП/. Съгласно позволителното се разрешава на подсъдимият Н.А., като представител на собствениците на имот с кадастрален номер 151156 в землището на село С., отдел 276, пототдел Е, да добие 29 плътни кубически метра дървесина -дърва /23.00 куб.м. цер и 3.00 куб.м. благун/ и вършина -3 куб.м. цер. С позволителното се определял срок за провеждане на сечта - от 16.09.2018г. до 31.12.2018г.

Сечта била извършена от подсъдимия Н.М.А. и наети от него лица. Сечта приключила на 19.10.2018г. Свидетелят Й. П. съставил Протокол за освидетелстване на сечище № 0426621/ 19.10.2019г. /л.148 от ДП/. Видно от Протокола за освидетелстване на сечище № 0426621/ 19.10.2019г. в горепосочения имот с кадастрален номер 151156 в землището на село С. били добити общо 35 плътни кубически метра дървесина - дърва /31.75 куб.м.цер и 3.25 куб.м.благун/. Свидетелят П. не получил обяснение от подсъдимия А. на какво се дължи разликата в количеството дървесина между Позволителното за сеч - 29 пл.куб.м. и реално добитото - 35 пл.куб.м.дървесина.

Подсъдимият Н.А. издал превозни билети за добитите 35 куб.м.дървесина. Дървесината била продадена на различни лица.

През месец септември 2018г. на свидетелката Ц. П. от село С. били доставени 6 куб.м. дървесина, маркирана с КГМ № 5027 /ползвана от подсъдимия/.

На 09.10-10.10.2018г. на свидетеля И. Х. от село С. били доставени 5 пр.куб.м.дървесина от подсъдимия Н.А., маркирани с КГМ № 5027.

През есента на 2018г. на свидетелката Р. М. от село С. били доставени 6 куб.м.дърва за огрев от подсъдимия А., маркирани с КГМ № 5027.

През месец септември 2018г. на свидетеля К. П. от село С. били доставени 8 куб.м.дърва за огрев от подсъдимия А., маркирани с КГМ № 5027.

През м.октомври 2018г. на свидетелката Г. Т. от село С. били доставени 5 куб.м.дърва за огрев от подсъдимия А., маркирани с КГМ № 5027.

През м.октомври 2018г. на свидетелката П. Л. от село С. били доставени 5 куб.м.дърва за огрев от подсъдимия А., маркирани с КГМ № 5027.

През м.октомври 2018г. на свидетеля Д. Г. от село С. били доставени 2 куб.м.дърва за огрев от подсъдимия А., маркирани с КГМ № 5027.

Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза пазарната цена на 6 куб.м. плътна дървесина /благун и цер/ възлиза на сумата от 518.40 лева. Действащата минимална работна заплата към момента на извършване на деянието възлиза на 510.00 лева и съотношението й към пазарната стойност на дървесината е 1.02 пъти.

Съдът изцяло възприема експертното заключение като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

Видно от справка от РДГ-Берковица добитото количество дървесина възлиза на 35 куб.м. Посочено е, че не е допустимо отсичането на повече от предвидените в позволителното за сеч количество дървесина, т.е. добитите извън позволеното количество дървесина се явява незаконно добито.

          От събраните в хода на производството доказателства по несъмнен начин се установява, че на свидетелят Ю.С., като собственик на имот с кадастрален номер 151156 в землището на с.С., отдел 276, пототдел Е подсъдимият Н.А. му е заплатил цялото добито от него количество дървесина, поради което първият няма и никакви претенции спрямо него.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските показания на Д. Г., Г. Т., П. Л., Ц. П., И. Х., К. П., Л. М., Й. П. и Ю.С., както и заключението на вещо лице Лина Захариева, както и писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.

          При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

          При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

          Подсъдимият Н.М.А. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

          От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.235 ал.6 във връзка с ал.1 от НК, а именно в периода от 16.09.2018г. до 19.10.2018г. в имот № 151156, отдел 276, пототдел „Е”, в землището на село С., обл.Монтана, с редовно писмено позволително за сеч № 0457226 от 13.09.2018г. за имот № 151156, отдел 276, пототдел „Е” в землището на село С., обл.Монтана, но извън указаните количества и дървета /при указани 29 плътни куб.м. дървесина били добити и извозени 35 пл.куб.м.дървесина/ добил от горския фонд дървета - 6 плътни куб.м. дървесина от вида „цер” и „благун”, собственост на Ю.Т.С. xxx, на стойност 518.40 лева, като случаят е маловажен.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за осъщественото от него деяние от субективна страна.

Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки признанията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с показанията на свидетелите и писмените доказателства.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият Н.А. е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.

Причина за извършване на престъплението е ниска правна култура.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид, че за това престъпление по чл. 235 ал.6 във връзка е ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба. Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимият и обсъдената по – горе подробно съдимостта му, съдът намира, че същият като неосъждан /реабилитиран/ и са заличени вредните последици, поради което по смисъла на закона се явява не е осъждан за престъпления от общ характер. Причинените имуществени вреди са възстановени видно от свидетелските показания на Ю.С..

Налице са условията на чл.78а от НК. Съгласно т.4 от Постановление № 7/ 1985г. на Пленума на ВС  разпоредбата на чл.78а НК може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване на деянието са били реабилитирани, какъвто и настоящият случай. Подсъдимият е бил реабилитиран преди да извърши деянието по настоящето дело. Деянието, за което е предаден на съд подсъдимия предвижда наказание, което е под три години лишаване от свобода, при умишлено престъпление. Имуществените вреди са възстановени.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че подсъдимия Н.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като му бъде наложено от съда административно наказание от вида и в минимален размер, предвиден в чл. 78а ал.1 от НК .

При това тълкуване на закона, съдът признава за виновен подсъдимия Н.А. за извършеното деяние по чл.235 ал.6 във връзка с ал.1 от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – т.е следва да бъде ОСВОБОДЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и да му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000.00 / хиляда / лева, съобразявайки и разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.

При определяне размера на глобата съдът съобрази, че подсъдимият е с неустановени месечни доходи, поради което съдът наложи размер на глоба при минимума съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от подсъдимия, а и липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по–голям размер глоба.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият Н.М.А. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка ОД на МВР-Монтана сумата от 84.00 лева разноски по водене на делото, а по сметка на РС – Монтана и по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: