№ 2098
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 25157312/ 27.10.2021г. по
Входящия дневник на Софийския районен съд на К. ИВ. М. против решение №
20192806 от 01.10.2021г. по гр.д. № 20362/2021г. на СРС, 160 състав, в частта, в която е
признато за установено по отношение на К. ИВ. М. съществуването на вземането на
„Т.С.“ ЕАД за сумата 2901,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, представляващ апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
абонатен № 209574 за периода 01.05.2017г.- 30.04.2020г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 29.01.2021г., до окончателното изплащане, и
сумата от 566,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г.- 19.01.2021г., сумата от 39,67 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
209574, за периода 01.12.2017г.- 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от
6,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.01.2018г.- 19.01.2021г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 05.02.2021г. по гр.д. № 5772/2021г. по описа на СРС, 160 състав.
1
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението,
както и за неправилност, поради неправилна преценка на събраните доказателства,
като моли същото да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Т.С.“ ЕАД, в който я оспорва като неоснователна.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която са уважени предявените искове срещу ответника искове за
установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 2901,68 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 209574 за периода
01.05.2017г.- 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 29.01.2021г., до окончателното изплащане, и сумата от 566,53 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2018г.- 19.01.2021г., сумата от 39,67 лева, представляваща главница за цена на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 50,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 209574, за периода 01.12.2017г.-
30.04.2020г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 6,43 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2018г.-
19.01.2021г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
2
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Изложеното обуславя извод, че въззивницата- ответница е
придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на правна сделка,
респ. се явява потребител на топлинна енергия за процесния период. По делото няма
твърдения, нито са събрани доказателства, че същата да са е разпоредила с правото на
собственост с имота.. Следователно, ответницата се явява клиент на топлинна енергия
за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че
същата е носител на правото на собственост върху имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор" броя от
11.07.2016 г.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата- етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Досежно установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че в сградата, в която се намира процесния имот ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна енергия.
Установява се, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
3
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите.
Действащата през процесния период нормативна уредба- чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай не е бил извършен реален
отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетния период, поради
неосигурен достъп за извършване на реален отчет през отчетния период 01.05.2017г.-
30.04.2018г. и поради липса на монтирани уреди за дялово разпределение за останалите
отчетни периоди. По делото не са представени данни за поискан от абоната и извършен
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител
съобразно чл. 70, ал. 5 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, поради което
дължимата стойност на потребена топлинна енергия се изчислява, както следва: за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация- по формулата на т. 6.1.1 от
приложението към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, на база пълна
отоплителна мощност на инсталацията; за топлинна енергия за отопление на имота –
на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5.
от приложението към наредбата; а за топла вода – по прогнозни количества и на база
брой потребители (1 лице) съгласно чл. 69, ал. 2 от наредбата.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2901,86
лева /като са взети предвид и сумите по изравнителни сметки, касаещи процесния
период, които са за връщане и са приспаднати от общия размер на дължимата сума/, до
който и размер се явява основателен искът за главница за стойността на доставена и
потребена в процесния имот, през заявения период, топлинна енергия.
В хода на устните състезания в исковото производство пред СРС, ответницата е
4
направила възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Настоящия
състав споделя извода на първоинстанционния съд, че възражението е преклудирано.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да
поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне
противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията
на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за
преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и
за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в
посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал
факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84
ЗС/. В този смисъл са задължителните разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът счита, че легитимацията на ищеца в първоинстанционното
производство да получи стойността на услугата дялово разпределение следва от
сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от съдържанието на ОУ на
ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената суброгация овластява
ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лицепомагач. Според
чл. 22, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество от 2016г. купувачите заплащат
таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца.
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на
“Топлофикация” ЕАД възнаграждението за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия, клиентите са длъжни да
плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 –
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Изложеното обуславя извод, че
падежът на задължението, респ. изпадането на потребителя в забава е обусловено от
изтичането на определения срок. Следователно ответникът е изпаднал в забава за
изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 2901,86 лева и дължи лихва
за тази забава. Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
15.09.2018 г. – 19.01.2021 г. и за размера от 566,53 лева и следва да бъде уважен.
5
По отношение на довода във въззивната жалба, следва да се посочи
следното: Пред първоинстанционният съд е представена фактура № 001500888743/
30.06.2021г., издадена от ищеца за отчетен период 01.06.2021г.- 30.06.2021г, в която е
посочено, че неплатените задължения към изминал период са 808,69 лева. Съдът счита,
че посоченото записване на променя извода, че дължимата цена за топлинна енергия за
посочения период е в установения размер. По делото не са наведени възражения за
погасяване на задължението чрез плащане или други способи, нито са представени
доказателства за това. От друга страна, по делото не е установено в резултат на какви
счетоводни записвания е отразена посоченият във фактурата размер на задължения за
минал период.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявения
установителен иск, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20192806 от 01.10.2021г. по гр.д. №
20362/2021г. на СРС, 160 състав, в частта, в която е признато за установено по
отношение на К. ИВ. М. съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД за сумата 2901,68
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 209574 за периода
01.05.2017г.- 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 29.01.2021г., до окончателното изплащане, и сумата от 566,53 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2018г.- 19.01.2021г., сумата от 39,67 лева, представляваща главница за цена на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 50,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 209574, за периода 01.12.2017г.-
30.04.2020г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 6,43 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2018г.-
19.01.2021г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.02.2021г. по гр.д.
№ 5772/2021г. по описа на СРС, 160 състав.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените от “Т.С.” ЕАД срещу К. ИВ. М. иск за установяване съществуването на
вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на толинна енергия над сумата 2901,86 лева до сумата
6
3863,41 лева и за сумата 6,43 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
31.1.2018г.- 19.01.2021г. върху главницата за дялово разпределение, решението е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7