Решение по адм. дело №1053/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Р. Е. Н., чрез адв. В. Ч. от АК - Хасково, срещу Решение № 1012-26-129-1 от 14.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01874859 от 24.03.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи се, че решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково било немотивирано, тъй като в него били изложени доводи относно правилността на констатациите в Констативен протокол № КВ-5-26-01-01874844/24.03.2025 г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково, въпреки направените от Р. Е. Н. възражения в жалбата ѝ по чл. 117 КСО. Освен това, в контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства, не били събрани писмени обяснения от лицата, пряко възприели фактическите действия около извършваната дейност на оспорващата като земеделски производител. Така не било установено дали в ревизирания период била извършвана дейност по чл. 10 КСО, каквато била основната воля на законодателя в тази разпоредба. Поддържа се, че основно било изпълняването на дейност, а не регистрацията за нея.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. З., я оспорва като неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо изх. № 1030-26-1983/06.11.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал от директорът на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) – Хасково информация за лица по приложен списък дали животновъдните им обекти са тип лично стопанство или тип ферми, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

В отговор на това писмо изх. № 1030-26-1983/06.11.2024 г. ответникът е информиран за лицата, които нямат регистрирани по ЗВМД животновъдни обекти, като в посочения списък е включена и жалбоподателката.

Видно от предоставените от НАП и от управителя на Осигурителна каса „Стопанин“ на ТП на НОИ – Хасково списъци на членове на касата, в тях фигурира и жалбоподателката.

С Доклад изх. № 1006-26-26/13.01.2025 г. Началник сектор „Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Хасково е информирал директора на ТП на НОИ – Хасково, че се наблюдава тенденция на регистрирани земеделски стопани, които не отговорят на дефиницията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което от Осигурителна каса „Стопанин“ е била изискана информация за членовете на касата в периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г., както и от ТД на НАП – Хасково, по които са постъпили отговори. При извършен подробен анализ на членове на Касата, получаващи парични обезщетения за временна неработоспособност, се установили лица с настоящ адрес, различен от Р. България, както и лица отглеждащи домашни птици, както и такива, които не получавали обезщетения за временна неработоспособност, но получавали пенсия и също били с настоящ адрес, различен от България. Изразено е становище за извършване на проверка на членовете на Осигурителна каса „Стопанин“ за това, дали същите отговарят на условията на § 1, т. 5 от ДР на КСО и имат ли качеството на земеделски стопани.

С писмо изх. № 1029-26-281/21.01.2025 г. от ТП на НОИ – Хасково е било изискано от директора на Областна дирекция земеделие (ОДЗ) – Хасково да предостави информация за регистрацията като земеделски стопанин на посочени в приложен към писмото списък лица, сред които е и жалбоподателката.

С писмо с вх. № 1029-26-281-1/21.01.2025 г. директорът на ОДЗ – Хасково е посочил, че лицето Р. Е. Н. е регистрирано като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, на следните дати: 10.06.2015 г., с валидна регистрация до 29.02.2016 г.; 09.11.2015 г., с валидна регистрация до 23.06.2017 г.; 16.12.2016 г., с валидна регистрация до 10.06.2018 г.; 23.05.2018 г., с валидна регистрация до 17.06.2019 г.; 13.02.2019 г., с валидна регистрация до 15.06.2020 г.; 20.10.2019 г., с валидна регистрация до 11.06.2021 г.;

Видно от Справки за дейността на Р. Е. Н. към горепосочените дати, когато са били извършени регистрациите като земеделски стопанин, лицето е заявило животни за отглеждане, птици – кокошки-носачки съотв. 50 бр.; 20 бр. и 15 бр.

С Доклад № 1006-26-26-13/31.01.2025 г. старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Хасково е уведомил началник сектор „Контрол по разходите на ДОО“, че с оглед данните от Информационната система на НОИ и предоставената от сектор „Краткосрочни плащания“ информация, следва извършване на проверка на земеделски стопани, сред които и Р. Е. Н..

Със Заповед № ЗР-5-26-01843500/10.02.2025 г. от директора на ТП на НОИ – Хасково е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Р. Е. Н. от контролен орган на ТП на НОИ, което сведена до знанието ѝ на 07.03.2025 г., чрез процесуалния ѝ представител.

Във връзка с горната заповед до жалбоподателката е било изпратено писмо за явяване пред ТП на НОИ – Хасково – за извършване на проверка и за представяне на документи.

В даденото от процесуалния ѝ представител писмено сведение вх. № 1029-26-818-1/07.03.2025 г. е посочено, че тя му е заявила, че не пази никакви документи за дейността ѝ като земеделски производител за периода от 2015 г. до 2020 г.

В административната преписка се съдържа и извадка от информационна система на НОИ за изплащани на жалбоподателката парични обезщетения за периода от м.01.2015 г. до м.12.2020 г.

В Констативен протокол № КП-5-26-01874844/24.03.2025 г. от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково са описани установените по отношение на жалбоподателката факти и обстоятелства. Посочено е, че от Регистъра на осигурените лица се е установило, че за лицето имало подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода от 10.06.2015 г. до 16.08.2017 г. и от 28.05.2018 г. до 06.12.2020 г. с вид осигурен – 13.

От получения отговор от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) било очевидно, че лицето не произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба, а за лични нужди, предвид което същото не отговаряло на визираната в § 1, т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. За да отговаряло на тази дефиниция трябвало да изпълни кумулативно две условия – да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да било регистрирано по установения ред. След позоваване на § 1, ал. 1, т. 3, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО е посочено, че „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално осъществяващо дейност като земеделски производител, произвеждащо продукция за продажба. В конкретния случай Р. Е. Н. имала регистрация в ОД „Земеделие“ от 10.06.2015 г. до 11.06.2021 г., декларирала начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица за периода от 05.02.2019г. до 05.08.2021 г., но произвежданата продукция не била с цел продажба, а била отглеждана за собствена консумация. Лицето не отговаряло на спецификата за земеделския стопанин, който произвеждал земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. Предвид това тя нямала основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 КСО данни като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13), и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски, били неоснователни. В тази връзка е направен извод, че Р. Е. Н. нямала качество на самоосигуряващо се лице и не следвало да се зачита осигурителен стаж и доход за периода от 10.06.2015 г. до 16.08.2017 г. и от 28.05.2018 г. до 06.12.2020 г., като подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за цитирания период следвало да бъдат заличени.

Констативният протокол е сведен до знанието на жалбоподателката на 24.03.2025 г., което е удостоверено с подписа на процесуалния ѝ представител.

На 18.03.2025 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на Р. Е. Н. са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-26-01874859/24.03.2025 г., съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периодите от 10.06.2015 г. до 16.08.2017 г., и от 28.05.2018 г. до 06.12.2020 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. В мотивите им е изложена установената фактическата обстановка по случая, като е направено позоваване и на констатациите от Констативен протокол № КП-5-26-01874844/24.03.2025 г., след което е прието, че Р. Е. Н. няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО и подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за горепосочените периоди следва да бъдат заличени. Даден е и 10-дневен срок за изпълнение на предписанието от получаването му.

Жалбоподателката се е запознала с тях на 24.03.2025 г., което е удостоверено с подписа на процесуалния ѝ представител.

С жалба вх. № 1012-26-129/28.11.2023 г. Р. Е. Н. е оспорила в срок Задължителните предписания по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, като с Решение № 1012-26-194-1/04.06.2024 г. административният орган е отхвърлил жалбата.

В мотивите си е посочил, че правопораждащ факт за възникване на осигуряване било упражняването на трудова дейност, а регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин не обусловяла възникване на осигурителното правоотношение, ако реално не била упражнявана трудова дейност, за която била регистрирана и за която подлежала на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Внасянето на осигурителни вноски без реално да била упражнявана трудова дейност не било правопораждащ факт. Основанието за осигуряване в случая било упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, но такава не била налице. След анализ на събраните в хода на административното производство доказателства и относимата правна уредба, е прието за правилно установеното от контролния орган, че в качеството си на земеделски стопанин жалбоподателката не упражнява дейността, за която се била регистрирала, съответно не произвеждала продукция, предназначена за продажба. В решението е обективиран и изводът, че Р. Е. Н. има регистрация като регистриран земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани, но същевременно, за да бъде последната осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“ било необходимо да са изпълнени кумулативно и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл. 4 КСО от датата, от която декларира, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От доказателствата по преписката било видно, че жалбоподателката реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, и подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО следвало да бъдат заличени.

В хода на съдебното производство е представена и преписката по заверката на осигурителния стаж на жалбоподателката за периода от 10.06.2015 г. до 31.12.2015 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 КСО следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. От друга страна потвърдените с него задължителни предписания също изхождат от компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване на тяхната нищожност.

Същите са обективирани в законоустановената писмена форма и съдържат всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

На следващо място не се установява, при издаването им да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила или те да противоречат на целта на закона. Неоснователно е твърдението в жалбата, че в хода на производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства. За установяването им не винаги е необходимо събиране на писмени обяснения, освен от проверяваното лице, и от други имащи отношения към случая субекти. Освен това по преписката са събрани достатъчно писмени доказателства, от които се установяват данните, обосноваващи крайните изводи на контролния орган и на директора на ТП на НОИ – Хасково.

Според настоящия съдебен състав оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане, са в съответствие с материалния закон.

По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл. 4, ал. 4 КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

В случая не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, а именно за отглеждане на кокошки-носачки, подала е декларация образец 1 като самоосигуряващо се лице и че за процесния период са внасяни осигурителни вноски. Правилно е прието обаче от административния орган, че регистрацията като земеделски стопанин не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение независимо, че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО и са внасяни осигурителни вноски. За целите на осигуряването законодателят, чрез предвиденото в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, е въвел изискването произвежданата продукция (растителна и/или животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация. С оглед декларираното от жалбоподателката, че през изследвания период е отглеждала домашни птици, следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за животновъдството (ЗЖ) обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. В ал. 4 и ал. 5 от същата норма животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за продажба. В първия случай животновъдният обект се определя като лично стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай животновъдният обект се определя като ферма. Според чл. 137, ал. 1 ЗВМД (в редакцията, действаща към момента на регистрация, съотв. и на пререгистрациите на жалбоподателката като земеделски стопанин) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката няма регистриран животновъден обект, а и дори да имаше регистриран или реално да съществува такъв обект, то същият явно не е тип „ферма“, а е тип „лично стопанство“, което означава, че тя няма право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, т.е. произведената продукцията е предназначена за лична консумация. В този смисъл, дори и да предлага на пазара произведената продукция, това предлагане ще бъде извършвано без да е регистриран по установения в ЗВМД ред животновъден обект – ферма. Липсата на подобна регистрация изключва жалбоподателката от кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл е и трайната практика на касационна инстанция по аналогични казуси, обективирана в: Решение № 2195 от 8.03.2022 г. по адм. д. № 8681/2021 г. на ВАС, VI о., Решение № 2166 от 1.03.2023 г. по адм. д. № 5849/2022 г. на ВАС, VI о., Решение № 2629 от 14.03.2023 г. по адм. д. № 5220/2022 г. на ВАС, VI о., Решение № 12787 от 19.12.2023 г. по адм. д. № 9308/2023 г. на ВАС, VI о., Решение № 5417 от 2.05.2024 г. по адм. д. № 12034/2023 г. на ВАС, VI о., Решение № 4313 от 25.04.2025 г. по адм. д. № 11348/2024 г. на ВАС, VI о.,

Ето защо съдът приема, че към датата на издаване на оспорените актове, Р. Е. Н. не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица. При това положение подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, както правилно е прието от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково и от решаващия по-горестоящ административен орган.

По тези съображения съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, респ. жалбата на Р. Е. Н. против него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Е. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, против Решение № 1012-26-129-1 от 14.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01874859 от 24.03.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Р. Е. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, да заплати на Националния осигурителен институт със седалище гр.София, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.