Р Е Ш Е Н И Е
№ 55 05.11.2019 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 10.10.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар: Милена
Ташева
сложи за
разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр.дело номер № 422 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба
(ИМ) подадена от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника К.Д.П., юрисконсулт на
„Агенция за събиране на вземания” АД, със съдебен адрес:***, ****срещу
ответника В.Б.Я.,
ЕГН **********, адрес: *** се твърди, че на 01.02.2017г.
между „Сити кеш" ООД, като заемодател и В.Б.Я., като заемател бил сключен
договор за паричен заем с № 109015. Съгласно този договор за паричен заем, заемодателят
се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в
размер на 1200,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема,
отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на
договора за кредит страните декларирали, че същия е сключен на основание
отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия били
описани в предоставените от заемодателя на заемателя - Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се бил
запознал подробно съгласил изрично и безусловно. С полагането на
подписа си на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил
заемната сума в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлявала изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави заема и създала задължение на заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите
по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите общи условия същият не можело да бъде променян едностранно от страна
на заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде
в размер на 253,60 лв. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по
заема да бъде в размер на 1453,60 лв., която била платима на 11 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 132,15 лв. при първа погасителна
вноска 3.03.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 3.01.2018г. В ИМ се твърди, че
крайния срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 3.01.2018г. /датата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че заемателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане
на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила
автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от
договора за кредит и разпоредбите на приложимите общи условия, страните
постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към
момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на, както следва:
4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при
ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата
погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от
падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за
заем, като подписвайки договора за кредит заемателят декларирал, че безусловно
се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го
уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на заемателя
забава за плащане в срок на 2 броя месечни погасителни вноски настъпила
автоматично предсрочна изискуемост, считано от 2.04.2017г., която дата
представлявала падежа на втора погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят
имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя
за това, която била в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на
договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка
за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 02.04.2017г. заемодателят
начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 597,51 лв.,
представляваща 20 % от сумата от 2987,55 лв., формирана от сбора на остатъците
на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора. Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели
да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя, поръчителство
на едно или две физически лица, които отговаряли кумулативно на следните
условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът
на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да е в размер на поне
4 пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемодателя, да не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход, залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва,
първа по ред ипотека, предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. С подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се счита
за уведомен, че в случай, че в 3- дневен срок от подписването на договора не
предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените
от страните обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 1533,95 лева, която била разсрочена на 11 равни вноски, всяка в размер
на 139,45 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя
била в размер на 271,60 лева. Съгласно общите условия, действащи по време на
сключване на договора, в случай че заемателят забавел плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на 190,51 лв. за периода от 3.04.2017г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението в съда.
Твърди се, че заемателят не бил извършил плащане по дължимия
паричен заем към дружеството. Междувременно на 31.10.2017г. било подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
31.10.2017г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“
ООД срещу В.Б.Я., произтичащи от Договор за паричен заем № 109015 от дата 01.02.2017г.
били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. З от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на
ответника В.Б.Я., било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/, с изх.№ УПЦ-П-СТК/109015 от дата 10.11.2017г. от името на
„Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Уведомлението било изпратено, с известие за доставяне /обратна разписка/, чрез
„Български пощи“ ЕАД, на адрес посочен от ответника в договора за паричен заем
и молба за сключване на договор за паричен заем. В тази връзка,
за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване
на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.№ 844/2018г. по описа на
Районен съд - Чирпан, била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било
входирано възражение, което от своя страна обусловило подаването на настоящата
искова молба.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на
който, да признае за установено по отношение на ответника В.Б.Я., с ЕГН **********,
в качеството му на заемател по договор за паричен заем № 109015/01.02.2017г.
сключен със „Сити Кеш“ ООД, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1200,00 лева (хиляда и двеста лева ) -
за главница, представляващи главница за периода от 3.03.2017г. до 3.01.2018г.,
по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит била
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 2.04.2017г.; договорна лихва в
размер на 253,60 лева (двеста петдесет и три лева и 60 стотинки) за периода от
3.03.2017г. до 3.01.2018г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение
на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит била обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 2.04.2017г.; неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 1533,95 лева /хиляда петстотин тридесет и
три лева и 95 стотинки/ за периода от 3.03.2017г. до 3.01.2018г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4
от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от дата
2.04.2017г.; неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 597,51 лева
/петстотин деветдесет и седем лева и 51 стотинки/ начислена еднократно на дата
2.04.2017г. (дата на предсрочна изискуемост); обезщетение за забава в размер на
190,51 лева (сто и деветдесет лева и 51 стотинки) за периода от 3.04.2017г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, или обща сума в размер на 3775,57 лева /три хиляди седемстотин
седемдесет и пет лева и 57 стотинки/. Молят, да им
бъдат присъдени разноските за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00 лева (триста и петдесет лева).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез пълномощника му – адв. Д.В.М. ***, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че цесията не е била съобщена
на ответника. Прави възраженията за недействителност на процесния
договор поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и възражения, че
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като ищецът не уведомил
длъжника за обявената предсрочна изискуемост. Навежда доводи, че неустойката е
нищожна поради противоречия с добрите нрави. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн.чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 844/2018г. по описа на Районен съд - Чирпан се установява, че в полза
на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* е била
издадена Заповед № 277 от 15.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу В.Б.Я., с ЕГН **********, съгласно която съдът е
разпоредил на длъжника - ответник да заплати на заявителя – ищец, процесните суми.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указания на съда, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането, заявителят е предявил иск за
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
По делото e представен
Договор за паричен заем № 109015, към искане № SF - 104079, сключен на
01.02.2017г. между „Сити кеш“ ООД и В.Б.Я., ЕГН **********, погасителен план и
общи условия към договора, от които се установява, че ответникът – заемател е
получил от ищеца – заемодател, сумата от 1200 лева, която се задължил да върне
в срок до 03.01.2018г., ведно с уговорената договорна лихва. В договора е предвидено,
че заемателят дължи неустойка в случай, че не предостави изискуемите
обезпечения (поръчител, банкова гаранция, запис на заповед), в тридневен срок
от датата на подписване на договора, в размер на 1533.95 лева.
От представения
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017г., сключен
между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е видно, че
заемодателят е прехвърлил вземането си срещу ответника. За сключения договор за
цесия е отправено уведомително писмо до длъжника от ищеца, в качеството му на
упълномощено от заемодателя лице, което се е върнало в цялост, като
непотърсено.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени от ищеца. От
заключението на в. л. се установява, че остатъка от задължението на В.Б.Я. по
Договор за паричен заем № 109015/01.02.2017г. е 3768,39 лева. По Договора за
паричен заем не било извършвано плащане от ответника. Размерът на дължимост на
вземанията за главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, неустойка за предсрочна изискуемост и обезщетение за забава, които
ответникът дължи, по цитирания договор за паричен заем са както следва: главница
- 1200,00 лева, договорна лихва - 253,60 лева, неустойка по чл. 8 от договора -
1533,95 лева, неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 7, ал. 4 от договора -
597,51 лева, обезщетение за забава - 183,33 лева. Общият размер на дължимите
суми е 3768,39 лева. Съдът кредитира изготвеното заключение като обективно,
безпристрастно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Въз основа на така
установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК е
допустим, доколкото в срок е предявен от лице - заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ.
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника
(Определение № 163 от 04.02.2011г. по ч.т.д. № 901/2010г., Т.К., ІІ т.о. на
ВКС).
Този установителен
иск има за предмет - установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, като следва с пълно и главно доказване ищеца, твърдящ наличие на
вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Т.е. ищецът носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактите, породили неговото вземане, а именно:
валидно
сключен договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума
(усвояване на кредита), начина по който паричната сума е постъпила в
патримониума на ответника, действащите между страните уговорки за договорна
лихва, наказателна лихва и неустойка за неизпълнение и неустойка за
изискуемост, предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, настъпване изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Изхождайки от
предмета на сделката - предоставяне на кредит под формата на заем, както и от
страните по нея - юридическо лице, което е небанкова финансова институция,
даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и ответникът, който е
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, то същата има белезите на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ,
бр. 18/05.03.10г.). Същевременно, към него е приложима и общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно
право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има задължение да следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена
норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите
нрави (Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на II т. о. на ВКС),
и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор (Решение по дело
№ С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г.
на ВКС, I т.о.).
Общата
потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от
Закона за
потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори
между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Безспорно се установи в настоящото производство факта на сключен между страните договор, по силата на който ищецът „Сити кеш“ ООД е предоставил на ответника В.Б.Я. в паричен заем сумата от 1200 лева, която заемателят се е задължил да върне на 11 равни погасителни двуседмични вноски, последната от които с падежна дата - 03.01.2018г. Към тази сума е била уговорена и възнаградителна лихва с годишен лихвен процент в размер на 48.079 %, като общата сума на плащане трябвало да бъде в размер на 1453.60 лева. В процесния договор е посочено, че с полагането на подписа си, заемателят удостоверява, че е получил поисканата сума, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Не се оспорва и подписа, положен от името на ответника под договора. В този смисъл и предвид реалния характера на договора за заем, съдът намира, че същият е действително сключен от страните и е породил правните си последици.
Ищецът твърди, че е
кредитор на заемополучателя, като правата му произтичат от договор за цесия от
21.07.2017г. Няма спор, че с този договор „Сити Кеш“ ООД надлежно са
прехвърлили вземането си към ответника на „Агенция за събиране на вземания“.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В процесния
случай страните са постигнали съгласие по този въпрос (чл.
7, ал. 3 от процесния договор).
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът действа
като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният
да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши
уведомяването. При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е
било спазено изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ответната страна няма
възражение в този аспект. Уведомяването на длъжника за смяната на кредитора е
станало в хода на настоящия процес (В този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д. № 12/2009г., ІІ т.о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.,
І т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., ІІ т.о., ВКС).
Закона за потребителския
кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на
сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до
тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
От представения
погасителен план е видно, че размерът на погасителната вноска е 132,15 лева, на
неустойката по договора – 139,45 лева, а общата сума – вноска + неустойка се
равнява на 271,60 лева (с изключение на последната изравнителна вноска – 271,55
лева). Така определените суми не отговарят на посочените нормативни изисквания,
тъй като от погасителния план не става ясно каква част от погасителната вноска
се отнася за погасяване на главница по кредита, какъв е остатъкът от главницата,
нито каква част от договорената лихва между страните се погасява. Предвид
изложеното, съдът намира, че е основателно възражението на ответника, че
сключеният договор за паричен заем е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят –
ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но
не и лихви или други разходи.
Ищецът се позовава
на автоматично настъпила предсрочна изискуемост. Съдът не споделя това виждане.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки -
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й (В този смисъл т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Трайна и последователна е съдебната практика по
въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване
на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на
заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите,
когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството,
че ищцовото дружество, респ. стария кредитор, не са банка, а финансови
институции по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се
съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, съдът намира, че следва да намери приложение и в процесния случай.
Липсва основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците
по договори за банкови кредити.
По тези съображения
настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, съдържащ
клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски,
предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично,
а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението
е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление
на кредитора, че се възползва от това право и обявява задълженията за
предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява
длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция,
изрично не е заявила, че упражнява посоченото право, което волеизявление да е
достигнало до длъжника.
В процесния случай
следва да се вземе предвид и наличието на противоречие по тази клауза в
договора (чл. 7, ал. 4) и в ОУ към него (чл. 10, ал. 2). Според чл. 147, ал. 2
от ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува
по-благоприятен за потребителя начин. По делото няма данни и не се твърди
заемополучателят да е бил уведомен за настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита нито от стария, нито от новия кредитор. С оглед изложените доводи за
ненадлежно упражнено право да обяви кредита за предсрочно изискуем, на
кредитора не се дължи неустойка по чл. 7, ал. 4 от процесния договор.
Съдът намира за нищожна клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечения по кредита. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата от договора за заем, според която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез издаването на запис на заповед от страна на заемателя, поръчителство на физическо лице или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, като в процесния случай то е драстично. Според чл. 16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника формуляр и след като кредитът е бил разрешен, от лицето се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Във връзка с
направените изводи за недействителност на процесния договор за паричен заем по
изложените по-горе съображения, ответникът потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на отпуснатия кредит. По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
04.10.2018г., до окончателното плащане на дължимата сума, то същата следва да
бъде уважена предвид акцесорния си характер.
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.
При съобразяване
на т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство. С
оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за двете
производства, съразмерно с уважената част от исковете. Същият е доказал
заплащането на държавна такса в размер на 75.51 лв. и внесен депозит за вещо
лице в размер на 200 лв. Претендира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото присъдения размер на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде 150 лева. Общият размер на разноските на ищеца за
исковото производство възлизат на 425.51 лева, като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 135.22 лева и 23.99 лева направени разноски в заповедното
производство, или общо сумата от 159.21 лева. На ответника се дължат разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 238.73 лева, възнаграждение за един адвокат.
Предвид
възможността двете насрещни вземания между ищеца и ответника да бъдат
компенсирани, следва да бъда извършено прихващане до размера на по-малката
сума, поради което ищецът остава да дължи на ответника сумата от 79.52 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.Я., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. Д.В.М.
***, с адрес на призоваване: ****, в качеството му на заемател по договор за
паричен заем № 109015/01.02.2017г. сключен със „Сити Кеш“ ООД, че дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, чрез пълномощника К.Д.П., юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания” АД, със съдебен адрес:***, ****, сумата от 1200,00 лева (хиляда и
двеста лева) главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
04.10.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума, за която сума е
издадена Заповед № 277 от 15.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 844/2018г. по описа на Районен съд – Чирпан.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване за установено по отношение на В.Б.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, пълномощник адв. Д.В.М. ***, с адрес на призоваване: ****, в
качеството му на заемател по договор за паричен заем № 109015/01.02.2017г.
сключен със „Сити Кеш“ ООД, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника К.Д.П.,
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” АД, със съдебен адрес:***, ****,
присъдените със Заповед
№ 277 от 15.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 844/2018г. по описа на Районен съд – Чирпан, парични суми, както
следва: договорна
лихва в размер на 253,60 лева (двеста петдесет и три лева и 60 стотинки), неустойка
за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1533,95 лева /хиляда
петстотин тридесет и три лева и 95 стотинки/ за периода от 3.03.2017г., неустойка
за предсрочна изискуемост в размер на 597,51 лева /петстотин деветдесет и седем
лева и 51 стотинки/ начислена еднократно на дата 2.04.2017г. (дата на
предсрочна изискуемост), обезщетение за забава в размер на 190,51 лева (сто и
деветдесет лева и 51 стотинки) за периода от 3.04.2017г. (денят следващ датата
на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението
в съда.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника К.Д.П., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” АД, със съдебен адрес:***, ****да заплати на В.Б.Я., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. Д.В.М. ***, с адрес на призоваване: ****, сумата от 79.52 лева (седемдесет и девет лева и 52 стотинки), представляваща направени по делото от ответника разноски, след извършено прихващане с разноските, които се дължат на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № № 844/2018г.
по описа на Районен съд - Чирпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: