№ 143
гр. Разград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н. Р. Х.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от от Е. А. М. чрез особен представител против
Решение № 122/ 19. 03. 2021 г. по гр. д. № 1471/ 20 г. по описа на РС Разград, с което съдът
е приел за установено, че дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата 437, 50 лв. абонаментни
такси, сумата 163, 92 лв. по договор за лизинг, сумата 1 072, 78 лв. неустойки за
едностранно предсрочно прекратяване на договорите и за предоставените устройства, ведно
със законната лихва, считано от 17. 06. 2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
Изложени са доводи, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в
противоречие на материалния закон и при непълнота на доказателствата. Моли въззивната
инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове.
Въззиваемата страна чрез пълномощник е подала писмен отговор на въззивната
жалба. Оспорва жалбата, като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
1
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че по ч. гр. д. 761/2020 г.
на РРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане
на сумата 437,50 лв. дължими абонаментни такси, сумата 163,92 лв. дължими суми по
договор за лизинг, сумата 1072,78 лв. неустойки за едностранно предсрочно прекратяване на
договорите и за предоставените устройства и 393, 48 лв. разноски. С писмения отговор,
особеният представител на ответника в исковото производство е оспорил валидността на
договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг.
Пред въззивната инстанция е назначена и изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Същата е дала заключение, че фактури № **********/05.07.18 г.;№
**********/05.08.18 г.;№ **********/05.09.18 г.;№ **********/05.11.18 г. са включени в
Справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди и се приема като безспорно
доказателство че са осчетоводени при ищеца. Фактура №**********/05.11.18 г. съдържа
начислена неустойка и съгласно изискванията на Закона за счетоводството не фигурира в
Дневника за продажби. Размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца по
изброените фактури към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК (17.06.2020г.)
възлиза на 1 674.20 лева. Таксуването на разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги е осъществявано съобразно приложимите между страните условия. Вещото лице
подробно е посочило съобщителните услуги, за които са издадени процесните фактури и за
какъв период, подробно са посочени и размерите на дължимите неустойки, формирани от
стойността на три стандартни месечни абонаментни такси, предвид уговореното, че
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Размерът на неустойката е съобразен с чл. 1.1, б.“а“ от сключена Спогодба на 11. 01. 2018 г.
между КЗП и „Теленор България“ ЕАД. Начислени са договорените месечни абонаментни
такси и лизингови вноски. Фактура № **********/05.07.2018 г. е издадена за периода
05.06.2018 г. - 04.07.2018 г. и включва неизплатени задължения за: мобилен номер
**********; мобилен номер **********; мобилен номер **********, на обща стойност 154.
95 лв. Фактура № **********/05.08.2018 г. е издадена за периода 05. 07. 2018 г. - 04. 08.2018
г. и включва неизплатени задължения за: мобилен номер **********; мобилен номер
**********; мобилен номер **********; мобилен номер **********; мобилен номер 089
6761393; мобилен номер **********, на обща стойност 154, 95 лв. Фактура №
**********/05.09.2018 г. е издадена за периода 05.08.2018 г. - 04.09.2018 г. и включва
неизплатени задължения: за мобилен номер **********; мобилен номер **********;
мобилен номер **********; мобилен номер **********; мобилен номер 089 6761393;
мобилен номер0897644035, на обща стойност 151, 60 лв.
Изследвани са и договорите за лизинг. За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3
2016 Black, съгласно Договор за лизинг от 27.12.2017 г. са останали незаплатени 17 броя
лизингови вноски на обща стойност 50.83 лева. За мобилно устройство LG К8 2017 Grey,
съгласно Договор за лизинг от 09. 03. 2018 г. – незаплатени 20 броя лизингови вноски на
обща стойност 45.80 лева. За мобилно устройство HUAWEI Y6 2017 Grey, съгласно Договор
2
за лизинг от 14. 03. 2018 г. – незаплатени 20 броя лизингови вноски на обща стойност 97.80
лева. Заключението не е оспорено от страните и като изготвено компетентно, обективно и
пълно, следва да се приеме като доказателство по делото, че услугите са потребени.
Договорите са подписани от ответника, няма законово изискване, влечащо
недействителността им, договорите да са подписани на всяка страница. Автентичността на
договорите не е оспорена, поради което следва да се приеме, че е налице облигационна
връзка между страните по делото и са породили правни последици. По тези съображения е
необоснован изложения довод във въззивната жалба, че не са налице доказателства за
дължимост на претендираните от въззиваемия суми. Неоснователно е възражението на
въззивника, че по делото не са налице доказателства за упражнено право на въззиваемия за
разваляне на процесните договори. На л. 149 от делото е приложена Последна покана за
доброволно плащане с посочване на кл. номер, предоставени услуги, оставащи лизингови
вноски и на каква стойност, предупреждение за прекратяване на договирите и размера на
дължимата неустойка в случай на неизпълнение в 10-дневен срок. Поканата е доставена на
адреса, посочен в договорите на 16. 10. 2018 г. , според Удостоверение от „Тип-Топ Куриер“
АД /л. 150/. Според чл. 19б, б.“в“ от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, които са
неразделна част от договора, операторът има право да прекрати едностранно сключен
договор в случай, че потребителят не е заплатил дължимите суми след изтичане на
сроковете за плащането им. Установено е неизпълнение на задълженията на ответника –
въззивник за плащане на доставените му съобщителни услуги, поради което
законосъобразно въззиваемият е упражнил правото да прекрати едностранно сключените
договори.
Във въззивната жалба се съдържа искане от особения представител на въззивника
въззиваемият „Теленор България“ ЕАД да заплати допълнително 50 лв. за възнаграждение
за процесуално представителство на особения представител пред първата инстанция. Това
искане не следва да бъде разглеждано от въззивния съд, тъй като същото представлява по
правната си същност искане по реда на чл. 248 от ГПК и следва да бъде отправено пред
съда, чието решение се иска да бъде допълнено или изменено. Освен това, от материалите
по първоинстанционното дело е видно, че с Определение № 287/ 13. 04. 2021 г. съдът се е
произнесъл в производство по чл. 248 от ГПК и е увеличил възнаграждението на особения
представител с още 50 лв. или общо присъденото възнаграждение на особения представител
е в размер на 300 лв.
Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 2 ГПК жалбоподателят Е. А. М. следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемия разноските пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. за заплатено
възнаграждение за особен представител и сумата 350 лева разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/ 19. 03. 2021 г. по гр. д. № 1471/ 20 г. по описа на
РС Разград.
ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН ********** от *** да заплати на „Теленор – България“ ЕАД
3
гр. София, ЕИК ********* сумата 650 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
ПК ГПКг
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4