РЕШЕНИЕ
№ 1597
гр. Варна, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110109904 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с която по реда на чл. 422
ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*, със седалище и адрес на
управление гр. *, срещу КР. ИЛ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. * за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните вземания
произтичащи от сключен между страните Договор за кредит № 129341200901101 от
08.01.2009 г., в общ размер от 3 100,86 лв., както следва:
1/ сумата от 2 028,04 лв. /две хиляди двадесет и осем лева и четири стотинки/,
представляваща непогасена главница за периода 12.07.2016 г. – 12.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/20.10.2020 г./, до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 410,98 лв. /четиристотин и десет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 12.07.2016 г. – 12.01.2019 г.;
3/ сумата от 661,84 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 12.07.2016 г. – 15.10.2020 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 261713 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13312/2020 г. на ВРС, XVII с-в.
В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че на 08.01.2009 г. с ответника КР. ИЛ. КР.
са сключили договор за кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата в размер на 5 000 лв. за срок от 120 месеца, срещу задължението
за връщане на кредита, заедно със съответните възнаградителни лихви. Сочи, че размерът на
възнаградителната лихва е бил определен като сбор от базов лихвен процент плюс
фиксирана надбавка от 4,75 %. Излага, че кредитът е бил усвоен на 15.01.2009 г., като
кредитополучателят е изпаднал в забава на 12.07.2016 г., поради което и са начислени
законни лихви за забава. Сочи, че общият размер на непогасените вземания към датата на
подаване на заявлението възлизат на 3 100,86 лв. Ответникът не е заплатил същите, поради
1
което има интерес от предявяването на настоящите искове. Моли съда да приеме за
установено, че ответникът дължи тази сума и да присъди разноски в производството.
Ответникът КР. ИЛ. КР. подава в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Не оспорва, че на 08.01.2009 г. между страните е сключен процесният договор за
кредит. Оспорва, че е усвоил предоставените суми. Счита, че част от клаузите в договора са
нищожни, защото са неравноправни. Подробно излага съображения в тази насока, като
твърди, че в договора липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР на кредита и
кои компоненти са включени в него. Не е посочен общия размер на възнаградителната
лихва. Счита, че съответните клаузи в договора във връзка с процента на разходите и
определянето на възнаградителната лихва са нищожни. Моли в случай, че се установи, че
тези клаузи са нищожни да се приеме, че с вземанията е погасил част от главницата.
Евентуално релевира и възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за
вземанията.
Ищецът с молба преди съдебно заседание поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Ищецът „*“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 13312/2020 г. по описа на ВРС. С
разпореждане заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение с
която е осъдил длъжника да заплати на кредитора суми в общ размер 3 100,86 лв.,
представляващи вземания дължими по Договор за кредит № 129341200901101 от 08.01.2009
г., ведно с разноските в заповедното производство. Съдът е уведомил длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от
заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането,
по което е образувано настоящото производство гр.д. № 9904/2021 г. на ВРС.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
между „*“ АД, като кредитор, и КР. ИЛ. КР., като кредитополучател, е сключен Договор за
кредит № 129341200901101 от 08.01.2009 г. С процесния договор кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя сумата от 5 000 лева със срок на издължаване 120 месеца. В чл. 5, ал. 1 е
уговорен годишен лихвен процент към момента на сключване на договора в размер на 14.35
%, от които БЛП (9.6) + надбавка 4.75 пункта. Представени са и погасителен план, Общи
условия, методика и заповед за определяне на лихвения процент
От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена, се установява, че: 1. Сумата от 4 900 лева е постъпила по
банковата сметка на КР. ИЛ. КР. на 15.01.2009 г., като с останалите 100 лв. е заплатена
такса; 2. Общият размер на извършените плащания по процесния договор е 5 777,20 лв.; 3.
Падежиралите вноски към датата на експертизата са в размер на 3 738,12 лв.; 4. Кредиторът
има методика за изчисляване на БЛП, която е приета на 01.11.2008 г., като същата не е
променяна по време на действие на договора; 5. БЛП е в размер на 9.6 % и по време на
договора не се е променял. Общото задължение е в размер на 5 055,31 лв.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че за процесния период /вноските №№ 90-120, а
именно 12.07.2016 г. – 12.01.2019 г./ претендираните суми са отразени точно в
счетоводството и съответстват на тези посочени в исковата молба.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените са положителни установителни искове за реално изпълнение на
задължения за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по
договор за потребителски кредит с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 ГПК, след проведено заповедно производство и
издаване на заповед за изпълнение. Установителните искове са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, идентичността им
2
със заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложените доказателства по ч.гр.д.№ 13312/2020 г по описа на РС - Варна. По тези
въпроси съдът се е произнесъл мотивирано с Определение № 8563 от 10.12.2021 г. Предмет
на предявените искове е установяване със сила на присъдено нещо на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и
пълно доказване да установи вземанията си срещу длъжника. Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже: че с ответника са във валидно
облигационно отношение по договор за кредит; че е предоставена и ответникът е усвоил
претендираната сума за главница, както и нейното основание и размер; основанието и
размера на претендираните суми за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и
изискуемостта на всички вземания. В тежест на ответника (в случай, че ищецът докаже
своите твърдения) е било да докаже: че е изпълнил задълженията си по договора за кредит
или че е настъпило друго основание за погасяване на вземанията.
Видно от представения по делото Договор за кредит № 129341200901101 от
08.01.2009 г., страните са постигнали съглашение валидно да се обвържат със срочно
облигационно правоотношение по предоставяне на парична сума срещу задължение за
връщането й и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните средства.
Видно от заключението на допуснатата експертиза и представеното от ищеца
извлечение от сметка, сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. За доказване
изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно
да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните
записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване на разплащателната
сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на
кредитополучателя. /Решение № 125 от 12.07.2013г. по т.д. № 910/2012г. на ВКС/.
Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави парична сума от 5 000 лв.
Между страните няма спор относно валидността на целия договор за кредит, но се
твърди недействителност на конкретни клаузи от него, поради неравноправност.
Относно твърдяната от ответника неравноправност на клаузи от сключеното между
страните съглашение, съдът приема следното:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 12 от
Закона за потребителските кредити, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на
които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г., I т.о. на ВКС,
първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът,
разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми
страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по
неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се
противопостави на това. Уведомяването на страните и даването на възможност за
становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при
пропуск - по всяко време на висящността на производството пред първата или втората
3
инстанция. Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза
не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367
ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението следва да се
предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на
доказателства от всяка от страните.
В настоящия случай ответникът не е посочил кои клаузи счита за неравноправни, но
съдът дължи служебна проверка за такива съдържащи се целия договор. Ответникът е
посочил само, че счита, че липсват стойности на лихвения процент и какъв е неговия вид,
както и методиката за определянето му. Не бил ясен и размера на уговорената
възнаградителна лихва.
В чл. 5, ал. 1 от Договора е уговорен годишен лихвен процент към момента на
сключване на договора в размер на 14.35 %, от които БЛП (9.6) + надбавка 4.75 пункта.
Съдът приема, че ясно в договора е посочено, че размера на възнаградителната лихва
по кредита се формира от променлив лихвен процент и надбавка, които са конкретно
посочени. По отношение на методиката вещото лице ясно дава заключение, че такава е
съществувала към момента на сключване на договора и не е променяна през целия му
период.
В чл. 5, ал. 2 от Договора е разписано, че действащият БЛП на Кредитора не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. При промяна
на БЛП, Кредиторът изготвя едностранно нов погасителен план и го изпраща на
Кредитополучателя. Погасителният план влиза в сила от момента на получаването му.
Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на
стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за
неравноправни, а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие
на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с
финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение
да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата
страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл.
143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора се явява неравноправна.
Въпреки това, видно от т. 4 и т. 5 от ССЕ методиката и размера на БЛП не се е променял по
време на целия срок на договора, поради което и тази неравноправна клауза не е била
приложена и от кредитополучателя не са събрани по-големи суми от първоначално
уговорените. Размерът на дължимите по договора вземания са посочени ясно в приложения
към Договора погасителен план, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Определяне размера на вземането
4
Съобразно заключението на вещото лице и уточнението в съдебно заседание се
установява, че кредиторът претендира вноските за главница и възнаградителна лихва №№
90-120 по кредита за периода 12.07.2016 г. – 12.01.2019 г. Размерите им съответстват в
счетоводството на посочените в исковата молба: главница 2 028,04 лв. и лихва 410,98 лв.
Размерът на обезщетението за забава също е 661,84 лв.
Ответникът е релевирал възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Давността по отношение на главницата е 5 години, а по отношение на възнаградителната
лихва и обезщетението за забава - 3 години. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 20.10.2020 г., поради което погасени по давност се явяват всички
вземания за лихви с падежи преди 20.10.2017 г. Предвид това дължими са останали
вземанията за сумата в размер на 105,60 лв. възнаградителна лихва и сумата в размер на
240,42 лв. обезщетение за забава, които съдът изчислява съобразно приложената таблица
към заключението на вещото лице. За разликите над тези суми до претендираните такива
исковете следва да се отхвърлят. Вземането за главница не е погасено по давност, поради
което искът следва да се уважи изцяло.
Относно отговорността за разноските
Предвид изхода на спора и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК следва разноските да
се присъдят съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е претендирал разноски в общ размер от 974,12 лв. – 62.10 лв. държавна
такса в заповедното производство и 62.02 лв. държавна такса, 450 лв. адвокатско
възнаграждение и 400 лв. депозит за вещо лице в исковото производство. Ответникът не е
претендирал разноски.
Съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят сумите в размер на 47,54 лв. разноски в
заповедното производство и в размер на 698,26 лв. в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът КР.
ИЛ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*, със седалище и адрес на
управление гр. *, следните вземания произтичащи от сключен между страните Договор за
кредит № 129341200901101 от 08.01.2009 г., в общ размер от 2 374,06 лв., както следва:
1/ сумата от 2 028,04 лв. /две хиляди двадесет и осем лева и четири стотинки/,
представляваща непогасена главница за периода 12.07.2016 г. – 12.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/20.10.2020 г./, до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 105,60 лв. /сто и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.10.2017 г. – 12.01.2019 г.;
3/ сумата от 240,42 лв. /двеста и четиридесет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 20.10.2017 г. – 15.10.2020 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 261713 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13312/2020 г. на ВРС, XVII с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за:
5
1/ сумата от 305,38 лв. /триста и пет лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 12.07.2016 г. - 20.10.2017 г.
2/ сумата от 421,42 лв. /четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 12.07.2016 г. - 20.10.2017 г.,
ОСЪЖДА КР. ИЛ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със
седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 698,26 лв. /шестстотин деветдесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки/, разноски в исковото производство и сумата от 47,54 лв.
/четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6