Решение по дело №14291/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 28.09.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 07.06.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Виолета Йовчева

                                  Членове:  Мариана Георгиева                                                                             

Димитър Ковачев

при секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 14291/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна на Н.Н.Е., ЕГН ********** чрез адвокат К.А.-особен представител срещу Решение № 153276 от 17.07.2020г., постановено по гр. д. № 39548/2019г. на Софийски районен съд (поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 03.11.2020г.), в частта с която са уважени, предявените срещу жалбоподателя от „Ф.и.“ЕАД (цесионер), установителни искове по чл. 415 от ГПК за дължимост на вземания по договор за потребителски кредит № *********/26.04.2015г, , сключен между жалбоподателя и „П.Ф.Б.ООД, ЕИК ********.

Депозирана е и частна жалба от същият жалбоподател срещу ръкописно Определение без дата, обективирано върху последната страница на обжалваното решение, с което определение са присъдено допълнителни разноски на въззиваемия ищец от 120,25 лева.

С обжалваното решение е уважен частично само искът за главница по договора за кредит до размер от 244,57 лева.

С въззивната жалба моли решението в уважителните части да се отмени като неправилно и немотивирано. Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС че договора не е нищожен поради липса на реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 12 от ЗПК. Счита, че към договора следва да има отделен погасителен план, който да съдържа не само броя, размера и падежите на вноските, но и трябва да  съдържа разбивка какви са перата, включени във всяка вноска и какво се погасява по пера. Не ставало ясно как се формират вноските. Счита, че ищецът цесионер няма права срещу длъжника поради липсата на уведомяване по чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД. Счита, че уведомяване чрез особен представител на поражда действие. Не били обсъдени възраженията му за нищожност на упълномощаването от цедента на цесионера да уведомява длъжниците за извършената цесия, като смята, че се касае за липса на изискуема нотариална форма.

В частната жалба са изложени оплаквания за съществени процесуални нарушения- не му бил връчван препис ьза отговор на молбата по чл. 248 ГПК, липсвали мотиви за уважаване на молбата. Не било ясно от присъдените с решението и с определението разноски в полза на ищеца кои са за такси, кои за депозити и за юрисконсултско възнаграждение, не бил обсъден размера на претендираните разноски, не ставало ясно защо се счита, че първоначално и последващо присъдените разноски съответстват на уважената част от исковете.

 При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а относно неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

Относно подписването на договора и получаването на заемната сума няма спор по делото-липсват такива възражения в отговора на исковата молба.

 Спорът е правен и е относно валидността на самия договор поради възражението за липса на реквизити и за валидността на уведомяването на длъжника за извършената цесия.

По тези въпроси СГС споделя виждането на първата инстанция. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК се отнасят само за хипотеза на кредит с предвидени различни суми олихвявани с различни лихвени проценти -това изрично следва от текста на закона. Конкретния случай не е такъв, защото лихвеният процент е фиксиран. Не могат да се приемат оплакванията, че  чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисква в първоначалния погасителен план да се приложи пълна разбивка на всяка една от погасителните вноски. Според нормата в погасителния план трябва да се посочи "последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването ". В случая няма данни да е било предвидено да има различни неплатени суми олихвявани с различни лихвени проценти за целите на погасяването т. е.  чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в случая не е приложим. Отделно, налице е практика на СЕС, според която не само не е необходимо, но и е забранено законодателство на държава-членка да съдържа изискване за посочване на пълна разбивка на отделните погасителни вноски. В този смисъл са Решение НА СЪДА (трети състав) от 09.11.2016 година по дело C 42/15 H. C. S. a. s. срещу K. B. и Решение НА СЪДА (шести състав) от 05.09.2019 година по дело C 331/18 на TE срещу P. s. r. о., които съдържат тълкуване на член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48.

Неоснователни са и възраженията, че договора за цесия между ищеца като цесионер и третото за делото лице (заемодател по договора) не бил съобщен валидно на ответницата поради нищожност на упълномошаването от цедента към цесионера и невъзможност връчването на уведмлението да стане с връчване на препис от исковата молба с приложено уведомление за цесията, тъй като книжата са получени от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

ЗЗД не изисква особена форма за уведомяването на длъжника за извършената цесия. Следователно и за упълномощаването за това действеи е достатъчна обикновена писмена форма, която е спазена. Тъй като закона не урежда определен начин на връчване на съобщението за цесията на длъжника по прехвърленото вземане,то всеки предвиден в закона способ включително връчване на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител със самата искова молба е допустим и валиден.

Трайна е практиката и на ВКС, че няма пречка връчването на уведомлението за цесията да стане с исковата молба ако самото уведомление е приложено към нея.

Относно валидността на връчването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ВКС в Решение 198/18.01.2019г. по т.д. 193/2018г. на I Т.О. е приел, че то е надлежно и СГС не намира основание да се отклонява от тази практика, която макар и постановена по дело за банков кредит е относима и към настоящият казус, тъй като се касае до възможността на особения представител надлежно да получава уведомления с материално правни последици, адресирани до лицето на което е назначен за представител. Поради това възражението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е неоснователно.

 

Липсват други оплаквания срещу решението и поради неоснователността на въведените то следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Същата е частично основателна. Действително не е връчван препис от молбата по чл. 248 ГПк, но това не може да доведе до цялостна отмяна на определението по изложени по-долу съображения.

Претендираните с представения списък от ищеца на л. 74 от делото разноски са в общ размер от 600,00 лева (включващи и разноските за заповедното дело). Още с отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на разноските, което би могло да се отнася само за юрисконсултското възнаграждение. В случая за първата инстанция е претендирано такова от 150,00 лева. Възражението на ответницата не е било разгледано и следва да се разгледа от СГС. Настоящият състав го намира за основателно. Няма фактическа или правна сложност в делото, като по спорните въпроси има практика на съдилищата, вкл. такава и на ВКС.

Ето защо СГС намира, че за първата инстанция 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение е релевантния размер дори при пълно уважаване на исковете, но доколкото те не са уважени напълно ще се присъди възнаграждение съобразно уважената част на исковете на база 50,00 лева.

При направени разноски общо в размер на 500,00 лева (предвид прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК) и уважени 62% от исковете (244,57/396,33) ищецът има право на 62 % от сторените в заповедното и исковото производства разноски или на сумата от 310,00 лева. С решението са му присъдени 250,00 лева, а с обжалваното определение още 120,25. Следователно определението се явява неправилно за разликата над 60,00 лева до присъдените 120,25 лева и следва да се отмени в тази му част.

По разноските за въззивното дело:

При този изход на въззивното производство право на разноски има само въззиваемия ищец, въпреки частичното уважаване на частната жалба, защото въззивника не е правил разноски.

Въззивницата обаче следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 12,50 лева.

Въззиваемото дружество е направило разноски за особен представител на въззивницата в размер на 150,00 лева, които следва да му се присъдят изцяло.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153276 от 17.07.2020г., постановено по гр. д. № 39548/2019г. на Софийски районен съд (поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 03.11.2020г.) В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

ОТМЕНЯ Определение без дата, обективирано върху последната страница на Решение № 153276 от 17.07.2020г., В ЧАСТТА с която на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******** са присъдени допълнително деловодни разноски над сумата от 60,00 лева.

ОСЪЖДА Н.Н.Е., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******** разноски за въззивното дело в размер на 150,00 лева.

ОСЪЖДА Н.Н.Е., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка за държавни такси на Софийски градски съд с IBAN: *** „БНБ“ сумата от 12,50 лева-държавна такса за настоящото в.гр.д. 12491/2020г.

 

Решението е окончателно.

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                               2.