Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 465
21.12.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 626 по описа за
2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4б от ДР на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.82,
ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х.,
против отказ, обективиран в уведомление изх.№ 9297/ 02.10.2023г. на Началника
на Затвора-Стара Загора, да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х. да
получи три допълнителни хранителни пратки през м. октомври 2022г. на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, като е признато право на получаване на един брой хранителна
пратка на основание чл.98, ал.2 от ЗИНЗС. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ, по съображения, че е постановен в
нарушение на чл.82, ал.3 от ЗИНЗС, чл.9, ал.1 от ЕКПЧОС и чл.10, ал.1 от ХОПЕС.
Жалбоподателят твърди, че на 25.09.2023г. е депозирал молба с рег.№ М-1141/ 25.09.2023г.
до Началника на Затвора-Стара Загора, с искане да му бъде разрешено на
основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи от близките си по време на свиждане
през м. октомври 2023г. общо три допълнителни хранителни пратки за празници на
регистрирани в РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерски
съвет за календарната 2023г. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС молбата му е следвало да бъде уважена, поради което моли
обжалваният административен акт на
Началника на Затвора-Стара Загора да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, в съдебно
заседание оспорва жалбата като недопустима и като неоснователна. Поддържа че
случаите, в които за началника на съответното място за лишаване от свобода
възниква задължение за произнасяне с индивидуален административен акт, са
изрично и изчерпателно регламентирани в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС, поради което и при
липсата на нормативно предвидено задължение за Началника на Затвора – Стара
Загора да се произнася с изричен акт по см. на чл.21 от АПК в хипотезата на
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, процесното уведомително писмо няма белезите на
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК. Изложени са и доводи за неоснователност на
жалбата, в случай че същата бъде приета от съда за процесуално допустима.
Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и
в условията на алтернативност – да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 25.09.2023г. жалбоподателят в
настоящото производство - М.Г.Х., е депозирал молба-декларация до Началника на
Затвора-Стара Загора, заведена с вх. № М-1141 от 25.09.2022г., с която
декларира, че изповядва религиите и празнува религиозните празници на следните
регистрирани в Република Българя вероизповедания: Евангелските църкви в
България, Бахайската общност в България и Църквите на адвентистите от седмия
ден, поради което иска да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, да получи от близките си по време на свиждане през м.10.2023г. общо три
допълнителни хранителни пратки, посочени в заявлението, както следва: 1. „Ден
на реформацията“ на 31.10.2023г. – празник на Евангелските църкви; 2. „Рождението
на Бахаулла“ на 27.10.2023г. – празник на Бахайската общност в България и 3. за
празника в събота на 28.10.2023г., празнуващ се от Църквата на адвентистите от
седмия ден.
Началникът на Затвора е разгледал
подадената от л.св.Х. молба и на 02.10.2023г. писмено е разпоредил на инспектор
„СДВР“ – Запрян Димитров, да уведоми
доживотно осъдения М.Г. Харачиев, че за месец октомври 2023г. има право да
получи един брой хранителна пратка, на основание чл.98, ал.2 от ЗИНЗС, като
съгласно Решение № 931/ 24.11.2022г. на МС, през месец октомври 2023г. няма празник
за Мюсюлманското вероизповедание. Направено е позоваване на постановено съдебно
решение № 489 от 09.12.2022г. на АС – Стара Загора /извадки от което са
цитирани/, с което е била отхвърлена жалба на М.Х. срещу предходно подадена
негова молба с идентично съдържание. За разглеждането на молбата и произнасянето
на Началника на Затвора гр.Стара Загора Х. е уведомен срещу подпис на 03.10.2023г.
По допустимостта на жалбата:
По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК, една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са
административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/,
доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с
изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от
общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната
дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.
За извършването на преценка дали един акт представлява
индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой
орган и в какво качество е направено обективираното в акта волеизявление;
съдържанието и характера на това волеизявление; насочеността на правния ефект и
следващите се от акта правни последици. В този смисъл обстоятелството, че
оспореният акт е формулиран като уведомление, адресирано до инспектор СДВР, е ирелевантно
за определянето на правната същност на акта.
В случая без съмнение обективираното в обжалвания акт разпореждане на
Началника на Затвора – Стара Загора представлява волеизявление на административен орган по см.
на §1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на властнически административни
правомощия /по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40,
ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в затвора и за осигуряване на
условия за реализиране и упражняване правата на осъдените/. Независимо, че
правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС възниква по силата на закона, то упражняването
му е обусловено от постановяването на акт /вкл. и под формата на резолюция/ от
Началника на Затвора или от оправомощено от него длъжностно лице, за признаване
на това право като условие за неговото реализиране.
В този смисъл доколкото с оспорения акт на Началника на
Затвора – Стара Загора е отречено правото на Х. да получи заявените в
хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки, по същество
този акт обективира волеизявление за отказ да бъде уважено искането на лишения
от свобода да получи пратките. Без съмнение отказът на Началника на Затвора да
признае правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНС, като условие за неговото
упражняване, засяга и ограничава
претендирано от лишения от свобода право, което определя това волеизявление
като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност по реда на АПК.
Действително в ЗИНЗС/ППЗИНЗС не е предвидено изрично
задължение за началника на МЛС за произнасяне с индивидуален административен
акт в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, в какъвто смисъл са неведените от
пълномощника на ответника доводи, но
това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от
лишеното от свобода лице право, когато упражняването на това право е обусловено
от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички случаи на издаване на
индивидуални административни актове от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, са изрично регламентирани в ЗИНЗС/ППЗИНЗС, е и разпоредбата на §4б
от ДР на ЗИНЗС. В този смисъл всеки акт на началника на МЛС, който има
характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК,
подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
С оглед на което оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
приема, че разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Обжалваният административен
акт е издаден от материално компетентен орган-Началника на Затвора Стара
Загора, при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15, ал.1,
т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС.
Относно правилното приложение на материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правото на лишените от свобода лица да получават хранителни
пратки, нормативно е регламентирано в разпоредбите на чл.98, ал.1, т.3 и ал.2
от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да получават една хранителна
пратка месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2, изр. второ е
регламентирана възможността за получаване на извънредна хранителна пратка в две
хипотези – 1. като самостоятелна награда /поощрение/ за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода и 2.
ако бъде разрешена при ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно
нормата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и великденските
празници, както и за празниците на регистрираните в Република България
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна
хранителна пратка.
Въз основа на тази нормативна регламентация
следва извода, че правото на лишените от свобода лица да получават една
хранителна пратка месечно /по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС/ и правото им да
получат по една допълнителна хранителна за пратка за новогодишните, коледните и
великденските празници, както и за празниците на регистрираните в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година /по чл. 83, ал.2 от ППЗИНЗС/, възникват по силата на закона - законът
определя субектите на правата и основанията за тяхното възникване.
В конкретния случай с подадената от М.Х. молба с вх. № М-1141
от 25.09.2023г. до Началника на Затвора-Стара Загора, е заявено искане за
упражняване на претендирано право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за получаване от
лишения на свобода на общо три допълнителни хранителни пратки през м. октомври 2023г. – за три религиозни празника
през м. октомври на посочените от заявителя три вероизповедания - Евангелските
църкви в България, Бахайската общност в България и Църквите на адвентистите от
седмия ден, регистрирани в РБългария, които религиозни празници са обявени с
решение на МС за календарната 2022 година. С оспореният отказ е отречено
заявеното от Х. право на допълнителна хранителна пратка и за трите празника.
С Решение № 931/ 24.11.2022г. на Министерски съвет на
РБългария са определени дните от 2023г.
за религиозни празници на вероизповеданията, различни от Източноправославното.
Съгласно посоченото решение, през м. октомври празници имат следните
регистрираните в РБългария религиозни общности /извън Източноправославното
вероизповедание/ - Евангелските църкви /на 31 октомври – ден на Реформацията/ и
Бахайската общност в България /на 27 октомври – Рождението на Бахаулла/. И за
двата от посочените празници, както и за събота 28.10.2023г., определена от
жалбоподателя като празник на адвентистите от седмия ден, л.св. М.Х. е заявил
искане на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през месец октомври 2023г.
по една допълнителна хранителна пратка.
Без съмнение словесната формулировка на разпоредбата на
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС не съдържа ограничение относно броя регистрирани в
РБългария вероизповедания, които едно лишено от свобода лице може да изповядва,
за да има право на допълнителна хранителна пратка за дните на религиозни
празници на съответното вероизповедание. При тълкуване съдържанието на правната
норма /както граматическо, така и логическо/ обаче се налага извод, че получаването
на допълнителна хранителна пратка се свързва с възможността лишените от
свобода, изповядващи вероизповедание, различно от източноправославното, да
отбележат съответния религиозен празник, който има пряко съответствие с
честването на Нова година, Коледа и Великден от християните. Да се приеме, че
л.св., принадлежащи към религиозна общност, различна от източноправославната,
имат право на допълнителна хранителна пратка за всички религиозни празници,
определени в Решение № 931/ 24.11.2022г. на МС, означава те да се поставят в
привилегировано положение спрямо л.св., изповядващи официалната религия в
Република България – Източно православие /доколкото за тях разпоредбата на
чл.82, ал.3 ППЗИНЗС предвижда право на допълнителна пратка само са три
празника/, каквато категорично не може да бъде целта на закона.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в
уведомление с изх.№ 9297 от 02.10.2023г. на Началника на Затвора-Стара Загора,
да бъде признато правото и да бъде уважено искането на л.св. М.Х. да получи на
основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителна хранителна пратки през м.
октомври 2023г. за празника Рождението на Бахаулла, честван на 27.10.2023г. от
Бахайската общност в България /посочен в т.2 от подадената от лишения от
свобода молба с вх. рег. № М-1141 от 25.09.2023г, който празник е еквивалентен
на
чествания от християните празник Рождество Христово, се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
Относно
другите два религиозни празника, посочени в т.1 и т.3 от подадената молба с
вх.№М-1141/ 25.09.2023г., обаче правилно е отказано от Началника на Затвора –
Стара Загора да признае правото и да разреши на л.св.Х. да получи допълнителни
хранителни пратки на основание чл.82, ал.3 ППЗИНЗС. Религиозният празник „Ден
на Реформацията“, празнуващ се от Евангелските църкви на 31.10.2022г, няма
съответствие с никой от изчерпателно изброените в чл.82, ал.3 ППЗИНЗС
християнски празници, за да бъде признато на л.св., изповядващ вероизповедание,
различно от Източноправославното, да се ползва от законоустановената привилегия
на допълнителна хранителна пратка. А по отношение сочения за празник на
Църквите на адвентистите от седмия ден – 28.10.2023г. следва да се съобрази, че
с Решение № 931/24.11.2022г.
на Министерски съвет на РБългария, празниците на Църквите на
адвентистите от седмия ден не са определени като дни /дати/. Определените като
празници шест съботни дни за календарната 2023г. е единствено за лицата, които
според трудовото или служебното им правоотношение са задължени да работят в
тези дни и е във връзка с ползването от тези лица на платен или неплатен
годишен отпуск при условията на чл.173, ал.2 от КТ и чл.57, ал.5 от ЗДСл. В
този смисъл няма обявен с решение на Министерски съвет религиозен празник на
Църквите на адвентистите от седмия ден през м. октомври 2023г., поради което
за Х. не е възникнало право на
допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС и за описания в т.3 от
подадената молба религиозен празник. Ето
защо жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
За пълнота на изложението, а и за да се даде отговор на
поддържаните от пълномощника на ответника доводи относно несъстоятелността на
твърдяното от Х. изповядване на няколко религии едновременно, е необходимо да
се отбележи, че правото
на свободен избор на вероизповедание и свободата на избор на религиозни
възгледи е основно, абсолютно, лично, ненакърнимо право, гарантирано с чл.
37, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл.2, ал.1 от Закона за
вероизповеданията. По тази причина правото на всеки свободно да формира
религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва, съответно
практикува своето вероизповедание, не може да бъде ограничавано, освен в изрично
предвидените от закона случаи. В позитивното право на РБългария не съществува
ограничение, а още по-малко забрана, едно лице да следва няколко религии
едновременно, като извън компетентността, както на съда, така и на
административния орган, е да преценява сериозността и искреността на
религиозните убеждения на дадено лице, които то изрично заявява, че изповядва.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Х. отказ, обективиран в уведомление изх.№ 9297 от 02.10.2023г.
на Началника на Затвора -Стара Загора, в
частта му, с която е отказано да бъде уважено искането на лишения от
свобода М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителна
хранителна пратки през м. октомври 2023г.
за празник на регистрирана в РБългария религиозна общност, обявен с
решение на Министерския съвет за календарната година, посочен в т.2 /“Рождението
на Бахаулла“, празнуващ се на 27.10.2022г. от Бахайската общност в България/ от
подадената от М.Х. молба с вх.№ М-1141 от 25.09.2023г., като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х. с адрес *** в частта й по оспорването на отказ,
обективиран в уведомление изх.№ 9297 от 02.10.2023г. на Началника на
Затвора-Стара Загора, да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х. да
получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през
м. октомври 2023г., за празниците, посочени в т.1 /“Ден на Реформацията“,
празнуващ се от Евангелските църкви на 31.10.2023г/ и в т.3 /за събота 28.10.2023г.,
като един от шестте съботни дни, празнуващи се от църквите на адвентистите от
седмия ден/, от подадената от М.Х. молба с вх. № М-1141 от 25.09.2023г., като
неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: