Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Даниела Танева, като разгледа докладваното от съдия Борисова въззивно наказателно частно
дело номер 832 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител И.Х.Г., чрез адвокат Г.Г. от
САК срещу разпореждане от 22.01.2021 г. постановено по нчхд № 4814/2020 г. по описа на
СРС, НО, 19 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
С депозираната жалба се моли за отмяна на първоинстанционното
разпореждане и връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Посочва се, че в тъжбата са описани всички
обективирани обстоятелства, така както третото лице ги е предало на частната
тъжителка Г.. Жалбоподателят заявява, че за да се посочат конкретни думи,
означава да се направи волеизявление от трето лице, а предвидения за това способ
в НПК е разпит на свидетел, което действие може да бъде извършено само при
разглеждане на делото. Твърди се, че частната тъжба е ясна, а описаните
обстоятелства не си противоречат по никакъв начин и същите са потвърдени и
детайлизирани по отношение на точния момент и начин на извършване в
последващите молби, депозирани в изпълнение на указанията на съда. На последно
място се твърди в жалбата, че първият съд не е изпълнил задължително дадени му
указания от въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с
оглед предходно постановено определение, с което е било прекратено
наказателното производство, но което е било отменено.
С въззивната жалба не се прави
искане за събиране на нови доказателства.
Въззивният съдебен състав след като се запозна с жалба и материалите по
делото намери, че не следва да бъде провеждано въззивно съдебно следствие,
разпит на свидетели и вещи лица.
Жалбоподателката
и частен тъжител по делото И. Х.Г. редовно призована, не се явява. Не се явява
и адв. Г.Г. от САК, редовно упълномощен повереник на същата. По делото е депозирана
молба на 29.03.2021 г. от частният тъжител и жалбоподател И.Г. чрез адв. Г.Г.,
с която моли да се даде ход на делото. В молбата си процесуалния представител
посочва, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебното
заседание пред въззивния съд. Заявява, че поддържа изложеното във въззивната
жалба.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд,
лицето срещу което е насочена тъжбата В.Х.Н. е редовно призована, явява се
лично и с адв. Ю..С.от САК. Пред въззивният съд адвокат С. моли да бъде оставена
без уважение депозираната жалба срещу съдебния акт на СРС, с който е прекратено наказателното производство по
тъжба на И.Х.Г. срещу В.Н.. Счита същото за законосъобразно и правилно. Твърди,
че правилно е приетото от първоинстанционния съд, че тъжбата не отговаря на
изискванията на закона, че не се сочат никакви конкретни обстоятелства в
тъжбата, срещу които лицето В.Х.Н. да се защитава, както и не се сочат нито
дата, нито място, нито конкретни действия, които да са съставомерни и които да
осъществят състава на престъплението,
което се сочи в тъжбата. Заявява, че не са изпълнени дадените от
първоинстанционния съд указания към тъжителката да изложи необходимата конкретика,
относно твърдените от нея обиди, а също и датите на които са се случили. Счита,
че липсват данни за извършено престъпление, липсват данни и за конкретни
съставомерни деяния, поради което намира, че правилно е прекратено делото от
първия съд.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба на жалбоподателя и частен
тъжител, депозирана чрез неговия процесуален представител – адвокат Г., съобрази
представените по делото писмени документи и становищата на страните в хода на
въззивното съдебно производство, и след като провери изцяло и в съответствие с
разпоредбата на чл.314 НПК правилността на атакуваното разпореждане, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна, поради следните съображения от
фактическа и правна страна:
Въззивната инстанция намира депозираната въззивна
жалба от частния тъжител И.Х.Г. срещу разпореждането на СРС, НО, 19 състав постановено
на 22.01.2021 г. по нчхд № 4814/2020 г. за процесуално допустима, т.к. изхожда
от процесуално легитимиран за това правен субект и същата е депозирана в
законоустановения 15 дневен срок по чл. 250, ал. 4 НПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна
На 30.03.2020 г. е внесена в СРС тъжба
от частния тъжител И.Х.Г., с която се желае повдигане на обвинение на лицето В.Х.Н.
с твърдение, че същата е извършила престъплението „клевета“ по чл.147, ал.1 НК.
Частният тъжител И.Г. е отправила с тъжбата доказателствени искания към
първоинстанционния съд, а именно, да му бъдат допуснати до разпит двама
свидетели. Към тъжба са приложени писмени документи, в подкрепа на твърденията
изложени в нея.
С разпореждане от 08.05.2020 г.,
съдията-докладчик по нчхд № 4814/2020 г., по описа на СРС, НО, 19 състав е оставил
без движение частната тъжба на И.Г. и ѝ е указал, че в 7 дневен срок от
получаване на съобщението следва да я приведе в съответствие с изискванията на
чл. 81, ал. 1, изр. 1 НПК, като посочи, кога е научила за деянието, което
инкриминира с оглед установяване и спазване на срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Със
същото разпореждане е указано на частния жалбоподател, че при неизпълнение
указанията на съда, частната тъжба ще бъде върната и производството по делото
прекратено.
Указанията на съдията-докладчик са
получени на 02.06.2020 г., лично от адвокат Г.Г., процесуален представител на частната
тъжителка Г..
На 09.06.2020 г., частният тъжител И.Г.,
чрез адвокат Г. е депозирала молба, в която се посочва, че инкриминираните
деяние са осъществени на 10.11.2019 г. чрез проведен телефонен разговор със С.М..
Твърди се, че в този разговор лицето В.Х.Н.
е съобщила, че частния тъжител И.Г. е неправомерно е продала наследствени
имоти, които са били собственост на техния баща , както и че е разполагала
еднолично с паричните средства от продажбите. Посочено е, че по време на
телефонния разговор от лицето В.Х.Н. са използвани обидни и неверни епитети
насочени към личността на частния тъжител И.Г. като – „алчен човек“, „същество“
и „лъжкиня“, които след приключване на телефонния разговор са съобщени от С.М.
на частния тъжител И.Г. и на съпругата си С.Р., а на 11.11.2019 г. са споделени
и лично на И. Георгиева.
С разпореждане от 10.08.2020 г. съдията-докладчик
по образуваното нчхд № 4814/2020 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, е дал втори
седем дневен срок на частният тъжител И.Г., считано от датата на получаване на
съобщението за това разпореждане, в който частния тъжител или неговия повереник
да приведат частната тъжба в съответствие с разпоредбата на чл. 81, чл. 1, изр.
1 НПК. Указано е, че при неизпълнение указанията на съда, частната тъжба ще
бъде върната, а производството по делото прекратено.
Указанията на съдията-докладчик са
получени на 18.08.2020 г., лично от адвокат Г.Г., процесуален представител на
частната тъжителка Г..
На 24.08.2020 г., частният тъжител И.Г.,
чрез адвокат Г. е депозирала молба, в която се посочва, че клеветническите
твърдения, които са направени от лицето В.Н. са свързани с незаконна продажба
на наследствени недвижими имоти от страна на частния тъжител И.Г.. Посочва се,
че не могат да бъдат възпроизведени точните думи и изрази на В.Н., защото
неверните обстоятелства са заявени пред трето лице, а не директно на частния
тъжител И.Г., поради което само това трето лице може да ги възпроизведе. Твърди
се, че обидните квалификации са били използвани в разговора с третото лице по
отношение на частната тъжителка, а последната не е длъжна да посочва правната
квалификация, защото същата се дава от съда възоснова на твърдените в тъжбата
фактически обстоятелства и ако съдът счете, че са налице данни за друго
престъпление възоснова на заявените в тъжбата обстоятелства, то следва да квалифицира
съответното деяние по конкретния текст от Наказателния кодекс.
С разпореждане от 10.09.2020 г. съдията-докладчик
по образуваното нчхд № 4814/2020 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, е прекратил
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
наказателното производство по делото, поради неизпълнение на дадените от него
указания на частния тъжител И.Г..
Срещу разпореждането от 10.09.2020
г., с което е прекратено наказателното производство по делото е постъпила въззивна
жалба частният тъжител И.Г., чрез адвокат Г., по повод на която е било
образувано внчд № 4160/2020 г. по описа на СГС, НО, ІV въззивен състав. С
решение от 14.01.2021 г. постановено по внчд № 4160/2020 г. по описа на СГС,
НО, ІV въззивен състав е отменено разпореждането от 10.09.2020 г. постановено
по нчхд № 4814/2020 г. по описа на СРС,
НО, 19 състав и делото е върнато на първия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. За да отмени обжалваното разпореждане,
въззивният съд е констатирал допуснати от контролирания съд процесуални
нарушения по смисъла на чл.34 НПК, които са свързани с неспазване на
изискванията за съдържание на съдебния акт.
С разпореждане от 22.01.2021 г.
съдията-докладчик по нчхд № 4814/2020 г. по описа на СРС, НО, 19 състав е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 НПК. За да прекрати наказателното
производство съдията-докладчик е съобразил изложеното от частния тъжител И.Г. и
нейния повереник адвокат Г. в депозираните от тях молби по повод дадени им
указания за отстраняване на нередовности в тъжбата от 30.03.2020 г., с която се
желае образуване на наказателно производство от частен характер срещу лицето В.Н.
за престъпление по чл.147 НПК. В резултат на извършената проверка,
съдията-докладчик е констатирал, че указанията му не са изпълнени и
нередовностите в тъжбата не са отстранени, с което същата не е приведена в
съответствие с изискванията за нея визирани в разпоредбата на чл. 81, ал. 1,
изр. 1 НПК, поради което и не може да бъде годна да възбуди обвинение от частен
характер. Съдията-докладчик е посочил, че без конкретното посочване на
клеветническите и обидни думи и изрази от страна на частния тъжител в
депозираната от него тъжба, няма как да бъде очертан кръга на доказване
съобразно изискванията на чл. 102, т. 1 и т. 2 НПК независимо, че правната
квалификация на деянието се дава от съда, защото както за съда, така и за
лицето срещу което се насочва тъжбата следва да са наясно с конкретиката на
твърдяното и повдигнато обвинение.
В настоящият
случай, първият съд е прекратил по реда на чл.250, ал.1, т.1 НК наказателното
производство по делото, като е приел, че тъжбата на частния тъжител И.Г.,
депозирана чрез нейния повереник адвокат Г.Г. не отговаря на условията на чл.81 НПК. В случая, правилно и законосъобразно първият съд е изпълнил задълженията
си да прецени, дали описаното в частната тъжба деяние съставлява престъпление,
поради което дори и на този ранен етап на който се е намирал този съд, не може
да бъде упрекнат в незаконосъобразно осъществени процесуални действия. Необходимо
е да се посочи, че за първоинстанционния съд е налице задължение да установи
дали описаното от частния тъжител в обстоятелствената част на неговата частната
тъжба съставлява не само престъпление по НК, но и дали същото се преследва по
частно правен ред. Това е така, защото с поглед изискването на разпоредбата на
чл.81, ал.1 НПК в тъжбата следва да се посочат всички съставомерни факти и
обстоятелства, касаещи обективната страна на признаци на престъплението, което
се преследва по реда на частното обвинение и за което се иска ангажиране на
наказателната отговорност на дееца. Това посочване следва да се осъществи чрез съответното
изложение от страна на частния тъжител, което да включва изрично, точно и ясно
фактическите обстоятелства на които се позовава, тъй като въз основа на
фактите, които се вменяват във вина на лицето, което се желае да бъде
конституирано в качеството на подсъдим, съдът изпълнява процесуалното си
задължение да определи правната квалификация на деянието. Съгласно ТР №
2/2002г. т.4.2 на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт,
респективно частната тъжба при наказателни дела от частен характер, следва да
се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието. Следва да се
подчертае, че тъжбата не е доказателствено средство, защото определя само
предмета, рамките на доказване в едно бъдещо наказателно производство от частен
характер съобразно чл.102 НПК и в нея следва да се съдържа изчерпателно
описание на данни за обстоятелствата на престъплението, т.е. трябва да бъдат
изложени всички фактически обстоятелства за извършеното престъпление от
конкретното лице, срещу което е депозирана тъжбата и на които се позовава
пострадалия за да претендира ангажиране на наказателна отговорност на това
лице, което според него ги е осъществило. При това положение за съдията-докладчик
е налично задължението да установи не само дали от външна страна тъжбата е
редовна /да е писмена и да съдържа данни за лицето, което я подава и срещу
което се подава/, но и дали в същата са описани всички обстоятелства на
престъплението, което се претендира
да е извършено от лицето, срещу което е насочена тъжбата. Ето защо за да бъде разгледана тъжбата от
първоинстанционният съд е необходимо, този съд да си
изясни и кое
е конкретното престъпление, а за да направи такъв извод, е
необходимо съдията-докладчик да установи и да изведе извод, че изложеното в тъжбата е престъпление преследвано по частно правен ред. Специфичният характер на производствата,
които се образуват по повод депозирана тъжба от лице, което счита, че е
пострадало от деяние, което съставлява престъпление преследвано по частно правен
ред, без участие на прокурор, поставя изискване към съдията-докладчик да може
да извърши надлежната правна квалификация на описаните в тъжбата факти и
обстоятелства по НК, а това си задължение съдията-докладчик може да го
реализира само ако има надлежно, пълно, ясно и точно описание на същите. Това
задължение, съдията-докладчик следва да изпълни след като приеме, че тъжбата е
редовна и отговаря на изискванията заложени от законодателя в процесуалната
норма на чл.81, ал.3 НПК. Тази процесуална дейност на съдията-докладчик намира
отражение в постановеното от него разпореждане по реда на чл. 252, ал. 4 НПК, с
което се дава ход на тъжбата, и в същото се посочва правна
квалификация на престъплението, предмет на бъдещо разглеждане. В настоящия случай, въззивният съдебен състав намира, че първият съд не е
допуснал нарушение на процесуалния закон, защото следвайки процесуалните си
задължения е извършил необходимата проверка на депозираната от частния тъжител
тъжба и след като е установил, че в същата не са изнесени данни за
претендираното престъпление по чл. 147,
ал. 1 НК, което е от частен характер, е прекратил наказателното
производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. от материалите по делото е видно, че за да
стигне до този извод съдията-докладчик е дал на частния тъжител няколкократна
възможност да отстрани нередовностите в своята тъжба, но въпреки дадените
указания това не е сторено.
Въззивният съд,
при самостоятелно извършената преценка на депозираната тъжба от частния тъжител
И.Г. и допълнителните молби – уточнение към нея намира, че в съдържанието на
същите не се излагат конкретни факти и обстоятелства, от които да се изведе
извод за правната квалификация на твърдяно като извършено противоправно
поведение от страна на лицето В.Н., което според тъжителя съставлява
престъплението „клевета“ по чл. 147, ал. 1 НК. Видно е от материалите по
делото, че в случая по-скоро се касае за гражданско правни отношения между
частния тъжител Г. и лицето срещу което е насочена частната тъжба В.Н. –
наследствени, вещни и вероятно облигационни, поради което е и недопустимо
същите да бъдат решавани по ред различен от надлежния. Независимо от това, е
необходимо да се посочи, че частния тъжител не сочи никакви клеветнически
изрази, които да са отправени към него от страна на лицето В.Н. в депозираните
от него тъжба и допълнителните молби – уточнение. Заявеното от въззивният
жалбоподател, че отправените клеветнически изрази от В.Н. ще бъдат посочени в
хода на съдебното разглеждане на тъжбата по същество посредством гласен
доказателствен източник в лицето на С.Х.М.е недопустимо и не почИ. на
разбирането на процесуалния закон. На въззивният жалбоподател следва да се
посочи, че за разлика от делата от общ характер, по които се ангажира
наказателната отговорност на едно лице чрез внесен в съда обвинителен акт от
страна на прокуратурата, то по делата от частен характер, процесуалният
документ, с който се повдига обвинение е тъжбата, която се депозира от лице,
което се счита за пострадало от противоправно извършено деяние от сочения като
негов извършител деец и същата следва да отговаря на изискванията за редовност
на един изготвен от прокурора обвинителен акт. Ето защо за да възбуди тъжбата,
желания от частния тъжите ефект, то следва в обстоятелствената част на същата
да са описани подробно, ясно, точно и недвусмислено всички факти и
обстоятелства, на които се позовава и за които желае да се ангажира
наказателната отговорност на съответния деец, чрез конституирането му в
качеството на подсъдим. Липсата на описание в обстоятелствената част на тъжбата
на съставомерните от обективна страна факти и обстоятелства, не може да бъде
запълвано впоследствие чрез гласни доказателствени източници в хода на
съдебното производство и по този начин в първоначално възведеното обвинение да
се включват нови и известни за тъжителя, но неизвестни за подсъдимото лице
фактически обстоятелства, срещу които то следва да се защитава, защото по този
начин биха се нарушили правата на подсъдимото лице, което ще бъде лишено от
възможността да разбере още в началния етап на наказателното производство
всички известни факти и обстоятелства, срещу които следва да се защитава в
бъдещия наказателен процес. От друга страна по този начин и самия тъжител сам
би ограничил правото си да постигне желания от него наказателен резултат. Това
на следващо място още е и така, защото в тежест на частния тъжител по дела от
частен характер е да ангажира всички доказателства, на които смята да се позове
за да ангажира наказателната отговорност на лицето срещу което депозира своята
тъжба, или както е в настоящия случай твърдените клеветнически изрази следва да
бъдат посочени с тъжбата или допълненията към нея, но това следва да бъде
направено в преклузивния срок визиран в чл. 81, ал. 3 НПК. Ето защо и ако
частния тъжител не изпълни това свое задължение в срок като отстрани
нередовностите в частната тъжба, за което му е давана възможност, то и
съдията-докладчик ще бъде възпрепятстван да реализира правомощието си да даде
правната квалификация на изложените факти и обстоятелства в тъжбата и да ги
субсумира под състав на престъпление по НК, което се преследва по частно правен
ред. Вярно е, че по делата от частен характер съдията-докладчик следва да даде правната
квалификация на описаното в тъжбата деяние, но и тази правна квалификация
следва да бъде съответна на твърдяното, но не и да бъде дадена в разрез с
исканията на тъжителя, в каквато насока се излагат доводи от въззивния
жалбоподател. Друг е въпроса, че описаните факти и обстоятелства подлежат на
проверка чрез способите и средствата предвидени по НПК, между които са и
гласните доказателствени източници /данните, които евентуално ще бъдат изнесени
от С.М./ и следва да бъдат доказани по несъмнен и категоричен начин, а това
може да се постигне единствено чрез процесуалната редовност на иницииращия
документ, каквато е частната тъжба. При така изложеното и при констатираната и
от въззивния съд липса на правна прецизност в депозираната тъжба от И.Г., както
и с оглед неизпълнение на указанията дадени от съдията-докладчик се налага
извод, който води като последица до прекратяване на образуваното наказателно
производство съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, т.к. тъжбата не отговаря
на условията, посочени в чл. 81 НПК.
В заключение
може да се каже, че в случая частния тъжител И.Г., въпреки предоставената ѝ
два пъти / с разпореждания от 08.05.2020
г. и от 10.08.2020 г./ възможност в 7 дневен срок да отстрани нередовностите в
своята частна тъжба, тя не е успяла да организира своята защита, срещу
твърдения за извършени противоправни действия от страна лицето В.Н., за които
желае ангажиране на наказателната отговорност на същата по частно правен ред, а
именно за престъпление по чл.147, ал.1 НК.
Предвид всички изложени съображения въззивният съд намира, че въззивната жалба на частния тъжител И.Г. и нейния повереник адвокат Г.Г. следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното разпореждане потвърдено, защото правилно и законосъобразно първия съд е установил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и недостатъците й не са поправени и преодоляни чрез депозираните допълнително молби. Това е достатъчно на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното производство, да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.334, т.6 от НПК Софийски градски съд,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане
от 22.01.2021 г. постановено по нчхд № 4814/2020 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с
което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.