№ 149
Гр. Перник, 07.07.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 237 по описа за 2021
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „***“ № 29, представлявано от А.К.М. – управител, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-С988-0457725/25.03.2021
година, издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в Главна
дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно управление (ЦУ) на
Националната агенция за приходите (НАП). С оспорената заповед, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, спрямо „***“
ЕООД, гр. Перник, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване за срок от 14 (четиринадесет) дни на търговски обект по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“
№ 4А, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник, и е забранен достъпът до обекта.
В жалбата
се изразява несъгласие с издадената заповед. Жалбоподателят не оспорва факта на
неиздаване на фискален бон при извършената от контролните органи на НАП
контролна покупка, но твърди, че процесната ПАМ е несъобразена с установеното
нарушение. В тази връзка излага доводи за наличие на конфликтна ситуация към
момента на неиздаването на процесния фискален бон поради необходимост от
спазване на противоепидемични мерки, съчетана с натовареност на обекта поради
датата, на която проверката е извършена – 08.03.2021 година (ден със засилени
продажби на цветя); липса на установена при проверката касова разлика, освен
единствена такава от 5.00 лв. – стойността на контролната покупка и в този
смисъл неверност на изложеното в мотивите на оспорваната заповед – за системно
и преднамерено укриване на доходи; липса на установявани други подобни нарушения
в обекта на жалбоподателя. В жалбата се извежда твърдение, че прилагането на
процесната ПАМ е несъответно на установеното нарушение, че търговският обект,
стопанисван от жалбоподателя е единствен източник на доходи за собственика на
дружеството и неговото семейство, както и че вредите от затварянето на обекта
ще превишат многократно целта на прилагане на наложената мярка, а затварянето
на обекта ще утежни положението на търговеца. Моли съда да отмени издадената
заповед.
Ответникът по жалбата – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при
ЦУ на НАП, в становище, обективирано в придружителното писмо, с което
административната преписка по издаване на оспорения административен акт е представена по делото,
пледира жалбата да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на
делото.
В
проведеното открито съдебно заседание на 28.06.2021 година жалбоподателят „***“
ЕООД, гр. Перник, редовно призован, се представлява от А.М. – управител.
Поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед.
В
проведеното открито съдебно заседание на 28.06.2021 година ответникът по
жалбата – началникът
на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован не се
явява, представлява се от юрисконсулт П. П., който оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 08.03.2021 година, в 12:30 часа, служители на ГДФК в ЦУ на НАП, в
присъствието на А.К.М., извършили проверка на обект – магазин за цветя, находящ
се в гр. Перник, на ул. „***“ № 4А, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник. При
проверката било установено, че магазинът е с площ от 40 м², обектът е с
работно време от понеделник до неделя и от 08:30 до 19:30 часа, като в същия се
извършват продажби на цветя. Обектът разполагал с монтирано, функциониращо и в
работен режим фискално устройство (ФУ) модел „DATECS DP-150“ с индивидуален номер (ИН) № DT544158, с ИН на фискална памет (ФП) №
02544158, регистрирано в НАП с потвърждение
№ 4221502 от 03.06.2020 година. Преди легитимирането на проверяващите
била извършена контролна покупка на цветя на обща стойност 5.00 лева, извършена
от П.Т. – инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, част от проверяващия
екип, заплатена в брой и в лева. Покупката била
извършена в 12:13 часа. Сумата била приета от А.К.М.
– управител, от името и за сметка на „***“ ЕООД, гр. Перник, за което не бил
издаден фискален бон (фискална касова бележка от ФУ). След легитимиране на
проверяващите, от ФУ били разпечатани дневен финансов отчет (ДФО) „Х“ и КЛЕН,
както и бил извършен опис на парите в касата. Съгласно данните в тези документи
разчетена била касова наличност на ФУ – 308.00 лева; сума на паричните средства
в началото на работния ден – 0.00 лева; служебно въведени пари в касата на ФУ –
25.00 лева; служебно изведени пари от касата на ФУ – 0.00 лева; в брой от
продажби – 283.00 лева; фактическа наличност в касата на обекта – 306.70 лева,
т.е не е налице разлика в касовата наличност. Сума от 5.00 лв.
(съставляваща сумата на контролната покупка) не била отразена. В обяснение от
същата дата – 08.03.2021 година (лист 20 от делото) А.М. заявила, че касова
бележка не е издадена „защото имаше много хора“.
За
резултатите от проверката проверяващите инспектори съставили протокол за
извършена проверка серия АА № 0457725/08.03.2021 година. Протоколът бил
съставен в присъствието на управителя на „***“ ЕООД,
гр. Перник – А.К.М., надлежно предявен и връчен, подписан от управителя
на дружеството, в който са обективирани част от горните обстоятелства. Този
протокол, съставен от орган по приходите и в изпълнение на правомощията му, в
писмена форма, със съдържание, съответно на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК, подписан от съставителя и от присъствалия при проверката представляващ
юридическото лице, съгласно чл. 50, ал. 3 от ДОПК и на основание чл. 50, ал. 1
от ДОПК има материална доказателствена сила за отразените в същия действия, изявления
и обстоятелства, поради което и като неоспорен от страните, се цени от съда.
Със Заповед № ФК-С988-0457725/25.03.2021
година – предмет на настоящия съдебен контрол, издадена от Л.П.Х.– началник на
Отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС, спрямо „***“ ЕООД, гр. Перник, е приложена ПАМ –
запечатване за срок от 14 (четиринадесет) дни на търговския обект – магазин за
цветя, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № 4А, стопанисван от „***“ ЕООД,
гр. Перник, както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до
обекта. В заповедта са изложени установените при проверката факти и
обстоятелства и е направен извод, че търговецът – задължено лице по смисъла на
чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 година), не е изпълнил
задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация за обекта ФУ, каквото изискват чл. 118 от ЗДДС и
Наредбата, което е основание за прилагане на ПАМ.
Определената продължителност
на срока на прилагане на ПАМ – 14 дни, е мотивирана с оглед начина и вида на
организиране на отчетността, които са довели и до извършеното деяние и
индиректно – със степента на неговата обществена опасност и с факта, че
търговецът отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните
изисквания към нея и с начина на организация на същата, но въпреки това е
допуснал извършването на административно нарушение, с което засяга основният
ред при извършването на тази дейност. Посочено е още, че от доказателствата по
преписката може да бъде направено обосновано предположение, че една от целите
пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, което винаги води до
негативни последици за фиска. Изтъкнато е, че ако не бъде приложена ПАМ, то
съществува възможност от извършване на ново нарушение, съответно ново
отклонение от данъчното облагане, от което за фиска и държавата биха произлезли
значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че срокът на наложената ПАМ е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция – преустановяване
на лошите практики в обекта, както и съобразен с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Посочено
е също, че целта на прилагането на процесната ПАМ е промяна на начина на
извършване на дейността в проверения обект, имаща за пряк резултат правилно
отчитане на дейността и индиректен –недопускане на вреда за фиска, за което е
необходим срок, а 14-дневният такъв е подходящ.
Със същата заповед е приложена
и разпоредбата на чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Разпоредено е наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в
срок до определената дата на запечатване следва да бъдат отстранени от
търговеца и за негова сметка, съответно посочени са последиците от
неотстраняването на стоките, така посочено е и също, че в случаите, когато
отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото
лице, може да се разпореди оставянето на стоките в обекта.
Заповедта е връчена
на управителя А.К.М. на 28.03.2021 година.
На 07.04.2021 година
управителят на „***“ ЕООД, гр. Перник, депозирала пред директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП от името на дружеството жалба срещу Заповед
№ ФК-С988-0457725/25.03.2021 година, в която било изразено съжаление за допуснатото
нарушение, наведени били доводи за неблагоприятни последици от изпълнението й и
се съдържала молба за отмяна на издадената заповед за прилагане на ПАМ.
С Решение № ГДФК-97
от 20.04.2021 година на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при
ЦУ на НАП така подадената жалба е оставена без уважение като неоснователна с
мотиви, че с процесната заповед не се засягат права и законни интереси в по – голяма
степен от необходимото за целта, за която актът е издаден, че заповедта е
мотивирана, отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в същата
са изложени съображения за целите, които се иска да бъдат постигнати и
касателно определения в заповедта срок на прилагане на мярката, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, издадена е от компетентен орган, както и с
оглед установеното по фактите при извършената проверка, са налице законовите
основания за издаване на заповед за прилагане на ПАМ, визирани в чл. 186, ал.
1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС. Относно определения с процесната заповед срок на ПАМ
горестоящият орган е изложил идентични на обосновалите оспорвания
административен акт мотиви.
Решението е връчено
на А.М. на 05.05.2021 година.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство
е Заповед № ФК-С988-0457725/25.03.2021 година, издадена от Л.П.Х.– началник на
Отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, издадена на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. от ЗДДС. Тази заповед е
оспорена по административен ред, при което директорът на Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП е оставил жалбата без уважение, поради което и
на основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване подлежи първоначалният
административен акт.
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК. С оглед на това е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 и по
аргумент от чл. 187, ал. 2 от ЗДДС, във връзка
с чл. 7, ал.
1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Издателят на заповедта е оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, изменена със
Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 година, като същият заема длъжността началник
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
(Заповед № 3766/25.09.2019 година на лист 23 от делото). С оглед на това не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити в частта й, относима към приложението
на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок
и ред за обжалване и подпис на издателя. Издаденият административен акт
препраща и към съставения протокол за проверка. В акта се съдържат фактическите
основания, обусловили издаването му, доколкото същият е мотивиран с неиздаване
на фискална касова бележка за извършена продажба на стойност 5.00 лева в
обекта, стопанисван от жалбоподателя, в който е било монтирано и функциониращо
ФУ, както и с липсата на отразяване на извършената продажба в разпечатания от
ФУ дневен финансов отчет. Заповедта съдържа и правните норми обосновали
издаването й. Изложени са и мотиви и относно продължителността на мярката –
запечатване на обекта за срок от 14 дни. С оглед на това не се констатират
отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаването на заповедта в частта й по приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3
от АПК.
Заповедта
е издадена при правилно приложение на материалния закон, що се отнася до
приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, но същата в тази й част е несъответна
на целта на закона, като съображенията са следните:
Правното
основание за постановеното запечатване на обекта е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС. Според посочената правна норма запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба №
Н-18/13.12.2006 година. Съгласно чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ – фискален бон, или на касова бележка ИАСУТД – системен бон. Не се изисква
регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки и услуги във или от
търговски обект в изрично посочени в закона случаи – чл. 3, ал. 1, предл. второ
от Наредбата – когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Не е задължено да регистрира извършваните от него
продажби в търговски обект чрез ФУ/ ИАСУТД и лице, което извършва някоя от
дейностите по чл. 4 от Наредбата. Не се издават фискални касови бележки от ФУ
или касов бележки от ИАСУТД и в случаите по чл. 5 от Наредбата. В настоящия
случай не се твърди, както и от данните по делото не се установява, да е налице
някоя от хипотезите на чл. 3, ал. 1, предл. второ от ЗДДС, респективно чл. 4 и
чл. 5 от Наредбата.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава за всяка продажба на лицата по чл.
3, ал. 1 и за всяко плащане в брой, като в ал. 4 се конкретизира, че фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ се забранява и достъпът до обекта.
Предвид
съдържанието на цитираната нормативна рамка, въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът намира, че в случая са били налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ, спрямо конкретния търговец и на посоченото
основание. При наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предпоставки, които в случая безспорно се установи да са били налице,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обектът,
стопанисван от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на
ЗДДС, в който контролните органи са установили извършването на продажба на
стока от името на жалбоподателя, без тази продажба да е била регистрирана
посредством издаването на фискален бон от монтираното и работещо в търговския
обект ФУ. Това нарушение безспорно обуславя приложението на разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Издаването на заповедта на това основание се
извършва в условията на обвързана компетентност, т.е. при установено нарушение
административният орган не разполага с възможност за преценка дали да приложи
или не ПАМ.
На следващо
място обаче настоящият съдебен състав намира, че определеният срок на ПАМ
ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел.
Законодателят
не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от административния
орган при определяне продължителността на административната принуда. Така, при
определяне на срока на действие на мярката, административният орган действа в
условието на оперативна самостоятелност в рамките на определената от закона
максимална продължителност на административната принуда до 30 дни. Т.е.
последният разполага с правото да индивидуализира срока на мярката, но следва
да съобрази продължителността на същата с оглед и съответно на всички
установени пред него факти и обстоятелства. При тази индивидуализация е
необходимо да бъдат изложени достатъчно, но и конкретни мотиви, които да
позволят също и на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
от закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на
мярката, т.е. с целта на закона, както и дали това възприето от органа
разрешение е съизмеримо с преследваната цел.
В процесния случай принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е приложена за срок от 14 дни.
За тази продължителност е посочено, че същата е мотивирана с оглед начина и
вида на организиране на отчетността, които са довели и до извършеното деяние и
индиректно – със степента на неговата обществена опасност; с факта, че
търговецът отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните
изисквания към нея и с начина на организация на същата, но въпреки това е
допуснал извършването на административно нарушение, с което засяга основният
ред при извършването на тази дейност. Посочено е още, че от доказателствата по
преписката може да бъде направено обосновано предположение, че една от целите
пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, което винаги води до
негативни последици за фиска. Изтъкнато е, че ако не бъде приложена ПАМ, то
съществува възможност от извършване на ново нарушение, съответно ново
отклонение от данъчното облагане, от което за фиска и държавата биха произлезли
значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че срокът на наложената ПАМ е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция – преустановяване
на лошите практики в обекта, както и
съобразен с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
дейността на търговеца. Посочено е също, че целта на налагането на процесната
ПАМ е промяна на начина на извършване на дейността в проверения обект, имаща за
пряк резултат правилно отчитане на дейността и индиректен – недопускане на
вреда за фиска, за което е необходим срок, а 14-дневният такъв е подходящ.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник счита, че така изложените в
оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло
бланкетни и общи. Така формулирани, на първо място същите биха били приложими
за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Не става ясно как
е определена продължителността на този срок, поради което, като резултат, тези
мотиви нямат характер на фактически основания, относими към целите на
налагането на процесната ПАМ. Определена е продължителност на срока от 14 дни,
която е към средната, предвидена за конкретното нарушение, но от мотивите не
става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
Безспорно
е в случая, че касова бележка за осъществената в 12:13 часа на 08.03.2021 година
контролна покупка не е издадена, което без съмнение е нарушение на изискването
на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Липсват
обаче данни за извършвани от търговеца други такива нарушения, за да се
обоснове изводът на административния орган, че са налице лоши практики в
обекта, които се цели да бъдат преустановени. Не се сочи кои доказателства по
преписката обосновават у административния орган, и то предположението, че една
от целите пред търговеца е отклонение от данъчно облагане. Не е посочено кое от
начина и вида на организиране на отчетността (обстоятелства, свързани с
организацията на отчетността на търговеца не подлагани на проверка, съответно
не са установявани) е довело до извършването на това нарушение. Не са посочени
и други обстоятелства, в които да се обоснове извод за тежестта на нарушението,
респективно продължителността на мярката. От друга страна не са събрани
доказателства за извършвани други такива нарушения от наказания търговец или за
системно неизпълнение на задължението по чл. 118 от ЗДДС. Няма данни и за
извършено наблюдение от страна на проверяващите в известен времеви период поне
в деня на проверката, при което да е възприето и установено нерегистриране на
извършваните от името на търговеца продажби на граждани, не са обсъдени
среднодневният оборот на обекта и оборотността на предлаганите стоки, което да
е съпоставено и с местоположението на обекта, съответно с преминаващия
клиентопоток. Напълно необоснован в тази връзка е и доводът, че е необходим
определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, тъй
като не е установено, че в проверения обект има трайна практика да не се
издават фискални касови бележки за извършени продажби, съответно напълно необоснована
в това неустановено обстоятелство се явява определената продължителност на
мярката от 14 дни.
Предвид
изложеното настоящия съдебен състав счита, че прилагането на ПАМ за срок от 14
дни в процесния случай не
се установи, че кореспондира с
целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен
с чл. 6, ал. 2 от АПК. А административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото
за целта, за която актът се издава. Срок с такава продължителност – към средната,
следва да се прилага при наличие на утежняващи обстоятелства.
Прилагането
в процесния случай на ПАМ за срок от 14 дни, е прекомерно при неустановена
системност при регистрирането и отчитането на продажби в търговския обект, при
липса на установени обстоятелства, индикиращи лоша организация при отчитане
дейността на търговеца или лоши практики в такава посока, при липса на
констатации за произлезли съществени вреди за фиска от извършената продажба на стойност
5.00 лева нерегистрирана посредством издаването на касов бон, при неустановена
касова разлика освен разлика със сумата от контролната покупка.
С оглед
това настоящият съдебен състав, съобразено с обстоятелствата по случая, счита че
срок с продължителност от 14 дни надхвърля и целеното предотвратяване на
нарушения от такъв вид – системност при извършването му не е установена, съответно
не е налице индикация, обосноваваща предположение за дълговременно
нерегистриране на извършваните в обекта продажби.
От друга
страна, с така определената продължителност на срока – 14 дни, се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ, като същевременно е игнорирана
целта на закона – да защитава обществения интерес чрез налагането на адекватни
на нарушението и неговата тежест мерки. С определянето на срок от 14 дни, в който
обектът на търговеца да бъде запечатан, биха били засегнати законни интереси на
задълженото лице в по – голяма степен от необходимото за целта, за която актът
се издава. Това е несъответно на чл. 22 от ЗАНН, както и е пряко нарушение на
чл. 6, ал. 2 от АПК.
Горното, съчетано
с липсата на конкретни мотиви относно срока на процесната ПАМ, независимо от наличие
на материалните предпоставки за нейното прилагане, опорочава административния
акт. В хипотезата на чл.
6, ал. 5 от АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по
приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващ административен акт (в
този смисъл е Решение № 7228 от 31.05.2018 година, постановено по адм. дело №
12287/2017 година; Решение
№ 5345 от 10.04.2019 година, постановено по адм. дело № 15668/2018 година; Решение
№ 13650 от 8.11.2018 година, постановено по адм. дело № 9808/2018 година;
Решение № 2527 от 20.02.2019 година, постановено по адм. дело № 11270/2018 година;
Решение № 6302 от 24.04.2019 година, постановено по адм. дело № 14235/2018 година; Решение № 8095 от 24.06.2020 година,
постановено по адм. дело № 13254/2019 година; Решение
№ 10059 от 22.07.2020 година, постановено по адм. дело № 2447/2020 година; Решение № 7521 от
16.06.2020 година, постановено по адм. дело № 2530/2020 година и Решение № 2527
от 23.02.2021 година, постановено по адм. дело № 13033/2020 година, всички по
описа на Върховния административен съд на Република България).
Заповедта
в частта й, с която е приложен чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 186, ал, 1 от ЗДДС е постановена в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и
т. 5 от АПК. От диспозитива на акта,
отнасящ се до приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – за забрана на достъпа до
обекта, което задължително се следва от прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, категорично
е, че не може да се установи какво е разпоредено от административния орган,
каква е неговата воля относно „съдбата“ на стоките в запечатания обект. Посочено
е, като че наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок
до определената дата на запечатване следва да бъдат отстранени от търговеца и
за негова сметка, както и посочени са последиците от неотстраняването, така
посочено е също, че в случаите, когато отстраняването на стоките е свързано със
значителни разходи за задълженото лице, може да се разпореди, неуказано от кого
и по чия инициатива, оставянето на стоките в обекта. Какво е дължимото от
търговеца поведение е абсолютно неясно. Разпореждане и мотиви относно
прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС не се съдържат и в решението
на горестоящия орган, които
мотиви на основание чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК също са предмет на съдебната
проверка, като заповедта в тази й част въобще не е била и предмет на проверката, извършена от директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, независимо от депозирането
на жалбата срещу издадения акт за налагане на ПАМ в цялост.
С оглед
това се приема, че заповедта в тази й част страда от съществен формален порок –
еднозначно разпореждане липсва, съответно е и немотивирана. Това е ограничило
както възможността на лицето, спрямо което мярката се прилага да узнае какво му
се вменява да изпълни и следва ли да инициира и мотивира оставяне на стоките в
запечатания обект, така препятства и проверката за съответствие на приложението
на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС с целта на закона, независимо че
материалноправната предпоставка за прилагането на разпоредбата е била налице.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира за основателна жалбата против Заповед
№ ФК-С988-0457725/25.03.2021 година, издадена от Л.П.Х.– началник на Отдел „Оперативни
дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС, спрямо „***“ ЕООД, гр. Перник, е приложена ПАМ – запечатване за
срок от 14 (четиринадесет) дни на търговски обект – магазин за цветя, находящ
се в гр. Перник, на ул. „***“ № 4А, стопанисван от „***“ ЕООД, гр.
Перник, както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до
обекта. Оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно
разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
С
оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ФК-С988-0457725/25.03.2021 година, издадена
от началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) спрямо „***“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 29, е
приложена ПАМ – запечатване за срок от 14 (четиринадесет) дни на търговски
обект – магазин за цветя, находящ се в
гр. Перник, на ул. „***“ № 4А, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник,
както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта, като
незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/