О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Град Плевен, 23.Х.2019 г.
В И М Е Т О
НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд,
наказателно отделение в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Върбина
Мълчиниколова
Членове: Мариан
Иванов
Г. Грънчаров
и при секретаря …………… и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от съдията Грънчаров въззивно частно наказателно дело № 780 по описа за 2019 година.
За да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 249, ал. VІІ от НПК.
С определение № 528/9.ІХ.2019 г. постановено по НОХД № 1480/2019 г. в
разпоредително съдебно заседание е било прекратено съдебното производство и
делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите М.К., Г.Д., С.Д.,
К.Ц.. В
определението предмет на въззивна проверка са изложени доводи от страна, че от
обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно за какво престъпление са предадени
на съд подсъдимите М.К., Г.Д., С.Д., К.Ц..
Недоволен от постановеното определение е
останал представителят на прокуратурата, който в законоустановения срок го
протестира пред настоящата инстанция. Излага доводи, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, че от обстоятелствената част на обвинителния
акт, става ясно за какво престъпление подсъдимите са предадени на съд. Според
прокуратурата обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и
правото на защита на обвиняемите не е нарушено.
Предвид на горе изложеното
представителят на прокуратурата моли съда да постанови определение, с което да
отмени определението на районния съд и да върне делото за продължаване съдопроизводствените
действия.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установено следното:
При извършване на проверка на обжалваното
определение съдът констатира, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушено право на
защита на подсъдимите, тъй като не се констатира нито обвинителният акт да
страда от непълнота на посочени факти и обстоятелства, позволили на съответния
орган да обоснове съставомерността на деянието извършено от подсъдимите. В
обвинителния акт, сложил началото на съдебното производство по НОХД № 1480/2019
г., са посочени фактите, имащи значение за формулиране на фактическите и правни
рамки на обвинението срещу М.К., Г.Д., С.Д., К.Ц.. От него се установяват
всички изискуеми от чл.246, ал. ІІ и ал. ІІІ от НПК обстоятелства. Безспорно е,
че обвинителният акт трябва да съдържа всички посочени в цитираната норма
обстоятелства, но неговото конкретно съдържание се определя от спецификата на
всяко престъпление и неговите съставомерни признаци. В конкретния случай
прокурорът е изложил обстоятелства, обуславящи периодът на извършването на
деянията, както и действията на тяхното осъществяване и последователност. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно на страница 4 подробно от страна на прокуратурата е
посочено, че подсъдимите предварително са се сговорили, относно осъществяването
на престъпленията. Видно е от доказателствата по делото, че всеки едни от тях е
участвал като съизвършител, което представлява задължителна предпоставка при
предварителния сговор. Деянията за които подсъдимите
са предадени на съд са извършени от две и повече лица, които предварително
сговорили, тъй като от доказателствата по делото е установено, че в самото
изпълнение на престъплението са участвували най-малко двама съизвършители. В
този дух е константната съдебна практика, а именно ТР № 54/1989 г. Посочена
е и причината за предприетите престъпни действия от страна на подсъдимите. С позволената, с оглед
събраните доказателствени средства в хода на досъдебното производство,
изчерпателност са възпроизведени и действията, с които подсъдимите са
осъществили деянието. В обвинителният акт ясно и точно са посочени белезите
индивидуализиращи имота предмет на престъплението. Обстоятелствената част е
изготвена ясно и разбираемо и всички изложени в нея обстоятелства са в тясна
връзка с предмета на доказване. По този начин обвинителният акт съдържа всички
необходими елементи, за да се приеме, че М.К., Г.Д., С.Д., К.Ц. са наясно за
„престъплението, в което са предадени на съд" - време, място и начин на
извършването му, както и пострадалите лица и причинените им вреди. В самото
разпоредително заседание не е направено възражение от страна на процесуалните
представители на подсъдимите за допуснати съществени процесуални нарушения,
които за ограничават техните права. Напротив, направено е изрично изявления от
страна на подсъдимите, че са наясно с обвинението. Посочването на всички
изискуеми от закона обстоятелства е достатъчно пълно и ясно както в
обвинителния акт, с което той отговаря на изискванията на чл. 246, ал. ІІ от НПК и с оглед тълкуването, направено от ВКС с ТР № 2/2002 г. Не е
нарушено правото на защита на подсъдимите да узнаят и разберат фактите по
обвинението и да организират защитата си. Не може да се говори за допуснати в
изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, поради което
първоинстанционнния съд не е следвало да прекратява съдебното производство и да
връща делото на прокурора. Въпреки това той не се е съобразил със
задължителните указания в ТР № 2/2012 г. - т.4.2. Основание за връщане на
делото на прокурора следва да бъдат само тези пороци на обвинителния акт, които
водят до липса на съществени негови реквизити, касаещи съществото/начина на
осъществяване на престъплението. Във всеки конкретен случай те са различни и
понякога наличието на обстоятелственост се дължи не на недостатък на действията
на прокурора при упражняване на правомощията си по чл. 246 от НПК, а на наличието на изведени
факти за начина на осъществяване на престъплението. Упражнявайки правомощията
си по чл. 249, ал. ІІ, чл. 288, т. 1 и чл. 335, ал. І от НПК, съдията-докладчик
от първоинстанционният съд следва да бъде особено прецизен в преценката си,
като правилно отграничава същественото от несъщественото съдържание на
обвинителния акт, налагащо връщането на делото на прокурора. Трябва да се има
предвид, че винаги мотивите към присъдата и въззивния съдебен акт са много
по-обстойни, тъй като те се постановяват след провеждането на съдебно следствие
при събиране на доказателствата в тяхната пълнота, а и изискванията към
съответните съдебни актове са различни и по-завишени. С оглед на това при
констатираното съдържание на обвинителния акт, въззивната инстанция не намира
да е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на подсъдимите М.К.,
Г.Д., С.Д., К.Ц., изразило се в невъзможността те да разберат в какво се състои
обвинението срещу тях и адекватно да организират защитата си. Налице е основание
за отмяна на протестираното определение и връщане на делото за последващи
съдопроизводствени действия.
Водим
от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като неправилно и незаконосъобразно определение
№ 528/9.ІХ.2019 г. постановено по НОХД № 1480/2019 г. по описа на Плевенски районен съд.
Връща
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: