Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260019
гр. ВРАЦА, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на
20.01.2021 г., в
състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 20 по описа
за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е
по жалба на адв.А.Л., в качеството му на процесуален представител на В.П.С. –
длъжник в производството по изп.д.№ 20201440400132 по описа на СИС при Районен
съд-Козлодуй, против постановление на държавния съдебен изпълнител /ДСИ/ от
04.12.2020 г., с което е отказано да бъде прекратено производството по
посоченото изпълнително дело.
В жалбата се
поддържа, че постановлението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Посочва
се, че изпълнителното производство е образувано от взискателя Е. К. А. против
длъжника В.П.С. за предаване владението на два недвижими имота в землището на
с.***. Сочи се също, че длъжникът е уведомил ДСИ, че е в невъзможност да
изпълни задължението за предаване на владението, тъй като е отчуждил имотите в
полза на трето лице Д. М. Г. и вече не е собственик, владелец или държател на
имотите, поради което изпълнителното производство трябва да бъде прекратено. Навежда
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 ЗС съдебното решение, въз
основа на което е издаден изпълнителния лист от 26.10.2017 г., е следвало да
бъде отбелязано в 6-месечен срок, след изтичането на който вписването на
исковата молба губи действието си. Изтъква, че в случая съдебното решение е
влязло в сила на 24.01.2017 г., но не е отбелязано в посочения срок, поради
което приобретателят Д. М. Г. се явява собственик на имотите, включително и по
отношение на взискателката А., и докато неговият титул за собственост не бъде
оборен по съдебен път всякакви изпълнителни действия по отношение на имотите ще
бъдат незаконосъобразни като насочени срещу лице, което не е длъжник и чието
право на собственост е противопоставимо на всяко лице. Жалбоподателят счита, че
владението върху имотите е предадено на Д. М. Г. на правно основание, годно да
го направи собственик, което го прави владелец и по отношение на него не
намират приложение разпоредбите на чл.226, ал.1 и ал.3 ГПК.
В срока по
чл.436, ал.1, изр.1 ГПК е постъпило възражение от взискателката Е. К. А., която
оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Навежда доводи, че с влязло в сила съдебно решение е признато със сила на
пресъдено нещо, че В.П.С. не е собственик на недвижимите имоти, поради което
извършената от него разпоредителна сделка не е породила вещнопрехвърлително
действие и купувачът Д. М. Г. не е могъл да придобие собственически права,
противопоставими на взискателя. Счита, че по арг. от чл.523 ГПК е допустимо
принудително изпълнение на осъдителното решение по ревандикационен иск не само
срещу осъдения ответник, но и срещу всяко трето лице, което е придобило владението
върху имота след предявяването на иска.
На основание
чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ДСИ М.Д.е изготвила мотиви по обжалваното действие, в
които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В
подкрепа на това становище се излагат подробни фактически и правни съображения.
Като взе
предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 132/2020 г. по описа на СИС при
КРС, и като обсъди наведените от страните доводи, както и изложените от
съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на Е. К. А. от гр.София и приложен към нея
изпълнителен лист от 26.10.2017 г. с искане срещу В.П.С. от с.гр. да бъде
предприето изпълнение за предаване на владението върху недвижими имоти,
находящи се в землището на с.***, общ.Хайредин, обл.Враца: нива от 19,993 дка,
ІІІ кат., м."Совата", представляваща имот № 022015, и нива от 19,993
дка, ІІІ кат., м."Совата", представляваща имот № 022014, в тяхната
цялост, както и за заплащане на сумата 783,50 лв. – направени разноски в
исковото производство.
Към молбата
са приложени Решение № 144/30.06.2015 г. по гр.д.№ 841/2014 г. на Районен
съд-Козлодуй, Решение № 49/17.02.2016 г. по в.гр.д.№ 804/2015 г. на Окръжен съд
–Враца и постановено по същото дело Решение за поправка на очевидна фактическа
грешка № 164/18.05.2016 г., Определение № 30/24.01.2017 г. по гр.д.№ 3115/2016
г. на ВКС, ІІ гр.отд., от които е видно, че на основание чл.108 ЗС е признато
за установено по отношение на В.П.С., че Е. К. А. е собственик по наследство
върху 1/8 ид.ч. от всеки от следните недвижими имоти: нива от 19,993 дка, ІІІ
кат., м."Совата", представляваща имот № 022015 по плана за
земеразделяне на с.***, общ.Хайредин, и нива от 19,993 дка, ІІІ кат.,
м."Совата", представляваща имот № 022014 по плана за земеразделяне на
с.***, общ.Хайредин, образувани от разделянето на имот № 22007, представляващ
ниво от 39,987 дка по плана за земеразделяне на с.***, общ.Хайредин, и В.П.С. е
осъден да предаде на Е. К. А. владението върху недвижимите имоти в тяхната цялост. Съдебният акт, с който
се уважава ревандикационния иск, е влязъл в сила на 24.01.2017 г.
На
17.11.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника В.П.С..
В дадения му
срок за доброволно изпълнение длъжникът С. е подал уведомление-искане вх.№
3776/01.12.2020 г., с което уведомява ДСИ, че е в невъзможност да изпълни
задължението за предаване владението на имотите, тъй като през 2017 г. е отчуждил
имотите в полза на Д. М. Г.и и вече не е собственик, владелец или държател на
имотите. Моли изпълнителното производство да бъде прекратено.
Към молбата
е приложено заверено копие от нотариален акт № 34, т.ІІІ, рег.№ 5582, дело №
268/2017 г. на нотариус Е. К., от който е видно, че на 11.09.2017 г. В.П.С. е
продал на Д. М. Г. недвижимите имоти, предмет на изпълнението.
С
постановление от 04.12.2020 г. ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното
производство. Изложени са мотиви, че длъжникът В.С. е отчуждил имотите, след
като от съда със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че не е
собственик на същите, поради което третото лице-купувач е придобил имотите от
несобственик и не може да заяви права, които да изключат правата на взискателя
съгласно чл.523, ал.2 ГПК. Посочено е, че третото лице-купувач не може да се
брани с искане за спиране по чл.524 ГПК, тъй като не установява самостоятелни
права върху недвижимите имоти, поради което искането на длъжника за
прекратяване на производството се явява неоснователно.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І.По допустимостта на жалбата.
Жалба вх.№
3931/18.06.2020 г. е процесуално допустима като подадена в рамките на
законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК и срещу обжалваем от длъжника акт по
смисъла на чл.435, ал.2, т.6, пр.2-ро ГПК.
ІІ. По основателността на жалбата.
Разпоредбата на чл.114,
б."в" ЗС създава задължение за вписване на искови молби, с които се
цели заместване на акт за признаване на вещни права, т.е. и на искови молби, с
които се предявяват ревандикационни и установителни искове за собственост.
Според същата разпоредба, придобитите от трети лица вещни права след вписването
не могат да се противопоставят на ищеца, а чл.115, ал.4 ЗС прогласява, че
решението по невписана искова молба няма действие спрямо трети лица. В ал.1 и ал.2
на чл.115 ЗС е предвидено, че влезлите в законна сила решения, постановени по вписаните
искови молби, се отбелязват по представен препис от решението, като в
решението, в което се уважава иска, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да
извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата
молба губи действието си.
Настоящият съдебен състав намира, че
приобретателят на права от страна, чието право на собственост е отречено с
влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на посочените по-горе
законови разпоредби. Той се явява частен правоприемник, който придобивайки
спорното право след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на пресъдено
нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение. Преустановеното по
силата на чл.115, ал.2 ЗС действие на вписването на исковата молба не може да
измести обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на
решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните по силата на
чл.
298, ал. 2 ГПК. Качеството "пресъдено
нещо" на решението по установителен иск създава състояние на определеност
и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и
има за последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила
решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между
същите страни или техни правоприемници както чрез иск, така и чрез възражение (чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК).
В конкретния
случай е уважен предявен срещу длъжника В.С. иск с правно основание чл.108 ЗС,
като е признато за установено правото на собственост на ищцата върху имотите и
е отречено съществуването на правно основание за владението на ответника върху
имотите, в т.ч. съществуването на право на собственост в неговия патримониум. Съобразно
разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК, влязлото в сила решение по този иск има
действие и за правоприемниците на страните, в т.ч. и за частните такива,
каквото качество безспорно има приобретателят на имота Д. Г.. От една страна
това означава, че след като правата на продавача В.С. са отречени с влязъл в
сила съдебен акт, то последният не може да прехвърли права, каквито няма и сключеният с третото лице-купувач договор за
продажба няма вещнотранслативен ефект. Ето защо на взискателя Е. А. не могат да
бъдат противопоставени собственически права на трето лице по смисъла на чл.523,
ал.2 ГПК, независимо от факта, че изпълняемото решение не е вписано в срока по
чл.115, ал.2 ЗС. Предвиденото в тази разпоредба преустановяване на действието
на вписването на исковата молба не брани лица, които са придобили имот от
несобственик спрямо действителния собственик на имотите. От друга страна, разпростирането
на силата на пресъдено нещо и спрямо правоприемниците на страните по иска с
правно основание чл.108 ЗС прави недопустимо разглеждането на последващ спор по
иск за собственост между ищеца по уважения иск и правоприемника на ответника по
приключилото дело – арг. чл.299, ал.1 чр. чл.298, ал.2 ГПК, поради което купувачът
на имотите не може да се брани с иск за собственост, предявен по реда на чл.524 ГПК.
При тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство е правилен и законосъобразен, а жалбата за неговата
отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските – претенция за такива не е заявена от взискателя Е. А., поради което
съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователна, жалба вх. № 3931/18.12.2020 г., подадена от адв.А.Л., като пълномощник на В.П.С. – длъжник в производството по изп.д.№
20201440400132 по описа на СИС при Районен съд-Козлодуй, против постановление
на държавния съдебен изпълнител от 04.12.2020 г., с което е отказано да бъде
прекратено производството по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........