Решение по дело №38/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р        Е       Ш       Е       Н       И       Е

 гр. Кюстендил, 28.02.2018 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на двадесет и осми февруари

през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                              

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                           ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

като разгледа докладваното от съдия  Ваня Богоева       в. гр. д. № 38

по описа на съда за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл. 435, ал.1 ГПК.

         Образувано е по жалба, подадена от Т.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** против постановление от 02.11.2017 г., издадено по изпълнително дело /ИД/ № 20141510400021 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Дупница по силата на което на основание чл.433, ал.1, т.8  ГПК е прекратено изпълнителното производство.  

            В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното постановление, като се твърди, че взискателят две години е чакал съдебния изпълнител да извърши справка относно банката, в която са запорирани машини, материали и всички останали  съоръжения на длъжника по изпълнението, да бъдат запорирани сметките на длъжника в посочена от взискателя банка, както и да бъде изискана справка от НАП за доходите на длъжника, съобразно декларираното от същия в данъчната декларация за 2016 г. По същество се иска отмяна на обжалваното постановление и продължаване на действията по принудително изпълнение с цел удовлетворяване интереса на взискателя. 

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК насрещната страна – длъжника в производството „Ник Петков“ ЕООД, е депозирало становище по жалбата, като се оспорва основателността на същата. Сочи се, че материалите и съоръженията, върху които се иска да бъде насочено принудителното изпълнение, не са собственост на дружеството – длъжник. Към становището е приложено копие от данъчна декларация за 2016 г., от която било видно, че дружеството не упражнява стопанска дейност. Иска се потвърждаване на обжалваното постановление.

ДСИ към РС Дупница не е депозирал мотиви по чл. 436, ал.3 от ГПК.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и е подадена в законоустановения едноседмичен срок, доколкото видно от материалите по приложеното изпълнително дело, взискателката е била уведомена за издаденото постановление с правно основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 09.11.2017 г., като същата на 13.11.2017 г. депозира пред съдебния изпълнител „заявление“ имащо характера на жалба срещу така издаденото постановление. ДСИ я уведомява, че следва да подаде жалба пред Окръжен съд – Кюстендил по реда на чл.435, ал.1 ГПК, като взискателката подава жалба пред КнОС на 04.12.2017 г., която жалба макар и подадена след срока по чл.436 ГПК не се приема за просрочена, тъй като в срок е подадено заявление, имащо характера на жалба.

Разгледана по същество, жалбата се явява  неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 21/2014г. по описа на ДСИ при РС Дупница е било образувано на 06.02.2014 г. по молба на Т.Д.С. *** срещу „Ник Петров“ ЕООД, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.дело № 1415/2013 г. по описа на ДРС, според който „Ник Петров“ ЕООД е било осъдено да заплати на С. сумите ** лв., ведно с лихва за забава и **., представляващи обезщетение по чл.222 ал.1 КТ от 2012 г.

По делото са били предприети съответни изпълнителни действия – проучване материалното състояние на длъжника, изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, опис на вещи собственост на трето за изпълнението лице – Е. Н. П., който впоследствие е бил отменен като незаконосъобразен с решение от 05.05.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

По делото първоначално са депозирани редица молби от взискателя Т.С., като част от тях са с искане за предприемане на отделни изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането, а други са относно извършване на справки и уточнения. Последната депозирана от взискателя молба е с дата 21.08.2015 г. с искане да бъде извършена справка относно банката, в която са запорирани машини, материали и всички останали  съоръжения на длъжника по изпълнението.

С постановление от 02.11.2017 г., издадено по изпълнително дело  № 20141510400021 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Дупница на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено изпълнителното производство, доколкото е прието, че взискателят в продължение на повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Уредената в чл.433, ал.1, т.8 ГПК т.нар. „перемпция“ урежда предпоставките, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. В т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че перемпцията настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановление само прогласява настъпилото прекратяване. За да се стигне по приложението на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е необходимо взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая предопределящо е да не е налице бездействие и незаинтересованост от страна на взискателя, което от своя страна да доведе до един проточващ се във времето изпълнителен процес. Т.е. необходимо е при приложението на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК съдебният изпълнител да установи наличие, респ. липса на бездействие от страна на взискателя.

В настоящия случай, за се прецени законосъобразността на обжалваното постановление на съдебния изпълнител, следва да се установи единствено налице ли е активно процесуално поведение от страна на взискателя в проведеното изпълнително производство, при което да не е налице интервал от време по-дълъг от две години, в който де не е поискано предприемане на изпълнителни действия. Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, такова активно поведение от страна на взискателя не се установява за времето от депозирането на последната молба с дата 21.08.2015 г. до датата на издаване на обжалваното постановление, т.е. безспорно се установява, че в този времеви промеждутък, който е продължил повече от две години, взискателят да е демонстрирал активно процесуално поведение, насочено към удовлетворяване вземането си. Доколкото съдебният изпълнител, в обжалваното постановление, е достигнал до същия правен извод, то неговия акт се приема за правилен с оглед на което депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

- 2 -

Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Т.Д.С., ЕГН **********,  адрес *** против постановление от 02.11.2017 г., издадено по изпълнително дело № 20141510400021 по описа на ДСИ при Районен съд – Дупница, по силата на което на основание чл.433, ал.1, т.8 е прекратено изпълнителното производство. 

          Решението не подлежи на обжалване.

                                                              

                                                              

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: