Р Е Ш Е Н И Е
№ 633/29.10.2018г.
гр.Пазарджик,
Административен съд - Пазарджик, VI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия : Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова адм. дело
№ 696 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, във връзка
с чл. 27 от Закона за общинската собственост. Образувано е по жалба на Н.З.П., с ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед № 1349 от 20.06.2018 г., издадена от кмета на Община
Пазарджик, с която е наредено отчуждаване на част от поземлен имот с пл. №
1530, частна собственост, попадаща в улица с о.т.о.т. 91-92 между квартали 162 и 162А по плана на село Мало
Конаре, с площ на отчуждаваната част 722 кв.м., съгласно ПУП, при съседи ПИ №
1529; ПИ № 1286; улица с о.т.о.т. 108-92-107 и останалата част от ПИ № 1530,
непопадаща в улица и е определен размерът на равностойното парично обезщетение,
което да се изплати на правоимащите лица, в общ размер на 7 837 лв. за
принудителното отчуждаване. В жалбата се представят съображения, с които се
изразява несъгласие с издадената заповед. Посочва се, че липсва нужда, за която
да се отчуждава имота. Оспорва се определеното обезщетение за принудителното
отчуждаване, като се твърди, че в същото следва да бъдат включени навес и селскостопанска
постройка. В съдебно заседание жалбата се поддържа от валидно упълномощен
адвокат. Иска се присъждане на разноски.
Ответникът - Кметът на Община Пазарджик, чрез
юрисконсулт Вячева, оспорва изцяло жабата, представя доводи в полза на
законосъобразността на оспорената заповед. Представя се пълната административна
преписка по издаване на оспорената заповед. В подробно и обосновано писмено
становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Сочи, че в случая са
налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е
налице влязъл в сила подробен устройствен план и общински нужди, които не могат
да бъдат задоволени по друг начин. Обосновава законосъобразността на заповедта,
като представя аргументи, че същата отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗОС,
производство е съобразено с нормата на чл. 208, ал. 2 от ЗУТ. За
неоснователни ответникът намира твърденията на оспорващия, че в оценката не са
включени стойностите за постройките в имота, тъй като същите са незаконно
построени и с оглед чл. 22, ал. 14 от ЗОС не подлежат на обезщетение. Иска се
от съда да отхвърли жалбата и да присъди разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - гр. Пазарджик, като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, приема за установена следното:
По делото се установява, че със Заповед №
4202/28.09.1977г. се предвижда изграждането на обект – публична общинска
собственост – улица с о.т. 91-92 между кв. 162 и 162А по плана на с. Мало
Конаре. В последствие е издадена Заповед № 74/09.07.1983 г., с която се попълва
кадастралната основа в 162 и 162 а и се изменя регулацията на посочените в
заповедта парцели. Въз основа на
посочения влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на
обект - публична общинска собственост
– улица с о.т. 91-92 между к в. 162 и 162А по плана на с. Мало Конаре, кметът
на община Пазарджик е установил, че са налице общински нужди, които следва да
бъдат задоволени, чрез отчуждаване на имоти, собственост на физически лица,
сред които и тези на жалбоподателя. Кметът е възложил извършването на оценка на
част от поземлен имот пл. № 1530, от лицензиран оценител, която е изготвена в
административната преписка през май 2018г. С нея е определено обезщетение в общ
размер на 7 837 лв. за принудителното отчуждаване
С обявление от 16 май 2018г., публикувано в два
централни и един местен ежедневник - Марица, Монитор и Телеграф, Кметът на
община Пазарджик е уведомил заинтересованите лица за откриване на процедура по
отчуждаване на имоти - частна собственост. Направено е обявление и чрез
поставяне на такова в кметството на с. Мало Конаре, както и обявление на сайта
на община Пазарджик на 16 май 2018г.
Кметът е спазил изискванията на чл. 25, ал. 2 от ЗОС,
съгласно които заповедта се издава не по-рано от един месец след публикуване на
обявлението. С оспорената в настоящото
производство Заповед № 1349 от 20.06.2018 г., издадена от кмета на Община
Пазарджик, е наредено отчуждаване на част от поземлен имот с пл. № 1530, частна
собственост, попадаща в улица с о.т.о.т. 91-92 между квартали 162 и 162А по плана на село Мало
Конаре, с площ на отчуждаваната част 722 кв.м., съгласно ПУП, при съседи ПИ №
1529; ПИ № 1286; улиса с о.т.о.т. 108-92-107 и останалата част от ПИ № 1530,
непопадаща в улица и е определен размерът на равностойното парично обезщетение,
което да се изплати на правоимащите лица, в общ размер на 7 837 лв. за
принудителното отчуждаване.
Собствениците на имота са установени от кмета на
община Пазарджик, чрез наличен в административната преписка Протокол от
7.8.1954 г. на Пазарджишки районен съд по дело № 596/1954г., обективиращ
спогодба досежно делба на наследниците на Б. З. ***, Пазарджишко, като е
посочено кои имоти са определени в Дял І на К.Б. П., и въз основа на
Удостоверение за наследници № 636/31.08.2017г. на наследниците на К.Д.(Б.) П..
Дирекция „Архитектура и териториално устройство“ в
удостоверение с изх. № 254/30.08.2018г. е предоставила на съда информация за
регулационния статут на имотите от делбата по гр.д. № 596/1954г. на Пазарджишки
районен съд. Съгласно него имот пл. № 1530 съответства на парцели V-480 и
VІ-480 в кв. 69, поставени в дял на К.Б. П. с протокола от 1954г. За имот пл. №
1530 са отредени парцели ІІ-1530, ІІІ-1530, ХІV-1530, ХІІІ-1530, ХІІ-1530 и
Х-1530 в кв. 162а.
По делото е представена данъчна оценка на 722кв.м.
част от имот пл.№ 1530.
Представено е становище на кмета на кметство Мало
Конаре, в което е изразено съгласие за реализиране на улица. Извършена е
справка от кметството относно собствеността на имотите, попадащи в улица с
о.т.о.т. 91-92 между квартали 162 и 162 а по плана на село Мало Конаре.
За изясняване на обстоятелства по спора е допусната СТЕ, която да даде
информация каква част от поземления имот попада в уличната регулация,
предвидена с ПУП, дали тя съответства на отчуждаваната по процесната заповед.
При два пъти давената възможност на жалбоподателя да внесе депозит за вещо
лице, същият не изпълни това си задължение.
С оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК и във връзка с разпределената
доказателствената тежест между страните, съдът е указал на ответника, че следва
да установи обстоятелствата каква част от поземления имот попада в уличната
регулация, предвидена с ПУП, дали тя съответства на отчуждаваната по процесната
заповед. По делото беше заявено, че всички доказателства за това са представени
по делото, като е налице удостоверение с
№ 254/30.08.2018г. на Дирекция „Архитектура и териториално устройство“, изясняващо регулационния статут
на процесния имот, както и в Оценителския доклад се изяснява каква част от
имота се отчуждава, за което има и скица в самия доклад.
При така установената фактическа обстановка, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът
констатира следното:
Жалбата е редовна и допустима. Подадена е от
заинтересовано лице, адресат на заповедта и собственик на отчуждаваната част от
имота, предмет на заповедта. Съдът счита, че е
налице правен интерес от оспорване. Видно от приложените към административната преписка известия
за доставяне (лист 89) заповедта е съобщена на жалбоподателя на 03.07.2018г., а
жалбата е подадена чрез административния орган на 16.07.2018 г., т.е.
оспорването е направено в 14-дневния срок, определен в чл. 27, ал. 1 от ЗОС.
Закона за общинската собственост в глава Трета урежда
принудителното отчуждаване на имоти частна собственост за общински нужди. В чл.
21, ал. 1 от ЗОС са посочени условия, при наличието на които може да се отчужди
имот частна собственост. Чл. 23 от ЗОС определя, че кметът на общината възлага определянето на равностойното парично
обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване. Чл. 22, ал. 5 от ЗОС регламентира,
че размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за
отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са
имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния
устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти
със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Според §1, т.1 от ДР на ЗОС „равностойно” ще е паричното
обезщетение, когато цената на отчуждавания имот или на съответната част от него
е определена именно по реда на този закон, т.е. ако спазени критериите за
определянето му, посочени в закона. Законът дава легална дефиниция и на това,
какво разбира под „пазарни цени на имоти с подобни характеристики” / §1, т.2 от
ДР на ЗОбС/.
Чл. 25, ал. 1 от ЗОбС регламентира, че кметът на общината
публикува обявление в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява
собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване и изпраща копие от него до
кметовете на райони или кметства или до кметските наместници, на чиято
територия се намират имотите или части от имотите-частна собственост, предмет
на отчуждаване. Обявлението се публикува и на интернет страницата на общината.
Определят се задължителните реквизити на обявлението. Съгласно чл. 25, ал. 2 от
ЗОбС кметът на общината издава заповед за отчуждаване, която заповед се издава
не по-рано от един месец след публикуване на обявлението по ал. 1.
По делото се установи, че е спазено е изискването
на чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като
кметът на общината е публикувал обявление за предстоящото отчуждаване в два
централни и един местен ежедневник, съответно е налично обявление на официалния
сайт на общината и обявление в кметството. По делото са приети доказателства за
възлагането и изготвянето на експертната оценка от независим оценител на част
от имот пл. № 1530. В настоящия случай оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и съответното
съдържание по чл. 25, ал.2 от ЗОС и в определения по чл.25, ал. 2 от ЗОС срок.
Съдът
счита, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, които да са съществени и да
представляват основания за отмяна.
Законодателят е предвидил в чл. 21 от ЗОС, че отчуждаване за общински нужди
се допуска само ако е налице влязъл в сила ПУП, който има предвиждане за
изграждане на обект - публична общинска собственост. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗОС имоти - собственост на физически
или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване
на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа
на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично или
имотно обезщетение. При това положение, съдът обосновава извод, че е налице главната
материалноправна предпоставка на закона, а именно: влязъл в сила ПУП, който
отрежда част от имот пл.№ 1530 за изграждането на обект на техническата
инфраструктура на територията на село Мало Конаре. Безспорно по делото се
установи, че отреждането на ПУП е от 1977г. Срокът за започване на
отчуждителното производство по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ е изтекъл, но лицата,
чиито имоти са отредени за изграждане на обекта по този ПУП не са упражнили
правата си по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ. Предвид новата разпоредба на ал.2 на чл.208 от ЗУТ и отсъствието на твърдения и
доказателства за предприето изменение на плана на основание чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, оспорената заповед се явява издадена
при наличие на изискваните от закона предпоставки по чл. 21, ал. 1 от ЗОС.
В чл. 21, ал. 2 от ЗОС е предвидено, че за изграждането и
експлоатацията на обектите могат да се отчуждават имоти или части от тях, които
се засягат непосредствено от предвиденото строителство, като части от имоти
могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията,
определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение /чл. 21, ал.3 от ЗОС/. В разпоредителната част на заповедта се сочи
отчуждаване на част от имот в размер на 722 кв.м. За съда остана възникнал
въпроса за индивидуализиране на отчуждаваната част от имота в процесната
заповед. По делото няма данни каква е общата площ на имота, част от който се
отчуждава. В приложеното удостоверение от Архитектура и Териториално селищно
устройство се съдържат данни за регулационния статут на имотите, предвид
установяване на собствеността им. Същевременно обаче в административното
производство не е обследвано, тъй като липсват доказателства и данни, каква е
цялата площ на имота, каква точно част е засегната, останалата част от имота с
каква площ е, отговаря ли на нормативните изискванията за самостоятелно
обособяване.
Предвид изложеното се налага изводът, че по аргумент от
нормите на чл. 21, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОС, за принудителното отчуждаване на части
от имоти - собственост на физически лица, законът изисква съществуването на
общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин; Влязъл в сила
ПУП, съгласно предвижданията на който, част от имота да е отреден за
изграждането на обект - публична общинска собственост; съответно имотът,
отреден за съответното мероприятие, да е собственост на физическо или
юридическо лице и част от него да е непосредствено засегната от предвиденото
строителство, като от остатъкът от имота да може да се образува УПИ в
съответствие с изискванията, определени в ЗУТ, съобразно вида, местонахождението и
предназначението на имота.
От представените и приети доказателства по делото
безспорно се установява, че е налице Подробен устройствен план, съгласно
предвижданията на който отчуждавана част от имота на жалбоподателя е отредена
за изграждане на път - обект публична общинска собственост, съгласно одобрената
улична регулация. Част от имота - собственост на жалбоподателите се засяга
непосредствено от предвиденото строителство, като за съда остава недоказан
въпросът дали отчуждените със заповедта части от 722кв.м. са предвидените по
регулация от ПУП. Административният орган не доказа и обстоятелството дали от
остатъка на имота, собственост на жалбоподателя и другите наследници на К.П.
може да се обособи самостоятелно УПИ.
Липсата на доказателства, че частта от имота от 722 кв.м.
съответства на предвижданията на регулацията и точно в тези размери е засегната
от отрежданията на ПУП, а това е разпоредено с диспозитива на процесната
заповед, води до незаконосъобразността на административния акт.
Административният орган не доказа и спазване на разпоредбата на чл. 21, ал. 3
от ЗОС при издаване на оспорения акт, което също води до материална му
незаконосъобразност. Посоченото нарушение е достатъчно за отмяна на заповедта
на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.
146. Относно
определянето на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот:
Съгласно чл. 22, ал.5 от ЗОС, размерът
на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се
определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по
чл. 21, ал. 1 от ЗОС и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Параграф 1 от ДР
на ЗОС, предвижда,
че равностойно парично обезщетение е цената на отчуждавания имот или на част от
него, определена по реда на този закон. Пазарни цени на имоти със сходни
характеристики са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в
близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо
предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или
близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно
ползване с отчуждавания имот за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека,
продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните
институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или
юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на
12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. Имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания имот са имотите, които се намират: в една и съща ценова зона с
отчуждавания имот - в урбанизираните територии и/или в едно и също землище с
отчуждавания имот - в земеделските територии и в горските територии. В чл. 22, ал.5-ал.12 от ЗОС е
предвиден нормативен ред за определяне на равностойното парично обезщетение на
отчуждаваните имоти - то се определя в съответствие с предназначението на
имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1
от ЗОС въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи
се в близост до отчуждавания; като в случай, че не могат да се определят
пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени
сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение
се определя по реда на приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ - за
имоти в урбанизираните територии. В тази връзка, в представения оценителски
доклад е заявено, че не са намерени сделки на имоти съгласно специалните
изисквания на закона, поради което е „приложен принципът на справедливата
пазарна стойност – сума, при която добре информирани купувач и продавач
осъществяват сделка при желание и липса на външен натиск“. Тук следва да се
отбележи, че Закона за общинската собственост поставя специфични изисквания за
определяне на стойността на обезщетението за отчуждаване. Методът е определен в Закона за общинската собственост и
законосъобразността на оценката в производството по отчуждаване изключва
приложение на методи от други подзаконови нормативни актове, каквато е оценката
с използване на метода на сравнение/подход на аналога, метод на вещна стойност
и т.н.
Оценката в заповедта е следвало да бъде определена по реда на
чл. 22, ал. 5-12 от ЗОС, във връзка с § 1 от ДР на ЗОС.
Предвид изложеното оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане, за присъждане
на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди Община Пазарджик
да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 210 лева, от които 10 лева - за
внесена държавна такса и 200 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС, чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1349/20.06.2018 г. на Кмета на Община
Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на Н.З.П., с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 210 /двеста и десет/ лева.
СЪДИЯ:/п/
С
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2040 от 13.02.2019 г. по адм. дело № 14672/2018 г. на ВАС- Второ
отделение:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. С. Г. срещу протоколно определение от 22.10.2018 г. по адм. дело №
696/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е оставено без уважение
искането й за конституиране като заинтересована страна по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 14672/2018 г. по описа на Върховния
административен съд в тази му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-членен състав на
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
С РЕШЕНИЕ № 13177 от 07.10.2019 г. по адм. дело №
14672/2018 г. на ВАС- Второ отделение:
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Г за отмяна, на основание
чл. 246, ал. 1 АПК, на влязлото в сила Решение № 633/29.10.2018 г. на
Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 696/2018 г.
Решението е окончателно.