№ 2243
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203973 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е въз основа на Решение № 1328/07.07.2022г. на
Административен съд Пловдив по КАНД № 1286/2022г. на XIX състав, с
което е било отменено Решение № 490/ 07.03.2022г. по АНД № 6257/2021г. на
РС-Пловдив и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС-Пловдив. Причина за отмяната и връщането е била липсата на мотиви в
съдебния акт относно възраженията и доводите на страните.
При новото разглеждане на делото, Съдът намери следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № ГБО-0057/03.09.2021г. на
Председателя на ДАМТН, с което на „СТЕФАНИ-2012“ ООД ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв. за извършено
нарушение по чл.8а, ал.6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за
неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна при предходното разглеждане на делото е взела
становище за неоснователност на жалбата, като излага аргументи за това в
писмен вид.
1
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, доколкото обжалваното наказателно
постановление е връчено на 08.09.21г., а жалбата е подадена на 15.09.2021г.
Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна и против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
На 07.06.2021г. била извършена проверка от инспектори в РО ККГБО
ЮЦБ, сред които св. С., на обект – „Строителни материали СТЕФАНИ“ с
адрес с. Марково, местност „Фиданлъка“, управляван от жалбоподателя
„Стефани 2021“ ЕООД. В хода на извършената проверка се установило, че
дружеството и проверяваният обект нямат налична регистрация по чл. 8б, ал.
1 от ЗЧАВ към датата на извършване на проверката и не са вписани в
Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в
които се разпространяват твърди горива. Установило се и че в обекта няма
наличност на твърдо гориво за битово отопление – въглища. Същевременно,
съгласно фактура № **********/22.03.2021г. се установило, че дружеството
жалбоподател е получило доставка на 1000 кг. твърдо гориво за битово
отопление – въглища от Вартекс ЕООД, придружена с декларация за
съответствие № 5/15.03.2020г. за партида 19-Л, издадена от Ритъм-4-ТБ ООД
на основание Сертификат за качество № 1811589RUS az/22.11.2018г., издаден
от Incolab Services Russia S.C. Видно от фактурата, въглищата са били
получени от жалбоподателя на 22.03.2021г. Видно от представените по
делото Акцизни декларации за енергийни продукти и електрическа енергия за
м. март 2021г. и за м. април 2021г., за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2021г.
жалбоподателят е извел от склада си каменни въглища, както следва – за
периода от 01.03.2021г. до 31.03.2021г. в размер на 28,63 GJO, а за периода от
01.04.2021г. до 30.04.2021г. в размер на 24,86 GJO. Видно от акцизните
декларации е и че посочените каменни въглища, които са били изведени от
склада, е било декларирано от жалбоподателя че представляват стоки,
освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15 от ЗДАС , т.е. при
продажба на въглища на лица, различни от регистрираните по чл. 57а, ал. 1,
2
т. 1 от ЗАДС.
За така констатираното нарушение бил издаден на 30.07.2021г. АУАН в
присъствието на представител на нарушителя, като впоследствие на
03.09.2021г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.
На 25.08.2021г. било подадено от жалбоподателя по електронен път
Заявление за регистрация по чл.8б, ал. 4 от ЗЧАВ на дружеството и на обекта
в с. Марково, местност „Фиданлъка“.
Съдът прие за безспорно установена гореописаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото доказателства – писмените
доказателства – Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за
битово отопление № ЮЦБ-П-064/07.06.2021г., Фактура
№ **********/22.03.2021г., Декларация за съответствие № 5/15.03.2020г. за
партида 19-Л, издадена от Ритъм-4-ТБ ООД на основание Сертификат за
качество № 1811589RUS az/22.11.2018г., издаден от Incolab Services Russia
S.C., Акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия вх.
№ BG003000/01-01324/08.04.2021г., Акцизна декларация за енергийни
продукти и електрическа енергия вх. № BG003000/01-01670/07.05.2021г.,
Декларации от управителя на жалбоподателя от 07.06.2021г., Заявление за
вписване в регистъра на ДАМТН ведно със списък на обектите, в които ще се
извършва разпространение на твърди горива, съобщение за регистриране на
заявлението от 25.08.2021г., както и от показанията на св. С., които съдът
кредитира като логични, последователни и съответстващи на събраните в
хода на проверката писмени доказателства.
Единственото противоречие, съдържащо се в гореизброените
доказателствени източници, се съдържа в изявлението на управителя на
„Стефани 2012“ ООД, обективирано в подадената на 07.06.2021г. декларация
и посочващо, че дружеството получава, но не разпространява твърдо гориво
за битово отопление – брикети от въглища. Същото се явява в противоречие с
представените акцизни декларации за енергийни продукти и електрическа
енергия, видно от които дружеството е извеждало стоките от склада на
основание чл. 20, ал. 2, т. 15 от ЗДАС, т.е. при продажба на въглища. Следва
да се посочи и че след справка в публичния регистър по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от
ЗАДС -
http://extlb.bacis.customs.bg/BACIS/seam/resource/rest/obligatoryRegistrations се
3
установи, че дружеството е регистрирано по ЗАДС с дата на връчване
10.09.2016г., докато изведените каменни въглища, които са били
декларирани в акцизните декларации, видно от вписаното основание в тях, са
били продадени на трети лица, невписани по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
Отделно от това, посоченото от управителя, че не разпространява твърдо
гориво за битово отопление, противоречи и на установената липса в
складовата наличност на получените от дружеството „Вартекс“ ЕООД
въглища, установена безспорно от фактура № **********/22.03.2021г. С
оглед на изложеното, съдът счете, че посоченото в декларацията се явява
защитна версия на жалбоподателя, поради което и прие от фактическа страна,
че посоченото изявление не отговаря на осъществилото се в обективната
действителност.
В останалата част липсват съществени противоречия в
доказателствените източници, като същите установяват по безспорен начин
приетите за установени факти.
При така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Не е спорно по делото, а и от Заповед № А-406/19.07.2021г. се
установява компетентността на актосъставителя С. да издава АУАН за
нарушения по чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ – т. 2.4 от Заповедта във вр. с чл. 43а, ал.
1 вр. чл. 30б, ал. 1 от ЗЧАВ. Компетентността на административно-
наказващия орган произтича от чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.
По отношение на посоченото в жалбата, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя с оглед липсата на надлежен представител в
производството при издаване на АУАН, съдът счете същото за
неоснователно. Видно е от представените доказателства, че управителят на
дружеството е получил покана за съставяне на АУАН на 07.06.2021г, като в
поканата е било вписано, че следва представител да се яви на 30.07.2021г. от
10,00ч. до 12,00ч. в сградата на ДАМТН в гр. Пловдив. Актът е съставен
4
именно на тази дата, като присъствалият представител на дружеството –
Д.Ш., се явява упълномощено лице съгласно представеното по делото
пълномощно № 8972/01.08.2018г. Видно от текста на пълномощното е, че Ш.
е била упълномощена и да подписва и получава АУАН – чл. 6 от
пълномощното. Описаният в наказателното постановление грешен номер на
пълномощното се явява техническа грешка и по никакъв начин не влияе на
правото на защита на жалбоподателя, тъй като от една страна не касае
съставомерен факт за процесното деяние, а от друга страна от доказателствата
се установява, че АУАН е бил издаден и връчен на надлежно упълномощено
лице.
Неоснователно се явява и възражението, че нарушението е описано само
като констатация, без да са описани обстоятелствата, при които е извършено.
В случая в АУАН и НП надлежно са описани всички съставомерни факти и
обстоятелствата при извършената проверка и извършените в хода на същата
констатации, като административнонаказващият орган е описал и
доказателствата, на базата на които е достигнал до изводите си за
осъществяване на състава на административното нарушение.
Субекти на отговорността по чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ във връзка със
забраната по чл. 8а ал. 6 от ЗЧАВ са лицата, които извършват
разпространение на твърди горива. В тази връзка съдебната практика отдавна
е приела и че задължението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ не е насочено само към
производителя или вносителя, а ясно визира разпространителя, като лице
подлежащо на регистрация – в този смисъл са и Решение № 1349 от
12.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1275/2022 г., Решение № 403
от 10.03.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 40/2022 г., Решение № 113
от 27.04.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 72/2022 г. и др.
За да бъде осъществено нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ, е
необходимо от обективна страна съответното лице да разпространява твърди
горива, без да е вписано в регистъра по чл. 8б от ЗЧАВ и/или дори да е
вписано - да разпространява твърдо гориво в обект, който не е вписан в
публичния регистър.
Поради това и фактическият състав на предвиденото в чл. 8а, ал. 6 от
ЗЧАВ нарушение включва в себе си два елемента: от една страна лицето да не
е регистрирано по чл. 8б от ЗЧАВ и от друга страна да е извършило действия
5
по разпространение на твърди горива в отклонение на изискванията за
регистрация.
В случая безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил
регистриран по чл. 8б от ЗЧАВ към момента на извършване на нарушението,
както и към момента на извършване на проверката, като същият е подал
заявление за регистрация в един по-късен момент.
Отговор на въпроса кога едно лице се явява разпространител на твърди
горива е даден в § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ, съгласно който "Разпространител
на твърди горива" е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или
извършва продажба на твърди горива за битово отопление, като в § 1, т. 44 от
ДР на ЗЧАВ е предвидено, че "Разпространение на твърди горива" е
движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от
внос или въвеждане, до разпространителя включително.
За извършване на нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ е достатъчен
фактът на разпространение, което като дейност е присъщо за
разпространителя. Задължението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ не е насочено само
към производителя или вносителя, а ясно визира разпространителя като лице,
подлежащо на регистрация. Това е така, доколкото именно разпространителят
изрично е включен по веригата на разпространение по смисъла на т. 44 от § 1.
След като разпространителят е неизменен участник във веригата на
разпространение на твърди горива, то същият попада и в кръга на субектите,
които са задължени да се впишат в регистъра по чл. 8б от ЗЧАВ.
При така установените факти се налага извод, че наказаното лице с
действията по получаването на доставка на въглища, и извеждането на тези
въглища по реда на чл. 20, ал. 2, т. 15 от ЗАДС, т.е. чрез осъществена
продажба към трето лице, е имало качеството на разпространител, като се е
включило във веригата по разпространение на твърди горива, следователно е
извършило и действия по разпространение. Следва да се отбележи, че
акцизните декларации, от които се установява движението на стоките,
изхождат от самия нарушител, който не е изложил твърдения да е закупил
стоката като краен потребител за задоволяване на собствени нужди за битово
отопление, нито пък в хода на проверката или впоследствие е посочил
въглищата да са били съхранявани от него на някакво друго място и които да
могат да обосноват липсата на предаденото от дружеството „Вартекс“ ЕООД
6
процесно твърдо гориво в склада. Пак от акцизните декларации се установява,
че така получената стока е реализирана на пазара в периода 01.03.2021 г. до
30.04.2021 г., който именно се явява и периодът, сочен от наказващия орган,
като период на извършване на нарушението. Не може да има съмнение и
относно мястото на извършване на нарушението, което еднозначно е
посочено както в АУАН, така и в НП.
В случая няма как да се изисква от административнонаказващия орган
да посочи в АУАН и НП точните данни на извършените доставки –
количеството, цената или крайния потребител, получил стоките, доколкото
такава информация би могъл да има единствено жалбоподателят и който би
могъл да ги прикрие. Същевременно, както вече се посочи,
административнонаказващият орган е разполагал с доказателства за
извършената доставка и липсата на стоката в обекта, която обуславя и факта
на извеждането й – в този смисъл е и Решение от 4 март 2020 г., по дело
C‑655/18 на СЕС, което макар и издадено по отношение на митнически стоки,
намира приложение и в настоящия случай – „за да е налице отклоняване е
достатъчна физическата липса на стоката на одобреното място за
складиране в момента, в който митническият орган възнамерява да извърши
проверка на въпросната стока“. Отделно от това, доказателства за
извършеното юридическо разпореждане с вещите се съдържат и в акцизните
декларации, видно от които процесните твърди горива са били изведени от
склада именно чрез продажба по чл. 20, ал. 2, т. 15 от ЗДАС на трети лица,
невписани в регистъра по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
При така изложеното, съдът намира, че нарушението се явява безспорно
доказано от представените доказателства.
Приложена е и коректната санкционна норма – чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ,
като наложената санкция кореспондира с минималния предвиден размер –
имуществена санкция в размер на 10000 лв.
В случая не се налагат основания да се приеме, че са налице условията
на чл. 28 от ЗАНН случаят да бъде квалифициран като маловажен, доколкото
не са налице обстоятелства, разкриващи по-ниска обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Обстоятелството, че нарушението е първо, не е достатъчно, за да се счете
същото за маловажно. Такова не може да бъде и последващото подаване на
7
заявление за регистрация по чл. 8б от ЗЧАВ, доколкото това заявление е
подадено не само след извършването на проверката, но и след съставянето на
АУАН, т.е. след констатирането на нарушението – в този изричен смисъл е и
Решение № 403 от 10.03.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 40/2022 г.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ГБО-0057/03.09.2021г.
на Председателя на ДАМТН, с което на „СТЕФАНИ-2012“ ООД ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв. за извършено
нарушение по чл.8а, ал.6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8