РЕШЕНИЕ
№ 213
Плевен, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари. година в
състав:
Председател:
Снежина И.
при секретар Десислава Добрева, изслуша
докладваното от съдията Снежина И. адм. дело № 1115 по описа за 2018 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК,
във връзка с чл.82 от Закона за водите /ЗВ/.
Административното дело е образувано по жалба на „Е.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***чрез
представляващия А.Г.Й. срещу решение № ПВ-3-00122/06.11.2018 година на директора на Басейнова
дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на
разрешително № 11140033/28.07.2008 г за водовземане от повърхностен воден
обект.
В жалбата посочва, че
издаденото решение е нищожно, тъй като
липсват мотиви, тъй като горестоящият административен орган само може да даде
указания по прилагането на закона, след като долустоящият административен орган
действа в условията на обвързана компетентност и решаването на въпроса е
предоставено единствено на неговата преценка. В обжалваното решение като
единствено основание за издаване за отказ за продължаване срока на разрешението
е посочено Решение №121/08.08.2018г. на Министъра на околната среда и водите.
Като фактически основания за издаване на отказа се възпроизвеждат само
обстоятелството, че в решението на МОСВ е посочено, че след извършена от
горестоящия орган проверка на местоположението на елементите на МВЕЦ „ЕЛЕНА” по
даденото разрешение за ползване, е установено че обектът попада в защитена зона
„Златия", с код BG 0002009, обявена със Заповед № РД-548/2008г. на Министъра на околната среда
и водите (обн. ДВ, бр.83/2008г.). Като правно основание е възпроизведен текста
на чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ, връзка §10 от ПЗР на Закона за концесиите (ЗК),
без да се изложат мотиви, защо административният орган счита, че от приложението
на тези законови разпоредби следва, че заявителят няма право да му бъде
продължено законно издаденото разрешение за водовземане. Посочва се, че актът е нищожен и
защото засяга законно придобити и упражнявани от „Е.Б.“ ЕООД права до
степен, несъвместима с правовия ред, тъй като с отказа да се удължи срока на
действие на издаденото разрешително за водовземане, без да са налице други
основания, освен формалното позоваване на чл.118ж. ал.1, т.4 от ЗВ, връзка §10
от ПЗР на ЗК се ограничава законно
придобитото право на собственост на „Е.Б.“ ЕООД върху МВЕЦ „ЕЛЕНА” до стенен
равна на невъзможност да упражнява правото си на собственост. С отмяната
на Решение №2381/02.03.2018г. за продължаване срока на действие на
разрешителното от 28.07.2018 до 28.07.2028г., извършено с Решение
№121/08.08.2017г. на Министъра на ОСВ. и с отказа за продължаване на срока на
разрешителното, постановен с обжалваното решение, като краен резултат се
постига отнемане на разрешително за водовземане, без да са налице предпоставките
на закона за това. Посочва се, че е невъзможно упражняването на законно
придобитото право на собственост върху МВЕЦ Елена, като подобно отнемане на
възможността да се упражнява законно придобито право на собственост противоречи
на националния правов ред, съгласно който правото на частна собственост е
неприкосновена (чл. 17, ал.З от Конституцията на РБ), а принудително
отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз
основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг
начин и след предварително и равностойно обезщетение (чл. 17. ал.З от Конституцията). Излагат се доводи за нарушаване на принципа на
пропорционалност, тъй като с промяната на
ЗВ и прилагането на нормата към заварените случаи, без дори да й е придадено
обратно действие, води до нарушение, тъй като
строителството на ВЕЦ-а е започнало, а към 2012г. е въведено в
експлоатация при спазване на всички законови изисквания. С Решение № ВР-22- ПР/2008г. на РИОСВ Враца от
30.05.2008г.. който е стабилен
административен акт, е решено да не се извършва оценка на въздействието върху
околната среда на инвестиционното предложение - изграждане на МВЕЦ ..ЕЛЕНА-’. В решението е преценено,
че макар територията, на която ще се реализира инвестиционното намерение да
попада в границите па защитена зона „Златия” е идентификационен код BG 0002009
(за опазване на дивите птици), то реализацията му няма да доведе до отрицателно
въздействие върху местообитаннята п популацията па видовете птици, предмет на
опазване в защитената зона. Разрешението
за водовземане, чието продължаване е отказано, е издадено през 2008г. също при
спазване на всички законови изисквания, като е отчетено, че територията на
която ще се изгражда МВЕЦ попада в защитена зона. Посочва се, че към момента на
подаване на заявлението за удължаване на срока, така към настоящия момент
условията на издаденото разрешително се изпълняват. Посочва, че в случай актът не
бъде прогласен за нищожен, същият е незаконосъобразен, тъй като не е мотивиран,
постановен е и в противоречие с материалния закон и целта на закона и се прави
искане за отмяната му и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият – „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***чрез
представляващия А.Г.Й. се представлява от
адв. С. ***, която поддържа жалбата и намира, че от двете експертизи и
допълнителната такава се установява, че ВЕЦ «Елена» подада в защитена зона
«Златия», но не са налице мерки, които да забраняват изграждането в тази зона и
няма приет план за управление на зоната, няма приети планове, предвиждащи
действия по опазване на конкретни видове птици и водовземането от този участък
на водното тяло не засяга екологичната обстановка в региона. Моли за отмяна на
акта иприсъждане на разноски. Представя писмени бележки, в които поддържа
жалбата и посочва, че реализирането на инвестиционното намерение не води до
отрицателно въздействие върху местообитания и популация на видове птици,
предмет на опазване в защитена зона «Златията».
Посочва, че с оглед заключение на съдебно-техническата експертиза частта
на р. Огоста в мястото на водовземане попада в ЗЗ «Златгията» и в границите на
тази зона са забранени определени дейности, но не и забрана за изграждане на
ВЕЦ. Посочва, че от съдебно- екологичната експертиза се установява, че в района
на МВЕЦ Елена има само 10 вида птици, които са зависими от водата и нейното състояние
т.е. водолюбиви видове птици, като от допълнителната експертиза се установява,
че не са налице приети планове за действие за опазване на тези видове и по
никъкъв начин с изграждането на ВЕЦ ще се нарушат правила, тъй като такива не
са приети. Посочва ,че не е налице утвърден План за управление, който да
предвижда забрана за изграждане на ВЕЦ и не са налице конкретни мерки за
подобряване управлението на водите в защитената зона и не е налице отрицателно
въздействие. Моли за отмяна на акта.
В съдебното заседание ответникът - Директор на
Басейнова дирекция „Дунавски район“, редовно уведомен, се представлява юрк Х.,
която намира, че оспореното решение е издадено с оглед задължителни указания на
министъра на МОСВ и е правилно и законосъобразно. Прави искане за отхвърляне на
жалбата и възражение за прекомерност и искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура Плевен – не се
представлява. Представено е писмено становище, в което се посочва, че решението
е законосъобразно и следва да бъде отхвърлена жалбата.
Административен съд – Плевен, шести състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
„Е.Б.“ ЕООД е титуляр на разрешително № 11140033/ 28.07.2008
г. за водовземане от повърхностен воден обект за производство на електроенергия
посредством ВЕЦ „Елена“ от река Огоста, с. Хайредин, област Враца със срок на
действие 28.07.2018 година, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски
район" център Плевен.
Подадено е заявление с вх. № ПВ3-00122/01.12.2017
година за продължаване срока на разрешителното.
С писмо от 13.02.2018 година от оспорващия са
представени документи. –л. 108 по делото.
По подаденото заявление е постановено решение №
2381/02.03.2018 година за продължаване срока на действие и изменение на
разрешително № 11140033/8.07.2018 година за водовзменае от повърхностен воден
обект, с което решение, освен продължаване на срока на действие на
разрешителното до 28.07.2008 г., директорът на БДДР е постановил и изменение,
т.е. привеждане на разрешителното в съответствие с изискванията на § 146, ал. 2
от ПЗР на ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) по отношение на код на водното тяло,
географски координати на мястото на водовземане, измерване на ползваните водни
количества и задълженията за заплащане на такса за водовземане.
Решението е съобщено на оспорващия, кмета на Община
Хайредин, директор на РИОСВ Враца.
На л. 31 по делото е налична жалба на кмета на Община
Хайредин от 03.04.2018 година срещу решение от 02.03.2018 година и във връзка с
обжалването пред министъра на МОСВ е постановено решение № 121/08.08.2018
година от министъра на МОСВ, с което е
отменено решение от 02.03.2018 година на директора на БДДР и преписката е
върната за ново произнасяне. Прието е, че искането е подадено в срок , но
липсва преценка и мотиви във връзка с изискването на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ,
т.е. дали продължаването на срока на действие на разрешителното не е в
нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания (в т.ч. на действащия
План за управление на речните басейни за Дунавски район (2016-2021) или
обществени интереси по смисъла на чл. 49 от ЗВ. Посочва се, че съгласно 118ж. ал.1 т.4 и т. 5 от ЗВ не се
разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато:
тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ,
т.е. в защитени територии и зони, определени или обявени за опазване на
местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на
състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване; са въведени
ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с
постигане на целите по чл. 156а от ЗВ.,. Посочва се, че съгласно § 10 от ПЗР на
Закона за концесиите (ЗК), забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се
прилага за водовземане за ВЕЦ, които към 09.08.2010 г. са въведени в
експлоатация, но при извършената проверка на местоположението на елементите на
МВЕЦ „Елена“, за която е издадено разрешение за ползване на строежа от ДНСК
през октомври 2012 г., е установено, че обектът попада в защитена зона (33) от
екологична мрежа Натура 2000, а именно ЗЗ „Златията“, с идентификационен код BG
0002009, обявена със Заповед № РД-548/2008 г. на министъра на околната среда и
водите (ДВ, бр. 83 от 2008 г.) за опазване на дивите птици.
С писмо от 19.09.2018 година директор на БДДР прави
искане до министъра на МОСВ да даде указания относно прилагане на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗВ.
На 06.11.2018
година е постановено решение № ПВ3-00122/06.11.2018 година за отказ за
продължаване срока на действие на разрешително № 11140033/28.07.2008 година за
водовземане от повърхностен воден обект, тъй като съгласно чл.118ж, ал.1, т.4 и
т.5 от ЗВ, не се разрешава водовзмеане от повърхностни води за производство на
електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а,
ал.1, т.5 от ЗВ, т.е. в защитените територии и зони, определени или обявени за
опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или
подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване; са
въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни,
свързани с прилагане на целите по чл.156а от ЗВ, е установено, че обектът попада в защитена
зона /33/ от екологична мрежа Натура 2000, а именно 33 „Златията“, с код
BG0002009, обявена със Заповед № РД-548/ 2008г. на МОСВ за опазване на дивите
птици и съгласно мотивите на Решение № 121/08.08.2018г. на МОСВ гореизложените
обстоятелства представляват основание за отказ да се продължи срока на
разрешителното на основание чл.78, ал.2, т.2, пр. първо от ЗВ във връзка с
чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ и параграф 10 от ПЗР на ЗК.
Решението е
връчено на оспорващия на 13.11.2018 година
и на 27.11.2018 година е подадена жалба с оглед клеймо на п. плик на л.
16 по делото.
Представени са
доказателства относно обявяване на защитена зона „Златията“ – л. 227 и сл. по
делото.
По делото съдът изслуша съдебно-техническа експертиза
със задача да се установи, дали
частта от р. Огоста в мястото на водовземане, мястото на водоползване и
засегнатия участък от водния обект по разрешително № 11140033 / 28.07.2008 г. изцяло
попада в защитена зона „Златията“, обявена със заповед № ЛЗ-548/05.09.2008 г.
На министъра на околната среда и водите. Вещото лице, след извършен оглед на
място и съобразяване на координатите от КК и измервания на място установява, че
частта от р. Огоста в мястото на водовземане, мястото на водоползване и
засегнатия участък от водния обект изцяло попадат в защитена зона „Златията“.
По делото бе изслушана и
съдебно-екологична експертиза и допълнителна такава, при която вещото лице
установи, че от 53-те вида птици, опазващи се в 33 „Златията“ 20 са наблюдавани
в района на водовземането и околностите на ВЕЦ „Елена“, като за тези видове птици няма изготвени Планове за действие за опазване и не
съществуват и мерки , които следва да бъдат
спазвани. Водовземането на ВЕЦ „Елена“ е отразено в стария План за
управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район (2010-2015) В Приложение 7,1.7 .Програми от
мерки по водни тела за повърхности води са представени както мерките за опазване на конкретното
водно тяло, така също и източниците на замърсяване, екологичното състояние и
общото състояние на водното тяло, целите за опазване и др. В това приложение се
намира и водно тяло BGIOG307R0I3, на което се намира и ВЕЦ „Елена“. Водното тяло е с
дължина 222,907 км. и Според Приложение 7.1.7 водното тяло се намира в лошо екологично състояние,
тъй като на площта му има различни промишлени източници на замърсяване, а също
и по-големи населени места без изградена канилизационна мрежа. Има изброени 12
мерки за подобряване на екологичното състояние на водното тяло като най-важни
са изграждането на канилизационна мрежа на селищата, които нямат, а също и
подобряване на сметосъбирането и сметоизвозването. На последно място е посочена
мярката „Контрол по
спазване на условията в разрешителните за водовземане“, като не са посочени мерки за забрана на ВЕЦ и/или
МВЕЦ в рамките на водното тяло. Установено е, че в новия ПУРБ от 2016-2021 в Приложение 2.2.3.2 Натиск от
водовземане с отчитане на заустване е отчетено, че няма натиск от водовземане по максимално разрешени количества
за водното тяло, на което се намира ВЕЦ „Елена“. Вещото лице посочва, че водовземането на ВЕЦ „Елена“ попада в ЗЗ„Златията“ за
опазване на дивите птици и следователно попада и в „Зона за защита на водите,
свързани с опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането
или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване“
по от Закона за водите. Установено е , че водовземането от р. Огоста не оказва
отрицателно въздействие върху местообитанията на защитените диви птици в ЗЗ
„Златията“ и на тези 10 види воднозависими видове, обитаващи околностите на
МВЕЦ, а напротив ВЕЦ-ът привлича консервационно значими водолюбиви видове
птици, тъй като благоприятства увеличаване площта на местообитанията, като
привлича водолюбиви видове птици като патици и чапли. МВЕЦ „Елена“ на р. Огоста при с.Хайредин не
попада в Зони за защита на водите, свързани с опазване на воднозависими видове
и местообитания и няма забрана за изграждане и експлоатацията на ВЕЦ в план за
управление на речните басейни в Дунавски район 2016 – 2021 година.
Представено е разрешение за ползване № СТ-05-1433 от
17.10.2012 година, с което е разрешено ползване на строеж МВЕЦ „Елена“, находящ
се в поземлен имот № 300101 и електроопороводи в м. „Край Огоста“, с. Хайредин,
област Враца.(л. 116), както и заповед за обявяване на защитена зона от 2008
година- 2021 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет
на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Решението е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 вр. чл. 52,
ал.1, т. 4 от Закона за водите – директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ и при
спазване на установените изисквания за форма и съдържа фактическите и правни
основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите
реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2
от АПК.Съдът намира, че
оспореното решение не страда от пороци, които да го правят нищожно, тъй като са
изложени мотиви, посочени са правните норми въз основа на които се издава и в
тази връзка доводите за нищожност са неоснователни, тъй като не са налице
пороци, които да правят акта нищожен. Изложени са мотиви за отказа, а именно
изискване а чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ и не се отказва само въз основа на
решението на министъра на МОСВ.
Съдът обаче
намира, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния
закон.
В
административното производство е заявено искане за продължаване срока на действието на разрешително за водовземане.
За да се продължи срока на действие на действие на разрешителното следва да е
подадена молба пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди
изтичането му (чл. 78, ал.1
от ЗВ) и да са спазени
следните условия: да не се нарушават нормативни разпоредби, планови
предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на издаденото
разрешително (ал.2 на чл. 78). По делото не е спорно, че изискванията на чл. 78, ал.1
от ЗВ са спазени, т.е.
заявлението за продължаване срока на
действие на разрешителното е подадено повече от три месеца преди изтичане на
срока на действие.
Съгласно разпоредбата на §146, ал.2 от
ПЗР към ЗИДЗВ-2010 г. (обн. ДВ, бр.61 от 06.08.2010 г.), е
установено, че всички издадени до влизане в сила на този закон
разрешителни, освен посочените в ал.1 (разрешителни за изземване на наносни
отложения), се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им
изменение или продължаване. В случая, процедурата за изменение (продължаване)
на разрешителното е открита на 01.12.2017 година по подадено заявление, към която дата са
приложими разпоредбите на чл. 118ж от
ЗВ и разпоредбите на §146 от ПЗР
към ЗИДЗВ-2010 г.
В случая е
постановен отказ продължаване срока на действие на тъй като ВЕЦ „Елена“ попада в обхвата на забраната на чл. 118ж, ал.
1, т. 4 от ЗВ, а именно в зони за защита по чл. 119а, ал.
1, т. 5 от ЗВ: защитена зона
"Златията“, като такава е и констатацията на вещото лице по приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза.
Съгласно чл. 118ж,
ал.1, т.4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни
води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в
зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, според която разпоредба това са
защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания
и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на
водите е важен фактор за тяхното опазване. Както посочено по-горе не е спорно
по делото, че мястото на водовземане, мястото на водоползване и засегнатият
участък от река Огоста попадат в защитена зона "Златията" и спорът се
състои в това, издаване на разрешение за водовземане, съответно продължаване срока на действие на вече издадено
разрешително би ли било в противоречие с чл. 118ж,
ал.1, т.4 от ЗВ.
Защитена зона
"Златията" BG0002009 е обявена за защитена зона съгласно заповед №
РД-548 от 05.09.2008 година на министъра на МОСВ въз основа на решение на МС №
122 от 02.03.2007 година. Площта е
434 987,345 дка и предмет на опазване, подробно изброените видове
птици, с цел опазване и поддържане и възстановяване на местообитанията им и
постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние. В границите на
защитената зона е забранено: премахването на характеристики на ландшафта
(синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделски земи, като
такива; залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в
обработваеми земи и трайни насаждения; използването на пестициди и минерални
торове в пасища и ливади и намаляване площта на крайречните гори от местни
дървесни видове. Заповедта е публикувана в ДВ бр.83/23.09.2008 г.
В
настоящия случай, по несъмнен начин се установи по делото, че в защитена зона
"Златията" няма биологични видове и местообитания, за които
поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за
тяхното опазване. Изчерпателно изброените в Заповед № РД-584/05.09.2008 г. на
Министъра на ОСВ видове птици, предмет на опазване в зоната от които според заключението на съдебно-екологичната експертиза
20 вида птици, от които само 10 вида са
зависими от водата, не се установява да са засегнати а и в Планове за действие за опазване не
съществуват и мерки , които следва да бъдат
спазвани. В плана за управление на водите 2016 – 2021 няма предвидени мерки, които следва да се
спазват за опазване на водните птици ,
попадащи в района на експлоатиране на МВЕЦ „Елена“ и ВЕЦ-ът не застрашава
съществуването им, а напротив, създава се възможност за увеличаване на видовете
водолюбиви птици и пристигане на нови видове - чапли и патици, които да
обитават реката около ВЕЦ. Експертът е категоричен и още, че водите в защитена
зона "Златията" не са важен фактор за опазване на защитените видове и
местообитания. Разрешаването на водовземане, с цел производство на електрическа
енергия в процесния случай не противоречи на целите на опазване и не е сред
забранените със Заповед № РД-584/05.09.2008 г. на Министъра на ОСВ дейности –
лимитивно изброени. л. 248 по делото.
При
така установеното, съдът намира че не са налице пречките, предвидени в чл. 118ж,
ал.1, т.4 във връзка с чл. 119а, ал.1,
т.5 от ЗВ, тъй като по отношение засегнатия участък от реката,
независимо че попада изцяло в защитена
зона "Златията ", не се доказа поддържането или подобряването на
състоянието на водите да е важен фактор за опазване на защитените видови птици
или местообитания, тъй като въобще не са предвидени такива мерки. Съдът приема,
с оглед заключение на съдебно-екологичната експертиза, че МВЕЦ „Елена“ на р.
Огоста при с.Хайредин не попада в зони за защита на водите, свързани с опазване
на воднозависими видове и местообитания.
Не е налице е хипотезата на §10 от ПЗР
към Закона за концесиите (ЗК), обн. ДВ, бр.96 от 01.12.2017 г., в
сила от 16.02.2018 г., според която норма, разпоредбата на чл. 118ж, ал.1, т.4 от ЗВ не се прилага за водовземане за
водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация,
доколкото по делото са ангажирани доказателства, че МВЕЦ „Елена е въведена в експлоатация на 17.10.2012 г.,
но с оглед горепосоченото съдът намира, че административният акт не е съобразен
с изискванията на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени, а
делото да се върне като преписка на БД“Дунавски район“ за ново произнасяне, в
съответствие с дадените от съда указания.
При
този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал.
1 от АПК на БД „Дунавски район“ следва да се възложат сторените от
оспорващия разноски общо в размер на
1757 лева, както следва - 50 лева държавна такса, депозит за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза – 627 лева, депозит за изготвяне на
съдебно-екологична експертиза и допълнителна такава – 580 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева,
определено при условията на разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от Гражданско процесуалния кодекс. Тази правна норма определя, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна фактическа и сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер на съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая изискващите се от закона две
предпоставки са налице, поради което и съда намира, че заплатеното според
приложени фактури на л. 517 и сл. и
пълномощно на л. 188 по делото адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лева следва да се намали на 500 лева, съгласно
правилата на чл. 8, ал.3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя решение № ПВ-3-00122/06.11.2018 година на директора на Басейнова
дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на
разрешително № 11140033/28.07.2008 г. за водовземане от повърхностен воден
обект.
Връща делото,
като преписка на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за ново произнасяне в
съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Осъжда Басейнова дирекция „Дунавски район“, гр.
Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60 да заплати на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. ***чрез представляващия А.Г.Й. разноски в размер на 1757 лева.
Оставя без уважение искането на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***чрез
представляващия А.Г.Й. за присъждане на
разноски за адв. възнаграждение до претендирания размер от 8400 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/