РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1454
гр. Пловдив, 28.07. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІ състав, в открито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря П. П. и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2495 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Е.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата от общо 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.08.2016 г. до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по време на
задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Арест – Пловдив,
„Затворническо общежитие от открит тип“
/ЗООТ/ „Смолян“ и Затвора Пловдив, изразили се в болки, страдания,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърди се, че
същите са настъпили като резултат от нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди на пребиваване в Арест –
Пловдив, ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, първоначално са заявени в исковата
молба № 15763/15.09.2021 г. (л. 2-3), впоследствие при изпълнение указанията на
съда дадени с Разпореждане № 5876/17.09.2021 г., са изпълнени, като в молба вх.
№ 16520/27.09.2021 г. (л. 11), са конкретизирани, както следва:
- 25 000 лева за периода от 21.08.2016 г. до
07.02.2017 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 25 000 лева за периода от 07.02.2017 г. до
30.01.2019 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
- 25 000 лева за периода от 30.01.2019 г. до
01.06.2020 г. когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
- 25 000 лева за периода от 01.06.2020 г. до
08.09.2021 г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ „Смолян“.
Въпросните нарушения, които се твърди да са били
допуснати от затворническата администрация за посочените искови периоди са се
изразили според ищеца в следното: пренаселеност на помещенията, като се излагат
твърдения, че жилищната площ не е надвишавала 3 кв. м.; липса на постоянен
достъп до санитарен възел, като определен период е ползвал кофа за ходене по
нужда, и постоянно течаща топла и студена вода, като последната е с лошо
качество и не става за пиене; лоши условия касаещи поддържането хигиената в
помещенията, през времето на пандемията не са им раздавани дезинфектанти, прах,
сапун и др.; наличието на гризачи, дървеници и хлебарки в спалните помещения,
както мухъл и влага създаващи задушлива атмосфера в помещенията, в следствие на
които са му се е влошило заболяването „бронхиална астма“ и започва да ползва
инхалатор; липсата на достатъчно чист въздух, естествена светлина; лошо
състояние на предоставяната храна, поради което получава гастрит, което налага
да започне хратнителна диета; при извършваната трудова дейност в особеното
производство е работил с материали отделящи вредни частици без да му са
предоставени предпазна маска, вследствие на което получава обриви; въпреки
декларираното заболяване му не са го преместили на друга работа; по време на
трудовата си дейност в ЗООТ „Смолян“ е работил по 13-12 часа в денонощие и без
почивен ден.
Прави се искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. В съдебно
заседание пълномощникът на ищеца адв. С. поддържа иска, като сочи, че е
основателен и доказан.
Ответникът ГДИН –
София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по
исковата молба, както и в съдебно заседание, неоснователност и недоказаност на
исковите претенции и следва да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП –
Пловдив, задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, изразява
становище, че исковата претенция е частично основателен и моли да бъде
присъдено справедливо обезщетение, съгласно критериите на чл. 52 от ЗЗД за
справедливост на обезщетението.
Пловдивският административен съд, на първо място,
намира, че исковете са допустими. С
оглед на съдържанието на всяка от отделните искови претенции се касае до иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Ищецът Д. претендира вреди от посочени нарушения за отделни периоди на задържането
му в Арест – Пловдив, Затвора Пловдив и ЗООТ „Смолян“. Исковете са предявени от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото
място за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник,
доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава
11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град
София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на
специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от
свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС,
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва
да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
По същество исковата
молба е частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Е.А.Д. е
постъпил през първия период в Арест Пловдив за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода на 21.08.2016 г., като до 07.02.2017 г., ищецът пребивавал в Ареста Пловдив в стая № 108, с
площ от 13,34 кв. м., където има изградена модерна система за диференцирано
дневно и нощно осветление, съгласно стандартите за осветеност. Стаята разполага
със собствен санитарен възел с размери 1,4 кв. м. и мивка с постоянно течаща
студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на
бойлерите. За всеки л. св. е осигурено легло с
размери 190х70 см., има маса за хранене с размери 60х60 см., два бр.
табуретки с диаметър 30 см. По време на престоя на Д. в стаята не са
настанявани повече от три задържани лица, включително с него. Чаршафите се
сменят и изпират ежеседмично, коридорите и общите помещения се почистват и
дезинфектират ежедневно, като това се осъществява от задържаните лица. Всяка
стая в санитарният възел има постоянно течаща студена вода, а сутрин и вечер се
подава и топла вода. Извеждането до банята става по месечен график по два пъти
седмично минимум, а при възникнали ситуации от медицинско естество по
съответното предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични
конвектори свързани с водогреен газов котел, които се използват за отопление на
ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна
инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и
нагнетяваща уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а с помощта на други торбини отвън се
вкарва в килиите.
В периода от 07.02.2017 г. до 07.11.2017 г. не са предоставени данни за пребиваването му в Затвора Пловдив.
От 08.11.2017 г. до 30.01.2019 г. Д. е преместен в стая № 76, на пост № 2. Същата
се състои от помещение с площ 26,10 кв.
м. с два отваряеми прозореца с размери 0,60 х 1,20 м. и 1.20 х 1,20 м. и
самостоятелен санитарен възел с площ от 2,07 кв. м. с един отваряем прозорец с
размери 0,40 х 1,20 м. Помещенията са снабдени с осветителни тела и се
отопляват с радиатори. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 90х180 см. и с шкафчета с
размери 45 х 50 см.
За периода 30.01.2019 г. до 01.06.2020 г.е преместен в
стая № 71 на пост № 2 с площ 25,98 с два отваряеми прозореца с размери 0,60 х
1,17 м. и 0.94 х 1,17 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 4,51 кв. м.
с един отваряем прозорец с размери 0,15 х 1,17 м. Помещенията са снабдени с
осветителни тела и се отопляват с радиатори. За всеки л. св. е осигурено легло
с размери 90х180 см. и с шкафчета с
размери 45 х 50 см.
Ищецът Д. през последният период постъпил в ЗООТ
„Смолян“ за изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 09.06.2020 г., като
до 08.09.2021 г., ищецът пребивавал в стаи
с №111 и № 115. Стая № 111 се състои от две помещения с обща площ от 31,35 кв.
м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 1,45 х 1,45 м,
има осветителни тела и се отоплява с радиатори. Същата разполага със
самостоятелен санитарен възел, чиято площ не се включва в общата квадратура на
посочените помещения и е с площ 2,20 кв. м. За всеки л. св. е осигурено легло
с размери 80х190 см. и с височина 40 см.
Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35х100 см. и
височина 195 см., както и три масички, четири стола, два по-малки шкафа,
портманто, нощно шкафче и бяла секция. В стаята са настанявани най-много седем
л. св., вкл. ищецът Д.. Стая № 115 се състои от две помещения с обща площ от
27,24 кв. м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 1,45
х 1,45 м, има осветителни тела и се отоплява с радиатори. Стаята разполага със
самостоятелен санитарен възел 2,28 кв. м, чиято площ не се включва в общата
квадратура на посочените помещения. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 80х190 см. и с височина 40 см. Стаята
е оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35х100 см. и височина
195 см., две масички три стола, два по-малки шкафа. По време на престоя на Д. в
стаята не са настанявани повече от шест лишени от свобода, включително с него.
През 2018 г. на етажите в ЗООТ „Смолян“, където са
общите помещения, които се използват за сушилни, както и общите бани е направен
ремонт. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване
на Д., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода.
През 2017 г. в Затвора Пловдив се извършило боядисване
на спалните помещения, дограмата и подовата настилка били подменени. По време
на престоите на ищеца в Арест – Пловдив, ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив за
всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено легло. През
периодите на престоите на ищеца такива текущи ремонтни дейности се извършвали
за смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела,
подмяна на счупени прозорци и пр. В санитарните помещения, с които разполагали
всички стаи по настаняване на Д., лишените от свобода можели да ползват течаща
студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на Затвора
Пловдив и ЗООТ „Смолян“, съгласно утвърдени графици за използването ѝ по
два пъти седмично, съобразно с настаняването на лишените от свобода на
конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имали
осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да използват
банята, като по време на описаните престои в пенитенциарните заведения ищецът е
бил назначен на работа. В Затвора Пловдив със заповед № Л-1315/17.05.2019 г. в
обособено производство като ръчник, като до края на месец декември 2019 г. има
отработени 57 дни, през 2020 г. за
месеците януари и февруари е работил 13 дни общо, като е спрян от работа със заповед №
Л-720/31.03.2020 г. В ЗООТ „Смолян“ е назначаван на 6 дневна работна седмица и
8 часов работен ден на длъжности: „обучение мандра“, „общ работник“ във фирма
„Бари Транс“ ЕООД, съгласно сключен договор за отдаване на труд №
11-14-1004/11.01.2021 г. (л. 88) и заповед 183/07.04.2021 г.(л. 113), на
длъжност „общ работник“ на територията на община Смолян, съгласно заповед №
269/17.09.2020 г. (л. 111), „общ работник“ във фирма “Вини стил“, съгласно
заповед № 230/14.05.2021 г.(л. 115). Спалните помещения в Арест Пловдив, ЗООТ
„Смолян“ и Затвора Пловдив и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по
време на всеки от двата му престоя там, разполагали с отваряеми прозорци с
размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в
килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В ЗООТ „Смолян“ и Затвора
Пловдив липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били
отваряеми, като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от
свобода. Следва да се отбележи, че в Арест Пловдив има изградена модерна
вентилационната система представляваща всмукателна и нагнетяваща уредба,
посредством, която се сменя въздуха. Хигиената в спалните помещения се
осъществявала също от лишените от свобода, които за целта получавали
съответните прибори, като можели и да ги закупуват от лавката на Затвора
Пловдив, или такива да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. В тази връзка е приложена
справка от Затвора Пловдив, касаеща раздаването на дезинфекционни, почистващи и
др. препарати свързани с поддържането на хигиената в помещенията, както и
необходимите прибори за извършването на тези дейности (л. 92-100). При престоите си в Затвора Пловдив на ищецът Д. е
предоставян комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът
осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от
свобода имали право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да
използват лични такива в ротация със служебни. По отношение на ЗООТ
„Смолян“ следва да се отбележи, че с
постъпването на л. св. се зачисляват дюшек, възглавница и определен брой одеяла
в зависимост от сезона, предвид планинското разположение на пенитенциарното
заведение. По време на изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода и при двата процесни престоя ищецът не бил
депозирал молби в Арест Пловдив, ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, както и други
жалби свързани с лоши битови условия. Прането на дрехи и смяната на спално
бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез
изнасяне за пране от близките, или в пералнята при Затвора Пловдив и
помещенията определени за пране в ЗООТ „Смолян“, за което били изготвени седмични
графици за ползването им, включващи два дни в седмицата. По отношение на
прашност и задушност в помещенията на изброените пенитенциарни заведения следва
да се отбележи, че проветряването и почистването е задължение на задържаните и
л. св., които сами решават кога и колко да проветряват помещенията.
По време периода на престой на ищеца в Арест Пловдив,
Затвора Пловдив и ЗООТ „Смолян“ на територията им били осъществявани дейности
по ДДД обработка, съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със
специализирани фирми. За 2016 г. , 2017
г.,2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. била извършвана редовна
дезинсекция и дератизация на различните помещения на пенитенциарните заведения по
график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на
помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и мухи, каквито
дейности били документирани с протоколи (л. 25-37 и 42-43).
Приложена е документация относно график за периодичен
достъп до медицинско обслужване и амбулаторни прегледи в Затвора Пловдив. От медицинската
документация за ищеца по отношение на престоя в затвора Пловдив е видно, че са
му правени консултации със специалисти кардиолог, невролог и кожен лекари.
Констатирани са обриви по кожата на гърба, за които са му предписани медикаменти
за външно приложение; диагностицирано е заболяване „бронхиална астма“, което е
придобито в детска възраст, като по заявените оплаквания е предписано
съответното лечение, тъй като е отказал да бъде хоспитализиран. По отношение на
лошото качество на водата в ЗООТ „Смолян“ е уточнено, че заведението разполага
със самостоятелен водоизточник, като се извършва регулярно вземане на проби от
водата и изпращането им за изследване и анализ в РЗИ Смолян. При поява на
утайка и мътен вид на водата, следствие на обилни валежи се използва вода от
алтернативен водопровод. През летните месеци при намаляване на водните запаси
се въвежда 8 часов режим на водата, като има изградена чешма в двора с
постоянно течаща вода. Поради оплаквания от получаването на киселини л. св. Д.
е включен в щадящ диетичен хранителен режим.
По делото, във връзка с искане на адв. С. са приложени копия от изискани доклади от Омбудсман на
Република България, касаещи извършени проверки в Арест Пловдив и Затвора
Пловдив за 2016 г. и 2018г. Съгласно получената информация е установена
известна пренаселеност в Затвора Пловдив, описани са предприетите мерки от
ръководството на пенитенциарното заведение за осигуряване на необходимите
изискуеми законови стандарти от 4 кв. м. за всеки л. св. Направени са
констатации за добрите практики в Затвора Пловдив по отношение на ремонтите,
трудовата заетост на л. св., доброто взаимодействие с МВР, както и са направени
предписания за мерките, които трябва да бъдат взети за недопускане вкарването
на непозволени вещи и вещества. По отношение на Арест Пловдив е установено, че
е един от най-модерните и изцяло съответства на европейските изисквания. При
проверката осъществена през 2018 г. отново е констатирано, че в Затвора Пловдив
продължава да е налична пренаселеност, т.е. л. св. не са предоставени законоустановените 4 кв. м. минимална жилищна
площ, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Посоченото от фактическа страна се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетелите чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само
доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда писмени доказателства.
На базата на
установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери
следното:
На първо място, по отношение на първата от исковите
претенции, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че
ищецът е пребивавал в Арест Пловдив,
ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив от посочения в исковата му молба начален момент
считано от 21.08.2016 г. до 08.09.2021 г., като е признат за виновен на
основание чл. 115 от НК и осъден на шест години лишаване от свобода.
Следва в тази връзка да се разгледат по същество
оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което се установява реално
същият да е пребивавал в Арест Пловдив, Затвора Пловдив, а именно от 21.08.2016
г. до 07.02.2017 г., от 07.02.2017 г. до 01.06.2020 г. (разделен
на два периода в молба рег.№ 16520/27.09.2021 г. - 07.02.2017 г. до 30.01.2019
г. и от 30.01.2019 г. до 01.06.2020 г.). За пребиваването в ЗООТ „Смолян“
от 01.06.2020 г. до 08.09.2021 г. включително от представените доказателства не
се установява в периода 02.06.2020 г до
08.06.2020 г. да е бил приет в това пенитенциарно заведение.
С оглед установеното по отношение наличието или
липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за евентуалното
кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил лишен от
свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите му в
място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение
за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената
разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща
изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно така визираното в чл.
3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на
лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно
изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от
КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са
съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на
изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни
изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване
нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са
налице и основания за търсене отговорност от държавата.
При наличие на посочената нормативна уредба и с оглед
на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че изцяло неоснователна и
недоказана е първата от исковите претенции, а втората се явява само частично
основателна и доказана. В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното
решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани
иначе общо и за двата искови периода.
Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването на ищеца Д. при
престоите му в затвора, то следва да се има предвид общо, че според нормата на
чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба,
относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу България“, както и
„Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в
България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна
площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се
утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на
страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при оценката на това дали е
налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила след постъпването
на Д. в място за лишаване от свобода, а именно през февруари 2017 г., то това
не означава, че за държавата в лицето на специализираната администрация в
местата за лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на
стандартите, касаещи минималната жилищна площ и преди този момент, като в тази
насока, както се каза, пряко приложима по силата на Конституцията е самата
КЗПЧОС.
На първо място, що се касае до първия от предявените
искове, макар да е установено от доказателствата по делото, че в рамките на
периода от 21.08.2016 г. до 07.02.2017 г. ищецът Д. действително е бил задържан
в Арест Пловдив, то твърдението за пренаселеност на помещенията по задържането
на Д. остана напълно недоказано. По делото,
от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи
конкретните условия на задържане и тя му е била надлежно указана са представени
конкретни писмени доказателства Справка рег.№ СА-1407/12.10.2021 г. (л.38) за
броя настанени л. св. в стая № 108, в която Д. е пребивавал в периода 21.08.2016
г. до 07.02.2017 г., от които може да се направи категоричен извод, че не е
надхвърлен капацитета на спалното помещение, както и за условията на Арест
Пловдив, които отговарят на всички европейски изисквания, което е потвърдено и
от представените доклади на Омбудсмана на Р.България (л. 71-75).
Предвид посоченото съдът намира, че не може да приеме
за установено твърдението на ищеца за налична пренаселеност през този му първи
период за престой в Арест Пловдив.
Не така стои въпросът по отношение на твърдението за
пренаселеност в установеният следващ периода на престой на ищеца от 07.02.2017 г. 01.06.2020 г., за които се установява
действително Д. да е пребивавал в Затвора Пловдив. За периода
от 07.02.2017 г. до 08.11.2017 г. (общо
274 дни) с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е
представил доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за
горепосочения период, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека,
които са в размер на 4 кв.м. За останалата част на горепосочени период от
представените справки се констатира, че на практика ищецът е бил в условия на
пренаселеност за общо 843 дни. Същевременно за 50 от тези общо 843 дни се
установява и ищецът да е бил поставен в условия на особено съществено нарушение
на изискванията относно разполагаемата площ на лишен от свобода, а именно под 3
кв. м. разполагаема площ на един лишен от свобода, съобразно с този стандарт,
възведен в практиката на ЕСПЧ по тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОС, като самият ищец
също е направил конкретно оплакване в тази насока, като в исковата молба
твърди, че помещенията по настаняването му на л. св са се падали под 3 кв. метра. Все
пак, предвид общото оплакване за пренаселеност, съдът установи такава за
посочените 843 дни, като тук взе предвид освен посоченото за установени в
рамките на тези 50 дни с особено съществена пренаселеност, също така и факта,
че обратно - за част от тези 843 дни се установява, че макар да е налице
пренаселеност, същата не е изобщо толкова съществена, което ще следва да се
прецени при оценяване на вредите. Извън посочените 843 дни, през останалото
време, указаният от закона стандарт, видно от доказателствата, е бил напълно и
изцяло съобразен от специализираната администрация. При това положение и според
съда следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане обезщетение в частта
ѝ относно неизпълнение на нормативното задължение на специализираната
администрация на местата за лишаване от свобода за осигуряване на съответна
разполагаема площ при изтърпяване на наказанието на ищеца за общо 843 дни в
рамките на периодите от 07.02.2017 г. до 08.06.2020 г.
По отношение на изтърпяването на
наказанието от Д. в ЗООТ „Смолян“ от представените документи установено, че
постъпил на 09.06.2021 г. до 08.09.2021 г. включително, което изключва периода
посочен в исковата молба, тъй като от 01.06.2021 до 08.06.2021 г.Д. не е
пребивава на територията на ЗООТ „Смолян. Този период следва да бъде отхвърлен
по отношение на нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, касаеща изискването осъдените и
задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, Що се касае до последния от предявените
искове, макар да е установено от доказателствата по делото, че в рамките на
периода от 09.06.2020 г. до 08.09.2021 г. ищецът Д. действително е бил задържан
в ЗООТ „Смолян“ по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, то
твърдението за пренаселеност на помещенията по задържането на Д. остана напълно
недоказано. Посочените твърдения на ищеца не се установяват и от ангажираните
свидетелски показания на св. Н. пребивавал с него по това време в ЗООТ Смолян.
Прави впечатление, че свидетелят посочва приблизителна бройка на лицата, когато
са настанени в едно спално помещение с ищецът Д., която дори в максималния си
размер не надхвърля капацитета на спалното помещение. По делото, от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия на
задържане и тя му е била надлежно указана са представени конкретни писмени
доказателства Докладна записка рег.№ 738/16.11.2021 г. (л.101-102) за броя
настанени л. св. в стаи № 111 и № 115, в които Д. е пребивавал в периода 09.06.2020
г. до 08.09.2021 г., от които може да се направи категоричен извод, че не е
надхвърлен капацитета на спалното помещение.
Предвид
посоченото съдът намира, че не може да приеме за установено твърдението на
ищеца за налична пренаселеност през този период за изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Смолян“.
Иначе,
както от писмените доказателства, така и гласните такива, по отношение на
останалите оплаквания, разгледани общо за периодите на престой на ищеца, се
установява категорично следното:
Недоказани
според съда са изцяло оплакванията на ищеца и за двата искови периода, свързани
с неосигуряване на достатъчно светлина и
вентилация в местата за лишаване от
свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била
изградена специална вентилационна система, с изключение на Арест Пловдив.
Установява се категорично обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца
са разполагали с прозорци повечето по два, от които е била налице възможност за
проникване на свеж въздух, както и на достатъчно дневна светлина, предвид
размерите им. Установено е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив има по
два прозореца, както се каза и по един прозорец в самото санитарно помещение,
които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато
проветрение и то по усмотрение на настанените там лица. Установено е, че в помещенията на Затвора
Пловдив е осигурено и необходимото изкуствено осветление, като в тази насока са
предоставените справки от ответника, както и показанията на свидетелят Н. по
повод на последния исков период за помещения, в които се установява тогава да е
бил настанен ищецът Д.. В тази връзка, действително, с оглед размера на стаите,
съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице
известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно
нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има
предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при
която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това
и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните
сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно
липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически
се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за
проникване на свеж въздух отвън,
изключение прави Ареста Пловдив, където има изградена съвременна
централизирана вентилационна система, а според докладите на Омбудсмана на Р.
България отговаря на всички европейски изисквания. Установява се също така, че
и през исковите периоди за съществена част от времето Д. е бил устроен на
работа на шест дневна работна седмица, което е индикация, че в по-голямата част
от деня той е бил извън спалните помещения. Поради това и според съда, дори и
да се приеме, че проникването на дневна светлина в спалните помещения и на свеж
въздух не е било достатъчно, което не е доказано категорично, то като се вземе
предвид и факта, че за ищеца практически е била налице възможност да е извън
тези помещения през деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от
него неимуществени вреди, като дори и разпитаните по негово искане свидетели не
са дали показания в такава насока. Поради това и тези оплаквания и за периодите
на престой съдът намира за недоказани. Недоказани са твърденията, че е работил
повече от установеното работно време не са приложените доказателства в тази
насока. Според показанията на св. Н., който не е извършвал трудова дейност на
същото място, работещите в мандрата са ходели да работят там в различни часове
за кратки времеви периоди, от които не може да бъде направен извод, че има полагане
на допълнителна трудова дейност над установеният осем часов работен ден.
Установено е, че ищецът страда от „бронхиална астма“,
което заболяване е придобито в детска възраст, като по заявените от Д.
оплаквания е предписано съответното лечение, тъй като е отказал да бъде
хоспитализиран. Не се установява, нито от представените писмени, нито от
гласните доказателства, ищецът да е с
влошено състояние следствие от престоя му в Ареста Пловдив, Затвора Пловдив
или ЗООТ Смолян, при това именно
вследствие на липсата на въздух, наличието на прах и трудова дейност, както се
твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова
страна доказателства и не се установяват отразявани такива в медицинската
документация. Не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетелите С. и Н.,
тъй като касаят здравословни оплаквания на Д., който те не могат да
кокретизират. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени защитни средства при извършваната трудова
дейност в Затвора Пловдив, във връзка с което той не предоставя никакви
доказателства в тази насока, както и не
са налице данни Д. изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на
затвора, съгласно
утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано. Получените от Д.
обриви, съгласно предоставените медицински документи са диагностицирани като
„Акне вулгарис“, за което е предписано съответното лечение. Диагностицираното
заболяване „Акне вулгарис“ се проявява най-често при юноши, но симптомите могат
да продължат в зрелостта, в тази връзка не е доказана пряка връзка на появата
му с извършваната трудова дейност в Затвора Пловдив. Неоснователни са
твърденията на ищеца Д., че в при престоя в Затвора Пловдив и ЗООТ „Смолян“ е
получил гастрид. От предоставената документация свързана със здравословното му
състояние не се констатираха оплаквания за прегледи от специалист
гастроентеролог, във връзка със стомашни проблеми. В предоставените документи
от ЗООТ „Смолян“ е констатирано, че Д. е бил поставен на щадящ хранителен
режим, тъй като се оплаква от киселини в стомаха, следва да се отбележи, че от
киселини в стомаха страда голяма част от населението в Европа. Същото може да
бъде провокирано от редица фактори, като прием на лекарства, пушене, наднормено
тегло и др. В този смисъл са недоказани остават твърденията на ищецът Д., че
именно от храната в Затвора Пловдив и ЗООТ „Смолян“ е получил това заболяване. Както
от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично,
че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца,
са били изградени и са съществували санитарни
възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели
да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти
седмично. Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с
изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с
което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се
установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата престоя, да не е бил
изграден санитарен възел. Установява
се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално
помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни
помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници. При
наличие на проблеми с водоснабдяването от администрацията на пенитенциарните
заведения са направени своевременни действия, с които да осигурят на л. св.
непрекъснат достъп до студена вода, включително извършване на периодични
проверки за годността на питейната вода в ЗООТ Смолян, чрез изпращане на проби
в РЗИ Смолян, както и осигуряване с вода от алтернативен източник.
От приложената справка е видно, че при наличие на повреди се осъществява
своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове и пр., като поради това
и оплакването за претърпени вреди от наличие на сочените обстоятелства на
повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.
Недоказани са твърденията за липсата на перилни,
миещи, хигиенни и дезинфекционни материали по време на пандемията през 2020 г.
предвид представената справка рег.№ 8856/11.10.2021г. и копия от дневник за редовното им получаване от Д. срещу подпис (л.
92-100). В съответствие с правилата хигиената
в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, които за целта
получавали съответните перилни, миещи и хигиенни материали, както и други
специфични препарати раздавани ежемесечно на л. св., както и прибори за
използването им, като можели и да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив,
или такива да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си.
Що се касае до оплакването за лоша хигиена, обусловено
конкретно от твърдението за наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи в помещенията и по-конкретно в леглата на
лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че за
посочените периоди на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане
на необходимата хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на
самите лишени от свобода. Установява се от представените и приети писмени
доказателства и за двата периода, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали
дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Ареста Пловдив, ЗООТ Смолян
и Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от
приложените протоколи. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия,
паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали
разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на
незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода за посочените два искови периода. Затова и въпреки, че
принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до
неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника за двата посочени периода, доколкото
се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с
този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора.
С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно
от оплакванията на ищеца Д., то съдът счита, че следва изцяло да отхвърли
предявените искове, касаеща изтърпяването на наказанието в Арест Пловдив и ЗООТ
Смолян, както и че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на установеното
време на престой за исковите периоди от 07.02.2017 г. до 08.06.2020 г. По
останалите оплаквания, съдът счита, че не следва да уважава исковете, предвид
тяхната недоказаност.
Отговорността на държавата в лицето на
специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след
2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне
в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в
съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение
не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или
унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на
ищеца, съдът счита, че съставляват нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. При наличието на
така установените по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът Д. е
следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив през периода
07.02.2017 г. – 08.06.2020 г. установен период от време, при прилагане на
подхода за оценка на въздействието им върху психическото и физическото
състояние на задържаното лице, съобразно с периода, за който се установяват по
категоричен начин такива нарушения, а също и предвид разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително е налице доказано
причиняване на неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие
на администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца Д.,
над нормално присъщите на лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени
неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при
условията на пренаселеност, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия,
макар да не е доказано да са в кумулативна съвкупност и с другите твърдени
такива по исковата молба, сами по себе си са от естество да причинят описаното
от ищеца чувство на унижение на човешкото му достойнство. Пренаселеността в
помещенията по престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно
води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се
отразява върху човешкото достойнство. В тази връзка и описаното от ищеца като
претърпяно унижение е реална последица от посочените неблагоприятни условия. В
тази насока съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. по делото „Н. и др. срещу България“, не е необходимо
доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни
условия на живот в ареста, като съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването
на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.
При това положение и съдът намери, че справедливо и
отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца Д.
неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразно бездействие, осъществило
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода, ще бъде такова в общ размер на 5 058 лева. В тази насока и съдът се съобразява и с
разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение, посочен в
приложение към Решение „И. и др. срещу България“, както и „Й.и Д. срещу
България“, „И. срещу България“ и др. и взема предвид като основа за преценката
си и присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и съобразява
обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения
от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и по-сериозни
оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото
дело. Затова и както взе предвид като ориентир и размера на минималната пенсия
и минималната работна заплата за страната, както и размера на месечен размер на
гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните
помощи в страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид
посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че
определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и
съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият
стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са
по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v.
Hungary/, съдът намери, че размерът на обезщетението от 5 058 лева, което ще присъди, ще съответства на установения
принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. В тази
връзка и се взе предвид и че в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност
последователно да затвърди становището си, че с оглед различията в жизнения
стандарт в различните държави, то присъждане на обезщетение, съставляващо 30
процента от това, което този съд е определил, би било достатъчно и справедливо
/ Решение Bizjak v. Slovenia; Решение Stella and others v. Italy и др./.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, е определен от съда при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите
на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно
в размер на 5 058 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди.
Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти
исковете за неимуществени вреди (периодите от 07.02.2017 г. до 02.06.2020 г. и
от 01.06.2020 г. до 08.06.2020 г. ) до посочения размер от 5 058, като
го отхвърли до пълния предявен такъв от 50 000 лева, като неоснователен и
недоказан. С оглед на това и основателна е акцесорната претенция за присъждане
и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на
обезщетението, считано от 09.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход
от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за
образуване на производството. Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено,
защото независимо от това, че е налице частично отхвърляне на искова претенция,
то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно
което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само
частичната основателност на втората искова претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност. Същевременно, по отношение на първия от
исковете, който съдът отхвърля изцяло, тълкуването на нормата на чл. 286, ал. 2
от ЗИНЗС също тази насока под понятието „разноски“, посочено в тази разпоредба,
следва да се разбират не дава такава възможност, независимо, че искът се
отхвърля изцяло. В деловодни разноски, сиреч средства, заплатени за процесуални
действия, като те не включват юрисконсултско възнаграждение. Аргумент в тази
насока е и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която изрично разграничава
разноските от възнаграждението за адвокат. Нормата е специална по отношение на
общите правила на чл. 78 от ГПК, както се
каза, поради което ищецът в това исково производство не дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, дори и когато искът му е отхвърлен изцяло.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск против ГДИН - София с правно
основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за причинени му неимуществени вреди в общ
размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва от 15.09.2021 г. до
окончателното изплащане, като резултат от бездействия на администрацията на
Арест Пловдив и ЗООТ „Смолян“, довели до нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, за
периодите от 21.08.2016 г. до 07.02.2017 г. и 01.06.2020 г. до 08.09.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на Е.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 5 058 /пет хиляди триста и петдесет и
осем лева /, ведно със законна лихва считано от 21.08.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на
периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 07.02.2017 г. до 01.06.2020
г., в резултат от нарушения по чл. 3
от ЗИНЗС, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 843 дни в посочения
период, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния
ѝ предявен размер от 50 000 лева, и за останалите оплаквания за нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на ищеца Е.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 10 лв. /десет
лева/, съставляваща заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален
представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
за присъждане на разноски
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: