РЕШЕНИЕ
№ 3630
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110202537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от В. И. К. с адрес: .............., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 1989/2021г. издадено
на 01.11.2021г. от Началник на 02 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя е
било наложено наказание глоба в размер на 50.00 за извършено
административно нарушение по чл.6 от ЗБДЛ.
С жалбата си до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление твърдейки, че не е автор на вмененото му
административно нарушение, както и че от много години не се е намирал в
гр.София, в кв.,,Надежда“ и не му е бил съставян АУАН. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят В. К., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. В пледоарията си акцентира върху допуснатата в хода на
съдебното производство съдебно графическа експертиза, която доказва
липсата на нарушения от страна на наказаното лице.
Административно – наказващият орган Началник на 02 РУ -СДВР,
1
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2021г. около 14:10ч. в гр.София, в ж.к.,,Надежда 1“ блок 133
полицейските служители мл.полицейски инспектор Е. С. и Ю. Б. спрели за
проверка неустановено по делото лице, което не представило български
документ за самоличност. Това наложило да бъде съставен АУАН, който бил
връчен срещу подпис на лицето и въз основа на който било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на свидетеля Е. С. е, че същата е съставила
АУАН, въз основа на който е било издадено и наказателното постановление,
като си спомня за случая. В показанията си заявява, че е спряла именно
жалбоподателя, който не е носил в себе си лична карта. От друга страна
свидетелят по акта Ю. Б. признава при разпита си в съдебно заседание, че не
си спомня за случая, но лицето, адресат на акта, го е подписало и подписът,
положен върху него същия, е негов. Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели в частта относно обстоятелството, че на процесната дата, час и
място са спрели за проверка лице, което не е носило в себе си документ за
самоличност. Същите обаче, в частта им относно адресата на акта и неговата
самоличност се намират в противоречие с останалите писмени
доказателствени средства.
По делото по искане на защитата на жалбоподателя беше допусната
съдебно графическа експертиза, чието заключение беше прието от съда без да
бъде оспорено от страните. Както от експертизата, така и от разпита на
2
вещото лице се доказа, че в графа ,,Запознах се със съдържанието на акта и
правя следните обяснения и възражения“ ръкописните текстове ,,НЕ“ и ,,В. И.
К.“ не са били написани от жалбоподателя. Също така подписите на
,,НАРУШИТЕЛ“ и ,,ПОДПИС“ също не са били изписани от него. Поради
съгласие на процесуалните представители на страните и под страх от
наказателна отговорност съдът кредитира заключението на вещото лице като
достоверно и почиващо на непосредствен анализ на снетите в хода на
съдебното производство сравнителни образци от почерка и подписа на
жалбоподателя. Ето защо и не може да бъдат приети за достоверни
показанията на разпитаните свидетели, че именно В. К. е бил лицето,
установено като нарушител.
Ето защо основното възражение на жалбоподателя и неговия защитник,
че на лицето не му е бил съставян АУАН, се явява основателно.
При наличието на безспорни данни, че адресатът на съставения АУАН
не е положил почерк и подпис няма как да бъде прието, че същият подлежи
на санкциониране по административен ред. Поради тази причина и
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.
190, ал.1 от НПК направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице по
изготвената съдебно графическа експертиза и явяването му в съдебно
заседание, следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 1989/2021г. издадено на
01.11.2021г. от Началник 02 РУ - СДВР, с което на В. И. К. с адрес: .................,
с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 50.00 за
извършено административно нарушение по чл.6 от ЗБДЛ.
ПОСТАНОВЯВА направените в хода на съдебното производство
3
разноски в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице
по изготвената съдебно графическа експертиза и явяването му в съдебно
заседание, да останат за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4