РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Бургас , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20202100102264 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на
Т. С. Т. с ЕГН ********** и Т. М. Т. с ЕГН **********, двамата чрез пълномощника
адв. Жени Живкова Събчева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2,
против „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6,
сграда Матрикс Тауър, ет.4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова -
Тодорова, чрез пълномощника юрисконсулт Веселина Йорданова, за приемане за
установено спрямо „Еос матрикс“ ЕООД, че Т. С. Т. и Т. М. Т. не дължат сумите, за
които са издадени заповед за незабавно изпълнение №600/13.11.2012г. и изпълнителен
лист от 13.11.2012 г. по ч.гр.д. № 923/2012 г. по описа на Районен съд – Айтос, и е
образувано ново изпълнително дело № 165/2020 на ЧСИ Георги Михалев с район на
действие Окръжен съд – Бургас, поради погасяването им по давност, а именно
главница в размер на 84 204,61 лв., ведно със законната лихва в размер на 21 051,15 лв.
за периода 12.10.2017 г. - 13.04.2020 г., и 49 682,75лв. неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н ). След указания на съда, ищците са уточнили, че
сумата от 49 682,75 лв. представлява сбор от сумата от 48 226,67 лв. лихва до
12.20.2017 год. и сумата от 1 456,08 лв. такси съгласно приложение №1 към договор за
прехвърляне на вземания.
Ищците твърдят в исковата молба, че на 24.08.2020 год. като солидарни
длъжници получили покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
165/2020 год. на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 с район на действие Окръжен съд –
Бургас, образувано по заповед за незабавно изпълнение №600/13.11.2012г. и
изпълнителен лист от 13.11.2012 г. по ч.гр.д. № 923/2012 г. по описа на Районен съд -
Айтос, с взискател „Еос матрикс“ ЕООД за сума в размер на 163 025,34 лв., от които
главница в размер на 84 204,61 лв., законна лихва в размер на 21 051,15 лв. за периода
1
12.10.2017 г. - 13.04.2020 г., 49 682,75лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т.н.), 106,60лв. разноски по изпълнителното дело, 7 652,77лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 13.04.2020 г. В поканата до първия ищец било
отразено общо задължение солидарно за двамата длъжници в размер на 163 017.49 лв.,
а в поканата до втората ищца – в размер на 163 025,34 лв., като разликата се дължала
на начислените такси по Тарифата на ЗЧСИ. Считат, че при наличие на солидарно
задължение, същото следва да е еднакво за двамата длъжници.
Правният си интерес от завеждане на иска обосновават с твърдения за това, че
задълженията по посочените заповеди за изпълнение и изпълнителен лист са погасени
по давност поради непредприемане на действия по изпълнението в продължение на пет
години.
Твърди се още, че през 2007 год. ищецът Т.Т. изтеглил кредит по договор за
ипотечен кредит № IK07-00041/29.08.2007 год. със „Сибанк” ЕАД. Със споразумение
от 23.11.2010 год. ищцата Т.Т. встъпила в дълга като солидарен длъжник. Поради
необслужване на кредита банката се снабдила с посочените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, с които ищците били осъдени солидарно да заплатят на банката
следните суми: 111 470.41 лв. - главница; 4 348.93 лв. договорна лихва периода
25.04.2012 г. – 09.11.2012 г.; 3 288.25 лв. наказателна лихва за периода от 25.05.2012 г.
– 09.11.2012 г., ведно със законната лихва от 10.11.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 2 395.45 лв. държавна такса и 1 416.08 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на тях било образувано изпълнително
дело № 876/2012 год. по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 с район на
действие Окръжен съд – Бургас, по което на 12.03.2015 год. била извършена публична
продан на ипотекирания имот, находящ се в гр. Бургас, жк. Изгрев, бл. 150 на партерен
етаж с площ от 97.63 кв. м., на единствения наддавач - П.С.Т. за сумата от 55 353.33
лв., за което ЧСИ съставил протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения и на купувач от 12.03.2015 год. На 18.03.2015 год. било издадено
постановление за възлагане на недвижимия имот. След продажбата на недвижимия
имот нито банката, нито цесионерът били насочвали изпълнителни действия, поради
което считат, че на основание чл. 125, ал.1 ЗЗД, всички вземания срещу ищците са
погасени по давност, респективно заявяват, че давността спира и се прекъсва за всеки
длъжник по отделно.
След посочената дата, за длъжника Т.Т. били изготвени два броя запорни
съобщения за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Т.и
2011“ ЕООД, на 03.12.2015 год. и на 10.04.2017 год., но и двете разписки, приложени
по изпълнителното дело било отразено „че лицето и фирмата не бяха открити на
адреса“. Във връзка със залепването посочват, че в разписката не било посочено на кой
адрес е залепено съобщението, което съставлявало съществено нарушение, за да
породи запорът правно действие. Считат, че след като дружеството не е узнало за
наложения запор и в счетоводството му не е отразен такъв, респективно не са
постъпвали суми по запора, по отношение на длъжника Т.Т. не са предприемани
изпълнителни действия, годни да спрат давността. Предвид това считат, че от датата на
последното изпълнително действие по изп. дело 876/2012 г. - 12.03.2015 г., не били
предприемани действия, водещи до прекъсване на петгодишния давностен срок и той е
изтекъл на 12.03.2020 год.
2
Твърди се още, че на 12.10.2017 г. банката сключила договор за цесия, с който
прехвърлила вземането си на ответника „Еос матрикс“ ЕООД, който бил конституиран
като взискател по изпълнителното дело от 22.02.2018 г., но ищците като длъжници не
били уведомени. Изпълнителното дело било прекратено с постановление по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. По молба от 27.03.2020 г. на взискателя и въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело № 165/2020 г. при същия
ЧСИ.
Считат, че погасителната давност за вземането за главница е изтекла на 11.03.2020
г., а за лихва – на 11.03.2018 г.
В съдебно заседание ищците поддържат претенцията, ангажират доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с
който считат иска за недопустим за разликата над сумата от 84 204.61 лв. - главница.
Оспорват претенциите по основание и размер.
Излагат становище за недопустимост на претенциите за лихви и разноски.
Ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване по
давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което
липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на лихвите, като акцесорни
вземания, разноските в заповедното производство, като последица от уважаване на
заявлението и разноските по изпълнението. Отделно посочва и че сумите от 106.60 лв.
и 7 652.77 лв. начислени такси и разноски в изпълнителното производство не
фигурират в издадения изпълнителен лист.
По съществото на спора заявява, че на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
приложение намира общата петгодишна давност от установяване на вземането с влязла
в сила заповед за изпълнение (приравнена на съдебно решение). Счита давността за
прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща
искане за прилагане на определен изпълнителен способ или възлагане по чл. 18 от
ЗЧСИ. Твърди се още, че давността била прекъсната с подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ или възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ; на 08.04.2015 г., когато били
разпределени постъпилите суми от публичната продан; на 03.12.2015 г. и 10.04.2017 г.,
когато били правени опити за налагане на запор на трудовото възнаграждение; с
молбата за образуване на новото изпълнително дело № 165/2020 по описа на ЧСИ
Георги Михалев, с която също са поискани нови изпълнителни действия.
Счита, че в случай на процесуална активност на кредитора, когато той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането
3
му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ. Посочва, че ТР 2/2013, с което е
отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 на Пленума на ВС, действа занапред от
момента на обявяването му. Предвид това заключава, че давността е прекъсната с
образуването на изпълнително дело №876/2012г. и е спряла да тече до 26.06.2015 г.
Твърди, че в рамките на новообразуваното изпълнително дело били извършвани
действия, които отново прекъснали давността.
В условията на евентуалност заявява, че погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Предвид което, така заявената претенция за признаване за установено, че не
съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането,
е неоснователна, до колкото в исковата молба не се оспорва неизпълнението по
сключения договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на
притезателно право на принудително изпълнение.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ №600/13.11.2012 год. по ч.гр.д.№923/12 год. на АРС е издаден изпълнителен
лист в полза на „Сибанк“ ЕАД, с който длъжниците Т. С. Т. с ЕГН ********** и Т. М.
Т. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сума в размер на
111 470,41 лв. – главница, 4 348,93 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.12 год. до
09.11.2012 год., наказателна лихва 3 288,25 лв. за периода от 25.05.12 год. до 09.11.12
год., ведно със законната лихва от 10.11.12 год. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 2 395,45 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1416,08 лв. Няма спор между страните, че
против заповедта за изпълнение не е било подадено възражение, а въз основа на
изпълнителния лист е било образувано изп.дело №20127030400876 по описа на ЧСИ
Г.Михалев по искане на „Сибанк“ ЕАД, подадено до ЧСИ на 12.12.2012 год. (л.55 от
делото). Кредиторът е поискал насочване на принудителното изпълнение върху
недвижим имот – офис, находящ се в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, и цялостно проучване на
длъжниците, вкл.изискване на справки за други имоти, банкови сметки и автомобили.
Няма спор също, че за времето от образуване на изпълнителното дело до 2015
год. са насрочени няколко неуспешни публични продажби за недвижимия имот. На
09.02.2015 год. отново е обявена публична продан, при първоначална цена от 55 053
лв. На 12.03.2015 год. е съставен протокол за обявяване на постъпили наддавателни
4
предложения и на купувач, а на 18.03.2015 год. е съставено постановление за възлагане
на продадения имот на П.С.Т.. На 08.04.2015 год. е съставен протокол от съдебния
изпълнител, с който сумата от продажбата е разпределена. Видно е от съдържанието
му, а и от издаденото за нуждите на настоящото дело удостоверение, че за погасяване
на дълга по изпълнителния лист на взискателя „Сибанк“ ЕАД е разпределена сумата от
39 917,95 лв.
С изх.№10324/03.12.2015 год. на ЧСИ е изпратено запорно съобщение до „Т.и
2011“ ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т.Т., на
третото лице е забранено да се разпорежда със сумите на длъжника и е отправена
покана в 3 дневен срок да съобщи дали признава вземането за основателно. От
обратната страница на съобщението е видно, че е било залепено уведомление на адреса
на управление – гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.150, офис №1, тъй като лицето не е било
открито на адреса. От съдебния изпълнител е поставена резолюция „КД“ (към дело) на
10.12.2015 год. Второ по ред запорно съобщение е било изпратено на 05.04.2017 год.
до същото трето лице – „Т.и 2011“ ООД, на същия адрес, като на 10.04.2017 год. е
залепено уведомление, след констатация на връчителя, че лицето и фирмата не са
открити на адреса. От удостоверението, издадено от ЧСИ Михалев е видно, че
запорните съобщения не са реално получени от работодателя и не са удържани суми.
Също така, ЧСИ е удостоверил, че по отношение на другия длъжник не са
предприемани изпълнителни действия от 12.03.2015 год. по това дело.
На 19.01.2018 год. „Еос матрикс“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ, с която го е
уведомил за сключен договор за цесия от 12.10.2017 год. със „Сибанк“ ЕАД. Поискал е
да бъде конституиран като взискател по отношение на всички задължени лица по
делото и е посочил банковата си сметка. От ответника не се твърди този договор за
прехвърляне на вземания да е бил съобщен на длъжниците и доказателства за това не
се представят. Представен е само договора за цесия, потвърждение от цедента, както и
приложение №1 към договора, в което е посочено прехвърленото вземане към Т. С. Т.,
състоящо се от 84 204,61 лв. главница, 48 226,67 лв. лихви и 1456,08 лв. такси.
На 20.12.2019 год. с постановление, изписано върху самия изпълнителен лист,
ЧСИ Михалев е прекратил делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
На 07.02.2020 год. ответникът е подал молба до ЧСИ, с която е поискал изп.дело
№876/12 год. да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и да му бъде
върнат изпълнителния лист. Поставена е резолюция от ЧСИ „Да се върне
изпълнителния лист на взискателя“ от същата дата. На 27.03.2020 год. „Еос матрикс“
ЕООД е подал молба до ЧСИ Михалев, към която е приложил същия изпълнителен
лист и е поискал да се образува изп.дело против Т. С. Т. и Т. М. Т., да бъдат изпратени
покани за доброволно изпълнение, да се издирят банковите сметки на длъжниците и да
5
се запорират, да се присъдят разноски. Образувано е ново изпълнително дело под
№165/20 год. и на ищците са изпратени покани за доброволно изпълнение за сумите от
84 204,61 лв. главница, 21 051,15 лв. законна лихва, 49 682,75 лв. неолихвяеми
вземания, 106,60 лв. разноски и 7 652,77 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Макар взискателят да е поискал прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1
т.2 от ГПК, очевидно е, че прекратяването е настъпило преди това на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК – поради перемиране, тъй като взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. С молбата от 19.01.2018 год.
ответникът само е уведомил ЧСИ за осъщественото прехвърляне на вземането и е
поискал да бъде конституиран като взискател, но не е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия. До постановлението за прекратяване са изминали
повече от две години, през които не е осъществяван нито един изпълнителен способ,
ето защо перемпцията е настъпила по право, без да е необходимо искане от която и да е
страна или постановяване на нарочно постановление от ЧСИ, както се приема от
доктрината и съдебната практика.
Тази перемпция обаче няма връзка с изтичането на погасителната давност за
вземането, на която се позовават ищците и която давност представлява факт, настъпил
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, доколкото против нея не е било
подадено възражение и не се е развил исков процес със съдебно дирене (чл.439 ал.2 от
ГПК) С решение №37/24.02.2021 год. по гр.д.№1747/20 год. ІV г.о. на ВКС, се приема,
че перемпцията е без правно значение за давността, това са различни институти с
различни правни последици - давността изключва принудителното изпълнение (но
пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Със същото решение се приема, че дори и
при настъпила перемпция новото искане на взискателя за прилагане на нов
изпълнителен способ прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Настоящото изпълнително дело е образувано през 2012 година, преди
приемането на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК ВКС, с
което Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило
сила. С т.10 от това тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
"д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. След
6
постановяване на тълкувателното решение е формирана противоречива съдебна
практика по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. В някои решения ВКС приема, че давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от
момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в
изпълнителния процес тече, т.е. отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие
(напр. решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о.,
решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение №
12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, І т.о.). В други решения се приема, че
отмяната на ППВС №3/1980 год. няма обратно действие, за заварените като висящи от
ТР № 2/26.06.2015 година на ОСГТК производства по принудително изпълнение и
спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 година, според което през
времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването му до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла (напр. решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на
ВКС, ІV г.о.). Доколкото до момента няма постановено решение по тълкувателно дело
№3/20 год. на ОСГТК ВКС, с което ще се даде задължително тълкуване на въпроса от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съд е
свободен във вътрешната си преценка при разрешаване на спора и се придържа към
първото от горните разрешения, а именно, че отмяната на ППВС №3/80 год. има
обратно действие и погасителна давност в изпълнителния процес тече от последното
валидно изпълнително действие, дори за заварените от тълкувателното решение дела.
От мотивите на т.10 от ТР №2/26.06.2015 година на ОСГТК е видно, че старото
разрешение на ППВС №3/1980 год., според което по време на изпълнителния процес
давност не тече, е изоставено поради променените обществени и стопански условия и
най-вече поради новата правна регламентация на изпълнителното производството,
която е заменила служебното начало с инициативата на взискателя – предприемането
на изпълнителни действия зависи единствено от неговата воля. Тази нова правна
регламентация, като естествена последица на сложилите се промени в обществения
живот, не е възникнала на датата, на която е прието тълкувателното решение, ето защо
не може да се приеме, че именно тази дата е крайния момент, до който ще се прилага
стария постулат, че давност по време на изпълнителния процес не тече. През 2005 год.
е предприета най-съществената промяна в изпълнителния процес с въвеждането на
7
частното изпълнение и поне от този момент принудителното изпълнение стои върху
нови принципи. С тези съображения настоящия съд счита, че в процесния спор,
образуван за вземания, установени с изпълнителен лист от 13.11.1012 год., давността
се е прекъсвала с всяко отделно изпълнително действие.
Така изходът на правния спор е обусловен от отговора на въпроса кое е
последното валидно изпълнително действие, с което погасителната давност се е
прекъснала.
С т.10 от ТР №2/26.06.2015 год. на ОСГТК ВКС се приема, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. С цитираното по-горе решение №37/24.02.2021 год. по гр.д.
№1747/20 год. ІV г.о. на ВКС се възприема разбирането, че давността не се прекъсва
веднъж с искането на взискателя за предприемане на конкретно изпълнително
действие и още веднъж с предприемането на действието; прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това давността се прекъсва последователно във
времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни изпълнителни
действия – запор или възбрана, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н., до влизане в
сила на постановлението на възлагане.
В конкретния случай по искане на взискателя е насрочена и проведена успешно
публична продан, завършила с постановление за възлагане от 18.03.2015 год., влязло в
сила на 02.04.2015 год. (отбелязване на гърба на документа). Датата на влизане в сила
на постановлението е прекъснала течението на погасителната давност, съгласно
цитираната по-горе съдебна практика, а не протокола за разпределение на суми. От
този момент е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност – чл.117 от ЗЗД.
Давността не е била прекъсната с действията по изпращане на запорни съобщения до
8
работодателя на ищцата Т., тъй като дружеството не е било открито на адреса на
управление и двукратно са били залепени уведомления. Според съда не е възможно
редовно фингирано връчване на запорно съобщение на трето задължено лице, тъй като
запорът върху вземането се счита наложен с разпореждането на съдебния изпълнител и
с получаването на запорното съобщение от третото задължено лице – чл.450 ал.3 и
чл.507 от ГПК (така определение №580/5.11.2020 год. по т.д.№2923/19 год. на ІІ т.о.
ВКС). Както се установява от удостоверението, издадено от ЧСИ Михалев, запорното
съобщение не е било реално получено и по делото не са постъпвали суми, а и според
съда не е било възможно да бъде получено, тъй като е пращано на адреса на
продадения имот, който след 18.03.2015 год. е възложен на друго лице.
На 27.03.2020 год. със стария изпълнителен лист „Еос матрикс“ ЕООД е
поискал образуване на ново изпълнително дело, тъй като самата перемпция не би
могла да погаси вземането и съдебният изпълнител е длъжен да продължи
изпълнението (решение №37/24.02.2021 год. по гр.д.№1747/20 год. ІV г.о.). С молбата
е поискано и издирване на банкови сметки на длъжниците и налагане на запор. От
поставената върху молбата резолюция е видно, че съдебният изпълнител е предприел
проверка в регистъра на БНБ, след което е изпратил запорни съобщения до „Прокредит
банк България“ АД и „Инвестбанк“ АД на 17.07.2020 год. Самата молба за образуване
на изпълнително дело не е годна да прекъсне погасителната давност, но в нея се
съдържа искане за предприемане на изпълнителен способ, който по-късно е реализиран
с налагане на запор върху вземанията на ответницата Тенева в „Инвестбанк“ АД –
писмо на л.63 от делото. Съобразно възприетото от съдебната практика, цитирана по-
горе, следва да се приеме, че давността се е прекъснала с налагането на запора, но с
обратна сила, считано от 27.03.2020 год., тъй като между молбата за образуване и
налагане на запора и самото изпращане на запорното съобщение тя би изтекла на
02.04.2020 год. – пет години след последното валидно изпълнително действие, а
именно датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот.
Това прекъсване обаче е произвело действие единствено по отношение на ответницата
Т., тъй като валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е
предприето само по отношение на нея – арг.от чл.125 ал.1 от ЗЗД. Спрямо другия
длъжник погасителната давност за вземането, с всички негови компоненти, е изтекла
на 02.04.2020 год.
Вземанията за лихви се погасяват с кратката давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Предвид изводите на съда, че давността за вземанията се е прекъснала на 27.03.2020
год., погасени по давност се явяват задълженията за лихви за периода преди
27.03.2017 год. Вземането за лихва в размер на 21 051,15 лв., начислено за периода от
12.10.2017 – 13.04.2020 год. и описано в поканата за доброволно изпълнение, се дължи,
тъй като не е погасено по давност. За останалата лихва в размер на 48 226,67 лв.,
9
прецизирана в удостоверението като начислена до 12.10.2017 год., а иначе описана в
поканата до длъжниците като неолихвяемо вземане, следва да се посочи, че е частично
дължима за периода от 27.03.2017 год. до 12.10.2017 год. Изчислена от съда с помощта
на онлайн калкулатор, законната лихва върху главницата от 84 204,61 лв. за този
период от 27.03.2017 год. до 12.10.2017 год възлиза на 4678.04 лева. Останалата част от
т.нар.“неолихвяема сума“, представляваща законна лихва върху главницата до
27.03.2017 год. е недължима, като погасена по давност, и е в размер на 43 548.63 лв. За
това вземане претенцията е основателна и следва да бъде уважена, като се приеме, че
ответницата Т. не дължи законните лихви до 27.03.2017 год. поради погасяването им
по давност, а в останалата част следва да бъде отхвърлена.
Ищците са поискали присъждане на разноски по представен списък и имат право
на такива съразмерно на уважената част от исковете. Те са заплатили адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лв. за един адвокат и държавни такси от общо 6 528
лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, което е неоснователно. Според цената на исковете от 154 938,51 лв.
минималния размер по Наредба №1/2004 год. на ВАС възлиза на 4 628,77 лв. От общо
сторените разноски в размер на 10 528 лв., следва да се приеме, че всеки от ищците е
понесъл по ½. Така в полза на ищеца Т. се следват изцяло сторените разноски в размер
на 5 264 лв., а в полза на ищцата Т. – 1479,55 лв.
Ответникът е поискал да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата Тенева му
дължи разноски в размер на 215,67 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на Т. С. Т. с ЕГН ********** и
Т. М. Т. с ЕГН **********, двамата чрез пълномощника адв. Ж.Ж. С., със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2, против „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.4-6,
представлявано от управителя Райна Иванова Миткова - Тодорова, че Т. С. Т. с ЕГН
********** не дължи на основание чл.110 от ЗЗД сумите по изпълнителен лист,
издаден на 13.11.2012 год. по ч.гр.д.№923/12 год. на АРС, въз основа на заповед за
незабавно изпълнение №600/13.11.2012 год., с който е образувано изп.дело №165/2020
год. по описа на ЧСИ Михалев, поради погасяването им по давност, както следва:
84 204,61 лв. главница, 21 051,15 лв. законна лихва за периода от 12.10.2017 год. до
13.04.2020 год. и 49 682,75 лв. неолихвяеми вземания, а Т. М. Т. с ЕГН ********** не
10
дължи на основание чл.110 от ЗЗД суми по изпълнителен лист, издаден на 13.11.2012
год. по ч.гр.д.№923/12 год. на АРС, въз основа на заповед за незабавно изпълнение
№600/13.11.2012 год., с който е образувано изп.дело №165/2020 год. по описа на ЧСИ
Михалев, поради погасяването им по давност, както следва: лихвите върху главницата
от 84 204,61 лв., начислени до 27.03.2017 год. на стойност 43 548,63 лв., описани в
поканата за доброволно изпълнение като „неолихвяеми вземания“, като претенцията
на Т. М. Т. в останалата част ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.4-6, представлявано от управителя Райна
Иванова Миткова – Тодорова, да заплати на Т. С. Т. с ЕГН ********** разноски по
делото в размер на 5 264 (пет хиляди двеста шестдесет и четири) лв., а на Т. М. Т. с
ЕГН ********** – разноски по делото в размер на 1479,55 (хиляда четиристотин
седемдесет и девет 0.55) лв.
ОСЪЖДА Т. М. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Жени
Патева“ № 2, да заплати на „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.4-6, представлявано от управителя Райна
Иванова Миткова – Тодорова, разноски по делото в размер на 215,67 (двеста и
петнадесет 0.67) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11