№ 2999
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110151334 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ......... срещу ЦВ. ХР. ЕЛ ДЖ. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сума в общ размер от 1298.87 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. за топлоснабден
имот, находящ се в ........., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
26.05.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 33.23 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 26.05.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането; сума в общ размер от 145.78 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019г. до 07.05.2021г. и сума в общ размер от 6.02 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 07.05.2021г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни, поради следните съображения: оспорена е доставката и правилното
начисление на претендираните суми; оспорено е наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ......... не излага становище по
предявените искове.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 29517/2021г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ......... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези
факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: видно от представения по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот /л. 14/ се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот като в полза на праводателя на ответника Катинка Велчева
Котева е учредено пожизнено право на ползване /л. 15/.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Въз основа на трайната и непротиворечива
практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на
ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на
ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на
закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на
обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване
върху имота.
2
С оглед гореизложеното, следва да се посочи и следното: правилото е, че
собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо
винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно
право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато
по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху
имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения, който извод се подкрепя от употребата на
съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не
кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само
ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е оправдано, защото само на
ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот,
в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради
това само ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот
притежава качеството „потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която
съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят
на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно
правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на
доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали
ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради
притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали
това право е било ефективно упражнявано или не.
С оглед изложеното, в случая съдът намира за установено, че ответникът не е
имал качеството на потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
защото макар и да е собственик на апартамента, същият не е имал възможността да го
ползва и съответно да потребява топлинна енергия за битови нужди в него. Това
правомощие, като част от съдържанието на ограниченото вещно право на ползване
върху имота, е можело да бъде упражнено единствено от неговия титуляр, който е
трето за настоящия спор лице и се явява потребителна топлинна енергия за битови
нужди за процесния период. Ето защо и по делото не е доказано, че между страните по
спора са възникнали облигационни отношения по договор за продажба на топлинна
енергия. Останалите събрани доказателства също не установяват твърденията на ищеца
за наличието на валидно договорно правоотношение между страните по делото за
релевирания период.
С оглед изложеното установителният иск за главница е изцяло неоснователен,
защото вземането на твърдяното от ищцовото дружество договорно основание не е
възникнало срещу ответника.
Претенцията на ищеца по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
3
акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид
горните изводи на съда по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, също
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ......... следва да заплати на адвокат Д. Цв. Ст. от АК – гр. Враца
възнаграждение в размер на 333.87 лв., доколкото са налице предпоставките по
смисъла на ЗА.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......... с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление ......... срещу ЦВ. ХР. ЕЛ ДЖ., с ЕГН **********, с адрес: .........
положителни установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1, вр.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира
признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми: сума в общ размер от
1298.87 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в ........., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 26.05.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 33.23 лева – главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 26.05.2021г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 145.78
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 07.05.2021г. и сума в общ
размер от 6.02 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2018г. до 07.05.2021г.
ОСЪЖДА ......... с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ......... да
заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адвокат Д. Цв. Ст. от АК – гр. Враца сумата от 333.87 лева –
разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ..........
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5