Решение по дело №143/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 128
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20224500500143
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Русе, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:Милен П. Петров

Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500143 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
"Пресгрупа Утро" ЕООД-гр.Русе, представлявано от управителя М.Й.Д., е обжалвало
решение №33/13.01.2022г. постановено по гр.д.№ 407/2021г. на Районен съд-Русе, с което е
уважен предявеният против дружеството иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, в размера на 7000.00лв. В
жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Иска се
отмяна на решението от въззивния съд и вместо него постановяване на друго, с което да се
отхвърли предявеният иск и да се присъдят разноските по делото за двете инстанции.
Ответникът във въззивното производство Н.Д. М., в отговора на жалбата изразява
становище за нейната неоснователност, иска потвърждаване на първоинстанционното
съдебно решение, като правилно и законосъобразно и претендира деловодни разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е
процесуално допустима.
Производството пред Районен съд-Русе е образувано по искова молба на Н.Д. М.
против "Пресгрупа Утро" ЕООД-гр.Русе, с която е предявен иск с правно осн.чл.49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 7000.00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, депресивни състояния, душевни
1
терзания, страх, безпокойство, срам и омерзение, претърпени вследствие на публикация в
издавания от ответното дружество вестник “Утро“ от 28.01.2016г.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства от
фактическа страна е установено, че в бр. 21 на в."Утро" от 28.01.2016г. е публикувана
статия, озаглавена "Наказание "забележка" изправи пред съда училищен директор", с
подзаглавие „Поне 40 преподаватели от Европейското се стекоха в Административния съд“.
Статията е публикувана на стр.5, като в нея, без да се споменават имената на учениците, е
описано, че те са играли „паркур“, в стая, която е близо до кабинета на директора на
училището.В стаята е имало камери, които са заснели шумното забавление и така е
установено кой какво прави.В публикацията е посочено, че една от майките на наказаните
ученици не е била съгласна с наказанието и подала жалби в Административния съд и в
Регионалния инспекторат по образованието. В статията е изложено и мнението на
преподаватели от СОУЕЕ към реакцията на майката. В централната част на страница 5 е
поместено факсимиле на писмо до редакцията на в.“Утро“ и до ръководството на СОУЕЕ
„Св.Константин Кирил философ“, в което ищцата заявява, че иска да не се разкриват
нейните лични данни, както и тези на сина й. Моли редакцията да съобрази разпоредбата на
чл.11а,ал.1 ЗЗДет., съгласно която сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието
на неговите родители или законни представители.Писмото съдържа молба на М., да се
съобрази и предвидената в ЗЗДет „тайна на информацията“, а именно: „Всички сведения,
получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат
разгласявани без съгласието на родителите“. Писмото е публикувано с имената и адреса на
подателя- ищец. В самата статия също са написани собственото и фамилното на ищцата,
както и факта, че същата е юрист. С исковата молба са представени и разпечатани на
хартиен носител коментари по повод на статията, която е била поместена и в електронното
издание на вестника. В първоинстанционното производство е приложено копие от преписка
на Комисията за защита на личните данни/л.128 и сл. от гр.д.№407/2021г. на РРС/.От същата
се установява, че с решение №П-2089/05.01.2017г.,постановено по жалба с рег. № П-
2089/23.03.2016г. подадена от Н. Д. М.-лично и в качеството й на законен представител на
М.К.М., срещу „Пресгрупа Утро“ЕООД и СОУ за европейски езици „Св.Константин Кирил
Философ“, Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за неоснователна по
отношение на СОУ за европейски езици и я оставя без уважение. С решението е обявена за
основателна жалбата против “Пресгрупа Утро“ЕООД и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42,
ал. 9 ЗЗЛД наложила на "Пресгрупа Утро" ЕООД административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000.00лв., затова, че в качеството си на администратор
на лични данни дружеството обработило личните данни на Н. Д. М. и на сина й – М.К.М., в
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД.
Решението на Комисията, постановено на 05.01.2017г. е било обжалвано от Н.М. и
М.М., пред Административен съд - София.С решение от 17.11.2017г. по адм.д. №1177/2017г.
на Административен съд София-град, жалбата е отхвърлена, като неоснователна.С решение
№11292/22.07.2019 г., постановено по адм.д. №2302/2018 г. на Върховния административен
2
съд, е отменено решение №6809/17.11.2017 г. по адм.д.№1177/2017 г. на Административен
съд – София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н.М. и К.М., действащ със
съгласието на майка си и законен представител Н.М., срещу решение № П-2089/05.01.2017
г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която е обявила жалба рег. №
П2089/23.03.2016 г. на Н.М., лично и М.М., със съгласието на майка си и законен
представител Н.М. за основателна по отношение на "Пресгрупа Утро" ЕООД за извършено
нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД е наложила
на "Пресгрупа Утро" ЕООД административно наказание – имуществена санкция в размер на
1000.00 лв. за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработило
личните данни на Н.М. и сина й М.М. в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД . Върховният
административен съд е върнал административната преписка на Комисията за защита на
личните данни за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
съдебното решение. В частта, с която е отхвърлена жалбата на Н.М. и М.М., действащ със
съгласието на майка си и законен представител Н.М., срещу решение № П-2089/05.01.2017
г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която е обявила жалба рег. № П-
2089/23.03.2016 г. на Н.М., лично и М.М., със съгласието на майка си и законен
представител Н.М., за неоснователна по отношение на СОУ за европейски езици "Св.
Константин – Кирил Философ" гр. Русе, решението на Административен съд-София-град , е
оставено в сила. В мотивите на решението си ВАС е посочил, че съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, 3
и 5 /отм. ДВ, бр. 17 от 2019г./ ЗЗЛД, в приложимата редакция, личните данни трябва да се
обработват законосъобразно и добросъвестно; да бъдат съотносими, свързани със и
ненадхвърлящи целите, за които се обработват и да се заличават или коригират, когато се
установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се
обработват. В обсъждания случай тези изисквания са нарушени от „Пресгрупа Утро“
ЕООД. Въпреки обстоятелството, че публикацията засяга информация, свързано с
малолетно лице и изричното предупреждение на законния представител, че се
противопоставя същата да съдържа лични данни, които биха позволили неговото
идентифициране, медията не се е съобразила със законовите правила, гарантиращи правата
на детето, в т.ч. охраната на личните му данни и е публикувала достатъчно информация за
него и майка му, която е позволила да бъде установена самоличността им.
С Решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г.,КЗЛД е обявила жалба с рег. №П-
2089/23.03.2016 г. подадена от Н. Д. М. и М.К.М., за основателна по отношение на
„Пресгрупа Утро" ЕООД за извършване на неправомерно обработване на личните данни на
жалбоподателите чрез разпространението и съхранението им в нарушение на чл.2,ал.2, т.3 и
т. 5 ЗЗЛД /отм./.Предвид констатираното нарушение на чл.2,ал.2,т.3 и т.5 ЗЗЛД/отм./
Комисията издава на „Пресгрупа Утро“-ЕООД, издател на в.“Утро“ задължително
предписание за заличаване в тридневен срок от влизане на решението в сила, на личните
данни на Н. Д. М. и М.К.М., включително и от архива на електронния вариант на в.„Утро“,
достъпен в Интернет. Видно от писмо-уведомление изх. №5/06.01.2021г., управителят на
ответника уведомява Комисията, че е изпълнено задължителното предписание, дадено с
решение №П-2089/16 от 16.11.2020г., за заличаване в тридневен срок от влизане на
3
решението в сила на личните данни на Н. Д. М. и М.К.М., в архива на вестника, вкл. в
архива на електронния вариант на в.“Утро“.
Решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г. на КЗЛД е обжалвано пред Административен
съд – Русе от Надежда М. и М.М., като жалбоподателите са претендирали отмяна на
решението, връщане на преписката на органа за ново произнасяне, като се дадат
задължителни указания на КЗЛД при следващото разглеждане на преписката да наложи
предвидената имуществена санкция на нарушителя. С решение от 29.03.2021г. по адм.д.
№761/2020г. на Административен съд-Русе, решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г. на КЗЛД
е отменено и преписката е изпратена на КЗЛД за ново произнасяне в отменената част,
в срок от 1 месец от влизане в сила на решението, при съобразяване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. С решение №688/26.01.2022 г.,
постановено по адм.д. №6022/2021 г. на Върховния административен съд/л.33 и сл. от
настоящето дело/ решение от 29.03.2021г. по адм.д. №761/2020г. на Административен съд-
Русе е обезсилено и съдебното производство е прекратено изцяло. В мотивите на решението
си ВАС е посочил, че първоначалната жалба на двете физически лица, с които е
инициирано съдебното производство е недопустима поради липса на правен интерес за
жалбоподателите.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д.К./приятелка и
бивш колега на ищцата/ и Н.М./приятелка на ищцата/.
Кожухарова установява, че в края на 2015г., ищцата й е споделила, че синът й е бил
наказан за нарушение на дисциплината в училище, което М. не смятала, че детето е
извършило, поради което решила да обжалва заповедта за наказанието пред
Административен съд- Русе.Свидетелят сочи, че лично е присъствала, когато на служебният
телефон в кабинета на ищцата в ОП-Русе се обадил журналист от в-к „Утро“ – Н.П., която я
уведомила, че от училището са подали информация във вестника за инцидента, за заповедта
и затова, че е обжалвана, като информацията е била представена по начин, по който е
сигурно, че М./син на ищцата/ е извършил нарушението на дисциплината в училището, а М.
използвайки служебното си положение на прокурор е предприела всички мерки, с цел да
потули случката и синът и да бъде оневинен, но оневинен не защото липсват доказателства,
а оневинен заради това, че тя използвала „правилните хватки“, за да бъде отменено
наказанието на сина й.По време на разговора М. заявила, че изнесената информация не е
вярна и се възпротивила да бъде публикувана информация, съдържаща нейни лични данни и
тези на детето, което журналистта я уведомил, че ще направи.След публикуване на
статията/в нейния електронен вариант/, възпроизведена и в други електронни медии,
започнали обидни коментари, клетви и т.н. срещу ищцата и синът й.Ищцата била
изключително разтревожена, всеки ден на служебния й телефон звъняли журналисти от
най-различни медии, които търсели информация по въпроса с процесната статия.
След публикуването на статията във в-к „Утро“ започнали да звънят на ищцата не
само в служебен аспект/като говорител на ОП-Русе/, а и в личен такъв, и да търсят
информация по въпроса за статията. Този факт станал достояние и на колегите на М., като
4
част от тях се дистанцирали от нея, доверили се изцяло на изложеното в статията и я
упреквали за нейната позиция, че едва ли не иска да оневини сина си въпреки неговата
безспорна вина за извършеното нарушение. Имало подмятания за нисък родителски
капацитет, което много я наранявало и тя дори започнала да се съмнява в собствените си
качества като родител. Ищцата се притеснявала и от оповестяване на домашният й адрес,
предвид работата й като прокурор. Детето също било притеснено, станало затворено,
престанало да общува с други хора, което се отразявало и на ищцата.
Подобни данни изнася и св. М..Същата установява, че след излизане на статията
детето М. се шокирало, усъмнил се в правотата на майка си, отказвал да общува, а срещу
него направили подписка в училището, която бе позиционирана на входа му.Състоянието на
детето рефлектирало и върху майката-ищец. М. се терзаела, всеки ден била в стрес и
неизвестност на какво ще бъде подложено детето й.Ищцата се притеснявала и от
публикуване на адреса й. Свидетелят сочи, че статията в електронния си вариант е стояла 2-
3 години.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, като непротиворечащи си с
останалия доказателствен материал, а и като неопровергани от другата страна по делото.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи
:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност
възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на
работата. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на
виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. За
да бъде основателен един иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице
няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува
дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна
работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или
бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от
закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи
изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа. За да носи възложителят на
работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени
виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност има обезпечително-
гаранционна функция и настъпва при наличието на следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и работникът или служителя да има вина за причинените
вреди. В качеството на издател на вестник "Утро", което не е спорно между страните,
ответникът-юридическо лице определя характера и съдържанието на публикуващите се в
него материали, с оглед на което същият има качеството на възложител на работата по
5
съставянето на съответните статии спрямо авторите на същите, независимо от техните
вътрешно-организационни отношения, което обосновава принципната възможност за
ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД за причинените от възложената
дейност вреди на трети лица.
В чл.32,ал.1 от Конституцията на РБългария е закрепено правото на зачитане на
личния и семеен живот. Според текста на чл.32,ал.1 от КРБ личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му
живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Настоящият
съдебен състав приема, че елемент от правото на неприкосновеност на личния живот е
правото на защита на личните данни.
В настоящият случай, служител на ответното дружество неправомерно е обработил
личните данни на ищцата и нейния син. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 /отм. ДВ, бр. 17 от
2019г./ ЗЗЛД, в приложимата редакция, личните данни трябва да се обработват
законосъобразно и добросъвестно; да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи
целите, за които се обработват и да се заличават или коригират, когато се установи, че са
неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват. В
процесния случай тези изисквания са нарушени от „Пресгрупа Утро“ЕООД. Въпреки
обстоятелството, че публикацията засяга информация, свързана с малолетно лице и
изричното предупреждение на законния представител, че се противопоставя същата да
съдържа лични данни, които биха позволили неговото идентифициране, медията не се е
съобразила със законовите правила, гарантиращи правата на детето, в т.ч. охраната на
личните му данни и е публикувала достатъчно информация за него и майка му, която е
позволила да бъде установена самоличността им/вж. решение №11292/22.07.2019 г.,
постановено по адм.д. №2302/2018 г. на ВАС/.
От посоченото нарушение на действащи към процесния момент правни норми,
водещи до разкриване на самоличността на ищцата, както и нейното дете, за М. са
настъпили вреди.Следва да се отбележи и че от събраните в първоинстанционното
производство доказателства не се установява верността на направените в статията
фактически твърдения за участие на сина на ищцата в игра „паркур“, при която е строшен
чин. Предвид изложеното въззивният съд приема, че искът е доказан по основание, до
каквито изводи е стигнал и първоинстанционният съд.
Съгласно гражданския закон – чл.51 ЗЗД виновният за непозволеното увреждане
дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия.
Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че на ищцата са причинени неимуществени вреди. Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както се подчертава и в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Въз основа на приетите по
6
делото писмени доказателства и св. показания на ищцовите свидетели, въззивният съд
приема, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което ще допринесе за
репарирането на неблагоприятните последици от процесното увреждане в патримониума на
ищцата, е в размер на сумата от 7000.00лв. За да обоснове този си извод, съдът съобразява
вида и интензитета на вредите, причинени от публикацията от 28.01.2016г.,
обстоятелството, че ищцата за продължителен период от време е станала обект на клевети
и обиди в интернет пространството, че в качеството й на длъжностно лице-прокурор в ОП-
Русе, е житейски логично да изпитва притеснения от факта, че домашният й адрес е
публично оповестен. Не на последно място следва да се отбележи и факта, че М. е изпитвала
притеснения и стрес освен за себе си и за ненавръшилия пълнолетие към момента на
публикацията свой син. Детето М. се е затворило в себе си, прекратило е общуванията с
други хора, станало е обект на негативно отношение в училище, обстоятелства безспорно
влияещи негативно и на майката-ищец.
Предвид изложеното, районният съд е постановил правилно решение, което следва да
се потвърди, като разноските за настоящето производство се възложат на жалбоподателя.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/13.01.2022г., постановено по гр. д. № 407/2021 г.
по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА „Пресгрупа Утро“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Константин Иречек“ №6, представлявано от управителя М.Й.Д. да
заплати на Н. Д. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Алеко Константинов“
№2, ет.2 сумата от 600.00 лв. разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7