РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900484 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Т. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, представляван по пълномощие от адв. А.
Д., с която са предявени евентуално съединени искове: главен иск с правна
квалификация по чл. 432 КЗ против Застрахователна компания „Уника“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 18, за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска
отговорност за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на
ищеца в резултат на настъпило на 30.10.2018 г. ПТП по вина на водача на
застрахования автомобил „Фолксваген Транспортер Т“ с рег. № ***, и
евентуален иск – с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД против Агенция
„Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – Пазарджик с адрес
гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от
директора инж. М.Ш..
Твърди се, че на 30.10.2018 г. на път II – 37 от гр. Панагюрище към гр.
Пловдив, ищецът, като пътник в пътнически микробус „Фолксваген
Транспортер Т“ с рег. № ***, управляван от Д. С. Н. с ЕГН **********,
претърпял ПТП, настъпило на един от завоите между гр. Панагюрище и село
Бъта, около км. 88 – 566. При преминаване през пътен участък с разлято
гориво или масло микробусът поднесъл и се насочил към края на пътното
платно. Водачът не успял да овладее управлението на автомобила и се
преобърнал по таван в крайпътната канавка, след което застанал на колела.
1
Четирима от пътниците, т.ч. и ищецът като пътник на предна дясна седалка,
били ранени.
След инцидента ищецът постъпил по спешност в МБАЛ „Унихоспитал“
гр. Панагюрище. След извършен преглед и рентгенографии били установени
многофрагментна фрактура на ключицата, счупени ребра, множество
охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Пострадалият бил настанен за
болнично лечение в отделение по ортопедия и травматология за периода от
30.10.2018 г. до 02.11.2018 г. На 31.10.2018 г. била извършена оперативна
интервенция под обща анестезия, изразяваща се в евакуация на фрактурен
хематом и репозиция на фрагментите, които били фиксирани с
реконструктивна плака с девет отвора и винтове. Била назначена
медикаментозна терапия. При изписването на ищеца от болничното заведение
му били дадени препоръки за продължаване на лечението в домашно –
амбулаторни условия при спазване на постелен режим поради травмата на
ребрата, както и за това да пази лявата си ръка, която била обездвижена.
Четиринадесет дни след операцията пострадалият постъпил в болничното
заведение за премахване на конците, а четири месеца по – късно за
отстраняване на имплантираните планки. Повече от пет месеца Г. бил в
болничен и не можел да изпълнява нито личните, нито служебните си
ангажименти. Травмите причинили на ищеца множество болки и страдания,
интензивни негативни преживявания. Дълго време не можел да се обслужва
сам, имал постоянна нужда от помощ за удовлетворяване на елементарни,
ежедневни и битови потребности. Денонощно до него била съпругата му, на
която се наложило да ползва неплатен отпуск, за да му помага. Ищецът
започнал да страда от безсъние, често се будел от кошмарни сънища, сменял
настроението си, като ставал раздразнителен, агресивен или тъжен без
конкретна причина, не желаел да излиза, трудно се концентрирал, страдал от
натрапчиви спомени, свързани с инцидента. Страхува се, че няма да успее
скоро да се възстанови и да се завърне към предишния си начин на живот, че
поради дългия период на нетрудоспособност би могъл да остане без работа,
както и че най – вероятно няма да изпълнява пълноценно работните си
задължения, които са свързани с целодневно физическо натоварване във
връзка с изпълняваната от него длъжност на машинист на тежка техника във
„Водострой Пловдив“ АД. Към настоящия момент ищецът продължава да
изпитва болезненост и дискомфорт в областта на травмите, особено при по –
тежко натоварване в горната част на тялото и при смяна на времето, както и
ограничен обем на движенията.
За произшествието било образувано ДП № 343/2018 г. и пр.пр. №
1036/2018 г. по описа на РП – Панагюрище, което било прекратено поради
липса на извършено престъпление с постановление от 15.11.2019 г., в което се
сочи, че било прието, че водачът на увреждащия автомобил е извършил
административно нарушение по смисъла на ЗДвП.
За управлявания от виновния водач пътнически микробус имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК
2
„Уника“ АД, действаща към момента на ПТП. Поради това ищецът отправил
претенция към него, заведена с входящ номер от 04.07.2019 г., но
застрахователят, позовавайки се на чл. 108, ал. 3 от КЗ, отказал да изплати
обезщетение.
Това пораждало правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск, с
който моли ЗК „Уника“ АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 65 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на гореописаното ПТП, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на инцидента 30.10.2018 г. до окончателно изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че се установи, че водачът на
застрахования автомобил не е виновен за произшествието, моли да бъде
ангажирана отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно
пътно управление – гр. Пазарджик, която поради неизпълнение на
задълженията си по чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата да поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение,
изискванията на движението и опазване на околната среда, е допринесла за
настъпване на произшествието. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение, определено съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ответникът ЗК „Уника“ АД е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за превозното средство, в което е пътувал ищецът,
действаща към датата на произшествието. Оспорва да е налице
противоправно поведение на водача на микробуса, като поддържа, че в случая
се касае за случайно събитие, което не е било възможно да бъде
предотвратено от него с подходяща маневра, поради внезапен разлив на
гориво – смазочни материали на пътното платно, довели до намаляване на
сцеплението на гумите, поради което и автомобилът се плъзнал странично,
напуснал пътното платно и се преобърнал. Оспорва описаните в исковата
молба вреди, както и причинно - следствената им връзка с произшествието.
Оспорва твърдените болки и страдания, като възразява за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Евентуално, възразява,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва да е
изпаднал в забава за изплащане на обезщетение, като в тази връзка изтъква,
че претенцията за лихва с начален момент от датата на ПТП не е съобразена с
разпоредбите на чл. 497 и чл. 496 от КЗ. Моли да му бъдат присъдени
разноски.
В законовия срок е депозиран отговор и от Агенция „Пътна
инфраструктура“ - Областно пътно управление – гр. Пазарджик, която
оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа становище, че причина
за произшествието е поведението на водача, който е управлявал автомобила с
несъобразена с пътната обстановка и метеорологичните условия скорост.
3
Излага, че процесното ПТП е станало на републикански път II – 37, км.
87+546 и км. 87+500, където пътят е планински с поредица опасни завои,
сигнализирани със съответни пътни знаци, поради което изисквал повишено
внимание. Счита, че разливът на гориво – смазочни материали, е настъпил от
предходно движещ се неизвестен автомобил и не е налице неизпълнение на
задълженията му по чл. 30 от ЗП за поддръжка на пътя и отстраняване на
неизправности. Сочи, че поддръжката на конкретния републикански път, на
който е настъпило ПТП, е възложена на ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив“ с договор за обществена поръчка, в сила от
17.10.2015 г., съгласно който на последното за възложени дейностите по
ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на
Южен централен район, в която попада процесният участък. В условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от страна на пострадалия. В
случай че същият е получил обезщетение от своя работодател и/или
застраховател по застраховка „Трудова злополука“, моли претендираното от
него обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски.
Ищецът е подал допълнителна искова молба в срока за това, с която
оспорва възраженията на ответниците.
Ответникът ЗК „Уника“ АД поддържа направените възражения в
подадения отговор на допълнителна искова молба.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно
управление – гр. Пазарджик, не е подал отговор на постъпилата допълнителна
искова молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но по застрахователната претенция не е изплатено обезщетение. При
това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила
без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432
КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
4
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
Ищецът следва да установи настъпването на вреди от соченото в
исковата молба естество, които са пряка причинно – следствена връзка с
описаното в исковата молба застрахователно събитие. Следва да докаже, че
последното е настъпило по посочения в исковата молба механизъм и е
резултат от виновно и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, както и твърденията за описаното здравословно състояние,
продължителността и начина на протичане на оздравителния процес,
продължителността и интензитета на болките, страданията и неудобствата. В
тежест на ответниците е да докажат наведените от тях правоизключващи
възражения за позитивни факти, в т.ч. възражението им за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В случая изрично като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
признати фактите, че на 30.10.2018 г. е настъпило ПТП на път II – 37, който е
част от републиканската пътна мрежа, както и че към датата на
произшествието е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на посочения в исковата молба автомобил,
като спорен е само механизмът за настъпване на инцидента и по – конкретно
материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.
Няма спор между страните, че по случая е било образувано ДП,
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като в
прекратителното постановление е прието, че с действията си водачът е
извършил административно нарушение по смисъла на ЗДвП.
Противоправното поведение и вината на водача, която се предполага, се
установяват категорично от заключението на САТЕ, което съдът възприема
като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните. От
него се установява следният механизъм на произшествието:
50
На 30.10.2018 г. около 16 часа Д. С. Н. е управлявал л.а. „Фолксваген
Транспортер Т“ по платното за движение на път П-37,км 88+566 в землището
на гр. Панагюрище в зоната на десен завой в посока от гр. Панагюрище към
гр. Пазарджик. По същото време и на същия път на платното за движение
пред автомобила в радиуса на завоя е имало ивица мазно - хлъзгаво вещество
с широчина 1 m и неустановени надлъжни размери. Когато автомобилът е
отстоял на около 47,51 - 49,61 m от ориентира, приет в протокола за оглед,
водачът му е започнал да реагира за екстрено задействане на спирачната
система и с волан е въздействал за промяна на траекторията на автомобила
надясно, като е напуснал платното за движение, преобърнал се е през таван и
е достигнал в позицията, описана в Протокол за оглед и видна в албум.
5
Причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е технически
несъобразената скорост на автомобила от водача и променената
траектория на автомобила от него за излизане в дясно от платното за
движение. От материалите по делото се установява, че след напускане на
платното за движение автомобилът се е преобърнал през таван. Изследвайки
човешкото тяло като физично тяло, то при преобръщането на автомобила
през таван е напълно възможно пътник, да се удари в интериорни предмети от
салона на автомобила и/или друг пътник или водач. Съгласно Констативен
протокол с пострадали лица № 39 от 30.10.2018г. Н. Т. Г. е бил пътник в л.а.
„Фолксваген Транспортер Т" с диагноза счупена лява ключица, а съгласно
изготвената по настоящото дело СМЕ от д-р Д. М. има причинно - следствена
връзка между извършените действия и установените травматични
увреждания. Скоростта на автомобила непосредствено преди
произшествието е била около 75,46km/h. В материалите по делото не се
откриват данни, от които да се определи, че към момента на настъпване на
ПТП, л.а. „Фолксваген Транспортер Т“ е бил технически неизправен.
Съгласно обективните данни по делото, съдържащи се в Протокол за оглед и
видни в албум, по асфалтовата настилка има оставени следи от колелата на
автомобила. Съгласно данните, съдържащи се в разказа на водача Д. С. Н. в
Протокол от съдебно заседание от 05.04.2023г., той е задействал спирачната
система на автомобила. Следователно има оставени спирачни следи -
спирачен път. Изследваното ПТП е с лек автомобил, настъпило е при добра
видимост, но ограничена от завоя, извън населено място, като скоростта на
автомобила преди произшествието е била около 75,46km/h и попътно на
автомобила няма данни, че по време на настъпване на произшествието е бил
поставен пътен знак “В26”, ограничаващ скоростта. В материалите по делото
не се откриват данни, от които да се определи какви са били предните и
задните гуми на катастрофиралия автомобил и стойности за износване,
състояние на рисунък /“шарка“/ и дълбочина на грайфера на задните гуми,
както и не се откриват данни, от които да се определи, че към момент на
настъпване на ПТП, л.а. „Фолксваген Транспортер Т“ е бил технически
неизправен. От техническа гледна точка може да се определи, че причината
за настъпилото ПТП са избраните от водача скорост и траектория,
защото при по - малък коефициент на сцепление на автомобилни гуми с
пътната настилка автомобилът под действието на центробежната сила,
възникнала в завоя, ще изхвърля автомобила навън (наляво), а в конкретния
случай той го е напуснал отдясно, т.е. няма причинно-следствена връзка
между състоянието на автомобилните гуми и изследваното произшествие.
Изследваното произшествие е настъпило при завой на пътя надясно спрямо
посоката на движение на автомобила. При задействане на спирачната система
на автомобила водачът е реагирал с волан надясно и така е напуснал платното
за движение. Достатъчно условие за предотвратимост на изследваното
ПТП е било водачът на автомобила да бе следвал границите на платното за
движение, без да ги напуска отдясно. Съгласно данните в Протокол за оглед
6
и видното в албум, то по продължението на фиксираните следи на
асфалтовата настилка преди оставянето им с траекторията си автомобилът не
е преминавал през ивицата мазно - хлъзгаво вещество, разположено срещу
ориентира, което означава, че няма друга техническа причина за напускане
на платното за движение отдясно освен действията на водача. При загуба
на странична устойчивост следствие на намалено сцепление на гумите с пътя,
то автомобилът следва под действието на центробежната сила да се отправи
към левия край на платното за движение, т.е. напускането на платното за
движение е отново от действието на водача. При вариант, че ивицата мазно -
хлъзгаво вещество е било разположено преди изследваната зона -
разположение срещу ориентира, приет в Протокол за оглед, то възможността
то да бъде възприето по - рано от водача ще нараства. Причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача, довели до напускане
на платното за движение, по начин, на място и в момент, когато това не е
било безопасно. Технически съобразената скорост с видимостта на пътя така,
че водачът да спре преди мястото на ивицата мазно - хлъзгаво вещество,
разположено срещу ориентира, е: при време за реакция на водача Tp1 = 1,4s -
когато в полезрението на водача не е имало обекти, които могат да създадат
опасна ситуация и отстояние 47,51м от мястото на ивицата мазно -
хлъзгаво вещество, разположено срещу ориентира, максималната скорост,
при която би имал техническа възможност да спре е 16,03m/s=57,67km/h; при
време за реакция на водача Трг = 1,5s - когато водачът е бил изключително
изненадан от създадената неочаквана ситуация с обекти практически извън
полезрението му и отстояние 49,61 m от мястото на ивицата мазно -
хлъзгаво вещество, разположено срещу ориентира, максималната скорост,
при която би имал техническа възможност да спре, е 15,64m/s=56,31 km/h.
Скоростта на автомобила непосредствено преди произшествието е била
около 75,46km/h, което е над технически съобразената скорост с
видимостта на пътя към неподвижно препятствие в изследвания случай
ивицата мазно - хлъзгаво вещество. В албум за посетено местопроизшествие
има обекти върху асфалтовата настилка със светъл жълтеникав цвят, които е
възможно да е положен пясък за обезопасяване на пътя от мазно - хлъзгаво
вещество. Съгласно данните в Протокол за оглед и видното в албум по
продължението на фиксираните следи на асфалтовата настилка, преди
оставянето им, с траекторията си автомобилът не е преминавал през ивицата
мазно - хлъзгаво вещество, разположено срещу ориентира, което означава,
че няма друга техническа причина за напускане на платното за движение
отдясно освен действията на водача. При загуба на странична устойчивост
следствие на намалено сцепление на гумите с пътя автомобилът следва под
действието на центробежната сила да се отправи към левия край на
платното за движение, т.е. напускането на платното за движение е отново
от действието на водача. Поради променливия коефициент на сцепление на
гумите с мазна и хлъзгава настилка спрямо суха, то при първата
коефициентът на сцепление ще е значително по - нисък до 0,1, а при суха
7
асфалтова настилка около 0,7. От анализа може да се изгради извод, че
напускането на платното за движение отдясно се дължи не на ивицата
мазно - хлъзгаво вещество, а на действието на водача за отклоняване на
автомобила надясно.
При така направения експертен анализ не ми могло да се приеме, че в
случая се касае за случайно деяние, изключващо деликтната отговорност на
водача, респ. за непредотвратимо събитие, което не обективира признаците на
противоправно действие и бездействие. От една страна, инцидентът е бил
предотвратим при управление на автомобила с технически съобразена
скорост, а от друга – същият не е настъпил в резултат на случайно попаднало
на пътното платно мазно - хлъзгаво вещество. Действително няма сигурни
данни по време на настъпване на произшествието да е бил поставен пътен
знак “В26”, ограничаващ скоростта, но категоричен е експертният извод, че
причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача, довели до
напускане на платното за движение, по начин, на място и в момент, когато
това не е било безопасно. На практика инцидентът е бил предотвратим при
скорост на управление на автомобила около 56, 57 км/ч , като избраните от
водача скорост и траектория очевидно не са били съобразени с конкретната
пътна обстановка – добра видимост, но ограничена от завоя. Категорично се
опровергава приетото в прекратителното постановление на прокуратурата, че
причина за ПТП е изненадващото наличие на мазни петна по пътното платно,
на които водачът не е имал възможност и условия да реагира с подходяща
маневра и снижаване на скоростта. Неопроверган е експертният извод, че
причината за произшествието не е наличието на нерегламентиран разлив на
гориво- смазочни материали, в зоната на завоя, тъй като автомобилът не е
преминавал през въпросната ивица мазно - хлъзгаво вещество и на практика
няма друга техническа причина за напускане на платното за движение
отдясно освен действията на водача. При всички положения при видимост от
около 47 – 49 метра той е имал техническата възможност да намали скоростта
и да избегне произшествието чрез маневра заобикаляне на препятствието от
дясно или да спре.
Не се установява и съпричиняващо поведение от страна на пострадалия.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат.
В тази връзка по делото е изслушано заключение на СМЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от
страните. В него експертът разяснява, че предпазните колани, както за водача
и неговите пътници имат значение при челно блъскане с установяване на
автомобила на място след произшествието и при сравнително по-ниска
скорост. Когато има деформация на купето с навлизането на част от
автомобила навътре към купето и при преобръщане на превозното средство,
предпазните колани губят своето предназначение. С оглед на морфологията и
8
разположението на уврежданията е невъзможно да се направи извод за
наличието или липсата на поставен предпазен колан. По - вероятно е да е бил
с поставен предпазен колан, тъй като щяха да се получат много повече
травми, както по брой и тежест в областта на главата, гръдният кош и корема.
Както бе обяснено по-горе, травмираните области са достъпни за въздействие
от енергията на удара дори и при поставен предпазен колан.
Следователно, никъде вещото лице не прави извод, дори със степен на
вероятност, че, ако пострадалият е бил с колан, увреждане е нямало да има.
Т.е., дори под условие да се приеме за категорично установен по делото факт,
че пострадалият е пътувал без правилно поставен предпазен колан, каквито
доказателства по делото няма, то само по себе си това обстоятелство не може
да доведе до извод за съпричиняване. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение
на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са
безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или
биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. По
делото няма нито конкретни твърдения, нито данни в подобна насока. Даже
напротив, обратното следва от изводите на вещото лице.
Поради това принос от страна на пострадалия няма и обезщетението,
което ще се присъди на ищеца, не следва да се намалява с процент
съпричиняване.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни
увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски
показания.
За да може да се направи пълноценна преценка на достоверността и
обективността на споделеното от свидетеля / син на ищеца/ съобразно
правилото на чл. 172 ГПК, първо на коментар ще се подложат експертните
изводи като обективна база за съпоставка. Те са следните:
В резултат на инцидента ищецът е получил многофрагментно счупване
на лява ключица с разместване. Поради вида на фрактурата, нейното лечение
и срок на възстановяване тя представлява трайно затруднение на движението
на ляв горен крайник за период над 30 дни и е категорично в смисъла на чл.
129 от НК. Механизмът при този вид увреди е индиректен - страничен удар в
лявото рамо, в зависимост от силата на травмата, довежда до нейното
огъване, косо счупване с разместване или многофрагментно счупване с трети
фрагмент. Има причинно - следствена връзка между произшествието и
установените травматични увреждания. Пострадалият е лекуван оперативно -
открито намесване и метална остеосинтеза с плака и винтове. Поставена
Митела за 30 дни. Повторно оперативно лечение на 26.02.18г. за отстраняване
на металните тела. Между двете оперативни намеси е провеждал ЛФК в
домашни условия. При нормално протичане на възстановителния процес, той
трае до два и половина - три месеца, но при продължителен болкови синдром
9
и наличните, нормално протичащи изменения по ставите възстановяването
може да се удължи различно време да пет - шест месеца. Нормалното
зарастване на ключицата е до 45-50 дни, но възстановителният процес трае
различно и по - дълго време от оздравителния. За периода до приключване на
оздравителния процес, свързан със зарастване на фрактурата и до
приключване на оздравителния процес - свързан с движенията на лява
раменна става, лицето е било затруднено в процеса на самообслужване,
свързано с участието на левия горен крайник.
В тази насока са и показанията на св. Г. /син на ищеца/, от които в
детайли се установява конкретиката на състоянието на пострадалия
непосредствено след инцидента и досега, продължителността на
възстановителния период – шест месеца; породен страх от пътуване в
автомобил, поведенческа промяна и други и които съдът цени поради
близката родствена връзка с ищеца при условията на чл. 172 ГПК в пределите
на експертните изводи.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия.
Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата,
интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива
също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установени
описаните в исковата молба физически и психически болки и страдания,
които се характезират с немалък интензитет и продължителност на
възстановителния период. Причиненото многофрагментно счупване на лява
10
ключица с разместване, двукратното оперативно лечение, причинения
ежедневен дискомфорт с необходимост от чужда грижа за немалък времеви
период, поведенческата промяна в резултат на влошеното качество на живост
и стреса от инцидента, обосновават основателност на претенцията изцяло.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е заведена при ответника на
04.07.2019г /л. 25/, поради което лихва се дължи, считано от 05.10.2019г, като
акцесорната претенция ще се отхвърли за претендирания по – ранен период
от 30.10.2018г до 04.10.2019г вкл.
Доколкото акцесорната претенция не участва във формирането на цената
на иска, частичното й отхвърляне не води до дължимост на разноски по
съразмерност, а всички те следва да се поемат от ответника.
Така и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, като в
случая той е била представляван от пълномощник при условията на чл. 38, ал.
2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. А. Д., САК,
***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство в размер на 5 850 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на
ищеца – сумата от 400 лв: разноски по делото за депозит за вещи лица.
Доколкото не настъпва условието за разглеждане на евентуалния иск
против втория ответник и на практика по него произнасяне няма, разноски по
този иск не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 2 600 лв. – ДТ върху цената на иска.
Ето защо, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18
да заплати на Н. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от
65 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
«Гражданска отговорност», сключена с ответника, за претърпените по вина на
водача на „Фолксваген Транспортер Т“ с рег. № *** - Д. С. Н. с ЕГН
********** в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2018 г. на път II – 37 от гр.
Панагюрище към гр. Пловдив, на един от завоите между гр. Панагюрище и
село Бъта, около км. 88 – 566, неимуществени вреди - болки и страдания, от
причинените му увреждания, ведно със законната лихва, считано от
05.10.2019г до окончателното изплащане и сумата от 400 лв – разноски по
делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за лихви за забава за
претендирания по – ранен период от 30.10.2018г до 04.10.2019г вкл.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18
да заплати на адв. А. Д., САК, ***, адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство в размер на 5 850
лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 2 600 лв. – за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12