№ 174
гр. Пловдив, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20245001000130 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадени две въззивни жалби срещу
решение №367 от 21.11.2023 г. и частна въззивна жалба срещу определение №2 от
03.01.2024 г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските,
постановени по търг. дело №231/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С постановеното решение съдът е осъдил ЗД Б. И. АД, ЕИК **********, да заплати
на З. А. Ю., ЕГН **********, законен представител на М. М. Ю., ЕГН *********,
обезщетение в размер на 28 000 лв. за причинените на М. М. Ю. неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания
при ПТП, настъпило на ******** г., ведно със законната лихва, начиная от 10.03.2022 г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 28 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв., като неоснователен, както и
искът за законна лихва за периода 07.02.2022 г. – 10.03.2022 г., като неоснователен. С
решението са присъдени и разноски, както следва: застрахователното дружество е осъдено
да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 453 лв. с ДДС, ДТ в
размер на 1 120 лв., разноски в размер на 411,60 лв., а З. Ю., като законен представител на
М. Ю. - на застрахователното дружество разноски в размер на 622,80 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, разноски в размер на 1 223 лв. съобразно отхвърлената част на
1
иска.
Към решението е постановено определение по чл.248 от ГПК, с което е оставена без
уважение молбата на адвокат П. К. за изменение на решението в частта за разноските,
поради неправилно определяне на размера на адвокатското възнаграждение и на размера на
разноските в полза на застрахователното дружество.
Видно от подадената първа въззивна жалба, жалбоподателят - застрахователно
дружество е останал недоволен от така постановеното решение частично – само по
отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 20 000 лв. до 28 000
лв., като обжалваемият интерес е 8 000 лв. Счита, че в тази част е недопустимо, а при
условие на евентуалност – материално правно и процесуално правно незаконосъобразно, по
подробно изложени съображения.
Счита, че решението е недопустимо, поради липса на положителна процесуална
предпоставка, а именно предявяване на надлежна писмена застрахователна претенция пред
застрахователя, тъй като липсва упълномощаване за подаването и, а и въобще не е налице
представителство, за да може ищцата да се позовава на неговите правни последици.
Позовава се и на още едно отделно основание за недопустимост – наличие на абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от
страна на ищцата и развитието на производството по него, поради наличието на висящо
досъдебно производство №*** ** ***/**** г. на РУ К., пр.пр. №***/**** г. на Окръжна
прокуратура С. З., предметът на което наказателно производство е деянието, предмет на
настоящото дело.
На следващо място, жалбоподателят не е съгласен с размера на определеното
обезщетение от 40 000 лв., тъй като не е съобразен с критериите за справедливост по чл.52
от ЗЗД и при неправилна преценка на събраните свидетелски показания спрямо
установената съдебна практика.
Жалбоподатеят не е съгласен и с изводите на съда във връзка с направеното от него
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51,ал.2 от ЗЗД, като счита, че е
постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС, че не са обсъдени всички
отделно наведени основания за съпричиняване – поведението на самата пострадала и
нейните родители, като не е определена конкретната степен, с която всеки един от
семейството е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, а глобалната степен от
30 % е необоснована, занижена, несъответстваща на действителното фактическо и правно
положение.
Позовава се и на необоснованост на решението, тъй като не са обсъдени всички
доказателства и данни по делото.
Моли да се обезсили решението в обжалваната му част, евентуално – да се отмени и
отхвърли, евентуално - да се уважи заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поотделно за всеки един от родителите на ищцата и да се намали размера на
определеното обезщетение. Претендира разноски.
2
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от процесуалния представител адвокат
П. К., с който същата се оспорва по подробни съображения, като се моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Видно от подадената втора въззивна жалба, жалбоподателят М. М. Ю., действаща със
съгласието на своя законен представител майка и З. А. Ю., чрез процесуалния представител
адвокат П. К., е останала недоволна от решението в отхвърлителната му част над 28 000 лв.
до 40 000 лв., поради приет принос, както и за законна лихва за периода 07.02.2022 г. –
10.03.2022 г.
Счита, че неправилно е прието съпричиняване в размер на 30 % и наличието на
предпоставките по чл.51,ал.2 от ЗЗД, като е изложил подробни съображения, че тази
хипотеза не се установява, че не съответства на установената съдебна практика на ВКС.
Моли да се отмени решението в отхвърлителната му част и се присъди обезщетение така,
както е претендирано в пълния му обем. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение при условието на чл.38,ал.1 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното дружество, чрез
процесуалния му пълномощник адвокат М., с който се счита същата за неоснователна и се
моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в тази му обжалвана част.
Претендират се разноските.
Подадена е и частна въззивна жалба от М. М. Ю., действаща със съгласието на своя
законен представител майка и З. А. Ю., чрез процесуалния представител адвокат П. К.,
срещу определението по чл.248 от ГПК, като се моли да се присъди допълнително още
1 760 лв. с ДДС към присъденото адвокатско възнаграждение, както и да се намалят
разноските в полза на застрахователното дружество на 818,10 лв.
Срещу частната въззивна жалба е постъпил отговор от застрахователното дружество,
чрез адвокат М., с който се счита същата за неоснователна и се моли да се потвърди
обжалваното определение по чл.248 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежени страни срещу подлежащ на
обжалване валиден съдебен акт. Същият извод се отнася и до частната въззивна жалба след
направената проверка.
По въззивните жалби:
Постановеното съдебно решение е необжалвано от страните досежно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата в размер на 20 000 лв. В тази част
то е влязло в сила, като необжалвано. Основният спор във въззивното производство, въведен
от страните, се отнася до допустимостта на решението в обжалваната му част, както и до
приноса за настъпването на вредоносния резултат по отношение на ищцата в съответствие с
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и до приложението на чл.52 от същия закон при
3
определяне размера на обезщетението, дали е завишен спрямо претърпените болки и
страдания в резултат на процесното произшествие, съответства ли са събраните
доказателства по делото и на установената съдебна практика на ВКС.
В случая е предявена искова молба от майката на М. Ю., като неин законен
представител, с която се претендира от ответното застрахователно дружество заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на
дъщеря и М. в резултат на ПТП, настъпило на ******** г. Посочва се, че причината за ПТП
се дължи на виновния водач Н. Д. Х., който бил спрял с лекия си автомобил О. на пътната
отбивка по ПП *-* на около 3 м. след с.Г. С., общ. П.б., посока изток, след което внезапно
излязъл на пътното платно за извършване маневра обратен завой и блъснал движещия се в
посоката си на движение лек автомобил Ф. П., управляван от М. Ю., в който пътувала М.,
като пътник. За деянието е образувано досъдебно производство №*** ** ***/**** г. на РУ
К., пр.пр. №***/**** г. на Окръжна прокуратура С. З.. За увреждащия автомобил е налице
сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с ответното застрахователно
дружество, поради което е предявена претенция за изплащане на обезщетение, получена с
обратна разписка на 10.03.2022 г. Образувана е щета № **********, по която не е
предложено и заплатено обезщетение в законно установения срок.
Посочени са причинените увреждания - счупване на горен край на хумерус, на
раменен пояс и горен крайник, множество травми и наранявания на глава, крайници и тяло,
психически стрес. Тези увреждания наложили приемането и в болница и прилагане на
оперативно лечение – под локална анестезия е извършена репозиция на фрактурата на
проксималния хумерус, поставена имобилизация – мека превръзка по Дезо за срок от 21
дни. Посочва се, че в резултат на уврежданията претърпяла силни болки и много
страдания, животът и се променил, за дълго време била напрегната, с нарушения на съня,
затворила се в себе си, не контактувала пълноценно с приятелите си, дълго време не можела
да спортува, възстановяването и още не било приключило, не се чувства добре физически и
емоционално, изживеният стрес ще остане за цял живот в съзнанието и.
На базата на тези твърдения е посочила размер на обезщетение за неимуществени
вреди 26 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., който размер впоследствие е увеличен на
40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба в отговора си и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от бащата М. Ю., от майката З. Ю. и
от самата ищца М., като счита, че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за
настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото
поведение – действие или бездействие и вредоносния резултат. В тази връзка навежда, че М.
е пътувала на предната седалка, евентуално на задната седалка, като не е била с поставен
предпазен колан, нито е била поставена в специална обезопасителна система за деца, като е
нарушен чл.133,ал.2 от ЗДвП. Родителите на детето, всеки един от тях, са допринесли за
настъпване на травмите, тъй като не са осъществили необходимия надзор върху детето и не
са взели мерки то да пътува безопасно в автомобила. Бащата, освен родител, е имал и
4
качеството на водач на автомобила, а М. евентуално също е допринесла за вредите, тъй като
е стояла права или свободно седнала в друго лице. На следващо място, родителите носят
отговорност за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не са положили необходимите
грижи за предотвратяването му – допуснали са дъщеря им да се води без предпазен колан,
фиксиран по надлежния ред, или без друга обезопасителна система, съгласно чл.137б от
ЗДвП. На трето място, бащата, като водач на лекия автомобил Ф. П., е нарушил чл.20,ал.2 от
ЗДвП, като се е движил и с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановвка и
конкретните пътно-климатични условия, с което е допринесъл за настъпването на
произшествеито и вердите. Четвърто, бащата, като водач на лекия автомобил, е нарушил
чл.70,ал.1 или ал.3 от ЗДвП, тъй като се е движил без включени светлини, което е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Пето, бащата, като водач на МПС, е
допринесъл за вредите, тъй като от несвоевременната негова реакция не е могъл да спре или
с друга маневра не е отклонил движението на автомобила от конкретната му траектория и
не е предотвратил удара с другия автомобил. Шесто, бащата, като водач, не е преценил
правилно конкретната пътна ситуация, не е реагирал адекватно, не е предприел действия за
предотвратяване на удара за намаляване силата на удара. Седмо, двамата родители са
допринесли за забавянето на оздравителния процес, тъй като ищцата не се е явила на
предписаните контролни прегледи и не спазвала добрите медицински практики за по-
бързото оздравяване. Осмо, ищцата и родителите и са допринесли за забавянето на
оздравителния процес, тъй като ищцата не е спазвала назначеното и медикаментозно
лечение след изписването и от болницата. Счита, че с конкретно посочените различни
проявления на поведението им, родителите на ищцата са допринесли за настъпването на
вредоносния резултат с не по-малко от 85 %. Със същия процент е допринесла и ищцата.
Евентуално, родителите не са упражнили необходимия наздор върху детето и не са
осигурили безопасното му пътуеване, както и самата ищца, като са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат също с не по-малко от 85 %.
Страните са ангажирали доказателства, а именно представен е констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, епикриза от ортопедично отделение при МБАЛ Д-р Х. С., гр.К.,
известие за доставяне на щета, два отговора от застрахователното дружество от 14.03.2022
г. и от 27.05.2022 г. Изискана от болницата е медицинската документация за М. Ю. по повод
лечението и от произшествието, а от личния лекар – медицинска документация за Н. Х.,
другият участник в произшествието. Приложени са образуваната щета, воденото досъдебно
производство, подробна схема относно пътни знаци и асфалтовата настилка на мястото на
инцидента от А** - О** С. З., както и заявление от адвокат А. Б., пълномощно от 02.06.2023
г., известие за доставянето му, получено от застрахователя на 20.06.2023 г. Разпитан като
свидетел е бащата на ищцата. Изготвени са експертизи.
Въз основа на представените доказателства се установява, че е заведена щета №**-
*** *** от 10.03.2022 г. Молбата, въз основа на която е образувана щетата, е подадена от
адвокат А. Б., като пълномощник на З. Ю., действаща като майка и законен представител на
М. Ю.. Към молбата е приложено пълномощно за упълномощаване на адвокат Б. за
5
представителство и защита пред досъдебно производство, както и договор за правна помощ
и съдействие за процесуално представителство в наказателното производство и
представителство пред всички застрахователни компании, вкл. и Г*. В съдебното
производство, след повдигане на въпроса за извършени действия без представителна власт
по извънсъдебната претенция и спазване на производството по чл.380 от КЗ, са представени
заявление до застрахователното дружество до застрахователя, ведно с пълномощно от
02.06.2023 г., с което З. Ю., действаща като майка и законен представител на М. Ю.,
потвърждава всички извършени до момента действия от адвокат А. Б. – водене на
кореспонденция, завеждане на претенция, щета пред ЗД Б. И. АД, както и пред всички
застрахователи в ЗБ, вкл. Г*. Посочените документи са получени от ответника на 20.06.2023
г., съгласно приложеното известие за доставяне, което е в хода на съдебното производство.
Установява се от приложената щета, че до пълномощника адвокат Б. са изпратени две
писма за представяне на необходими документи, които не включват документи за
представителна власт.
При тези данни по делото се установява, че е отправена писмена застрахователна
претенция по чл.380 от КЗ от пълномощник без надлежна представителна власт, но преди
определяне на обезщетение в рекламационното производство и в хода на съдебното
производство това действие се потвърждава от упълномощителя. Налице е потвърждаване
на подаването на застрахователна претенция, както и воля да се породят последиците от
това действие, което е допустимо съгласно чл.42, ал.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД. В закона не
е определен срок, през който може да се извърши потвърждаване. Доколкото този пропуск в
случая е посочен за първи път в образуваното съдебно производство, няма пречка
потвърждаването да се извърши в това производство. Следва да се приеме, че са настъпили
правните последици на потвърждаването за представлявания с обратна сила. При липса на
плащане от страна на застрахователя и саниране на заявената претенция по чл.380 от КЗ е
налице задължителната положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения иск, поради което решението в обжалваната му част не е недопустимо.
Установява се от посоченото досъдебно производство, че е образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като
същото е прекратено, поради смъртта на водача Н. Д. Х., причинена от произшествието.
Към настоящия момент няма висящо наказателно производство, което да се води за
установяване на виновното лице. Не са налице основанията по чл.229, ал.1 ,т.4 и т.5 от ГПК.
Всичко това води до извод, че не е налице абсолютната отрицателна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и развитието на производството
по настоящото дело, водеща до недопустимост.
С оглед гореизложеното, решението в обжалваните части се явява допустимо и
следва да се пристъпи към преценяването му по същество в съответствие с оплакванията на
страните. Относими спрямо тях са изготвените комплексни съдебни експертизи и
показанията на разпитания свидетел, установяващи механизма на произшествието и
нанесените увреждания на ищцата, вкл. използваните обезопасителни средства предвид
6
възрастта и и значението им във връзка с възражението за съпричиняване по чл.51,ал.2 от
ЗЗД.
От първата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена
от вещите лица инж. И. И. и д-р Е. Б., се установява механизма на процесното
произшествие. На ******** г. по ПП *-* , км 298+500 се е движил лек автомобил Ф. П.,
управляван от М. Ю., със скорост на движение около 107 км/ч и опасна зона за спиране
около 104 м. В крайпътна отбивка извън платното за движение и в дясно водачът възприема
спрял лек автомобил О. В., управляван от водача Н. Д. Х.. Лекият автомобил О. потеглил за
извършване на маневра завиване, навлязъл в лентата за движение на Ф.. Към момента на
навлизане на О.а в лентата за движение на Ф., последният се намирал на оксоло 50 м от
мястото на удара. Настъпил удар между челна дясна част на Ф. и лява странична част на
О.а, в областта на задната част на задната лява врата. Определено е мястото на удара. След
него автомобилите се установяват извън платното за двмижение. Според вещите лица
техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на О. в лентата за движение на
Ф., когато за водача на последния не е съществувала техническа възможност да спре преди
да настъпи удара. Такава възможност той не е имал и при движение със скорост 90 км/ч,
както и с други действия относно промяната на посоката си за движение. Няма данни за
техническа неизправност на Ф. в еднозначна връзка с настъпилото ПТП. Автомобилът е
преминал редовен годишен технически преглед. Бил е оборудван с обезопасителни колани за
всички места.
Установява се, че в резултат на произшествието детето М., когато е била към този
момент на 10 години и се е возила като пътник във Ф. на задната седалка по средата, е
получила счупване на дясната раменна кост в горната и част. Направена и е имобилизация
и са приложени симптоматични средства. Възстановителният период се е реализирал за
около 3-4 месеца с оглед младата възраст на пациентката и по-интензивните процеси. Сега е
напълно възстановена.
Счупването е реализирано по индиректен механизъм – евергията е била приложена на
място, различно от това на счупването /горната част на мишничната кост/. Вероятно
контактът с детайл от интериора е бил осъществен между облегалката на предните седалки
и лакът, предмишница или длан. Липсата на травми по главата, гръдният кош и корема е
признак, че не е имало свободно придвижване в купето. От медицинските документи не се
установяват наранявания от поставен предпазен колан, но те не са и задължителни. Тъй като
травмите са на крайниците и те са подвижни, възможно е настъпването на счупване, като
това на М., ако е пътувала с предпазен колан. Детско столче може да се ползва от деца до 8
год.
Поради оспорване на констатациите е назначена повторна комплексна експертиза,
изготвена от вещите лица инж.Т. П. и д-р Т. Т.. От заключението се установява, че ищцата е
получила в резултат на произшествието счупване на лявата раменна кост в горната и част,
причинило трайно затруднение на движението на крайника, съпроводено със силни болки и
страдания, с невъзможност за самообслужване в пълен обем без чужда помощ, и контузия
7
на главата с лека степен, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК. Направено и е закрито
наместване на счупването с местно обезболяване и имобилизация с мека превръзка по Дезо
за срок от 21 дни. Приложени са обезболяващи средства. Възстановяването е приключило за
около 3 месеца с оглед вида на травмата и конкретната възраст на пострадалата. Няма
остатъчни явления.
Посочва се, че тялото на М. е било подложено на инерционни въздействия напред и
леко надясно, при които левият горен крайник е контактувал с облегалката на предна лява
седалка, а главата – с облегалката на предна дясна седалка. Счупването на лявата
мишничната кост е реализирано по индиректен механизъм – при контактуване на лакътя,
предмишницата или дланта на лявата ръка с облегалката на предна лява седалка. В
медицинската документация няма увреждания, специфични за действие на предпазен колан.
Коланът няма възпиращо действие при движението на крайниците. Ако М. е пътувала с
колан или обезопасителна система за деца, не би получила травма на главата, тъй като
коланът не би допуснал главата да достигне до предната седалка. Травмата на ръката е от
предаване на кинетична енергия на свободно предвижващото се тяло напред по надлъжната
ос на лявата мишница и погасяване на тази енергия в облегалката на предна лява седалка.
При поставен предпазен колан, тялото няма да се придвижва свободно напред и макар да
достигне до облегалката левият горен крайник, лявата мишница няма да погасява кинетична
енергия, която да предизвика счупването на костта. Възможна би била по-лека травма.
Установява се механизмът на ПТП, като се потвърждава с установения по първата
експертиза, както и техничаската причина на настъпването на ПТП – субективните действия
на водача на О.а, който преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ не се е съобразил
със скоростта и движението на приближаващия се и движещия се по път с предимство Ф. и
при навлизане в пътната лента за движение не е пропуснал движещия се Ф. и е поставил в
невъзможност водача му да предотврати ПТП. От техническа гледна точка водачът на Ф. не
е имал възможност да предотврати ПТП при движение със скорост от 90 км/ч, чрез
предприемане на аварийно спиране, тъй като опасната зона за спиране е по-голяма от
разС.ието, на което той би се е намирал от мястото на удара, в момента на навлизане на О.а
на платното за движение. Същият извод се отнася и при предприемане безопасно странично
преместване надясно спрямо посоката си за движение, заемайки част от крайпътната
отбивка , тъй като времето, необходимо за изпълнение на тази маневра е по-голямо от
времето за движение О.а до мястото на удара.
Разпитан, като свидетел, е бащата на ищцата - М. Ю.. От показанията му се
установява, че ищцата нямала поставен колан, когато станала катастрофата, както и че след
това събитие я изнесъл от колата, като тя плачела, била уплашена и имала силни болки в
лявата ръка. След като установили, че била счупена, близо около месец била превързана с
колан и обездвижена. След изписването от болницата била в много лошо съС.ие, оплаквала
се от болки, не можела да спи, събуждала се, тъй като сънувала кошмари, превръзката я
изнервяла допълнително, не можела да се облича и връзва косата, нуждаела се от помощ.
След премахването на колана пак имала болки, затруднение при движение на рамото, за
8
което и помагал рехабилитатор. Около месец и половина отсъствала от училище, като след
това успехът и спаднал. Продължавала да изпитва страх от автомобили и да не и се случи
нещо.
Констатациите от комплексните експертизи относно механизма на произшествието и
техническите причини за настъпването му са идентични. Причина за настъпването на
произшествието са действията на водача на О. - Н. Д. Х., като водачът на Ф.не е имал
техническата възможносдт да предотврати, като предприеме аварийно спиране дори и при
шофиране с 90 км/ч, която скорост е определена в закона, дори и при предприемане промяна
на направлението при изследваните различни възможности от втората експертиза.
Установява се разминаване в медицинската част по отношение на травмата - контузия на
главата, коментирана във втората експертиза и значението на предпазния колан в
конкретния случай. При съпоставяне с постъпилата медицинска документация от МБАЛ Д-
р Х. С. ЕООД, гр.К. се установява от история на заболяването №***/**** г. от ******** г.,
че М. е постъпила в болницата с предварителна и окончателна диагноза счупване на горния
край на раменната кост /хумерус/, закрито, с придружаваща контузия на главата. Това
придружаващо заболяване е отчетено при втората експертиза, поради което същата следва
да бъде кредитирана от съда в тази и част, като съответстваща с наличната медицинска
документация.
От показанията на бащата се установява, че М. е пътувала без предпазен колан, когато
е станало произшествието. Коланът няма възпиращо действие при движението на
крайниците. В случая от значение се оказва съпътстващата счупването травма на главата,
тъй като коланът не би допуснал главата на детето с оглед възрастта му да достигне до
предната седалка. При положение, че травмата на ръката е от предаване на кинетична
енергия на свободно предвижващото се тяло напред по надлъжната ос на лявата мишница и
погасяване на тази енергия в облегалката на предна лява седалка, следва да се приеме извода
на експертите, че при поставен предпазен колан, тялото няма да се придвижва свободно
напред и макар да достигне до облегалката левият горен крайник, лявата мишница няма да
погасява кинетична енергия, която да предизвика счупването на костта. Възможна би била
по-лека травма. Т.е. в случая се установява, че непоставянето на предпазен колан е оказало
влияние върху степента на получената травма и до възможността да не се достигне до
процесното счупване.
Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може да се намали,
съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ГПК. Това изисква на първо място да бъде надлежно
релевирано защитното възражение от страна на застрахователното дружество пред
първоинстанционния съд, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на
конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за
настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е
отправено с отговора срещу исковата молба надлежно. При преценка на основателността му
са от значение констатациите на втората експертиза, посочени по-горе в изложението,
9
според които бездействието във връзка с поставянето на предпазен колан е повлияло върху
настъпилите травматични увреждания и интензитета на травмата на лявото рамо на ищцата,
могла е да бъде в по-малък обем и да няма счупване. Следователно това бездействие е в
причинна връзка с настъпилия резултат, като не е необходимо наличието на виновно
поведение, тъй като самоувредилият се не може да отговаря сам пред себе си за вредите,
които си е причинил. Неговата отговорност е обективна, съответства на принципа на
непозволеното увреждане, че причинителят на вредите, които е причинил виновно другиму,
е длъжен да ги поправи. Ето защо е без значение обстоятелството, че ищцата е малолетно
дете.
С оглед гореизложеното, възражението по чл.51,ал.2 от ЗЗД относно непоставяне на
предпазен колан и влиянието му върху обема на настъпилите вреди се явяна основателно и
доказано. Останалите възражения в отговора не следва да се уважават. Няма изобщо
никакви данни по делото М. да е стояла права или свободно седнала в друго лице, съответно
за нарушение на чл.137 от ЗДвП, забраняващ пътниците да стоят на опасни места в
автомобила. Няма доказателства за необходимост от ползването на друга система за
обезопасянане на деца, взависимост от теглото и ръста на детето, съгласно чл.133, ал.2 от
ЗДвП. Бащата на М., е имал качеството на водач на лекия автомобил Ф., но доколкото
отговорността за съпричиняване на вредоносния резултат е обективна, обстоятелството, че е
нарушил правилото на чл.137в, ал.2 от ЗДвП, задължаващо го да контролира правилното
използване на предпазния колан по време на пътуването, има значение към поведението на
виновния причинител на произшествието, т.е. дали има съизвършителство или не, който
въпрос не е предмет на настоящото производство. Останалите изредени действия на бащата
също нямат значение при преценяване на чл.51,ал.2 от ЗЗД, но същите и не се установяват,
съгласно констатациите на вещите лица, които са компетентни и непротиворечиви по тези
въпроси. Няма и данни родителите да са забавили оздравителния процес. Той е протекъл
обичайно и детето е излекувано към настоящия момент от физическите травми.
При определяне на процента на съпричиняване следва да се отчетат всички
установени факти и обстоятелства по делото, включително, че ищцата е малолетна към
момента на произшествието и се представлява от нейните родители, които следва да оказват
надзор над нея в съответствие със задълженията им по СК. В този конкретен случай
подходящ размер на съпричиняване е 30%.
При определяне размера на обезщетението правно релевантна норма е чл.52 от ЗЗД,
която урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането,
интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, възрастта и работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите и обществени условия в страната, както и изискваща да се обсъдят всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
В случая изводите на експертизите и събраните свидетелски показания за съС.ието на
10
ищцата и търпените от нея болки и страдания, следва да се преценят поотделно и в тяхната
съвкупност. Имайки предвид причинените увреждания, описани във втората експертиза, вид
и интензитет, лечебният процес, настъпилата контрактура, изразяваща се в ограничен обем
на движение на ставата за определен период, времето на оздравяване, изпитаните болки
през това време, възрастта на детето, влиянието на произшествието върху учебния и процес
и намаляването на успеха, момента на ПТП, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в страната
към този момент, съдът намира, че подходящото обезщетение за неимуществени вреди в
конкретния случай е сумата от 40 000 лв. След приспадане на 30% се получава сумата от
28 000 лв., която се явява дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Това води до извод за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната му част за
присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
По частната въззивна жалба:
С обжалваното определение е отказано изменение на решението в частта за
разноските, като в полза на адвокат К. се присъди допълнително сумата 1 760 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред първа инстанция, в съответствие с редакцията на Наредба №1 МРАВ към момента на
даване ход на устните състезания, както и да се намалят разноските в полза на ответника,
като се присъди сумата от 818,10 лв. съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Доколкото отговорността за разноски се определя според изхода на спора, предвид
наличието на пълно или частично уважаване или отхвърляне на разгледаната претенция,
следва да се вземе предвид актуалната редакция на наредбата, определяща минималните
размери на адвокатските възнаграждения към момента на устните състезания. Следователно
молбата е основателна, като следва да се отмени определението по чл.248 от ГПК и присъди
посоченото допълнително адвокатско възнаграждение 1 760 лв. с ДДС.
Относно разноските, които следва да бъдат заплатено на застрахователното
дружество,в тази част молбата е също основателна, тъй като общият размер направени
разноски /без адвокатско възнаграждение, което е отделно присъдено/ е 2 727 лв. Съобразно
отхвърлената част се дължат разноски общо 818,10 лв.
По отношение на разноските - същите са в зависимост от резултата на делото.
Съобразно обжалваемия интерес за защита срещу въззивната жалба на
застрахователното дружество, на адвокат К. се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 480 лв. за въззивната инстанция с вкл. ДДС,
изчислено съгласно чл.7,ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а на З. А. Ю., като законен представител на М. М. Ю. – 15 лв. ДТ за
частната въззивна жалба.
На застрахователното дружество се дълтат разноските за защита срещу въззивната
жалба на М. в размер на 1 800 лв. с ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №367 от 21.11.2023 г.по търг. дело
№231/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение №3 от 03.01.2024
г., В ЧАСТТА МУ, с която съдът е осъдил ЗД Б. И. АД, ЕИК **********, да заплати на З.
А. Ю., ЕГН **********, като законен представител на М. М. Ю., ЕГН *********,
обезщетение в размер над 20 000 лв. до 28 000 лв. за причинените на М. М. Ю.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на ******** г., ведно със законната
лихва, начиная от 10.03.2022 г. до окончателното плащане, както и В ЧАСТТА МУ, с която
е отхвърлил иска над 28 000 лв. до 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., поради приет
принос, както и в частта му за разноските, с която ЗД Б. И. АД е осъдено да заплати на
адвокат П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 453 лв. с ДДС, както и ДТ в размер
на 1 120 лв., разноски в размер на 411,60 лв., изплатени от бюджета на съдебната власт, и З.
А. Ю., като законен представител на М. М. Ю. – 622,80 лв. адвокатско възнаграждение,
818,10 лв. съобразно отхвърлената част на иска.
В останалата част, с която съдът е осъдил ЗД Б. И. АД, ЕИК **********, да заплати
на З. А. Ю., ЕГН **********, като законен представител на М. М. Ю., ЕГН *********,
обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинените на М. М. Ю. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на ******** г., ведно със законната лихва, начиная от
10.03.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта му за законна лихва за периода
07.02.2022 г. – 10.03.2022 г., решението е влязло в сила, като необжалвано.
ОТМЕНЯ определение №2 от 03.01.2024 г., постановено по търг. дело №231/2022 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от
ГПК за изменение на решение №367 от 21.11.2023 г.по търг. дело №231/2022 г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение №3 от 03.01.2024 г., за присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. в размер на още 1 760 лв. и за
отмяна на присъдените разноски в полза на ЗД Б. И. АД над 818,10 лв. до 1 223 лв., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД да заплати на адвокат П. К. допълнително адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на още 1 760 лв. за осъществено
процесуално представителство пред първата инстанция.
ОТМЕНЯ присъдените разноски, които З. А. Ю., като законен представител на М. М.
Ю., е осъдена да заплати на ЗД Б. И. АД над 818,10 лв. до 1 223 лв.
Осъжда ЗД Б. И. АД да заплати на адвокат П. К. допълнително адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 480 лв. за въззивното
производство, както и на З. А. Ю., като законен представител на М. М. Ю. – 15 лв. разноски
ДТ за въззивна частна жалба.
12
Осъжда З. А. Ю., като законен представител на М. М. Ю., да заплати на ЗД Б. И. АД
направените раазноски за въззивното производство в размер на 1 800 лв. с ДДС.Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13