О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№395/13.06.2019
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 13. 06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№273/19г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от
ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „В2М”ООД, гр.Варна, представлявано
от управителя В.М.Я. чрез процесуалния представител адв.К.Б., против
определение №1366/07.05. 2019г., постановено по гр.д.№360/19г. по описа на ВОС,
гр.о., с което е върната иско -вата молба и е прекратено производството по
гр.д.№360/19г. по описа на ВОС, гр.о. само в частта по исковете против
Народното събрание на РБ.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и
делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените против посочения ответник искове.
Частната жалба е
подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на
обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Производството по
гр.д.№360/19г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вените от „В2М”ООД
против Народното събрание на РБ и Държавата, представ -лявана от министъра на
финансите, искове, както следва.Главни искове, предявени против Народното
събрание на РБ.Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 175 620, 16лв., представляваща обезщетение за претърпени от „В2М”ООД
имуществени вреди в резултат от приетите от НС чрез изменение с §6, т.2 и т.3
от ЗР на Закон за държавния бюджет на РБ за 2014г., обн.ДВ, бр.109/13г. на
ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., с което са създадени чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ,
предвиж -дащи такса върху производството на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия в размер на 20% от стойността на изкупената електрическа
енергия, която се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик,
съответно от крайния снабдител.В резултат от така въведената „такса”
ищецът като производител на ел.енергия
чрез енергиен обект, негова собственост, представляващ „Малка електроцентрала с
фотоволтаични модули” с мощност 2000 kW, изградена в ПИ №115030, землището на с.Орлова могила,
община Добрич, заплатил под формата на „такса” по чл.35а от ЗЕВИ в периода
01.01.2014г.-10.08.2014г. сумата от 175 620, 16 лв.С решение №13/31.07.2014г.
по к.д.№1/14г. на КС, влязло в сила на 10.08.2014г., т.2 и т.3 от §6 от ЗР на
Закон за държавния бюджет на РБ за 2014г., обн.ДВ, бр.109/ 13г. са обявени за
противоконституционни.С действията си по приемането на чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ
ответникът, като държавен орган, е допуснал нарушения на правото на ЕС, а
именно нарушение на залегналите в чл.3, §2 от Директива 2009/72/ЕО и
залегналите в чл.3, §1 от Директива 2009/28/ЕО цели и препоръки/подробно посоче
-ни в исковата молба/, предпоставящи права на предприятията, работещи в
електрое- нергийния сектор.Позовавайки се на залегналото в чл.4, §3 от ДЕС общо
задължение на държавите членки да осигурят спазване правото на ЕС, както и на
произтичащата от трайно формирана практика на СЕС, чието начало е поставено с
решение от 19. 11.1991г. по делото Frankovich и Bonifaci, възможност за ангажиране на
извъндого -ворната отговорност на държавата за обезщетяване на вредите,
причинени от нейни органи/без значение кои/ в резултат от нарушена норма от
правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати като обезщетение за претърпените вреди,
стоящи в пряка причинно- следствена връзка с приетите от него текстове от
нормативен акт/нарушаващи норми от правото на ЕС/, впоследствие обявени за
противоконституционни, горепосочената сума, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху отделните вноски за всеки от месеците в
горепосочения период, общо в размер на 68 973, 26лв. В съответствие с
отново изведените от практиката на СЕС принципи, че държавите членки, като
прилагат своето национално законодателство /по реда на което следва да се
ангажира горепосочената отговорност/, е необходимо да прилагат правила, които
не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни
производства/принцип на равностойността/ и не трябва да правят практически
невъз- можно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от
правния ред на Съюза/принцип на ефективността/, ищецът поддържа, че този
еднакво благо -приятен ред се явява именно редът на ЗОДОВ, по който счита, че
следва да се разгледат исковете против НС.В условие на евентуалност, ако тези
искове бъдат отх- върлени предявява идентичните си искания към втория ответник
Държавата на осн. чл.49 от ЗЗД.
ЗОДОВ не предвижда ред
за ангажиране отговорността на Държавата за обезще -тяване на вреди,
произтичащи от актове, действия или бездействия на държавни органи, осъществени
в нарушение на правото на ЕС.Подготвяните промени в тази насока в
ЗОДОВ/законопроект, преминал на първо четене в НС/ понастоящем не са
приети.Националният съд, сезиран с иск за присъждане на обезщетение за търпени
от частноправни субекти вреди в резултат от актове, действия или бездействия на
държавни органи, осъществени в нарушение на правото на ЕС, следва да ги раз -
гледа като прилага своето национално законодателство, доколкото няма общностна
уредба с пряко приложение, уреждаща реда за разглеждане на подобни искове.По
въпроса кой е компетентният съд и кой е процесуалният ред, по който следва да
се разгледат тези искове, понастоящем не е постановено тълкувателно решение по
т.д. №2/15г. на ВКС и ВАС.При липса на регламентирана уредба по ЗОДОВ, която да
дава възможност тези искове да се разглеждат против съответните държавни органи
като процесуални субституенти на държавата, исковете се разглеждат според общо
уредената деликтна отговорност в ЗЗД и в съответствие с прокламираното в чл.7
от КРБ основно начало.Тъй като ищецът е обосновавал против първия ответник
единс -твено твърдения във връзка с разглеждане на отговорността по реда на
ЗОДОВ, а последният понастоящем не намира приложение, то следва да се даде
възможност на ищеца да уточни исковата си молба против този ответник, като
посочи дали по същество претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителна
отговорност на Народното събрание на РБ в качеството му на възложител по см. на
чл.49 от ЗЗД и обоснове съответни твърдения в тази насока или не твърди
наличието на подобна отговорност, а единствено насочва исковете против този
ответник в качеството му само на процесуален субституент на Държавата, която се
явява длъжник по матери - алното правоотношение, след което уточнение следва да
се прецени допустимостта на предявените искове.
Предвид несъвпадане
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанци -ния съд, обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№1366/07.05.2019г., постановено по гр.д.№360/19г. по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на
първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизвод -ствените действия
съобразно дадените указания.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: