10
и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 94/18.10.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 511/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Георги Николов Иванов от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 15.02.2007 год., около 13.30 ч. в с.Кьосево, общ.Кърджали, при управление на МПС- лек учебен автомобил марка "Фолксваген пасат" с ДК № К 6256 АН, собственост на Професионална гимназия по "Селско и горско стопанство" - гр.Кърджали, нарушил правилата за движение - чл.38 ал.2 от ЗДвП, като не е пропуснал и отнел предимството на насрещно движещият се в посока гр.Кърджали- гр.Ардино лек автомобил марка "Фолксваген Корадо" с холандски регистрационен номер № 44 DVHF, собственост на Шенер Джемилов Караибрямов от гр.Ардино, управляван от Халит Мюмюнов Коджасеидов от гр.Ардино, с което предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка "Фолксваген Корадо" с холандски регистрационен номер № 44 DVHF, на стойност 1078.94 лв.- престъпление по чл.343 ал.1 б."а", във вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна по смисъла на чл. 313 от НПК. Твърди се в протеста, че по делото са събрани достатъчно доказателства, водещи до несъмнения извод, че подс.Георги Иванов е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Било установено, че на 15.02.2007 год. подсъдимият провеждал занятие като инструктор по управление на учебен автомобил „Фолксваген Пасат”, собственост на Професионална гимназия по селско и горско стопанство – гр.Кърджали, в посока гр.Кърджали – с.Кьосево, общ.Кърджали и обратно, като учебният автомобил се управлявал от св.Неждет Наим. При пристигане в с.Кьосево подс.Иванов разпоредил на обучаемия св.Наим да предприеме маневра завиване в обратна посока към гр.Кърджали, като преди да завърши маневрата, учебният автомобил бил ударен от насрещнодвижещ се автомобил „Фолксваген Корадо” с холандска регистрация, управляван от водача Коджасеидов от гр.Ардино. Счита, че при извършване на маневрата, подс. Иванов е нарушил правилата за движение -чл.38 ал.2 от ЗДВП, като именно това нарушение било в причинна връзка с настъпилото пътно - транспортно произшествие. Намира, че подсъдимия е действал непредпазливо, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Развива съображения, че подс. Иванов е субект на престъплението по чл.343 ал.1 б. „а", във вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като е давал задължителни разпореждания на водача - св. Наим, да предприеме маневрата, без да се е убедил в достатъчна степен , че няма да създаде пречки за другите участници в движението, и е следвало да пропусне насрещно движещия се автомобил, движещ се с предимство. Счита, че независимо, че подсъдимия не е бил водач на учебния автомобил и не е манипулирал непосредствено с механизмите — спирачна система и др., и с приборите на учебния автомобил, същият е давал задължителни разпореждания на водача, като се обосновава с Постановление № 1/ 17.01.1983 год. по Н.д. № 8/82 год. на Пленума на ВС на Република България, съгласно което лицата които не манипулират непосредствено с механизмите на транспортните средства, са субекти на престъплението по чл.343 ал.1 б. „а", във вр. с чл.342,ал.1 от НК, тъй като дават задължителни разпореждания, както било в настоящия случай. Твърди, че действително водача на лекия автомобил «Фолксваген Корадо» Халит Мюмюнов Коджасеидов от гр.Ардино е управлявал автомобила с по - висока скорост от разрешената и е съпричинител на ПТП, но това обстоятелство следвало да бъде отчетено при определяне на наказанието на подсъдимия Георги Иванов. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да признае за виновен и да осъди оправдания подсъдим по повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал.1 б.”а”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание „пробация”, с определяне на следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „поправителен труд” при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата за срок от 1 година. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Подсъдимият и ответник по протеста – Георги Николов Иванов от гр.Кърджали, лично и чрез защитника си в съдебно заседание, оспорват протеста като неоснователен. Подсъдимият твърди, че не е виновен, а виновен бил водачът на другия автомобил, който се движел с голяма скорост, и който бил длъжен да спре, ако е необходимо. Развиват се подробни съображения в представена по делото писмена защита, вкл. и че ако имало нарушение на правилата за движение, то ги бил допуснал обучаемият, който управлявал непосредствено автомобила. Твърди се, че изложените в протеста съображения относно даването на задължителни указания от подсъдимия на обучаемия били нови такива, каквито липсвали в обвинителният акт. Изразява се становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което молят същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Иванов обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като в проведеното във въззивната инстанция съдебно следствие не се сочат нови такива и не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивния съд. Въз основа на събраните в съдебното производство пред първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подсъдимият Георги Николов Иванов е роден на 25.04.1950 год. в с.Конници, обл.Хасково, постоянно живее в гр.Кърджали. Има завършено полувисше образование, женен е, не е осъждан. Правоспособен водач на МПС е от 1969 година, с категории „В”, „С”, „М” и „Т”, наказван за нарушения по ЗДвП. Подсъдимият работел като учител - инструктор при управление на автомобили в Професионална гимназия по селско и горско стопанство - гр.Кърджали. На 15.02.2007 год., около обяд, подс.Иванов провеждал практическо обучение на св.Наим и Рамаданов – ученици в гимназията, по управление на МПС с лек учебен автомобил марка „Фолксваген Пасат", с ДК № К 6256 АН, собственост на Професионална гимназия по селско и горско стопанство - гр.Кърджали. Подсъдимият седял отпред до шофьорското място, на задната седалка бил св.Рамаданов, а автомобила управлявал св.Наим. Около 13.00 часа подсъдимият и свидетелите потеглили от гр.Кърджали в посока гр.Ардино на извънградско кормуване. Стигнали до с.Кьосево, като по нареждане на подсъдимия Иванов св.Наим отбил от главният път и спрял на автобусната спирка, намираща се в центъра на селото. На спирката подс.Иванов обяснил на шофьора, че трябва да предприеме и извърши маневра „завиване в обратна посока", като за целта трябвало да подаде ляв мигач, да се огледа и след това да извърши маневрата, след което курсистите следвало да разменят местата си. Водачът на учебният автомобил – св.Наим, и подсъдимият се огледали назад за идващи попътно движещи се от лявата му страна автомобили. По същото време по същият път в посока гр.Кърджали – гр.Ардино се движел лекият автомобил марка „Фолксваген Корадо" с холандски регистрационен номер 44 DVHF, собственост на св.Шенер Караибрямов, управляван от св.Халид Коджасеидов. Въпреки, че видял, че отзад откъм гр.Кърджали идва посоченият автомобил, свидетелят Наим преценил, че автомобила е далече и може да извърши безопасно маневрата. На пътя имало добра видимост – пътният участък в посоката откъм гр.Кърджали бил прав, времето било сухо и светло, не валяло и нямало мъгла. Св. Наим, управлявайки учебният автомобил, потеглил бавно от автобусната спирка, като започнал да извършва маневра „завиване в обратна посока", без да пропусне имащият предимство лек автомобил „Фолксваген Корадо” с холандска регистрация. По време на извършване на маневрата видял, че лекият автомобил марка „Фолксваген Корадо" с холандска регистрация, който идвал по посоката гр.Кърджали- гр.Ардино, се движел с висока скорост и когато учебната кола била застанала перпендикулярно върху осовата линия на пътното платно, лекият автомобил марка „Фолксваген Корадо” ударил учебния автомобил от лявата страна. За настъпилото ПТП около 13.30 часа били сигнализирани органите на полицията, като на местопроизшествието бил изпратен автопатрул в състав – св.Янчев и Стоянов. Последните заварили автомобилите на осовата линия по средата на пътното платно в с.Кьосево. Полицаите установили, че в резултат на ПТП и на двата автомобила имало причинени материални щети, като от учебният автомобил нямало спирачни следи, докато другият участник в транспортното произшествие бил оставил такива. Водачите и на двата автомобила били изпробвани с техническо средства за употреба на алкохол, но същото отчело нулев резултат и за двамата водачи. На подс.Иванов бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 714/15.02.2007 год. От заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че стойността на материалната щета на лекия автомобил „Фолксваген Корадо” с холандска регистрация възлиза на 1 078.94 лв.; стойността на материалната щета на лекия автомобил марка „Фолксваген Пасат” възлиза на 760.24 лв.; водачът на лекия автомобил „Фолксваген Корадо” се е движел с превишена скорост – около 75-80 км/ч, при ограничение на скоростта в този пътен участък от 50 км/ч и знак „деца”, поради което не е могъл да избегне удара с отнемащият предимството му автомобил; както и че ПТП би могло да бъде избегнато, ако водачите на двата автомобила бяха спазили изискванията на ЗДвП, както следва: водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” – при изпълнение на маневрата „завиване в обратна посока”, а водача на лекия автомобил „Фолксваген Корадо” – спазване на ограничението на скоростта от 50 км/ч. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени на в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от показанията на разпитаните в съдебно заседание от първоинстанционния съд св.Наим, Рамаданов, Янчев, Стоянов, Колева, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Коджасеидов и Караибрямов, дадени на съдебното следствие в производството пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; от писменото заключение на вещото лице Савчев по назначената на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза, прието от първоинстанционния съд по реда на чл. 282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, което съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от двете съдебни инстанции. Настоящият съдебен състав не дава вяра на обясненията на подс. Иванов, дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, в частта им, в която установява, че преди да нареди на св.Наим да предприеме маневрата „завиване в обратна посока” се огледал назад и наляво; както и се уверил, че отзад не идват автомобили, поглеждайки в огледалото и обръщайки се назад. Обясненията на подс.Иванов в посочените им части се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Наим, Коджасеидов и Караибрямов, съгласно които когато подсъдимият му наредил да извърши маневрата, св.Наим погледнал назад в огледалото и видял, че идва автомобил откъм гр.Кърджали, но преценил, че е далече /на не повече от 100 метра/ и може да извърши маневрата; а св.Коджасеидов и Караибрямов свидетелствуват, че учебния автомобил е предприел маневрата „завиване в обратна посока”, когато управлявания от св.Коджасеидов автомобил е бил от учебния на разстояние около 30-50 метра. Или, налага се извода, че не е възможно подс.Иванов да не е видял идващият от гр.Кърджали лек автомобил „Фолксваген Корадо”, ако е погледнал назад и в огледалото за обратно виждане, т.е. че подс.Иванов е наредил на св.Наим да предприеме маневрата „завиване в обратна посока”, без да му укаже или нареди да пропусне попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Този извод се подкрепя и от показанията на св.Янчев и Стоянов, съгласно които на мястото на произшествието има видимост и в двете посоки, като видимостта назад в посока гр.Кърджали е около 300 метра. Съдът не кредитира и показанията на св.Коджасеидов и Караибрямов в частите им, в които установяват, че учебния автомобил е спрял на средата на пълното платно по време на извършване на маневрата „завиване в обратна посока” и след това е тръгнал на заден ход, тъй като в тези части показанията им не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, дори напротив – св.Янчев в показанията си установява, че при снемане на обяснения на местопроизшествието от участниците в него, посочените свидетели не са споменали такива данни. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че осъщественото от подс.Иванов деяние е несъставомерно по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.”а”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд, макар и по различни от изложените от съда съображения. За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е приел, че подс.Иванов не е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б."а", във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за извършването на което е привлечен към наказателна отговорност. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че деецът не е бил водач на учебния автомобил по време на възникналото произшествие на 15.02.2007 год. И тъй като наказателната отговорност е лична, то не би могло на него да му се вмени вина за нарушение на правилата за движение, които са важащи за участниците в движението, какъвто обаче подсъдимият на инкриминираната дата не е бил. Счел е, че е невъзможно деецът да е нарушил едно правило за движение по пътищата, тъй като то не се отнасяло за него. ИзÙожил е съображения, че по този текст не се предвиждала възможност за носене на особената форма на наказателна отговорност по непредпазливост, каквато е предвидена в чл.123 ал.1 от НК, и тъй като само закон можел да определи кои деяния на кои лица са наказуеми, то следвало да се приеме, че извършеното от подсъдимият не е престъпление, поради което е признал подс.Иванов за невиновен и го е оправдал по предявеното му с обвинителният акт престъпление по чл. 343 ал.1 б.”а”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК. Тези изводи на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и необосновани. Безспорно е установено по делото, че на инкриминираните дата и място подс.Иванов е провеждал практическо занятие по обучение в управление на МПС на ученици в професионалната гимназия по селско и горско стопанство в гр.Кърджали, в изпълнение на служебните си задължения и в качеството си на лице, правоспособно да извършва обучение в организирана форма на водачи на моторни превозни средства /инструктор/, с учебен автомобил на гимназията. В това си качество същият несъмнено има правото да дава задължителни разпореждания при движението на МПС на обучаемите лица; както и е длъжен да следи спазването на правилата за движение по пътищата при движението на учебния автомобил. Респ., именно лицето, обучаващо кандидатите за придобиване на правоспособност като водачи на моторни превозни средства носи отговорност за нарушаването на тези правила от обучаемите лица, вкл. и наказателна такава, при настъпване на съставомерни последици. В този смисъл е и Постановление № 1/17.01.1983 год. по Н.д. № 8/82 год. на Пленума на ВС, съгласно което субекти на престъпленията по чл.342 и чл.343 от НК са всички наказателноотговорни лица, които макар и да не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, дават задължителни разпореждания по движението им, тъй като в понятието „управление” на транспортно средство или машина се включват всички действия или бездействия с механизмите и приборите на същите, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство е в покой или в движение. А е безспорно, че подс.Иванов е оправомощено лице да дава задължителни за обучаемите разпореждания при движението на учебния автомобил, в т.ч. и за извършване на каквито и било маневри, както е и в настоящият случай, и то при съобразяване на всички правила за движение по пътищата. Като не е сторил това, подс.Иванов сам е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в отнемане на предимството на правилно движещ се автомобил, при форма на вината – непредпазливост /тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици/, вследствие на което са настъпили съставомерните последици, които законът подвежда под нормата на чл.343 ал.1 б.”а”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, а именно: причиняването на значителни имуществени вреди при ПТП. Или, с оглед изложеното, се налага извода, че за посоченото деяние на подс.Иванов следва да се ангажира неговата лична наказателна отговорност, а не както обратното е приел първоинстанционният съд, и каквито доводи излага защитата на подсъдимия в представената по делото писмена защита. Още повече, че разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗДвП изрично изключва отговорността на лицата, които се обучават за водачи на моторни превозни средства в организирани по съответния ред форми на обучение за пътнотранспортни произшествия и за последиците от тях, станали по време на практически занятия, освен ако са действали умишлено. При наличието на посочената законова разпоредба, възприемането на тезата на първоинстанционния съд и на защитата на подсъдимия – че подсъдимият не управлявал лично моторното превозно средство, не боравел с механизмите и приборите за управление, поради което не можел да носи наказателна отговорност за допуснато от обучаемия нарушение на правилата за движение по пътищата, би довело до абсурдното положение, че при настъпването на ПТП със съставомерни последици с учебен автомобил по време на практическо обучение, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на обучаемият, то не би било възможно реализирането на каквато и да било отговорност за това нарушение – нито на обучаемия, нито на оправомощеното да дава задължителни разпореждания по движението му лице - обучаващият инструктор. Друг е въпросът, обаче, че пи така предявеното на подсъдимия Иванов обвинение за извършено престъпление с обвинителният акт, не е възможно постановяването на осъдителна присъда спрямо него. Това е така по следните съображения: С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.03.2007 год., на подс.Иванов е повдигнато обвинение за това, че на инкриминираните дата и място „…..нарушил правилата за движение по чл.38 ал.2 от ЗДвП – при завиване в обратна посока не пропуснал и отнел предимство на насрещно движещият се в посока гр.Кърджали – гр.Ардино лек автомобил марка „Фолксваген Корадо”…”. Видно от обстоятелствената част на обвинителният акт, в същата прокурора от Районна прокуратура е посочил, че органите на полицията констатирали, че „…лек учебен автомобил марка „Фолксваген пасат” с ДК № К 6256 АН, собственост на ПГ „Селско и горско стопанство” – Кърджали, бил управляван до автобусната спирка на с.Кьосево от обв.Георги Иванов.”; както и че последният при извършване на маневра „завиване в обратна посока” към гр.Кърджали не пропуснал и съответно отнел предимството на насрещно движещият се в посока гр.Кърджали – гр.Ардино лек автомобил марка „Фолксваген Корадо”, управляван от св.Халид Коджасеидов. Или, с така посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка прокурора е очертал фактическите рамки и предмет на обвинението – че подсъдимият лично е управлявал автомобила, и при извършена лично от него маневра „завиване в обратна посока” не е пропуснал и е отнел предимство на насрещно движещ се автомобил, с което е нарушил чл. 38 ал.2 от ЗДвП, вследствие на което е настъпило ПТП със значителни имуществени вреди. От събраните и на досъдебното производство, и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, обаче, безспорно е било установено, че подс.Иванов не е управлявал лично автомобила, не е извършвал лично маневрата „завиване в обратна посока”; както и е установено, че е отнето предимството и не е пропуснат не насрещно движещ се автомобил, а на такъв, който е попътно движещ се в посока гр.Кърджали – гр.Ардино /каквато е била посоката на движение и на учебния лек автомобил, управляван от св.Наим/. С други думи, в обвинителния акт не са изложени каквито и да било фактически данни и обстоятелства, имащи съществено значение за отговорността на подс.Иванов – че учебния автомобил е бил управляван от обучаем кандидат за придобиване на правоспособност като водач на МПС; че всъщност маневрата „завиване в обратна посока” е била осъществена от св.Наим по разпореждане на подс.Иванов; нито пък са били изложени каквито и да било съображения защо следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Иванов /който не е управлявал лично и непосредствено автомобила/, а не на св.Наим. Още повече, че при безспорно установеното от събраните по делото доказателства - че чрез посочената маневра не е бил пропуснат и е било отнето предимството не на насрещно движещ се автомобил, а не е бил пропуснат и е било отнето предимството на попътно движещ се в посока гр.Кърджали – гр.Ардино лек автомобил, извършеното нарушение от подс.Иванов на правилата за движение по пътищата не е по чл. 38 ал.2 от ЗДвП /както са посочили разследващият орган в постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, и прокурора – в обвинителния акт/, а е такова по чл. 38 ал.3 от ЗДвП, задължаващ водачът на завиващото от друга част на платното за движение /а не от най-лявата пътна лента по посока на движението/ в обратна посока МПС да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. По този начин както органа по разследването, така и прокурора са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като са лишили подс.Иванов от възможността да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, вкл. и в какво точно действие/бездействие се изразява деянието му, кое точно нарушение на правилата за движение по пътищата е извършил, както и какво е основанието за ангажиране на наказателната му отговорност, за да може да организира защитата си по най-ефективния за него начин. Всъщност, едва в пледоарията си в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, прокурора от Районна прокуратура – Кърджали се е позовал на Постановление № 1/17.01.1983 год. по Н.дело № 8/82 год. на ВС, за да обоснове ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия като субект на престъплението по чл. 343 ал.1 от НК, който не е боравил лично с механизмите и приборите на МПС, но е давал задължителни разпореждания по движението на учебния автомобил, т.е. тогава за първи път подс.Иванов е научил, че наказателната му отговорност следва да се ангажира не като водач на МПС, както е посочено в обвинителния акт, а като лице, давало задължителни разпореждания при движението на МПС. Тези съществени нарушения на процесуалните правила, обаче, не могат да послужат като основание за отмяна на протестираната присъда, тъй като чрез постановяването на оправдателна такава, процесуалните права на подсъдимия са били защитени по най-ефикасен начин. Нещо повече, първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, значително различаваща се от тази, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, с който се очертават фактическите и правни рамки на обвинението. Последните обвързват произнасянето на съда по въпросите има ли извършено от подсъдимия съставомерно деяние, какво точно е то, и ако наистина такова е налице, извършено ли е виновно от него. С други думи, имайки предвид изложените по-горе в мотивите съображения относно допуснатите процесуални нарушения в обвинителният акт по отношение на предявеното на подс.Иванов обвинение – неизлагане на фактически данни и съображения относно обстоятелства, имащи съществено значение за отговорността на подсъдимия /кой е управлявал учебния автомобил, кой е извършил маневрата „завиване в обратна посока”, на кой автомобил е отнето предимството, довело и до неправилно посочване на нарушението на правилата за движение по пътищата, необосноваване по никакъв начин на основанието на отговорността на подс.Иванов/, за да постанови осъдителна присъда, по същество първоинстанционният съд е следвало да извърши съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителният акт, което обаче е недопустимо при бездействието на прокурора в хода на съдебното следствие, тъй като при такова бездействие е невъзможно осъждане извън параметрите на обвинителния акт. Ето защо, и тъй като приетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, установена по несъмнен начин, не сочи на извършено от подс.Иванов деяние, което да представлява престъпление, такова каквото е очертано с фактически и правни рамки в обвинителния акт, единствено възможният резултат е постановяване на оправдателна присъда, което правилно, обосновано и законосъобразно е сторил и първоинстанционният съд. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а протестираната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 94/18.10.2007 година, постановена по НОХД № 511/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |