Р Е
Ш Е Н
И Е
No 251
гр. Ботевград, 09.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на осми
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 2366 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 42, б. “б” от Закона за наследството ЗН/, чл. 42, б. “в” от ЗН и чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, като e направено и искане по чл.
537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът- М.П.Ц. от
гр. Ботевград твърди, че е единствен наследник по закон на покойната си сестра
– ****, починала на 22.10.2010 г., която по силата на договор за
покупко-продажба, сключен по реда на 117 от ЗТСУ от 08.07.1981 г., е придобила
правото на собственост на следния имот: Апартамент No * в гр. Ботевград, ж.к. “***”,
блок 1, вх. А, ет. 7. Твърди, че след смъртта й като неин наследник се снабдил
с констативен нотариален акт за имота. Сочи, че около 1-2 години преди смъртта
на сестра му в жилището при нея пребивавал ответникът Т.И.Т. като наемател. След
смъртта й ответникът продължил да живее в имота, като с нотариална покана
ищецът, в качеството си на собственик, го поканил да му заплаща наем, какъвто
получил за 1 месец. Впоследствие узнал, че ответникът е обявил саморъчно
завещание, оставено от сестрата на ищеца, в полза на ответника. Твърди, че
завещанието е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. “б” и б. “в” от ЗН. Същото
не отговаря на изискванията за съставянето му съгласно ЗН, като не е написано
от **** и не е подписано от нея, като подпис изобщо липсва. Сочи, че тези
пороци опорочават изцяло акта. Предвид това оспорва изцяло авторството и
автентичността на завещанието. Поддържа, че завещанието е нищожно и с оглед
факта, че завещателното разпореждане и изразеният в завещанието мотив, поради
който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави – чл. 42, ал. 1, б. “в” от ЗН, като в случая
в завещанието е записано “Завещанието правя с цел този човек да се грижи за мен
до края на живота ми”. Излага, че с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание саморъчно завещание *, том I, рег. No 113, дело No
4/2011 г. на нотариус ***с район на действие РС- Ботевград, ответникът е
признат за собственик на процесния недвижим имот. Тъй като саморъчното
завещание от 26.01.2009 г. не е породило права за заветника, то констативният
нотариален акт се явява неверен и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да
бъде отменен. Твърди, че с оглед нищожността на завещанието и прогласяването й
следва да се приеме, че същото не е породило правни последици за ответника и
след смъртта на наследодателя правото на собственост върху притежаваната от
него собственост е преминала в полза на ищеца като единствен негов наследник по
закон. Ищецът се легитимира като собственик на процесния апартамент, който без
основание се владее от ответника. Моли съда да постанови решение, с което
прогласи на основание чл. 42, ал. 1, б. “б” и б. “в” от ЗН нищожността на
саморъчно завещание от 26.01.2009 г., направено от **** в полза на ответника;
да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект – Апартамент No *, находящ се в гр.
Ботевград, ж.к. “***”, блок 1, вх. А, ет. 7, с площ от 55.97 кв.м., с
идентификатор No ****, който обект се намира в сграда No 1, разположена в ПИ с
идентификатор No ***по КККР на гр. Ботевград, както и прилежащите му части –
избено помещение No 20 и 2.06% ид.ч. от общите части на сградата, и осъди
ответника да му предаде владението на имота, както и да отмени като неверен на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание саморъчно завещание *, том I, рег. No 113,
дело No 4/2011 г. на нотариус ***с район на действие РС- Ботевград. Претендира
и направените по делото разноски.
Ответникът- Т.И.Т. ***, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни, а
с изключение на иска по чл. 42, б. “б” от ЗН – и като недопустими. Твърди, че
от лятото на 2007 г. е наемател в процесния имот, като от тогава полага грижи и
за покойния си наемодател ****. Имали и уговорка вместо да й заплаща наем, той
да направи ремонт на жилището за своя сметка, както и за своя сметка да се
грижи за нея, поради което на практика никога не й е плащал наем. Твърди, че
отношенията на **** и брат й М.Ц. били лоши, през 2008 г. същият й отказал да я
гледа, а тя да му прехвърли апартамента, което я обидило и тя казала, че той не
е достоен да я наследи. След смъртта й на 22.10.2010 г. разходите по
погребението й се поделили по равно между него и ищеца. Поддържа, че от лятото
и до настоящия момент живее в имота, ползва го, владее го и е манифестирал по
надлежния ред собствеността си върху него, като правото му на собственост не е
било оспорвано от никого. Предвид това твърди, че е придобил имота на основание чл. 79, ал. 2 вр.
чл. 70 от ЗС, с оглед на което искът се явява неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото безспорни между страните са обстоятелствата, че
ищецът М.П.Ц. е наследник на ****, като същият е неин брат.
Видно от заверено копие на Удостоверение за наследници от
27.10.2010 г. от кметство с. ***, общ. Ябланица, обл. Ловеч, ***е починала на
22.10.2010 г., като е оставила за свой единствен наследник по закон ищеца М.П.Ц.
– неин брат.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че **** е била
собственик на процесния недвижим имот, а именно Апартамент No *, находящ се в
гр. Ботевград, ж.к. “***”, блок 1, вх. А, ет. 7, с площ от 55.97 кв.м., ведно с
прилежащите му части – избено помещение No 20 и 2.06% ид.ч. от общите части на
сградата, като същият по действащите КККР на гр. Ботевград представлява
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор No ****, който обект се намира в
сграда No 1, разположена в ПИ с идентификатор No ***по КККР на гр. Ботевград.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства по
делото заверени копия на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ рег. No 132, том I от 08.07.1981 г., видно от който на посочената
дата ***е закупила процесния жилищен имот, ведно с прилежащите му избено
помещение и съответни идеални части от общите части на сградата, и Схема No
15-807886-02.11.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор No ****, издадена от СГКК-
София област.
Съгласно Удостоверение за идентичност на лица с различни
имена от 04.06.2010 г., издадено от кметство с. ***, имената ****, с ЕГН **********,
и ***в Договор за покупка на апартамент, са имената на едно и също лице.
Видно от заверено
копие на Саморъчно завещание от 26.01.2009 г., на посочената дата **** е
завещала на ответника Т.И.Т. собствения си недвижим имот, а именно Апартамент,
находящ се в гр. Ботевград, ж.к. “***”, бл. 1, вх. А, ет. 8, ап. *. След
описанието на имота, в завещанието е вписано следното: “Завещанието правя с цел
този човек да се грижи за мен до края на живота ми. Настоящото завещание
написах саморъчно и за верността му се подписвам”. Под посочения текст са изписани
ръкописно трите имена на завещателя. Завещанието е обявено с Протокол от
13.01.2011 г., акт No 3, том I, дело No 1, рег. No 61/2011 г. на нотариус ***с рег. No 408 на
НК, с район на действие РС- Ботевград, и е вписано в Служба по вписванията гр.
Ботевград с вх. рег. No 37/14.01.2011 г., акт No 2, том I, н.д. No 16/2011 г.,
парт. No 9724.
Видно от заверено копиие на Протокол за избор на жилище
от 09.12.1980 г., в същия **** е положила подпис, представляващ ръкописно изписаното
й име, а именно “***”.
Видно от заверени копия експертна справка No */24.03.2011
г. на експерт при НТЛ – РУП- гр. Ботевград, в същите е посочено, че положеният
ръкописен буквен и цифров текст в Завещание от лицето **** от 26.01.2009 г.,
заверено на 13.01.2011 г. при ***– нотариус в район РС- Ботевград, рег. No 408
на НК, е изпълнен от лицето **** от с. ***.
Видно от заверено копие на Нотариален акт за собственост
на недвижим имот *6, том IV, рег. *0*, дело No 597 от 2010 г. на нотариус
Данаил Главинов, рег. No 371 по РНК, с район на действие РС- Ботевград, на
22.12.2010 г. със същия при условията на чл. 587, ал. 1 от ГПК ищецът М.П.Ц. е
признат за собственик на основание наследство, като наследник на ***, б.ж. на
с. ***, на процесния недвижим имот
Видно от заверено копие на Нотариален акт - констативен
за собственост на недвижим имот, придобит на основание саморъчно завещание *,
том I, рег. No 113, дело No 4/2011 г. на нотариус ***с район на действие РС-
Ботевград, на 19.01.2011 г. на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК ответникът Т.И.Т.
е признат за собственик на основание саморъчно завещание на процесния имот, описан
като Апартамент No 20, /стар */, вх. А, ет. 7, в жилищен блок N 1, /стар 19/,
находящ се в ж.к. “***”, гр. Ботевград. В нотариаляния акт е посочено, че при
съставянето е представено процесното завещание – Обявно саморъчно завещание акт
No 3, том I, дело No 1, рег. No 61/13.01.2011 г. на нотариус No 408 ***, РС-
Ботевград, вписано в Службата по вписванията с вх. рег. No 37, акт No 2, том I,
дело No 16, парт. No 9724//14.01.2011 г.
От заверено копие на Нотариална покана рег. No 457 от 03.02.2011
г. на нотариус с рег. No 371 по РНК, е видно, че ищецът М.П.Ц. е поканил
ответника Т.И.Т. в едномесечен срок от получаване на поканата да освободи
процесния жилищен имот, а в случай, че продължи ползването му, то да заплаща на
ищеца ежемесечен наем в размер на 120 лв.
С Постановление от 07.05.2013 г. прокурор при Районна
прокуратура Ботевград е отказал да образува досъдебно производство по преписка
вх. No 303/2011 г. по описа на БРП, образувана по повод постъпила жалба от М.П.Ц.
във връзка с обявяване на саморъчно завещание на ****, б.ж. на с. ***, като
преписката е прекратена и е постановено да се изпрати на СОП по компетентност.
От удостоверение по декларирани данни от 15.05.2019 г.,
издадено от община Ботевград, се установява, че ответникът Т.И.Т. е декларирал
с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 10.01.2011 г.
невижим имот в гр. Ботевград, ул. Неизвестна, No 001, вх. А, ап. 20, ет.
7 - жилище с площ 55.97 кв.м. и мазе с площ
2 кв.м.
По делото не са спорни обстоятелствта, че ответникът е
бил наемател на процесния недвижим имот, както и че имотът се владее от него.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите ***. От показанията им непротиворечиво се установява, че ответникът
живее в процесния апартамент в гр. Боетвград, ж.к. “***”. От показанията на
свид. ***се установява, че ответникът живее в имота от м. август 2007 г. и към
настоящия момент продължава да живее в него. Преди ответника имало и други
наематели. Свидетелят *** и *** *** се познавали и тя й е споделяла, че е дала апартамента
на ответника да живее в него и да го поддържа, да се грижи за имота. Не знае
ответникът да е плащал наем на ***, нито от нея, нито от него. Твърди, че тя му
била дала право да прави каквито той прецени преустройства в жилището. Споделяла
й е, че един ден ще остави апартамента на Т.. Твърди, че ответникът е правил
ремонт на спалнята, на банята. За целия период от 2007 г. до сега никой не е
ходил да претендира за това жилище. От показанията й се установява, че *** от
2007 г. и до смъртта й в края на октомври месец 2010 г. е живяла в село ***,
като докато живеела там, за нея се грижили ответникът и най-вече неговата майка,
която живее в с. ***. Знае за изгответно от *** завещание и го е виждала от
нея. Твърди, че *** е искала да се отбалгодари на ответника за това, че той се
е грижил за нея и за имота.
От показанията на свид***се установява, че познава
ответника от зимата на 2008 г., като от тогава знае, че той живеее в ж.к. ***.
Не познава ищеца. Излага, че е ходил един път в апартамента, след 2008 г., защото
колата на ответника била счупена и той го помолил да отидат да вземат от ***
една жена – ***, и да я докарат в Ботевград на лекар, тъй като тя имала
здравословни проблеми. Впоследствие разбрал, че ответникът и майка му се грижат
за нея, като майка му й носела храна. След като си тръгнали от болницата,
отишли в апартамента и отвеникът показал на *** какви подобрения е правил в
имота – налепени тапети, бил започнал да оправя банята, а тя одобрила
направеното и му казала да го поддържа, защото ще е за него. Свидетелят твърди,
че впоследствие, като ходили на лов, ответникът му споменал, че тази жена е
собственикът и той я гледа с майка си, за да му остави апартамента. Веднъж при
разговор с ответника той му казал, че не й плаща наем, тъй като те така са се
уговорили - да поддържа апартамента без да й плаща наем. Сочи, че от тогава до
настоящия момент Т. живее там, като не знае дали някой е претендирал за
собственост на този апартамент.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 42, б. “б” и чл. 42,
б. “в” от Закона за наследството /ЗН/.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчното завещание трябва
да е изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да де подписано от него, като подписът трябва да
е поставен след завещателните разпореждания. По силата на чл. 42, б. “б”,
предл. 2 от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на
завещанието не са спазени разпоредбите чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Съдът намира, че процесното завещание от 26.01.2009 г.,
съставено от **** в полза на ответника Т.И.Т., отговаря на посочените в чл. 25,
ал. 1 от ЗН изисквания за неговата валидност. Завещанието е написано ръкописно
от самия завещател, съдържа означение на датата на съставянето му – изписана с
думи, и е подписано от завещателя след завещателното разпореждане. От събраните
по делото доказателства се установи, че завещателят Цветна *** Цветкова се е
подписвала чрез изписване на имената си, по каквъвто начин се е подписала и в процесното
завещанието, а не чрез параф. Предвид това завещанието не е нищожно на
основание чл. 42, б. “б” във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН от ЗН.
Същото, обаче, се явява нищожно на основание чл. 42, б.
“в”, предл. 1 от ЗН. Съгласно цитираната разпоредба, завещанието е нищожно,
когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради
който единствено е направено разпореждането, са противни на закона. Съдебната
практика непротиворечиво приема, че завещание, което съдържа разпореждания,
вменяващи задължение за издръжка и гледане на завещателя от страна на лицето, в
чиято полза е направено или чрез трети лица, е нищожно, тъй като такова
разпореждане противоречи на безвъзмездния характер на завещанието, доколкото
вменява задължения за в бъдеще време, което е недопустимо и обуславя неговата
нищожност съгласно чл. 42, б. “в” от ЗН. Приема се още, че очакваната бъдеща
насрещна престация за грижи до края на живота има материален израз, т.е. същата
е възмездна, поради което и в случаите, когато волята на завещателя е
мотивирана единствено от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота
си, респ. се вменява задължение за това да бъде гледан, то последното е
несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието и обуславя неговата
нищожност. Настоящия състав напълно споделя тази съдебна практика, като приема,
че когато изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено
разпореждането, е очакваната от заявещателя бъдеща престация за грижи до края
на живота, то завещателното разпореждане е нищожно на основание чл. 42, б. “в”
от ЗН.
В процесния случай, видно от съдържанието на
представеното по делото завещание от 26.01.2009 г., съставено от **** в полза
на ответника Т.И.Т., в него завещателят е посочила следното: “Завещанието правя
с цел този човек да се грижи за мен до края на живота ми.” Посоченият текст на
документа недвусмислено сочи на воля на заявещателя за вменяване на задължения
за бъдещи грижи за нея – след съставяне на завещанието и до края на живота й,
което е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието и вида му на
едностранна сделка. Предвид наличието на този единствен изразен мотив за
завещанието, поради който се прави разпореждането, то завещанието се явява
нищожно на основание чл. 42, б. “в”, предл. 1 от ЗН.
С оглед изложеното предявеният иск за обявяване на
саморъчното завещание от 26.01.2009 г., съставено от **** в полза на ответника,
се явява основателен на посоченото основание и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 108 от ЗС.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността
собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което го владее или
държи, без да има правно основание за това. За да бъде основателна тази
претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на собственост, така и
обстоятелството, че ответникът владее или държи имота, като то трябва да е без
правно основание.
В конкретния казус съдът намира за категорично установено
от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на процесния имот,
представляващ Апартамент No * в гр. Ботевград, ж.к. “***”, блок 1, вх. А, ет.
7, а съгласно действащите КККР на гр. Ботевград, одобрени със заповед No
РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****,
с площ от 55.97 кв.м. Правото на собственост върху имота е придобито от ищеца на
основание наследствено правоприемство от собственика на имота *** ***, б.ж. на
с. ***, общ. Ябланица, като единствен неин наследник закон. С оглед приетото за
установеното по делото, то саморъчното завещание от 26.01.2009 г., съставено от
*** ***, с което същата се е разпоредила за след смъртта си с правото на
собственост на имота в ползва на ответника Т.И.Т., е нищожно, поради което и не
е породило вещно-транслативен ефект, а ответникът не е придобил правото на
собственост на имота на посоченото деривативно придобивно основание.
Съдът намира за неоснователно правоизключващото
възражение на ответника относно правото на собственост на ищеца, а именно
придобиване на правото на собственост от негова страна на основание давностно
владение.
Съгласно чл. 68 от ЗС владението представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Владелецът е добросъвестен и може да придобие собствеността с
кратката петгодишна давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена – чл. 70, ал. 1 от ЗС. При приложението на цитираната разпоредба
следва да се съобрази задължителната съдебна практика – т. 10 от ППВС No 6/1974
г., съгласно която владението, основано на нищожно придобивно основание, е
недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и
приобретателят не е знаел за порока. В случая правното основание, на което
отвентикът владее имота – саморъчното завещание от 26.01.2009 г., е нищожно на
основание чл. 42, б. “в”, предл. 1 от ЗН, като нищожността му не произтича от
порок във формата за неговата валидност. Следоватално владението на ответника,
основано на нищожно завещание, е недобросъвестно. При това за придобиване
правото на собственост по давност от ответника е необходимо владението му да е
продължило минимум 10 години – чл. 79, ал. 1 от ЗС. В случая най-ранният
начален момент, от който ответникът е започнал да осъществява владение на имота
с правно значение за придобивната давност, е смъртта на собственика на имота ****
– 22.10.2010 г. До посочения момент отвентикът е бил държател на имота, като е
упражнявал фактическата власт за неговия собственик. Последното категорично се
установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите *** и ***. Така съгласно показанията на свитетелите,
*** е дала апартамента на ответника да живее в него и да го поддържа, а в
замяна той да не й плаща наем – т.е. той е допуснат от собственика на имота да
живее в него; същата е споделяла намеренията си да му завещае апартамента, а
самият ответник е сочел *** като собстеник имота. Следователно между собственика
*** Цветкова и държателя – ответникът по делото, са съществували ясни и
безспорни отношения по повод имота, като ответникът по никакъв начин не е
отричал правото й на собственост и не е извършил никакви действия, с които да
минифестира променено намерение за упражняваната от него фактическа власт - от
държане на владение. По делото такова не се и твърди от ответника. При това и с
оглед посочения начален момент, от който е могло да започне упражняването на
давностно владение от отвентика - 22.10.2010 г., то изискуемият 10-годишен
период за придобиване правото на собственост чрез обикновено владение още не е
изтекъл. Предвид това ответникът не е придобил правото на собственост и на
заявеното от него оригинерно придобивно основание – чрез давностно
владение.
Порад всичко изложено съдът намира, че ищецът се явява
собственик на процесния недвижим имот, който ответникът владее без правно
основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
основателен и следва да бъде уважен.
По искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С атакувания Нотариален акт - констативен за собственост на недвижим имот, придобит на
основание саморъчно завещание, *, том I, рег. No 113, дело No 4 от 19.01.2011
г. на нотариус ***с район на действие РС- Ботевград, на основание чл. 587, ал.
1 от ГПК ответникът Т.И.Т. е признат за собственик на основание саморъчно
завещание на недвижим имот, описан като Апартамент No 20, /стар */, вх. А, ет.
7, в жилищен блок N 1, /стар 19/, находящ се в ж.к. “***”, гр. Ботевград, а
именно на основание процесното саморъчно завещание от 26.01.2009 г., съставено
от **** в негова полза. Доколкото по делото се установи, че завещанието в полза
на ответника е нищожно, то същият не се явява собственик на имота на посоченото
в констативния нотариален акт придобивно основание.
Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК при уважаване на иск за собственост срещу лице, в
полза на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на имота, то
нотариалният акт се отменя или изменя. Отмяната или изменението на нотариалния акт за констатиране правото на
собственост се явява предвидена в закона
последица от уважаване на иска, поради което се постановява от съда, дори без
да има направено искане за това от страната. В случая издаденият в полза на
ответника Нотариален акт - констативен за собственост на недвижим
имот, придобит на основание саморъчно завещание, *, том I, рег. No 113, дело No
4 от 19.01.2011 г. на нотариус ***с район на действие РС- Ботевград, следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на
ищеца за заплащане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да му заплати такива в размер на 1331.00 лв., от които
121.00 лв. за държавна такса за производството, 10.00 лв. за такса за вписване
на исковата молба и 1200.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба Nо 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела за една инстанция при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., какъвто е настоящия случай, и с оглед
цената на предявените искове, то минималното адвокатско възнаграждение в случая
е 893.00 лв. Платеното и претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение е в
размер на 1200.00 лв., което не надхвърля значително посочения минимален размер
и не се явява прекомерно. Предвид това и възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е
неоснователно. Следва да се посочи, че въпреки възражението за прекомерност,
заявено от пълномощика на ответника, собственото му адвокатско възнаграждение,
което се претендира от тази страна, е в размер на 2250.00 лв., което е в почти
двоен размер от претендираното от ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл. 42, б. “в”, предл.
1 от ЗН саморъчното завещание от 26.01.2009 г., съставено от ****, б.ж. на с. ***,
общ. Ябланица, починала на 22.10.2010 г., обявено с Протокол от 13.01.2011 г., акт
No 3, том I, дело No 1, рег. No 61/13.01.2011 г. на нотариус No 408 ***, РС-
Ботевград, вписано в Службата по вписвания при РС- Ботевград с вх. рег. No 37/14.01.2011
г., акт No 2, т. І, н. д. No 16/2011 г., парт. No 9724, по предявения от М.П.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск срещу Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, че М.П.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, е собствени на
основание наследство от ***, б.ж. на с. ***, общ. Ябланица, на следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със заповед No
РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Ботевград, ж.к. “***”, блок 1, вх. А, ет. 7, ап. *, като самостоятелният обект
се намира в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 55.97
кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***39, ***37; под
обекта: ***32; над обекта: ***44, заедно с прилежащите му части: Избено
помещение No 20 и 2.06% ид.части от общите части на сградата, а по документ за
собственост представляващ Апартамент No *, находящ се в жилищна сграда – блок
No 19, вх. А, ет. 7, построена върху държавна земя, квартал 2, местност ж.к. “Север”,
по плана на гр. Ботевград, като на основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА Т.И.Т. да
предаде на М.П.Ц. владението на гореописания имот.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
на основание саморъчно завещание *, том I, рег. No 113, дело No 4/2011 г. на
нотариус No 408 - ***, с район на действие РС- Ботевград.
ОСЪЖДА Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на М.П.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1331.00 лв.
/хиляда триста тридесет и един лева/ за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :