О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 196
гр. Сливен, 23. 10. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и шести
септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 156 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба от 13.06.2019
г., подадена от С.Д.П. ***, срещу Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ да издаде уведомително писмо за извършена оторизация
и финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода
2014-2020 г., направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени
площи с висока природна стойност“ за кампания 2017 г. по заявление за
подпомагане с УИН: *********, по подадено изрично искане с Вх. № 02-281-6500/66
от 12.03.2019 г. до Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.
В жалбата оспорващият твърди, че: е подал заявление с
УИН: *********
и е заявил за подпомагане площи по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014-2020 г., направление „Възстановяване и поддържане на постоянно
затревени площи с висока природна стойност“, по което административният орган
след приключване на кампания 2017 г. не е издал уведомително писмо; с изрично
искане Вх. № 02-281-6500/66 от 12.03.2019 г. е направил искане да бъде издадено
уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10 от ПРСР за периода
2014-2020 г., направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени
площи с висока природна стойност“, като до датата на подаване на жалбата
Изпълнителният директор на ДФЗ не е изпълнил задължението си за издаване на
уведомително писмо за кампания 2017 г. Моли мълчаливият отказ на Изпълнителния
директор на ДФЗ да бъде отменен.
Оспорващият в писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена, излага
съображения в подкрепа на твърденията си и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Административният орган чрез упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав счита, че разглеждането на
жалбата е процесуално недопустимо, по следните съображения:
Между страните по делото няма спор, че:
-За кампания 2015 г. оспорващият П. е подал заявление
за подпомагане с УИН: *****, в което е заявил подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.;
-С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за
участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. с
Изх. № 02-200-6500 / 521 от 16.03.2016 г. по описа на ДФЗ, кандидатът е
уведомен, че на основание чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.,
е одобрен за участие по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно
затревени площи с висока природна стойност“ от мярка 10 с посочени в писмото
одобрени площи;
-За кампания 2017 г. оспорващият е подал заявление за
подпомагане с УИН: *********, с приложение за кандидатстване по мярка 10
„Агроекология и климат“ 2017 – заявление за плащане, по направление „Възстановяване и поддържане на
постоянно затревени площи с висока природна стойност;
-Кампания 2017 г. е трета поред година от поетия от
кандидата петгодишен агроекологичен ангажимент;
-С Искане с Вх. № 02-281-6500/66 от 12.03.2019 г. до
Изпълнителния директор на ДФЗ, оспорващият е поискал да му бъде издадено
уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., направление
„Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна
стойност“, за кампания 2017 г. по заявление за подпомагане с УИН: *********;
-Във връзка с горепосоченото искане от 12.03.2019 г.,
на оспорващия е изпратено Писмо Изх. № 02-281-6500/66#3 от 22.04.2019 г. по описа на
ДФЗ /получено на 25.04.2019 г./, в което е посочено, че към датата на искането
ДФЗ не е информирал бенефициентите с уведомително писмо за оторизираните суми
по мярка 10 за кампания 2017 г. и че ДФЗ ще информира кандидата с уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярката за
кампания 2017 г.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита,
че жалбата е недопустима поради липса на
годен за оспорване административен акт. Не е налице мълчалив отказ.
Условията и редът за подаване на заявления за
подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика /ОСП/,
включително и по мярка 10 „Агроекология и климат“, са регламентирани в Наредба №
5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредбата, ДФЗ уведомява
кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и
мерките по реда на АПК. Уведомителните писма се издават след извършване на
определени действия в определен порядък, съгласно действащото национално
законодателство и общностно право.
Разпоредбите на специалните нормативни актове – Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба № 7 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 –
2020 г., дерогират действието на АПК спрямо сроковете за издаване на
административни актове. Както в ЗПЗП, така и в Устройствения правилник на ДФЗ, не
е установен срок, в който изпълнителният директор следва да се произнесе по
подаденото заявление.
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. определя срок
единствено относно уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие
площи по мярка 10 „Агроекология и климат“ – чл. 50, ал. 1 от Наредбата. Такова
уведомително писмо е издадено на оспорващия. Но липсва нормативно обвързване
със срок на положителните или отрицателни актове относно изплащане на годишната
финансова помощ – в частност липсва нормативно определен срок, в който следва
да бъде издадено уведомително писмо за одобрение, намаляване или отказ на
изплащането на годишната финансова помощ. Съгласно чл. 52, ал. 1 от посочената
Наредба, ДФЗ одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова
помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението
на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности, като в чл. 52, ал.
4 от Наредбата е предвидено, че ДФЗ писмено информира земеделските стопани за
изплатената им финансова помощ.
Видно от разпоредбите на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП
и на чл. 52, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., произнасянето
за плащане или отказ от плащане следва да се извършва само с изричен акт.
Следователно, изисква се обективиран изричен отказ на ДФЗ, което изключва
действието на общата фикция за мълчалив отказ.
От изложеното следва, че мълчалив отказ е недопустим в
конкретния случай, както поради липса на определен срок за произнасяне от
административния орган, така и поради изискването за неговото изрично
произнасяне.
В гореизложения
смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Определение
№ 12738 от 30.09.2019 г. по адм. дело № 10363 / 2019 г., IV о.; Определение №
16118 от 20.12.2018 г. по адм. дело № 13737/ 2018 г., VIII о.; Определение №
15659 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 14239 / 2018 г., IV о.; Определение №
15720 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 12408/ 2017 г., III о.
По изложените съображения, жалбата е недопустима и
като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно
производство – да се прекрати.
На основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 253 от ГПК, следва да бъде отменено определението, с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания.
С оглед извода за недопустимост на жалбата и
прекратяване на производството по делото, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед прекратяване на съдебното производство,
образувано по жалба на С.Д.П., поради процесуалната ѝ недопустимост, на
административния орган се дължат претендираните разноски, поради което
оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1
от АПК, Административен съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в открито съдебно
заседание на 26.09.2019 г. по адм. дело № 156 / 2019 г. по описа на
Административен съд– Сливен, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход
на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Д.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена срещу
Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издаде
уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., направление
„Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна
стойност“ за кампания 2017 г. по заявление за подпомагане с УИН: *********, по
подадено изрично искане с Вх. № 02-281-6500/66 от 12.03.2019 г. до
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА С.Д.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие”– София, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
156 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: