Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 79 Година
2020, …….. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На двадесет и шести февруари …..............................
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина КАманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Жана Кметска ……........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. КАманова………………….…
търговско дело номер ……… 240 …… по описа за …… 2018 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на Н.Б.С. с ЕГН **********, Н.С.Г. с ЕГН ********** и И.С.И. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, офис 6 чрез процесуалния им пълномощник против
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седАще град София и
адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
С С П и К Д К заедно за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки
един от ищците сумата от по 150000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, предизвикано от Т М А,
при което на 09.01.2018 година е настъпила смъртта на техния съпруг за първата
ищца, съответно баща за вторите двама от ищците С И С, б. ж. на град А, област
Бургаска, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от
датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на всяка една от
претендираните суми. Предявен е от третия ищец И.С.И. и иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 6010 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в размер на заплатените от него медицински консумативи, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане. Претендират се от ищците и направените от тях
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и
ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че на 09.01.2018 година
около 16.00 часа на път 208/88 км настъпило пътно-транспортно произшествие
между моторно-превозно средство марка „БМВ“ модел „325“ с рег. № А 3084 КС,
управлявано от Т М А, с ЕГН ********** и моторно-превозно средство марка „Фиат“
модел „Типо“, с рег. № А 2807 ВН, управлявано от С И С, с ЕГН **********,
причина за което било загубване на контрола и навлизане на автомобила марка
„БМВ“ в насрещното платно, където се блъснал челно във втория посочен
автомобил. За така настъпилото произшествие било образувано ДП пор. № 68/2018
година, вх. № 1890/2018 година на БОП; ДП № 13/2018 година на Районно
управление - град Айтос.
Пострадалото лице С С било
откарано в УМБАЛ Бургас, като вследствие на приложено лечение и извършени
хирургични интервенции, същото починало на 19.01.2018 година. Получените от С С
при произшествието увреждания били фрактура на лява ключица, ляво бедро, лява
тибия, десен радиус, десен глезен, разкъсно-контузна рана в двете коленни
области, лява пубисна кост и хематом на главата.
На 11.01.2018 година той бил
подготвен за оперативно лечение - репозиция и метална остеосинтеза на ляв долен
крайник. На 12.01.2018 година бил преведен в ООТ. Прегледа от неврохирург на
15.01.2018 година сочел, че е контактен, объркан. От прегледа на 16.01.2018
година било констатирано, че С е дезориентиран с халюцинаторна продукция. На
19.01.2018 година отново бил преведен в ОАИЛ, където починал. На същия била
назначена и започната общоукрепваща и коригираща хомеостаза терапия. След
стабилизиране на състоянието му на 11.01.2018 година той бил опериран, като му
бил назначен прием на морфин. На следващия ден, след изтичане на ранния
следоперативен период при задоволително общо състояние бил компенсиран
хемодинамично и преведен в ООТ, където продължило постоперативното лечение. На
18.01.2018 година се появила внезапно тахидиспнея, затруднено дишане, постепенно
увеличаващ се задух.
На 19.01.2018 година в обедните
часове той бил преведен в ОАИЛ с анамнестични и клинични данни за ДН. Бил
интубиран и включен на изкуствена белодробна вентилация, режим IPPV. Тъй като
бил нестабилен хемодинамично, се наложило включване към терапията на инотропни
средства. В 15.10 часа на същия ден на фона на високи дози инотропни средства
пострадАят изпаднал в екстремна брадикардия, последвана от асистолия, като
проведената кардиопулмонална ресусцитация не дала резултат и в 15.58 часа била
регистрирана неговата смърт. В хода на престоя му в болничното заведение
настъпили усложнения и по-точно остра дихателна недостатъчност, както и остра
сърдечно-съдова недостатъчност.
Ищцата Н.С. била съпруга на починАя
от 32 години, като при сключване на гражданския брак помежду им той носил
имената С И. С. ОстанАте двама ищци били негови деца. Всички те живеели в едно
домакинство, а отношенията им били топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. ОбитавА фамилната им къща в
град Айтос. След смъртта на С ищците били обзети от скръб, тъга и отчаяние.
Търпените от тях душевни болки и страдания щели да останат завинаги. ПочинАят
бил глава на семейството, поддържал го и финансово. С него те имА особена
духовна близост, която близост правела загубата им още по-непреодолима.
Докато бил хоспитАзиран, ищците
били неотлъчно до него, като полагА необходимите грижи. Това било необходимо,
тъй като той не можел да става от леглото и не можел да промени позата на
лежане. Болката в крайниците му била непоносима, поради което той се успокоявал
с морфин. През цялото време той не можел да спи, бил в постоянна просъница.
Лежал денонощно по гръб, боляло го цялото тяло.
Отговорността на посочения
ответник ЗД „Бул инс“ произтичала от сключения между него и виновния причинител
на пътно-транспортно произшествие Т М А, респективно собственика на
моторното-превозно средство с рег. № А 3084 КС И С А, ЕГН **********, договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица ***, със срок на покритието
09.05.2017 година до 08.05.2018 година.
Съгласно чл. 432 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият бил отговорен, имало право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. С прекия иск застрахователят
обезщетявал причинените вреди в същия размер, в който бил задължен да ги
обезщети застрахования деликвент до размера на уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума.
Съобразно изискванията на чл. 380
от КЗ, всеки от ищците депозирал пред застрахователя претенция за определяне и
изплащане на обезщетение. По така подаденото заявление пред ЗД „Бул инс“ АД
била образувана застрахователна щета, като ответника с писмо от 08.02.2018
година изискал от ищците допълнителни книжа. Застрахователят следвало да се
произнесе по направените от ищците искания по посочената по-горе щета най-късно
до 07.05.2018 година. Допълва се, че освен коментираното по-горе уведомление,
друго такова не било постъпило. Всичко това обуславяло и правния интерес на
ищците от завеждане на настоящите осъдителни искови претенции.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
На първо място е въведено
твърдението, че претендираното обезщетение е изключително завишено по размер и
не отговаря на действителната вреда. Същото надхвърляло значително дори
максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди, присъждани
съобразно съдебната практика.
На следващо място се оспорва да
бил причинен деликт, при който да бил пострадал точно ищецът, при
обстоятелствата, посочени в исковата молба. ЛипсвА документи за процесното
произшествие, от които да се установявала връзка между произшествието и
настъпилата смърт на С С. Липсвала и присъда, която да обвърже съда. Оспорва се
на следващо място пряката причинно-следствена връзка между травмите и
настъпилата по-късно смърт на С. Травмите били само фрактури на крайници, които
не причинявА смърт. Те били средни телесни повреди, които ограничавА движението
на крайника за определен срок, но не били състояние временно или постоянно
опасно за живота. Причината за смъртта нямала връзка с произшествието. Травмите
били лечими, като причината за смъртта била извън тях.
Направено е при условията на
евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С,
тъй като същият не бил с поставен предпазен колан при управление на моторното
превозно средство, като го бил управлявал в противоречие с правилата за
движение по пътищата по рисков начин, в това число не се бил движел възможно в
най-дясната пътна лента и карал с превишена и несъобразена скорост.
Също така се посочва, че вина за
настъпилата смърт на С имала и УМБАЛ-Бургас, тъй като от епикризата се виждало,
че същият бил стабилизиран, като смъртта му била настъпила седем дни след
операцията. Според ответника, смъртта
била резултат не директно от причиненото произшествие, а от фактори, които били
настъпили впоследствие и които можело да бъдат предотвратени при правилно
лечение.
В срока предоставен на ищците за
депозиране на допълнителна искова молба, същите са заявили с нарочна молба, че
няма да се ползват от правото си по чл. 372, ал. 2 от ГПК. На ответното
дружество е бил изпратен препис от нея с указания за възможността да изрази
становище в предоставения му за това срок, от която същото не се е възползвало.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и нАчие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
Видно от влязлата в сила присъда № 290 от 29.11.2018 година, постановена по нохд № 978/2018 година по
описа на Бургаския окръжен съд, която на основание чл. 300 от ГПК е
задължителна за настоящия съд, настъпилото произшествие на 09.01.2018 година,
в резултат на което е била причинена смъртта на С И С, б. ж. на град Айтос е по
вина на водача на лек автомобил марка „БМВ” модел 325 с рег. № А 3084 КС Т М А. Отговорността на същия
се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключена между собственика на моторното-превозно средство, участник в произшествието,
управлявано от причинилия вредите водач. Установява се също така от
представеното по делото удостоверение за наследници, че ищците са съпруга,
съответно син и дъщеря на починалото от увреждането лице, поради което и същите
са от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди, съобразно Постановление №4 от 26.05.1961 година на Пленума на ВС.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза,
вещото лице по която в изготвеното и прието заключение е посочило, че местопроизшествието
се намира в прав пътен участък на третокласен път 208 км. 88 град Провадия - град
Айтос. Пътят е с надлъжен наклон за спускане към град Айтос 4%, като
асфалтовата настилка е била мокра, без неравности, а времето облачно и
превалявало слаб дъжд. Лекият автомобил на пострадАя - „Фиат“, модел „Типо“, с рег. № А 2807 ВН, се е движел
към град Айтос, а управляваният от дилеквента Т А автомобил марка „БМВ”, модел 325 с рег. № А 3084 КС, се е движел в обратната посока.
Видимостта е била добра и лекият автомобил марка „БМВ” се е намирал в
полезрението на пострадАя водач. Скоростта на
движение на лек автомобил марка „БМВ” е била около 62.5 км/ч,
а на лекия автомобил марка „Фиат“,
модел „Типо“ - около 80 км/ч. Водачката на лекия автомобил с рег. № А 3084 КС почувствала някакво трептене на волана, което според
експерта е субективна, а не обективна причина за настъпване на произшествието,
тъй като тези вибрации се овладяват с по-здраво задържане на волана и
намаляване на скоростта и натиснала спирачката, при което навлязла рязко в
насрещната лента; последвал силен удар с управлявания от С С автомобил. При
дадените условия, пострадАят водач е нямал възможност да спре преди мястото на
удара. Според експерта, произшествието е настъпило в резултат на навлизане на
лекия автомобил марка „БМВ” в насрещното движение, като причина за това е
слабата квАфикация на водача. Според него, произшествието е било непредотвратимо.
За установяване на механизма на произшествието е
представен констативен протокол с пострадА лица за процесното произшествие,
както са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.И.,
съставител на констативния протокол. От последния се установява, че на 09.01.2018 година, около 16.00 часа на път
208/88 км настъпило пътно-транспортно произшествие между моторно-превозно
средство марка „БМВ“, модел „325“, с рег. № А 3084 КС и моторно-превозно
средство марка „Фиат“, модел „Типо“, с рег. № А 2807 ВН, причина за което било
загубване на контрола и навлизане на автомобила марка „БМВ“ в насрещното
платно, където се блъснал във втория посочен автомобил. Свидетелят потвърждава изложените в протокола обстоятелства и сочи, че при
огледа на място били установени два автомобила
марки „БМВ“, съответно „Фиат“. От обстановката се установявало, че лекият
автомобил марка „БМВ“ се движил с несъобразена скорост и се блъснал в лекия
автомобил марка „Фиат“, в лентата за движение на последния. Свидетелят си
спомня за разговора си с причинилата ПТП-то водачка, която му казала, че гумите
на автомобила й не били сменени и загубила контрол над него. По време на огледа
времето било студено, мокро и с минусови температури.
Установява се от доказателствата по делото, че след
инцидента пострадАят С С бил откаран в УМБАЛ - Бургас. Там му е била извършена
хирургическа интервенция, при която му е била поставена метална остиосинтеза на
ляв долен крайник, извършени са били и други медицински манипулации. Внезапно
на 18.01.2018 година той е получил затруднено дишане и постепенно увеличаващ се
задух, като на следващия ден е починал вследствие на настъпилите усложнена остра
дихателна недостатъчност и остра сърдечно-съдова недостатъчност.
По делото е допусната и извършена и съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието от съда заключение е
посочило, че С С е пострадал при пътно-транспортно произшествие, при което е
получил политравма с фрактури на дясна лъчева кост, ляв голям пищял, ляво
бедро, лява ключица, таза в тяло, разкъсно-контузни рани. Също така той е
получил белодробна тромбемболия, както и лентовидно кръвонасядане в лява гръдна
половина от пъпа към ляво рамо с размери 25х2-3 см. Вещото лице е посочило, че получените
травми са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, а непосредствената
причина за настъпването на смъртта е масивната белодробна тромбемболия, дължаща
се на откъснати тромби от фрактурата на таза. От констатираното от експерта лентовидно
кръвонасядане в лявата гръдна половина е направен извод, че пострадалото лице е
било с поставен предпазен колан.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени доказателства
и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по делото
заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дА пълни и
изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за настоящия спор,
съдът намира, че са нАце предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство лек автомобил
марка „БМВ“, модел 325 Т М А, чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Безспорно
е, че същата е осъществила противоправно деяние, като при нАчно за нея в тази
насока задължение не е спазила правилата за движение и е навлязла в насрещната
лента на движение с несъобразена скорост, изгубвайки контрол над пътното
превозно средство. Тези нейни действия са довели до настъпилото
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на С С са били нанесени
тежки травми, довели до неговата смърт. Всичко това сочи на установеност на
елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда
и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на
противното, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от
ответната страна.
При нАчието на вАдно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко
от застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска
отговорност“ се съдържа в чл. 429 от КЗ. То е вид застраховане, при което
застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна
сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето
лице по силата на своята гражданска отговорност - договорна или
извъндоговорна.
С оглед установяване на наведените от ищците твърдения за
претърпени неимуществени вреди и установяване на съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка между тях и пострадАя, както и интензитета на претърпените
болки и страдания, в настоящото производство са допуснати до разпит поисканите
двама свидетели в режим на довеждане, но в съдебно заседание е доведен само
един от тях. От показанията на свидетеля Джамбазов се установява, че и тримата
ищци са преживели изключително тежко загубата на техния съпруг и баща. Съпругата
му и четирите му деца го уважавА и обичА. Отношенията им били топли и всичко
решавА заедно. ПострадАят бил обединител и стожер на семейството, човек с
авторитет. Работел в строителството, имал своя бригада, бил уважаван и търсен
майстор, поради което осигурявал препитанието на цялото семейство. Ищецът И.
също работел с баща си, но след смъртта му не успявал да се справя така добре с
работата, започнал да употребява алкохол и да пуши. За близките им отношения
свидетелствал и факта, че синът на И. бил кръстен на дядо си. Ищцата С. също
преживяла много тежко загубата на съпруга си. Наред с преживяваната болка от
загубата, имала и притеснението, че децата на Сейбадин от първия му брак може
да я изгонят от къщата и да няма къде да живее, но това не се случило. Добри и
топли били отношенията и между починАя и ищцата Г.. Тя била първородната му
дъщеря и той много държал за нея. Всички близки на починАя много тъгувА за
загубата му и често посещавА гроба му. Случилото се им се отразило видимо, тъй
като те загубили не само финансовата подкрепа, която им била оказвана, но и
много близък родственик, който обичА и почитА.
Обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 година. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура. При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че
ищците са загубил със смъртта на съпруга и баща си близък родственик, който
е бил тяхна финансова и морална опора. Като отчита всичките обстоятелства по
делото - конкретиката в отношенията между съпрузи, съответно родител и деца,
интензитета и продължителността на страданията, обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените
вреди съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на по 100000 лева
за всеки от ищците. От разпита на единствения по делото свидетел не се
установява търпените от ищците болки и страдания да са с интензитет по-голям от
обичайните при загуба на близък
родственик. Взаимоотношенията между починАя и ищците са били много добри,
такива каквито са характерни за тези родствени връзки. От показанията се
установява, че ищците продължават да бъдат сплотени и намират опора и утеха
един в друг. Децата на пострадалия имат собствени семейства и деца, за които се
грижат, като ищцата С. продължава да им помага. Действително, след загубата ищецът
И. е започнал да пие и да пуши, но към настоящия момент той е продължил
житейския си път, като е намерил нова работа. Отношенията между ищците и техния
наследодател не са различни от характерните за съпруг и баща. В тях не се
установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този
вид родство, което да обоснове определяне на обезщетение по-голямо от
посоченото. Ето защо, при отчитане на критериите посочени в ППВС № 4/1968 година - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадАя, степен на родствена
близост между пострадАя и лицата, които претендират обезщетение, действително
съдържание на съществувАте между пострадалия и претендиращите обезщетение
житейски отношения, установено в процеса от доказателствения материал, съдът
намира, че паричният
еквивалент на понесените от тях болки и
страдания от смъртта на техния съпруг и баща следва
да се определи в размер на по 100000 лева, като в останалата част до претендираните от по 150000 лева претенциите
следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушаване на правилата за
движение от пострадАя водач, тъй като последният бил шофирал без предпазен
колан. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи нАчието
на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването
на вредата изисква нАчието на пряка причинна връзка между поведението на
увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е нАце винаги, когато увреденият с поведението си е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Приносът може да
се изрази в действие или бездействие, но поведението на увредения трябва да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В настоящия случай е установено, че
пострадАят е бил с поставен предпазен колан. Експертът по назначената
автотехническа експертиза сочи, че от медицинската документация се установява нАчие
на лентовидно кръвонасядане в лява гръдна половина от пъпа към ляво рамо, което
безспорно сочи, че предпазният колан е бил поставен. АнАзът
на всички приобщени по делото писмени доказателства, а също и заключението на
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза налага извод, че не са
извършени от страна на пострадАя действия, които биха могли да се квАфицират
като нарушение правилата за движение по пътищата и да са в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат, поради което не е нАце съпричиняване на
вредоноснония резултат от страна на пострадАя, съответно не са нАце
предпоставките за намаляване на определените обезщетения.
По отношение на претендираните от ищеца И.И.
имуществени вреди, съдът намира претенцията за основателна. С исковата молба са
представени писмени доказателства, от които се установява, че за лечението на
пострадалото лице са заплатени медицински консумативи. Претенцията се явява
доказана и по размер, видно от приложените фактури № **********/12.01.2018 година
и № **********/12.01.2018 година, поради което следва да бъде уважена така,
както е предявена.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като
в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че ищците са предявили претенциите си пред
застрахователя на 06.02.2018 година, от която именно дата се дължи лихвата за
забава.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал и
защитавал ищците в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищците е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и съдействие,
в които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, като във всеки от договорите е уточнено, че
се предоставя на материално затруднено лице. С оглед на това, нАце е предвиденото
в чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като нАчието на конкретно посоченото основание не
се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС
по частно търговско дело № 2127/2016 година, I т. о./. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П.Й.В. сумата от 11220.50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3
и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доказателства за други реално извършени от ищците
разноски не са нАчни измежду кориците на делото, поради което и такива не
следва да им бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока
искане и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 4384.74
лева, съобразно отхвърлената част от исковете. Същата е формирана по следния
начин, а именно:
Сторените от ответната страна разноски са общо в размер
на сумата от 13330 лева, като в нея се включват сумите от 550 лева,
представляваща възложени в тежест на ответника суми за възнаграждения на вещите
лица по медицинската и авто-техническата експертизи и 12780 лева,
представляваща възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат. Във връзка
с последната трябва да се посочи, че възражението на пълномощника на ищците за
неговата прекомерност е неоснователно и не следва да бъде взето предвид.
Изчислено в съответствие с правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3
и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно размерите на всеки един от предявените
искове, то възлиза общо на сумата от 14220.50 лева, докато уговореното и
заплатено е по-ниско, а именно в посочения по-горе размер. За всички разноски
са представени доказателства, че са реално направени, поради което и именно в
съответната част следва да бъдат възложени в тежест на ищцовата страна.
Тъй като ищците са
били освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, дължимата такава върху присъдените размери обезщетения следва да се
възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 12240.40 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С С П и К Д К заедно да заплати на Н.Б.С. с ЕГН **********, Н.С.Г. с ЕГН ********** и И.С.И. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, офис 6 сумата от по 100000 /сто хиляди/ лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, предизвикано от Т М А, при което
на 09.01.2018 година е настъпила смъртта на техния съпруг за първата ищца,
съответно баща за вторите двама от ищците С И С, б. ж. на град А, област
Бургаска, ведно със законната лихва върху присъдените размери главница, считано от 06.02.2018 година до окончателното им изплащане, като за
разликата над уважените размери главница до претендираните такива от 150000
/сто и петдесет хиляди лева/ лв. от всеки един от ищците, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 09.01.2018 година до окончателното изплащане,
както и за законната лихва върху присъдените размери главница за периода от 09.01.2018
година до 06.02.2018 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седАще град София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С С П и К Д К заедно да заплати на И.С.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 6 сумата от 6010 /шест хиляди
и десет лева/ лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане, предизвикано от Т М А, при което на
09.01.2018 година е настъпила смъртта на неговия баща С И С, б. ж. на град А,
област Бургаска в размер на заплатените медицински консумативи, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и Д К заедно да заплати на адвокат П.Й.В., с адрес *** сумата от 11220.50 /единадесет
хиляди двеста и двадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Н.Б.С. с ЕГН
**********, Н.С.Г. с ЕГН ********** и И.С.И. с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, офис 6 да заплатят на Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и К Д К
заедно сумата от 4384.74 /четири хиляди триста осемдесет и четири лева и седемдесет
и четири стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С С П и К Д К заедно да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас, сумата от 12240.40 /дванадесет хиляди двеста и четиридесет лева и
четиридесет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера
на уважените искове, както и 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна
такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: