Решение по дело №257/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер        370                    25.06.2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,

 

В закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                  

Председател: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

като разгледа докладваното от Съдията търговско дело номер 257 по описа на съда за 2017 година, намери за установено следното:

 

 

Производство по реда на чл. 250 ГПК.

 

Образувано е по молба на ищеца Министерство на енергетиката, постъпила в канцеларията на съда на 07.06.2018 год., в която е изразено становище, че постановеното решение е непълно, тъй като съдът е пропуснал да присъди в полза на ищеца законната лихва върху присъдените с решението неустойки за периода от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Препис от молбата е връчен на ответника на 12.06.2018 год. В указания едноседмичен срок, изтекъл на 19.06.2018 год., писмено становище не е постъпило.

 

По делото е постановено съдебно решение № 266 / 14.05.2018 год., с което предявените от ищеца искове за присъждане на главница, ведно с ДДС, на неустойка за забавено плащане и на обезщетение за забавено плащане са частично уважени. Присъдените концесионни възнаграждения, дължими по договор за предоставяне на концесия от 16.08.2004 год. и начисленото върху тях ДДС, са присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба.

С решението не е налице произнасяне по искането на ищеца, заявено още с исковата молба, законна лихва, начиная датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане да бъде присъдена и върху вземанията за неустойка.

 

По допустимостта на молбата:

Според чл. 250, ал. 1 ГПК страна може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението на съда е връчено на ищеца на 28.05.2018 год. Молбата за допълване на решението е постъпила в съда на 07.06.2018 год., като е изпратена по пощата на 05.06.2018 год., в рамките на законовия едномесечен срок.

Още с исковата молба ищецът е поискал присъждане на главницата, начисленото върху нея ДДС и на неустойката по 37, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва. Съдът се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва само досежно главниците и ДДС върху тях, но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане и на законната лихва върху неустойките.

Поради това съдът е сезиран със своевременно депозирана молба, при наличие на непълнота в решението.

Молбата е допустима.

Не е налице необходимост от насрочването на делото в открито съдебно заседание, с оглед изясняване на неразрешената част от спора по смисъла на ал. 2 на чл. 250 ГПК. Поради това съдът се произнася по молбата в з.з.

 

По същество:

С решението част от исковете на ищеца за присъждане на неустойки са уважени и в полза на Министерство на енергетиката е присъдена:

 сумата 3 095,82 лева, представляваща неустойка за забавеното плащане на концесионното възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2014 год. до 30.06.2014 год., дължима по силата на чл. 37, ал. 2 от договора в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не повече от 30%, както и

сумата 2 464,72 лева, представляваща неустойка за забавеното плащане на концесионното възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2014 год. до 31.12.2014 год., дължима по силата на чл. 37, ал. 2 от договора в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не повече от 30%

Законова последица от уважаването на исковете за неустойка е и присъждането на исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба.

Според формираната съдебна практика, в т.ч. решение № 73/29.06.2011 год. по т.д. № 683/2010 год. на първо т.о. на ВКС; решение № 230/13.07.2011 год. по т.д. № 1088/2009 год. на второ т.о. на ВКС, решение № 23/13.03.2018 год. по  г.д. № 1740/2017 год. на трето г.о. на ВКС и пр., при положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от законодателството предели. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка.

 Поради това присъдените с решението две вземания за неустойки по чл. 37, ал. 2 от процесния договор, са дължими ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 год., когато исковата молба е била депозирана пред съда, до окончателното плащане.

Ето защо, молбата за допълване на решението е основателна.

Решението следва да бъде допълнено, като в полза на ищеца се присъди и законната лихва върху двете присъдени с решението вземания за неустойки по чл. 37, ал. 2 от процесния договор за концесия.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ДОПЪЛВА решение № 266 от 14.05.2018 год., постановено по т. д. № 257 по описа на Окръжен съд - Пловдив, търговско отделение за 2017 год., като:

 

 О С Ъ Ж Д А „КАРИЕРИ 2007” АД, ЕИК 160 133 305, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4016, РАЙОН Южен, ул. „Луна“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Б.Л.К., да заплати на МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, със съдебен адрес ***, представлявано от Министъра на енергетиката, /освен присъдените с решението суми/:

законната лихва върху присъдената сума от 3 095,82 лева, представляваща неустойка за забавеното плащане на концесионното възнаграждение, начислено за периода от 01.01.2014 год. до 30.06.2014 год., дължима по силата на чл. 37, ал. 2 от договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали-туфи от находище „Велика“, община Царево, обл. Бургас, сключен на 16.08.2004 год., анекс № 1  от 14.02.2008 год. и допълнително споразумение № 2 / 15.04.2008 год. към него в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не повече от 30%, за периода от подаването на исковата молба - 27.04.2017 год. до окончателното плащане

и

законната лихва върху присъдената сума от 2 464,72 лева, представляваща неустойка за забавеното плащане на концесионното възнаграждение, начислено за периода от 01.07.2014 год. до 31.12.2014 год., дължима по силата на чл. 37, ал. 2 от договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали-туфи от находище „Велика“, община Царево, обл. Бургас, сключен на 16.08.2004 год., анекс № 1  от 14.02.2008 год. и допълнително споразумение № 2 / 15.04.2008 год. към него, в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не повече от 30%, за периода от подаването на исковата молба - 27.04.2017 год. до окончателното плащане.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Пловдив.

 

 

                                               Съдия: ……………………………