Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 16.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 16.02.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 506/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от депозирана от Л.П.А., ЕГН **********,***, с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника К.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата от:

1.     713,74 лв., представляваща незаплатена цена за годишен наем по договор за наем от 05.03.2016 г.,

2.     713,74 лв., представляваща незаплатена цена за годишен наем по договор за наем от 25.07.2017г. и

3.      713,74 лв., представляваща незаплатена цена за годишен наем по договор за наем от 25.07.2018г.,

ведно със законната лихва за забава върху всяка от сумите, считано от подаване на датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 20.05.2020 г. – 20.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед № 177/21.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 291/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендират се разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили договори за наем на земеделска земя от 05.03.2016 г., 25.07.2017 г. и 25.07.2018 г., всеки от които за срок от една стопанска година. Наемната цена по всеки от тях е 713.74 лв. и не е платена от ответника, поради което се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи процесните вземания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове. Твърди, че между страните е постигната договореност за даване вместо изпълнение и е изпълнил задълженията си в натура чрез престиране на прясно мляко.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Основателността на всеки от предявените установителни искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е задължението на страна да престира определена парична сума – наем или стойност на потребени материални блага, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано неизпълнение от задълженото лице.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор с ответника с твърдяното съдържание, включително за валидна уговорка за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение – престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответникът носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятнитепоследици на чл. 154, ал. 1 ГПК, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.

Предвид изложените твърдения от ответника за постигната договореност между страните за заплащане на престацията в натура, в тежест на ответника е да докаже твърденията си за постигнато такова съгласие от двете страни и за погасяване на претендираните вземания в натура.

Ищецът доказва всяка от трите материални предпоставки, като ответникът не доказва плащане или постигане на съгласие за погасяване на претендираните вземания в натура.

Между страните са сключени три договора за наем на земеделска земя от 05.03.2016 г., 25.07.2017 г. и 25.07.2018 г., всеки от които за срок от една стопанска година. Въз основа на тези договори на ответника са предоставени за временно възмездно ползване 5 броя ниви с общ размер 35.687дка, собственост на ищеца, а съгласно т. 3 от договорите за наем от 05.03.2016г., от 25.07.2017г. и от 25.07.2018 г. ответникът се е задължил да заплати на ищеца годишната наемна цена в размер на 20лв. на декар или общо 713,74 лв. за всичките 35.687дка.

Ответникът не доказва да е изпълнил задължението си за плащане по всеки един от договорите, поради което предявените искове са основателни.

Въпреки че на ответника е указано с доклада, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, че следва да докаже твърденията си за постигане на съгласие за погасяване на претендираните вземания в натура, това не е осъществено с надлежни доказателствени средства. Доколкото всяко едно от задълженията за плащане е установено в писмен акт – договор за наем на земеделска земя от 05.03.2016 г., 25.07.2017 г. и 25.07.2018 г., в който ответникът е участвал, то изменението на всеки един от договорите е недопустимо да се доказва със свидетелски показания предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая липсва съгласие от ищеца по реда на чл. 164, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания, с оглед на което показанията на свид. Ангелов и Илиев е недопустимо да бъдат обсъждани. В този смисъл е и съдебната практика (вж. Решение № 155 от 13.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1113/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 308 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 786/2010 г., III г. о., ГК, Определение № 824 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5031/2016 г., IV г. о., ГК), като настоящият състав изцяло споделя съображенията в подобен смисъл, развити от процесуалния представител на ищеца в депозираната писмена защита. Следва да се посочи още, че съгласно чл. 11 от всеки от трите договора изменение в клаузите, каквото несъмнено е постигането на договорка за даване вместо изпълнение чрез изпълнение в натура, може да бъде осъществено писмено. Доколкото не са ангажирани годни доказателства за това, твърдението на ответника е недоказано. С гласни доказателства е допустимо единствено доказване на изпълнение в натура, но не и изменението на договора. За пълнота следва да се посочи, че дори и да беше преодоляна забраната по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, то ангажираните гласни доказателства не установяват твърденията на ответника за постигнато съгласие между страните за изпълнение в натура, тъй като са твърде общи, неконкретни и по никакъв начин не може да се направи еднозначен извод от показанията на свидетелите, че между страните е постигната договореност именно по процесните три договора за наем.

Не се споделят доводите, развити в отговора на исковата молба, че дължимата от ответника наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 05.03.2016 г. е 10 лв. на декар, а не претендираните 20 лв. Известно е, че при тълкуването клаузите на договорите, включително при неясноти, следва да се търси техния действителен смисъл съгласно чл. 20 от ЗЗД. В случая като се изследва договорът и по-конкретно цялото съдържание на чл. 3, включително табличната част, е видно, че цената е 20 лв. на декар, а посочването на 10 лв. е техническа грешка. В този смисъл е и направеното с отговора на исковата молба твърдение, което представлява такова за неизгоден спрямо ответника факт, че е престирал 728 литра мляко със средна цена – 876.6 лв., т.е. близка до посочената в табличната част на договора. Следователно лишено е от логика, ако цената действително е била 10 лв. на декар, каквито твърдения са изложени, да се претендира бъде осъществена престация двойно над договореното. Последното твърдение за неизгоден за ответника факт – за размера на престацията, единствено потвърждава наличието на грешка от техническо естество в чл. 3, както и каква е била действителната воля на страните.

По изложените съображения предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските.

С оглед изхода на делото на основание  чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство 343 лв. (300 лв. адвокатско възнаграждение и 43 лв. държавна такса).

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде признато за установено, че ДЪЛЖИ на Л.П.А., ЕГН **********,*** сумите от 713,74 лв. - незаплатена цена за годишен наем по договор за наем от 05.03.2016 г., 713,74 лв. - незаплатена цена за годишен наем по договор за наем от 25.07.2017г. и 713,74 лв. - незаплатена цена за годишен наем по договор за наем от 25.07.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от сумите, считано от 20.05.2020 г. –до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед № 177/21.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 291/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА К.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде признато за установено, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.А., ЕГН **********,*** 343 лв. разноски по гр.д. № 506/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: