№ 162
гр. Момчилград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100570 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 25.07.2019 год. ответника Н.
ЕФР. ЯШ. е сключил с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД договор за
потребителски паричен кредит с номер СRЕХ-17171757, въз основа на който
между страните възникнало облигационноправна връзка. Съгласно чл.1 от
Условията по договора кредитодателят - ответник изрично се съгласил
предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения
Търговски партньор, като направеното плащане съставлявало изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на процесния договор. От своя страна кредитополучателят
се задължавал да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите
лихви на 12 броя месечни погасителни вноски. Кредитополучателят,
ответник в настоящото производство, не изпълнил всички свои задължения
по договора за кредит и преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 05.02.2020 г. Считано от следващия ден
длъжникът изпаднал в забава. Твърдят, че в този случай се дължи на
основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер
се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената
договорна възнаградителна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора
за кредит настъпвал на 05.08.2020 г., с което ставал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима
1
ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.86 ЗЗД) от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Дължимо е било и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от
момента на изпадането в забава. На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ********** в
качеството му на цедент и доверителя ми „*****************" ЕАД, ЕИК
********* в качеството му на цесионер е бил сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на
цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. На 18.06.2020 г. е било подписано
Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание
чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, ставал и ищеца. Това
обстоятелство е било видно от приложените като писмени доказателства
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.,
ведно с Приложение № 1а от 18.06.2020г.
С оглед задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ********** упълномощава
цесионера „*****************" ЕАД да уведоми Н. ЕФР. ЯШ., за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищеца в качеството на
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
ЕИК **********, изпраща чрез „Български пощи" ЕАД препоръчана пратка,
съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора за кредит.
Същият е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника,
нито друго пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради
тази причина я е върнал в цялост. Твърдят, че в настоящото производство
предстои да бъде направено с приложеното към исковата молба
уведомление. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения ищеца, в качеството си на цесионер по договора
за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение, препис от която е връчен
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и същият подава възражение,
което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване съществуването на вземането по цитираната заповед. Моли
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответника Н. ЕФР. ЯШ., с ЕГН:********** дължи на „*****************"
ЕАД, ЕИК *********, следните суми, обективирани в заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 318/2021 г. по описа на Районен съд Момчилград, а
именно: 426,13 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 52,04 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.02.2020 г. до 05.08.2020
г.; 43,63 лева - лихва за забава, начислена за периода от 06.02.2020 г. до
2
01.06.2021 г. Претендира за направените разноски, както в настоящото
производство, така и в заповедното.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска по
чл.422, ал.1 от ГПК с писмена молба, чрез упълномощен юрисконсулт.
Претендира за разноски съгласно представения списък.
Като особено искане, моли съда да връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложеният към нея, уведомление за цесията.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Н. ЕФР. ЯШ., чрез назначения му
особен представител адв.Р.Х. е депозирал писмен отговор. Счита иска за
допустим и основателен.
В съдебно заседание на 16.06.2022 год. за ответника се явява
назначения му особен представител адв.Р.Х. от АК Кърджали. Моли на
основание чл.29, ал.5 от ГПК да бъде одобрено от съда признанието на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
изразеното становище от пълномощника на ответника при разглеждането на
делото счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.237 от ГПК и да
основе решението си на признанието на иска.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лв., от които 25.00
лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
направените по настоящото в размер на 475.00 лв., от които внесена
държавна такса в размер на 25.00 лв.; 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300.00 лв. депозит за особен представител, тъй като макар
да е направил признание на иска, с поведението си е станал причина за
завеждане на делото.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. ЕФР. ЯШ. , с
ЕГН:********** от с.Чорбаджийско, мах.******, № 28, общ.Кирково,
обл.Кърджали, че ДЪЛЖИ на „*****************" ЕАД, ЕИК:*********,
представлявано от Л.Д. – изпълнителен Директор, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”*******” № 15, ет.6 на основание Договор за
потребителски заем номер CREX-17171757 сключен на 25.07.2019 год. сумата в общ размер
3
521.80 лв., от които: 426,13 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.07.2021 год. до окончателното изплащане на задължението;
52,04 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.02.2020 г. до 05.08.2020 г.; 43,63 лева - лихва за забава, начислена за
периода от 06.02.2020 г. до 01.06.2021 г., за което парично вземане е издадена
Заповед № 86/01.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№318/2021г. по описа на Районен съд Момчилград.
ОСЪЖДА Н. ЕФР. ЯШ. , с ЕГН:********** от с.Чорбаджийско,
мах.******, № 28, общ.Кирково, обл.Кърджали, да заплати на
„*****************" ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от Л.Д. –
изпълнителен Директор, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”*******” № 15, ет.6, обл.София, направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 75.00 лв. и направените в исковото производство
съдебни и деловодни разноски в размер на 475.00 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4