№ 17131
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110117682 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ******, ЕИК ******, срещу М. Ц.
А., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 26.04.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19904/2034 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ******, надпатртерен, аб.
№ ****** з а процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е вещен
ползвател на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал
в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Иска от съда да постанови неприсъствено
решение срещу ответника, с което да уважи предявените искове.
Ответникът не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач ****** на страната на ищеца е заявило становище, че не
оспорва предявените искове.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
1
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай
факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства
по делото.
Ответникът не е оспорил предявените срещу него искове.
По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника:
Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1
ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
- ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея;
- не е представил в срок отговор на исковата молба;
- не се е явил, нито е представляван в първото открито съдебно заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие;
- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без да е отправил
искане до съда в тази връзка, като му е връчен препис от разпореждане №
48534/01.04.2024 г., с което на страната са указани последиците от проява на
процесуално бездействие и възможността по искане на ищеца по делото да бъде
постановено неприсъствено решение.
Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените в производството писмени доказателства.
Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на
ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, като уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество
на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото
производство са в размер на сумата 146,29 лева, представляваща сбор от заплатените
държавни такси за исковото производство (96,29 лева) и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в минимален размер на сумата 50 лева.
Разноските по заповедното производство възлизат на посочените в заповедта за
изпълнение (99,29 лева). Същите следва да се присъдят със съдебното решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че М. Ц. А. с ЕГН: ********** и адрес: ******, дължи на ******, ЕИК ******,
сумата 2 156,99 лева (двe хиляди сто петдесет и шест лева и 99 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******,
******, аб.№ ******, ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 232,42 лева (двеста тридесет и два лева и 42 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., сумата
63,47 лева (шестдесет и три лева и 47 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за същия
имот, ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 11,79 лева (единадесет лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 12002 от 26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 19904/2023 г.
по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА М. Ц. А. с ЕГН: ********** и адрес: ******, ****** да заплати на
******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата 146,29 лева, представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата 99,29
лева, представляваща разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач ****** на страната
на ищеца ******.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3