Определение по дело №595/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №792

гр. Варна,     17.12.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

         като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 595/19г., намира следното:

Производството е образувано по частни жалби с вх. № 6468/10.10.19г. и с вх. № 6865/28.10.19г. по вх. регистър на ДОС, подадени от КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочени съответно срещу определение № 798/19.09.19г., с което производството по гр.д. № 254/19г. на ДОС е било прекратено като недопустимо и срещу определение № 882/17.10.19г., с което е било допълнено първото определение в частта му за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК, като КПКОНПИ е осъдена да заплати на К.Д.К. съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 42 000 лв. с ДДС.

В първата частна жалба е изложено, че определението за прекратяване на делото е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, поради което се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Развити са аргументи, че цитираното от съда Решение № 323/18.01.18г. по гр.д. № 5291/16г. на ВКС, ІV г.о. не съставлява задължителна практика, обвързваща съдилищата. Описани са фазите на производството по ЗОПДНПИ /отм./, както и са анализирани сроковете за извършване на проверка и производство в досъдебната му фаза, след което е направен извода, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от този закон визира единствено срок за извършване на проверката, а не и срок, в който следва да се развие производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Изведени са аргументи за направения извод от нормата на чл. 37, ал. 1 от закона, както и от това, че производството по закона до налагането на обезпечителни мерки се развива изцяло без участието на проверяваното лице и по никакъв начин не могат да бъдат засегнати неговите права и интереси. А етапът след налагането на обезпечителните мерки е обвързан с предвидения 3-месечен срок за предявяване на иска пред съда. Развити са съображения и приведени аргументи вкл. и от съдебната практика на ВКС относно това, че сроковете по действащия, а и по отменените закони за отнемане на незаконно придобито имущество, са инструктивни, а не преклузивни. Посочено е, че единственият срок по ЗОПДНПИ /отм./, който по волята на законодателя е пречка за възникването и упражняването на правото за отнемане на незаконно придобито имущество, е давностният срок по чл. 73, ал. 1. Счита се освен това, че по-късно взетото от Комисията решение за образуване на производство не може да повлияе неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице, доколкото не се променя предметния и времеви обхват на проверката, който е фиксиран още при нейното започване и ограничен от закона. Това е именно гаранцията за ненакърняване правата на проверяваното лице. Посочено е, че в настоящия случай Комисията е била уведомена по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ на 27.06.17г., а на 05.07.17г. е бил изготвен протокол за образуване на проверка срещу ответника К.. С решение от 27.06.18г. на КПКОНПИ срокът на проверката е бил удължен до 05.01.19г. Комисията е взела решение за образуване на производство и внасяне на искане за обезпечение на бъдещ иск на 07.01.19г. /първи присъствен ден/, т.е. в рамките на продължения срок. С решение от 27.03.19г., в рамките на определения в обезпечителното производство срок, Комисията е взела решение за внасяне на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Поради това се счита, че не съществуват процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск на държавата чрез процесуалния ѝ субституент.

В предвидения срок е депозирн отговор на частната жалба от насрещната страна К.Д.К. чрез адв. В. Златарова, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че определението е законосъобразно и се претендира да бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения за характера на срока по чл. 112, ал. 1 от приложимия ЗПКОНПИ като преклузивен. Споделя се извода на първоинстанционния съд, че решението за образуване на производството е прието от Комисията два дни след изтичане на крайния преклузивен срок за извършване на проверката.

В частната жалба с вх. № 6865/28.10.19г. КПКОНПИ излага, че определението от 17.10.19г. е незаконосъобразно, тъй като не е уважено възражението ѝ за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар спрямо фактическата и правна сложност на делото и защитавания материален интерес, който сочи на минимално възнаграждение от 30 495.40 лв. освен това по делото не са били извършвани други процесуални действия по събиране на доказателства. Претендира се отмяната на обжалваното определение и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 на ВАС.

В предвидения срок е депозирн отговор и на тази частна жалба от насрещната страна К.Д.К. чрез адв. В. З, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че определението е законосъобразно и се претендира да бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения по възражението на насрещната страна относно правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия по него.

            Частните жалби са подадени в срок, от страна с правен интерес от обжалване на  всяко от подлежащите на обжалване определения, допустими са, а разгледани по същество са и основателни по следните съображения:

            Предмет на прекратеното от окръжния съд производство е предявения от КПКОНПИ срещу К.Д.К. от гр. Добрич, иск за отнемане в полза на държавата на имущество /недвижими имоти и парични суми/ на обща стойност 1 896 540.15 лева., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ /приложим на осн. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ/.

            Според чл. 107, ал. 1 от ЗПКОНПИ, комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според ал. 2, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Проверката по чл. 107, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал. 1 от закона. Според чл. 112, ал. 1 и ал. 2, проверката по чл.107, ал. 2 продължава до една година, като Комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ приключва с решението на комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 113 от ЗПКОНПИ).

            Спорните по настоящото дело въпроси са дали срокът на проверката по чл. 107, ал. 2, вр. чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от действащия ЗПКОНПИ е спазен, дали същият е преклузивен и дали производството по ЗПКОНПИ като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исковото производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на Комисията по чл. 15, ал. 2 от отменения ЗОПДИППД е налице противоречива практика на ВКС, като към момента е налице образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.

            В случая, проверката на КПКОНПИ за установяване на значително несъответствие в имуществото на посочения ответник е започнала въз основа на Протокол за започване на проверка № ТД 04 ВА/УВ-9671/05.07.17г., приложен в т. ІІ, л. 290/ при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./ на основание постъпилото на 09.06.17г. от ОП-Добрич уведомление, че срещу К.Д.К. е образувано ДП № 29/16г. по описа на ОД на МВР-Добрич за извършено престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7  от НК. С решение № 423/27.06.18г. /представено с молба от 13.12.19г. пред настоящия съд/ Комисията е удължила срока за извършване на проверката с 6 месеца – до 05.01.19г. С решение № 3/07.01.19г. /също представено с молбата от 13.12.19г./ Комисията е взела решение да се образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника и да се внесе искане в ДОС за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията. С определение № 19/09.01.19г. по ч.гр.д. № 16/19г. на ДОС е допуснато обезпечението. В мотивите му /но не и в диспозитива/ съдът е посочил, че на Комисията следва да бъде определен тримесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от постановяване на определението /т. ХІ, л. 3618-3640/. С решение № 496/27.03.19г. КПКОНПИ е решила да се внесе искане в ОС-Добрич за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника – т. І, л. 147-256. Искането е внесено в съда на 09.04.19г. /датата на пощенското клеймо/.

            Предвид установените по делото факти следва да се приеме, че от момента на образуване на проверката /05.07.17г./ и до вземането на решението от Комисията за образуване на производството за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника и за внасяне в съда на искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск /07.01.19г./ не е изтекъл предвидения в чл. 112, ал. 1 от ЗПКОНПИ срок за извършване проверката по чл. 107, ал. 2 от същия закон, тъй като 05.01.19г. е неприсъствен ден, а първият работен ден е именно 07.01.19г. Поради това следва да се приеме, че предвидения от закона срок за извършване на проверката е спазен, както е и спазен срокът за предявяване на искането, определен от обезпечителния съд /макар и не изрично в диспозитива на определението/ след надлежно прието решение на Комисията за това на 27.03.19г. Не се налага излагането на съображения относно характера на срока по чл. 112, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

            Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

            С оглед резултата от произнасянето по първата частна жалба, то следва да се приеме, че не е налице изобщо хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което и допълването на незаконосъобразното прекратително определение в частта му за разноските, също се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

            ОТМЕНЯ определение № 798/19.09.2019г. и допълващото го в частта за разноските определение № 882/17.10.19г., постановени по гр. д. № 254/2019г. по описа на Окръжен съд-Добрич, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: