№ 30
гр. Разград, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно
дело № 20233300600079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал. 1, т.4 НПК.
Постъпила е частна жалба от Р. И. Д. /С./, ЕГН ********** срещу Определение № 6
от 26.01.2023 г. по НОХД № 3/2022 г. на Районен съд - Разград, с което жалбоподателят е
осъден да заплати в полза на НБПП разноски за осъществена служебна защита по НДВ
№246/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, в размер на 380 лв., съгласно Решение №
ВН-4339-28848/09.12.2022г. на НБПП.
В жалбата се сочи, че му е бил назначен служебен защитник по реда на чл. 94, ал. 3, вр.
с ал. 1, т. 6, пр. 2 от НПК, въпреки несъгласието му, тъй като същият имал упълномощен
защитник – адв. С.П. от АК – Б., който се явявал във всички заседания с негово участие.
Моли за отмяна на атакуваното определение.
В законоустановения срок е постъпило възражение от Национално бюро за правна
помощ, в което се застъпва становище за неоснователност на жалбата с молба за
потвърждаване на определението. Излагат подробни съображения.
Съдът, след запознаване с жалбата и постъпилото възражение,прецени доказателствата
по делото, имащи отношение към същата и в съответствие с правомощията си по чл. 345
НПК, намира следното:
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирана страна в процеса е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
От доказателствата по делото съдът установи следното:
По писмено искане на осъдения Р. И. Д. /С./ на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е
образувано НДВ № 246/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна.
С Разпореждане № 234/22.08.2022 г., постановено по НДВ № 246/2022 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като указал на осъденото лице, че следва да уведоми писмено съда дали ще
упълномощи защитник или желае да се ползва от служебно назначен адвокат по реда на
ЗПП.
В изпълнение на дадените от съда указания, осъденият е депозирал молба с вх. № 5359
от 05.09.2022 г. /лист № 19 от НДВ № 246/2022 г. на ВнАС/, с която е изразил желание да му
1
бъде назначен служебен адвокат, който да осъществи процесуално представителство и
защита в производството по възобновяване.
В съдебно заседание проведено на 07.10.2022 г., предвид разпоредбата на чл. 94, ал. 3
във вр. с ал.1, т.6, пр. 2 от НПК, съдът с протоколно определение назначил адв. Н.К.С. от АК
– Варна за служебен защитник на осъденото лице Р. И. Д. – С..
В хода на производството пред Апелативен съд - Варна по визираното дело, адв. С. е
осъществила защита на осъдения Р. И. Д. /С./.
С Решение № 159/15.11.2022 г., постановено по НДВ № 246/2022 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, съдът е оставил без уважение искането на осъдения Р. И. Д. - С. за
възобновяване на ВНОХД № 324/2021 г. по описа на Окръжен съд – Разград и НОХД №
3/2021 г. по описа на Районен съд- Разград.
По делото са налице данни, че в хода на наказателното производство осъденият е
променил своите имена от Р. И. С. на Р. И. Д., ЕГН **********.
След представен от адв. Н.С. отчет, с Решение № ВН-4339-28848/09.12.2022г. на НБПП,
на основание чл. 22г, във вр. с. чл. 17, т. 2 от НЗПП на защитника било определено и
изплатено възнаграждение в размер на 380 лева.
С обжалваното определение състав на Районен съд - Разград възложил на осъдения да
заплати определената като възнаграждение сума на НБПП.
Частната жалба е насочена срещу Определението на Районен съд - Разград от
26.01.2022 г., като в нея са изложени аргументи, неотносими към заплащането на
направените по НДВ №246/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, разноски, свързани с
възнаграждението за назначения служебен защитник, в размер на 380 лева. Твърдението на
жалбоподателя, че същият се ползвал от услугите на упълномощен защитник - адв. С.П. от
АК – Б., който се явявал по всички съдебни заседания с негово участие, е несъстоятелно,
доколкото самият жалбоподател с молбата си от 05.09.2022 г. /лист № 19 от НДВ №
246/2022 г. на ВнАС/ е изразил желание да му бъде назначен служебен защитник, който да
осъществи процесуално представителство в производството по възобновяване. Видно от
протокола от проведеното открито съдебно заседание на 07.10.2022 г. /лист №32-33 от НДВ
№ 246/2022 г. на ВнАС/, жалбоподателят е бил представляван именно от назначения му
служебен защитник адв. Н.С. от АК – Варна, а не от посочения в жалбата, като
упълномощен такъв адв. П. от АК - Б..
От друга страна, съгласно обвързващите правоприлагането указания по ТР№4/2010г.,
подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да
заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички
случаи на задължителна защита. В цитираното решение, Върховният касационен съд, ОСНК
е взел отношение по приложението на правилата на чл.189, ал.1, 2 и 3 и чл. 190 НПК.
С оглед на тези обстоятелства и изхода на производството, по което осъденият е бил
представляван от служебен защитник, във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК,
настоящият състав, след като прецени аргументите, прие частната жалба за неоснователна.
Определението на Районен съд - Разград, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание 345, ал. 1 от НПК и чл.306, ал. 3, предл. 2 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6 от 26.01.2023 г., постановено по НОХД №
3/2021г. по описа на Районен съд – Разград.
2
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3