Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 04.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд,
ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
велислава трифонова
в присъствието на Прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 812 по описа за
2018 г., на основание данните по делото и закона,
за да се
произнесе, взе предвид:
Производство е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 225/26.09.2018 г. по гр. д. № 1199/2017 г. Червенобрежкият районен съд е отхвърлил
като НЕОСНОВАТЕЛeН и НЕДОКАЗАН предявения от „******“ **,
гр. Ч.Б., ЕИК *****, представлявано
от изпълнителния директор М.М.чрез пълномощника му
адвокат В.Д.против О. Ч.Б.,
представлявана от кмета Д.В.иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
„****“ *****, гр. Ч.Б. е собственик на
недвижим имот - обект „********“,
находящ се в гр. Ч.Б., ул. „**“ № **, пл. № **от 1989 г., кв. ***, УПИ ***, ет. **
с идентификатор № ****, с данъчна оценка 44 168,20 лв., на основание заповед № *****/28.06.1991
г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите.
Със същото решение Червенобрежкият
районен съд е отхвърлил
като НЕОСНОВАТЕЛeН и НЕДОКАЗАН и предявения от „*****“ ***, гр. Ч.Б., ЕИК *****, представлявано от
изпълнителния директор М.М.чрез пълномощника му
адвокат В.Д.против ****а Ч.Б.,
представлявана от кмета Д.В.иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
„****“ **, гр. Ч.Б. е собственик на
недвижим имот - обект „детска
градина“, находящ се в гр. Ч.Б., ул. „***“ № **, пл. № ** от ** г., кв. ***, УПИ ****, ет. **
с идентификатор № ****, с данъчна оценка 44 168,20 лв., на основание давностно владение
през периода от 1996 г. до 2006 г..
Със същото решение ЧРС е осъдил „*****“
****, гр. Ч.Б., ЕИК ***** да заплати на О. Ч.Б. направените по делото разноски в
размер на 2 500 лв. за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Недоволно от постановеното
решение е останало въззивното дружество „*****“
***, гр. Ч.Б., ищец
в първоинстанционното производство, което чрез пълномощника си адвокат В.Д.от ПАК
го обжалва пред Плевенския окръжен съд в закоустановения срок като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че спорния имот е придобит от Община Ч.Б. по силата на закона
съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС, тъй като имотът не се е ползвал като детска
градина още от 1990 г. преди актуването му като общински, не е имал статут на
имот задоволяващ образователните нужди на местното население, съответно няма
публичен характер. Според въззивника това обстоятелство се установява както от
решението на Общински съвет гр. Ч.Б. № 720/28.09.2017 г., с което статута на
имота е променен от публична в частна общинска собственост, така и от
свидетелските показания. Според въззивника от допълнителното заключение на
вещото лице се установява, че капиталът на въззивното дружество от 1992 г. до
момента не е намаляван, а е увеличаван, от представените по делото писмени
доказателства се установява, че при изготвяне на приватизационната оценка
имотът е включен като актив на дружеството, оценен е и заплатен. Според
въззивника правното становище, представено по делото няма правно значение, тъй
като към този момент дружеството е държавно и има съставен акт за държавна
собственост. Според въззивника рекапитулацията на стойността на сградите на „*****“ ЕАД, гр. Ч.Б., заведени по
сметка 203 е неразделна част от приватизационната оценка на дружеството и видно
от същата, че под № 12 фигурира процесната сграда. Твърди се, че след
приватизацията само поради съставения преди това акт за общинска собственост
дружеството не е могло да заведе сградата като собствена в съответната сметка,
но тази счетоводна операция е без значение, тъй като не е елемент от
фактическия състав на правото на собственост. Поддържа се, че сградата е
построена със средства на дружеството в дворно място, собственост на
дружеството, като за цялата собственост на дружеството към момента на
построяване на сградите са издадени актове за държавна собственост. Поддържа
се, че със заповед № **** г. на Министерство на индустрията, търговията и
услугите е регистрирана фирма „***“ Ч.Б. съгласно Указ № 56 с държавно
имущество, приложение № 3, както и че детската градина е включена в уставния
капитал на фирмата. Поддържа се, че след приемането на ТЗ ДФ „****“ е
преобразувана в ЕООД със същия капитал, а след регистрация на *** „****“ в
търговско дружество, под формата на ЕАД, активите му от публична държавна
собственост са транформирани в частна държавна собственост. Въззивникът
поддържа, че детската градина е включена в капитала на дружеството, като с
решение от 29.05.1998 г. по ф.д. № 2302/1995 г. на ПОС са вписани промени в
правноорганизационната форма по партидата на дружеството и е вписано
преобразуването му от ЕАД в АД чрез продажба на пакет акции, собственост на
държавата на частни инвеститори. Твърди се, че за цялото недвижимо имущество на
дружеството първоначално е издаден акт за държавна собственост № 796/17.09.1976
г., а в последствие е издаден акт за частна държавна собственост №
241/01.02.1997 г., като единственото изключение е процесния имот, за който О. Ч.Б. сама си е издала акт за
публична общинска собственост № 17/19.03.1997 г., вписвайки, че имота се
предоставя на общината за безвъзмезно ползване. Според въззивното дружество на
ГНС, респ. О. Ч.Б. е било
предоставено право на ползване върху собствения на дружеството имот съгласно
акт № 1/31.01.1976 г., поради което същата не е придобила собствеността върху
имота, независимо дали акта за публична общинска собственост е оспорен или не.
Моли се въззивният съд след като съобрази събраните по делото доказателства да
постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и
вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск и
присъди на въззивника направените по делото разноски.
в
срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна О. Ч.Б..
В с.з. ищецът не се представлява,
но депозира писмено становище чрез пълномощника си адвокат В.Д.от ПАК, в което
заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и претендира направените по
делото разноски съгласно представения списък на разноските. С писменото
становище се прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските за сумата от 1
000 лв. адвокатско възнаграждение и 225,89 лв. държавна такса. Въззивника
представя и писмени бележки, в които се преповтаря изложеното във въззивната
жалба, като се представя съдебна практика – решение № 727/23.12.2009 г. по
в.гр.д. № 856/2009 г. на ПРС, определение № 621/15.06.2010 г. по к.гр.д. №
269/2010 г. на ВКС, ІІ г.о, решение № 558/07.01.2011 г. по к.гр.д. № 269/2010
г. на ВКС, ІІ г.о..
Въззваемата
страна О. Ч.Б., чрез пълномощника
си адвокат С. П.от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и претендира
направените по делото разноски. Представя списък на разноските за сумата от 1
600 лв. адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна представя и писмени
бележки, в които поддържа, че правилно ЧРС е приел, че на основание чл. 2 ал. 1
т. 2 от ЗОбС спорния имот е станал общинска собственост през 1991 г. по силата
на разпоредбата на §7 ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като спорния имот е
детска градина и служи за задоволяване на образователните нужди на населението.
С оглед предназначението на имота според въззиваемата страна същият придобива
статут на публична общинска собственост, който статут е запазен до 2017 г.,
когато с решение на ОбС Ч.Б. собствеността върху него
е преобразувана в частна. Именно поради статута на имота като публична общинска
собственост и действащия мораториум по отношение на тази собственост според
въззиваемата страна въззивното дружество не би могло да придобие по давност
собствеността върху имота. Според въззиваемата страна са налице основанията на
чл. 2 ал. 2 от ЗОбС, тъй като имотът е отстъпен от държавата безвъзмездно
съгласно акт № 1/31.01.1976 г.. Според въззиваемата страна от заключенията на
приетите по делото експертизи не се установява процесната сграда да е завеждана
в счетоводните и инвентаризационни книги на въззивното дружество, както и да са
начислявани амортизации за същата. Въззиваемата страна се позовава и на правния
анализ, изготвен при приватизацията на въззивното дружество, в който е
посочено, че сградата не се води в баланса на дружеството и не е включена в
неговия капитал, липсва сред активите му и не е негова собственост.
Окръжният съд, като
обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С исковата молба, поправена с
искова молба от 21.12.2017 г., ЧРС, респ. въззивният съд е сезиран с два съединени
при условие на евентуалност положителни установителни иска с правно основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК с искане да
бъде признато за установено
по отношение ответната О.. Ч.Б., че ищецът „****“ АД, гр. Ч.Б. е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № *****, със застроена площ
от 225 кв. м. с предназначение: детска
градина „******, построена в поземлен имот, представляващ имот с
идентификатор №*** съгласно
действащите КККР на град Ч.Б., с административен адрес: гр. Ч.Б., ул. „****“ № ***,
в качеството на правоприемник на образуваната със заповед № **** г. на Министерство
на индустрията, търговията и услугите ДФ „****“
и включването на сградата като актив в уставния капитал на създаденото с
държавно имущество търговско дружество „****“,
**** гр. Ч.Б. и при условията на евентуалност на основание давностно
владение, установено през периода 1996 г. – 2017 г. до момента на подаване на
исковата молба.
Въз основа на представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установява по делото,
че процесната сграда
представлява имот с идентификатор *****
съгласно действащите КККР на град Ч.Б., с предназначение: детска градина „**“ № ***, построена
в пИ, собственост на въззивното
дружество, обявена с решение на ОбС – Ч.Б. от 28.09.2017 г. за частна общинска собственост и съгласно отбелязванията при Областен
управител Плевен в актовите книги на държавните имоти в гр. Ч.Б. не е отписана
от тях като държавна собственост. Тези обстоятелства се установяват от
представените по делото в първата инстанция в заверен препис писмени
доказателства: скици
от 25.10.2017 г. и от 10.08.2017 г., издадени от СГКК гр. Плевен, решение №
720/28.09.2017 г. на Общински съвет
гр. Ч.Б., удостоверение, издадено от Областен управител – Плевен на 05.02.2018
г..
Безспорно се установява по
делото, че сградата е построена с предназначение „детска градина“ от ** „**“,
гр. Ч.Б. в двора на предприятието, приета е и
въведена в експлоатация през м. ХІІ 1975 г., предадена е като основно средство
с акт от 31.01.1976 г. от ******“ гр. Ч.Б. на ГНС – гр. Ч.Б., актувана е за
първи път като държавна собственост с акт, съставен на 17.09.1976 г., в който е
посочено, че е предоставена за ползване на *** „****“, след което е актувана като публична общинска
собственост с акт, съставен на 19.03.1997 г.. Тези обстоятелства се установяват
от представените по делото в първата инстанция в заверен препис писмени
доказателства: протокол от .. 12.1975 г. на Комисия, назначена със заповед на
зам. Министъра на МПП за приемане и въвеждане в експлоатация обект „детска
градина“, акт № 1/31.01.1976 г. за предаване на основни средства, подписан от
представители на *******“, гр. Ч.Б. и ГНС – гр. Ч.Б., АДС №
796/17.09.1976 г., издаден от ГНС – Ч.Б., **** г., изд. от Община Ч.Б..
Безспорно се установява от
представеното по делото решение № 67/02.10.1996 г. на ОбС гр. Ч.Б., че със същото е закрита ЦДГ „****“,
гр. Ч.Б., считано от 01.10.1996 г. и сградния й фонд е предоставен
за временно оперативно ползване на „****“ ЕАД.
Безспорно се установява по делото, че в
парцела, представляващ двор на предприятието ***“, гр. Ч.Б. са
построени и други сгради от държавното предприятие, като за две от тях - административна сграда и столова кухня, построени през 1972 г. първоначално
са издадени актове за държавна собственост на 23.09.1976 г., а в последствие за
тях, както и за девет други сгради и за дворното място е издаден акт за частна
държавна собственост на 01.02.1997 г.. От акта за частна държавна собственост се установява, че към съставянето
му описаните в него сгради се стопанисват и управляват от **********
гр. Ч.Б. и са включени в капитала на дружеството с решение от 18.12.1995 г. на
ПОС. Тези обстоятелства се
установяват от представените по делото в първата инстанция в заверен препис
писмени доказателства: АДС *** от 23.09.1976 г., изд. от ***
№ 241/01.02.1997 г., изд. от Областен управител – **
Безспорно се установява по делото, че въззивното дружество е правоприемник
на държавна фирма „****“,
образувана на 28.06.1991 г. като хронологично правоприемството е настъпило,
както следва: ***“
гр. С., образувана през 1989 г. на основание Указ № 56 за стопанската дейност
/отм./ е прекратена със заповед
от 28.06.1991 г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите,
като активите и пасивите й към 31.03.1991 г. по баланса й са разделени съгласно
разделителен протокол между девет новообразувани по същия Указ № 56 държавни фирми, една от които е ДФ „*****“, гр. Ч.Б.. Уставният фонд на
новообразуваната фирма „******“,
гр. Ч.Б. съгласно приложение № 3 към цитираната по-горе заповед и неразделна
част от нея е определен в размер на 1 225 хил.
лв.. Разделителният
протокол посочен в заповедта не е представен по делото. Новообразувата държавна
фирма „****“ не е вписана в
регистъра на ПОС по реда на Указ № 56. След влизане в сила на ТЗ на 01.07.1991
г. и преобразуването й като търговско дружество с държавно участие с нова
заповед на Министъра на индустрията,
търговията и услугите, в регистъра на ПОС със съдебно решение от 18.03.1992 г. по ф.д. № 1002/1992 г. е
вписано „******“ **, гр. Ч.Б. с уставен капитал в размер
на 1 225 хил. лв.. С решение от
13.12.1995 г. по ф.д. № 2302/1995 г. на ПОС „*****“
ЕООД, гр. Ч.Б. е заличено и в
регистъра на ПОС е вписано преобразуваното „*****“
ЕАД, гр. Ч.Б., което е поело активите на заличеното ЕООД към датата на
регистрацията. Със заповед № ***** г. на Министъра на промишлеността на
основание чл. 3 ал. 1 т. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗППДОбП е открита процедура за
приватизация на „******, гр. Ч.Б., след което с решение от 29.05.1998 г. по ф.д. № 2302/1995 г. на ПОС в
търговския регистър е вписана промяна във фирмата и устава на
дружеството, дружеството е заличено като ЕАД и е вписано като „*******“
АД, гр. Ч.Б., като
част от акциите на дружеството са останали държавна собственост, а друга част
са станали собственост на други правни субекти. Безспорно е, че в последствие акциите, останали държавна собственост са
прехвърлени на други частни субекти, които промени са вписани в регистъра на
ПОС с решение от 15.10.1998 г. по ф.д. № 2302/1995 г.. Безспорно се установява, че с решението от
15.10.1998 г. по посоченото фирмено дело по описа на ПОС, както и с последващи
решения от 04.02.2000 г. и от 14.07.2003 г. в търговския
регистър е вписани последователни увеличения на капитала на дружеството.
Тези обстоятелства се
установяват от представените по делото в първата инстанция в заверен препис
писмени доказателства: заповед № ***** г. на Министерство на индустрията,
търговията и услугите и приложение № 3 към нея, решение от 18.03.1992
г. по ф.д. № 1002/1992 г. на ПОС, решение от 13.12.1995 г. по ф.д. № 2302/1995
г. на ПОС, заповед № ******* г. на Министъра на промишлеността, решение от 29.05.1998
г. по ф.д. № 2302/1995 г. на ПОС,
решение от 15.10.1998 г. по ф.д. № 2302/1995 г. на ПОС, решение
от 04.02.2000 г. по ф.д.
№ 2302/1995 г. на ПОС, решение
от 14.07.2003 г. по ф.д.
№ 2302/1995 г. на ПОС.
Установява се по делото, че на 30.06.1995 г. е изготвена
експертна оценка на дълготрайните материални активи на ****, гр. Ч.Б. съгласно 179 ПМС/1991 г. от
лицензиран оценител на Агенцията за приватизация с посочен № на лиценз и в
същата е определена стойност на сградите на дружеството, в това число
процесната детска градина, за която е посочено към този момент не е заведена в
активите му. Установява се по делото също, че във връзка с откритата процедура
за приватизация на *****, гр. Ч.Б.
на 24.03.1997 г. е изготвен правен анализ на имуществото на дружеството от правоспособен
юрист, подписан и от изп. директор на „****, гр. Ч.Б., съгласно който процесната
детска градина не е собственост на дружеството, тъй като не се води в баланса
на дружеството и не е включена в неговия капитал.
От заключенията на приетите в първата инстанция основна и
допълнителна икономически експертизи, изготвени от вещото лице Кирилка Ачева се
установява по делото, че процесната сграда не е завеждана като дълготраен
материален актив в счетоводните регистри и баланса на дружеството, като въз
основа на представените документи вещото лице не може да даде заключение дали
прехвърлените активи в размер на 1 225 хил. лв. на фирма *****, гр. Ч.Б.
включват процесната града поради липса на представен разпределителен протокол
съгласно заповед № **** г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите.
Вещото лице установява, че капиталът на въззивното дружество не е намаляван
през годините чрез изключване на активи, а напротив, е увеличаван.
От показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели С.И.Х.,
С.Ц.Н. и Т.В.И., работещи във въззивното дружество, безпротиворечиво се
установява по делото, че детската градина е построена от работници на предприятието
******“ около 1976 г. в двора на предприятието, ползвана е като детска градина
за децата на работещите в предприятието, около 1995 – 1996 г. детската градина
е престанала да функционира и от този момент до днес въззивното дружество я
ползва като склад, почиства сградата и я охранява.
По основателстта на предявения иск с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 17а от ЗППДОбП, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Представеният по делото
акт за публична общинска собственост от 1997 г., касаещ процесния имот има
констативен характер, подобно на действието на констативен нотариален акт,
поради което и съгласно указанията на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело №
11/2012 г. на ОСГК легитимиращото му действие не е обвързващо и може да бъде
оспорено пред съда. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл.
193 ГПК.
Въз основа на представените по
делото писмени и гласни доказателства относно построяването на процесната
сграда с предназначение „детска градина“, въззивният съд приема за безспорно
установено, че същата е построена през 1975 г. по стопански начин от държавното
предприятие „*****“ гр. Ч.Б. в държавен имот,
поради което е станала държавна собственост.
Представеният по делото като писмено доказателство акт № 1/31.01.1976 г. за безвъзмездно
предаване на процесната
сграда с предназначение „детска градина“ като основно
средство от „***“ гр. Ч.Б. на ГНС – Ч.Б. не доказва прехвърляне на собствеността върху
сградата, като според съда по силата на този акт ГНС – Ч.Б. би могъл да
придобие право да управлява и стопанисва този имот в съответствие с разпоредбите
на чл. 95 от Наредбата за държавните имоти /отм./. Това е така,
тъй като възможността собствеността върху сграда да премине върху Община
възниква едва с приемане на Конституцията на РБ от 1991 г., в която за първи
път общинската собственост е призната за отделна форма на собственост. С
приемането на ЗМСМА в сила от 17.09.1991 г. и промените в чл. 6 на ЗС е
направено разграничение на държавната и общинската собственост, респ. е
извършено отделянето на общинската от държавната собственост по силата на §6 и §7
от ПЗР на ЗМСМА. Конститутивното действие на § 7 ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА –
придобиване на собствеността от общината по силата на закона настъпва обаче само
при липсата на предвидените в хипотезата на ал. 2 юридически факти. Нормата на ал.
2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА има пояснителен характер относно ал. 1 на същата
разпоредба към момента на влизане в сила на ЗМСМА и очертава изключението, при
което общината не придобива собствеността върху имоти, описани в ал. 1 на § 7
от ПЗР на ЗМСМА, а именно: ако имуществото по ал.
1 е включено в капитала,
уставния фонд или се води
по баланса на търговско дружество,
фирма и предприятие с държавно имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г. собствеността върху недвижимите
имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на
предприятията за стопанисване и управление се внася в капитала на дружеството,
освен ако в акта за преобразуването им е посочено друго.
Съгласно
разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него
не е предвидено друго. Съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗППДОбП
/отм./ преобразуването на държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата,
в дялове и акции съгласно разпоредбите на ТЗ.
В ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВСК приема, че „фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл.
17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл.
1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на
вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и
приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на
конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за
стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това
имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в
капитала на търговското дружество.“
Като съобрази гореизложеното въззивният
съд приема, че държавно имущество, което представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначено за административните потребности на общината или за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на местното население, но към
17.09.1991 г. /датата на влизане в сила на ЗМСМА/ предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, което с
акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на
търговското дружество като самостоятелен стопански субект съобразно избраната с
учредителния акт организационна форма не може да стане общинска собственост
поради забраната на § 7 ал. 2 от
ПЗР на ЗМСМА.
С оглед мотивите на цитираното ТР № 4,
съдът приема, че правото на стопанисване и управление представлява право на
държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна
социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на
държавата интерес, като в рамките на възникнал гражданско - правен спор
предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено
държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства - административен
акт за предоставяне на това право, така и с непреки доказателства - актове за
държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е
предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие,
разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на
държавното предприятие и други подобни.
За да се приеме, че е настъпил вещно -
транслативният ефект по отношение на процесната сграда по силата на акта за
преобразуване на държавно предприятие „***“
гр. Ч.Б. в търговско дружество „*****“ ЕООД, гр. Ч.Б. по делото следва да са
налице посочените в ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВСК
три предпоставки и не е необходимо процесната сграда да е била осчетоводена и заприходена
в баланса на преобразуваната държавна фирма или на новообразуваното търговско
дружество.
Представеният
по делото акт за държавна собственост на процесния имот, съставен на 17.09.1976 г. от ГНС – Ч.Б. в
качеството си на официален удостоверителен документ, установява с обвързваща страните и съда материална доказателствена сила
предоставянето на държавния имот
за ползване на „***“, гр. Ч.Б. към момента на съставяне на акта за държавна
собственост. Същият е в
явно противоречие с представения по делото и неоспорен акт за предаване на
основни средства от ****“, гр. Ч.Б. на ГНС, гр. Ч.Б. от
31.01.1976 г., като по делото остава неизяснено дали след като процесната
сграда с предназначение „детска градина“ е предоставена за
стопанисване и управление на ГНС - Ч.Б. е издаден административен или друг акт,
по силата на който в последствие сградата отново да е предоставена за стопанисване
и управление на държавното предприятие, което я е построило.
По делото липсват
доказателства дали държавното предприятие „***“ гр. Ч.Б.,
съществувало към 1976 г. е праводател на активи на образуваната с решение №
35/1989 г. на МС по Указ № 56 фирма „***“ гр. С.но
дори да се приеме, че това е така, по делото липсва разделителния протокол
между новообразуваните фирми след прекратяването на „***“ гр. С.от който да се
установи по безспорен начин, че процесната сграда като актив, предоставен за
стопанисване и управление е била поета именно от новообразуваната държавна
фирма „*****“ гр. Ч.Б., чиито правоприемник е въззивното дружество. По делото
липсват доказателства дали към 1991 г. процесната сграда е била предоставена за
стопанисване и управление на „***“ гр. С., респ. на държавна фирма ****“ гр. Ч.Б.,
като от представените по делото доказателства се установява, че търговското
дружество с държавно участие „******“
ЕООД, гр. Ч.Б. не е било вписано в търговския регистър към датата на влизане в
сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г., а по – късно през м. ІІІ 1992 г..
При така
представените доказателства по делото и при липсата както на разделителния
протокол, така и на последващия акт на държавния
орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество, съдът
приема, че не може да направи извод относно включването на процесния
имот в капитала, уставния фонд или баланса на
предприятието с държавно имущество
„****“
гр. Ч.Б., образувано със заповед от 28.06.1991
г. на Министъра на индустрията,
търговията и услугите, но вписано в търговския регистър на 18.03.1992 г., поради което приема,
че по отношение на същия не би могла да намери приложение разпоредбата на § 7
ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, изключваща възможността държавната собственост върху
имота да се трансформира в общинска по силата на закона.
При тези изводи въззивният съд приема, че с оглед предназначението си като
детска градина да ослужва образователните нужди на местното население в гр. Ч.Б.,
по силата на § 7 ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, считано от 17.09.1991 г. процесния
имот като държавна собственост е станал общинска собственост, т.е. собственост
на ** Ч.Б., респ. не е станал
собственост като част от капитала на регистрираното през 1992 г. търговско
дружество с държавно участие „*******“
ЕООД, гр. Ч.Б., праводател на въззивното дружество. Неоснователни са доводите
във въззивната жалба, че към м. ІХ 1991 г. имотът не е ползван с това
предназначение, тъй като както от представените по делото писмени
доказателства, така и от гласните доказателства, подробно обсъдени по-горе се
установява, че детската градина е престанала да функционира значително по - късно
– през м. Х 1996 г..
При тези
правни изводи въззивният съд приема, че предявения от
въззивното дружество установителен иск за
собственост върху процесния имот с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 17а от ЗППДОбП се явява неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен от съда със законните от това правни
последици, като се разгледа по същество и предявения при условие на
евентуалност иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗС.
По основателстта на предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗС, въззивният съд приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗС следва да се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че
я държи за другиго. Съгласно
разпоредбата на чл. 79 ал.
1 ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в сила от 01.06.1996 г. не може да се придобие по давност вещ,
която е публична държавна или общинска собственост. Съгласно разпоредбата на § 1 от ПЗР на ЗС /в сила от 01.06.2006,
изменян многократно, с последно изменение в сила от 31.12.2017 г./ давността за
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост
спира да тече до 31 декември
2022 г..
Като съобрази
показанията на свидетелите, разпитани по делото в първата инстанция, които кредитира като кореспондиращи с представеното по делото решение № 67/02.10.1996 г. на
ОбС гр. Ч.Б. за закриване на *****“, гр. Ч.Б., считано от 01.10.1996 г. и предоставяне на сградния й фонд за
временно оперативно ползване на „*****, съдът приема за доказано по делото, че от м. Х 1996 г.
до датата на подаване на исковата молба – 15.11.2017 г. въззивното дружество е упражнявало фактическа власт върху процесния имот, като
го е ползвал и
охранявал. Упражняването на фактическа
власт върху недвижим имот съгласно задължителната съдебна практика
обаче не е достатъчно за
да се приеме,
че същият е станал собственик на имотите на
основание изтекла в негова
полза десетгодишна придобивна давност. Следва да се докаже по делото, че
след като е установил фактическа власт върху имота, в качеството на държател,
на който имотът е предоставен безвъзмездно за ползване въззивникът е
извършил действия, с които е обективирал спрямо собственика
***** гр. Ч.Б. намерението да
владее имота за себе си. От показанията на разпитаните свидетели не се
установи по делото въззивникът по какъвто и да
е начин, в който и да е момент да е демонстрирал по отношение на
въззиваемата Община намерение
да владее имота за себе си. Следва да се също, че дори по делото да беше
доказано своене от страна на въззивното дружество на имота,
демонстрирано по отношение на въззваемата Община от
01.10.1996 г., от който момент имотът е предоставен на дружеството за временно
управление, че с оглед разпоредбите на чл. 86 от ЗС, респ. §1 от ПЗР на ЗС същото не би могло да се
позове на изтеклата през периода 01.10.1996 г.- 17.11.2017 г. придобивна
данност върху този имот. Дори да се приеме, че след загуба на
предназначението си на детска градина от 01.10.1996 г. спорния имот е престанал
да бъде публична общинска собственост и е станал част от гражданския оборот, по
силата на разпоредбата на §1 от
ПЗР на ЗС придобивната давност върху имота, в качеството и на
частна общинска собственост е спряла да тече за периода от
01.06.1996 г. до 31 декември 2022 г., поради което въззивното
дружество не би могло преди тази дата да се позове на нея.
При тези
правни изводи следва да се
приеме, че и предявения от въззивното дружество при условие на
евентуалност установителен иск
за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал.
1 от ЗС са явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда със законните
от това правни
последици.
Като е достигнал до същите правни
изводи и е отхвърлил предявените искове ЧРС е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
На основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемата Община направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 600 лв. съгласно представените по делото
списък на разноските по чл.
80 от ГПК и договор за правна помощ. Неоснователно е възражението на
въззивната страна по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна, тъй като същото е под
минималния размер от 1 855 лв., предвиден в чл. 7 ал. 2 вр. чл. 5 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
Потвърждава решение № 225/26.09.2018 г. по
гр. д. № 1199/2017 г. на Червенобрежкия районен съд.
осъжда „******“ АД, гр. Ч.Б., ЕИК *****, представлявано от
изпълнителния директор М.М.да заплати на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК на О. Ч.Б., представлявана
от кмета Д.В.направените
по делото разноски в размер на 1 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: