Решение по дело №2126/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.05.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2126 по описа за 2017г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 02.11.2016г., гр.д.50271/12г., СРС, 123 с-в признава за установено, че Т.С.К. дължи на Етажната собственост в гр.София, ж.к. „******сумата 264.58 лв. - припадаща се част от платената от ЕС на „М.Х.“ ЕООД на 10.10.2007г. парична сума за извършен ремонт на покрива, по силата на т. 2 от решение на Общо събрание на ЕС от 16.05.2007г., по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.8, ал.2 ПУРНЕС/отм./, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2012г. и сумата 84.41 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.05.2009г. - 14.05.2012г., по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД, като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 25 лв. - държавна такса и сумата 150 лв. - възнаграждение за един адвокат, представляващи разноски за заповедно производство по ч.гр.д.23862/12г., СРС, 123 с-в и сумата 375 лв. – разноски за исково производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по исковете Т.С.К.. Релевира оплаквания за допуснати множество нарушения при вземане на решенията от ОС на ЕС за ремонт на покрива. Неправилно са определени стойностите за извършения ремонт. Тези пороци е следвало да се обсъдят от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът Етажна собственост оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.41 ЗС вр. чл.8, ал.1 ПУРНЕС/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С решение по протокол № 2/16.05.2007г., Общото събрание на ищцовата Етажна собственост в гр.София, ж.к. „******приема да се извърши ремонт на покрива от сградата и определя размера на вноската за всеки от съсобствениците.

С решение по протокол № 1 и № 3 от 17.10.2007г., ОС на ЕС приема окончателния размер от сметката за ремонта и определеля 30-дневен срок за плащане.

С решение по протокол № 2/12.10.2010г., ОС на ЕС приема да се пристъпи към съдебни и принудителни изпълнителни действия за събиране на процесното задължение от ищцата Т.С.К., като съсобственик, за сумата 264.58 лв. - припадаща се част от платената от ЕС на изпълнителя „М.Х.“ ЕООД на 10.10.2007г. парична сума за извършения ремонт на покрива, заедно със законна лихва за забава, считано от 17.10.2007г.

Съобразно чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно дела си в общите части, следва да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, както и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от Общото събрание на етажните собственици. Същото може да задължи всички, включително и неучаствалите в събранието или несъгласните с взетото решение собственици, да участват в разходите по поддържане и подобряване на общите части. Според приложимия чл.8, ал.1 ПУРНЕС (ред. ДВ бр. 87/2002г., отм.) всички поправки, подобрения и изменения в местата за общо ползване и по общите инсталации се извършват само по решение на общото събрание на етажната собственост. Следващата ал.2 предвижда, че разходите, необходими за подържането или възстановяването на общите части на сградата, за които е взето решение на общото събрание, се разпределят между собствениците съразмерно с дела им в общите части на сградата.

В случая, взетите в тази насока решения от 16.05.2007г. и 17.10.2007г. за извършване ремонт на покрива и определяне вноските на всеки от етажните собственици съразмерно притежаваните идеални части върху общите части на сградата, съответстват по форма и съдържание на  обсъдените законови предпоставки. При липса на данни, тези решения да са съдебно отменени по специалния ред на чл.13, ал.1 ПУРНЕС/отм./, следва да се приемат за законосъобразни. С изтичане на срока за тяхното атакуване пред съда, се преклудира възможността за последващото им оспорване и осъществяване на инцидентен съдебен контрол в рамките на други съдебни производства. Затова като недопустими, не подлежат на обсъждане възраженията на ищцата за неспазени законови изисквания при приемане на решенията. Влезлите в сила решения произвеждат обвързващо действие спрямо всеки един от етажните собственици. Пораждат задължение за всеки да внесе определената му част от стойността на ремонта. След изтичане на определения срок за плащане възниква задължение за обезщетение за забава, без да е необходима покана. След като не се доказва погасяване на вноската в срок, основателни са исковете за признаване дължимост на вземанията за главница от 264.58 лв. и обезщетение за забава от 84.41 лв. през периода 15.05.2009г. - 14.05.2012г.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Неоснователно е искането на въззивницата и ответница в първа инстанция за присъждане на разноски съгласно чл.78, ал.2 ГПК, според който, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата изисква преценка за неоснователно предизвикан правен спор, само към момента на завеждане на делото. Не са изпълнени едновременно и двете й изчерпателни кумулативни предпоставки – ответницат не само не признава с отговора на исковата молба исковета, а напротив – оспорва ги изцяло, но и с неплащане на дължимите суми, става причина за завеждане на делото.

Пред настоящата инстанция, въззиваемият установява разноски от общо 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност. Делото се отличава с ниска степен на фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Възнаграждението следва да се намали до нормативния минимум по чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1/2004г. МРАВ до размера от 300 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2016г., гр.д.50271/12г., СРС, 123  с-в.

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Етажна собственост в гр.София, ж.к. „******сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.