Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 1268 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „П.“АД излага твърдения, че в полза на
ответното „С.и С.“ЕООД бил издаден изпълнителен лист
от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на РС-Ловеч,
за сумите – 162 841.55
лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от
29.12.2015г. до изплащане на вземането и 7 156.83 лв. – разноски, както и изпълнителен лист от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа на РС – Ловеч,
за следните суми: 71 000 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.12.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 3520 лв. – съдебни
разноски. Въз основа на така
издадените изпълнителни листове било образувано
изп.д.№20208790400600 по описа
на ЧСИ В.П.с рег. № 879 на КЧСИ. Вземанията по изпълнителните
листове били обезпечени с Договор за поръчителство, сключен между ответника
„С.И С.“ООД и ищцовото „П.“АД, което
се задължило да поръчителства за изпълнение на
всички задължения, произтичащи от Договор за прехвърляне
на вземане от 17.10.2014г., нотариално заверен от нотариус
М.Г..
Ищецът сочи, че
след снабдяване с изпълнителните листове, настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл.
439 ГПК, които са правопогасяващи по отношение на вземанията
на „С.И С.“ООД. В този смисъл, сочи, че
по отношение на длъжника „Е.П.“АД, за изпълнение задълженията
на който ищецът се е задължил
солидарно с договора за поръчителство, било открито производство
по несъстоятелност с Решение № 24 от 08.05.2018 г. по т.д.№ 18/2018г. по описа на ОС – Видин,
обявено в ТР на 09.05.2018
г. В сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ ответното „С.и С.“ЕООД предявило в производството по несъстоятелност само част от
вземанията си по процесните изпълнителни
листове, а именно за сумата от
71 000 лв. по Договор за прехвърляне
на вземане от 17.10.2014 г., както и законната лихва върху нея в размер
на 19 346.67 лв. за периода 03.09.2015г. –
08.05.2018 г., законна
лихва в размер на 1 818.07 лв. за периода от
08.05.2018г. до 07.08.2018 г. и законната
лихва, считано от 07.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Така предявените вземания били включени
под № 4 в списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Е.П.“АД, като кредиторът „С.и С.“ЕООД не упражнил правото
си на възражение
по реда на
чл. 690 ТЗ, с което правото на иск
по реда на
чл. 694 ТЗ било погасено. Вследствие на това се
погасило правото на кредитора и на принудително изпълнение за събиране
на вземанията, включително и на непредявените вземания по процесните изпълнителни
листове и на основание чл. 739 ГПК
Ищецът излага доводи,
че с оглед характера на поръчителството,
с което се обезпечава изпълнение на вземането, при
погасяване на последното се счита
за погасено и поръчителното задължение. Отговорността на поръчителя не може
да бъде ангажирана
за главен дълг, който не
съществува.
Освен това, сочи, че
с Определение № 422 от
12.07.2016г. по в.ч.гр.д.№
95/2016т. по описа на ОС-Ловеч и Определение
№ 424 от 12.07.2016г. по в.ч.гр.д.№ 94/2016г. по описа на ОС-Ловеч,
са били отменени
разпорежданията за незабавно изпълнение по издадената заповед
за изпълнение, послужили като основание за издаване
на процесните изпълнителни листове, което твърди да
се явява и друго основание за погасяване на
вземанията..
Претендира да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника следните вземания: по издаден изпълнителен
лист от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на
РС-Ловеч, в размер на сумите – 162 841.55 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от
29.12.2015г. до изплащане на вземането и 7 156.83 лв. – разноски, както и по изпълнителен
лист от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа на РС – Ловеч,
в размер на сумите: 71 000
лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от
28.12.2015 г. до изплащането
й, както и сумата от 3520 лв. – съдебни
разноски. Претендира да му бъдат
присъдени разноските за производството.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в установения за това срок,
в който ответникът оспорва предявените искове по допустимост
и основание. В тази връзка излага доводи,
че сумите предмет на предявените
искове вече са установени за
дължими с влязъл в сила съдебен акт.
Сочи, че решението за установяване
дължимостта на вземането по предявените
искове по реда на чл.
422 ГПК е влязло в сила след постановяване на решението за
откриване производството по несъстоятелност. В този смисъл оспорва
след издаването на изпълнителните листове да са
настъпили нови факти, които да обосноват
правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, поради което счита
същите за недопустими. Излага подробни съображения по основателността на иска, в които
сочи за наличието
на предпоставките за ангажиране солидарната
отговорност в качеството му на поръчител
по договора за цесия.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения срок за това, в която
ищецът оспорва доводите на ответника
по оспорване исковете по допустимост
и основателност, като поддържа изложеното в първоначалната искова молба.
Постъпил е писмен отговор на допълнителната
исковата молба, в който ответникът поддържа вече изложеното
в отговора на исковата молба, като оспорва доводите
на ищеца.
Предявени са
отрицателни установителни искове от „П.“АД против „С.и С.“ЕООД с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК.
Съдът,
като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Представен
е и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.10.2014 г., сключен между С.И
С. ООД – в качеството му на цедент и Е.П. АД – в
качеството му на цесионер, с предмет на договора - прехвърляне на цесионера
частично на вземания на цедента към КТБ АД /н./ по Договор № 38317 за стандартен
срочен депозит от 28.10.2013г., при общ размер на прехвърлените вземания от 636
678.32 лв.
По
делото е представен Договор за поръчителство от 30.04.2015г., сключен между С.И
С. ООД – в качеството му на кредитор и П. АД – в качеството му на поръчител, и
по силата на който поръчителят се е задължил да поръчителства за изпълнение на
задълженията на Е.П. АД, произтичащи от Договор за цесия от 17.10.2014г.
Представена
е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на РС-Ловеч, за
сумите – 162 841.55 лв.
– главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.12.2015г. до изплащане на
вземането и 7 156.83 лв.
– разноски за производството, въз
основа на която на основание чл. 418, ал. 2 ГПК е издаден изпълнителен лист от същата
дата. Представена е и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа на
РС – Ловеч за
сумата от 71 000 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.12.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 3520 лв. – съдебни
разноски, въз основа на която е
бил издаден изпълнителен лист от същата дата.
С
решение № 25 от 15.05.2017г., постановено по т.д.№ 22/2016г. по описа на ОС –
Ловеч, са отхвърлени предявените от „С.И С.“ООД установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че П. АД му дължи
сумите по издадените срещу него заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на РС-Ловеч
и по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на
РС-Ловеч в размера на главниците
и законната лихва за забава върху тях, както и направените разноски във всяко
от заповедните производства, което решение е било изцяло отменено с влязло в
сила решение № 154/10.07.2018г. по в.т.д.№ 255/2017г. по описа на АС – В.
Търново, като исковете са били уважени и сумите по заповедните производства
признати за дължими.
С
решение № 24 от 08.05.2018г., постановено по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС –
Видин, е било открито производство по несъстоятелност на Е.П. АД, като същото е вписано в търговския регистър при АВ
на 09.05.2018г.
При служебно извършена справка съдът установи вписан
в търговския регистър на 06.09.2018 г. Списък на неприетите вземания на
кредиторите на Е.П. АД /н./, в който са включени вземанията на ответното С.и С.
ЕООД, а именно - 71 000 лв. по Договор
за прехвърляне на вземане от
17.10.2014 г., както и законната
лихва върху нея в размер на
19 346.67 лв. за периода 03.09.2015г. – 08.05.2018 г., законна лихва за
забава в размер
на 1 818.07 лв. за периода от
08.05.2018г. до 07.08.2018 г. и законната
лихва, считано от 07.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От представените по делото писмени доказателства се
установи възникнало облигационно правоотношение между ищцовото
С.И С. ООД и Е.П. АД /н./ - цесионер по сключен между
тях Договор за цесия от 17.04.2014г. с предмет на договора – прехвърляне на
вземания на цедента към КТБ АД /н/ в общ размер на
636 678.32 лв. С последващо сключен Договор за
поръчителство от 30.04.2015г. ищецът П. АД е поел задължението да изпълни в
качеството си на поръчител на задълженията на Е.П. АД /н/ за събиране на
вземанията по договора за цесия.
По делото е безспорен факта на валидно възникналото
правоотношение по договора за цесия, както и че длъжникът е бил надлежно
уведомен за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, при което
договорът е обвързал длъжника с правните си последици във връзка с надлежния
кредитор, на който да изпълни.
За събиране на част от вземанията по процесния договор за цесия, обезпечени с договора за
поръчителство, са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г., по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа
на РС-Ловеч, за сумите – 162 841.55 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от
29.12.2015г. до изплащане на вземането и 7 156.83 лв. – разноски за производството, както и Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа
на РС – Ловеч за сумата от 71 000 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано
от 28.12.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 3520 лв. – съдебни разноски. По постъпили възражения от длъжника по реда на чл.
414 ГПК, за установяване вземанията по заповедните производства са предявени установителни искове по реда на чл. 415 ГПК, които са били
изцяло уважени с влязло в сила решение № 154/10.07.2018г. по в.т.д.№ 255/2017г.
по описа на АС – В. Търново.
Установи се открито производство по несъстоятелност
срещу придобилия вземането въз основа на договора за цесия – Е.П. АД, след
сключването му и въз основа на съдебно решение от 08.05.2018г., постановено по
т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС – Видин.
Съгласно разпоредбата на чл. 637 ТЗ, с откриване на производство
по несъстоятелност се спират съдебните производства по предявени искове за
имуществени права срещу длъжника, като спряното производство се прекратява, в
случай че вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ.
От доказателствата по делото се установи наличието
на висящо производство по предявените искове по чл. 422 ГПК към момента на постановяването
на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу Е.П. АД и
публикуването му в търговския регистър. При това положение, са били налице
предпоставките на чл. 637 ТЗ, като кредиторът С.И С. ООД е разполагал с
процесуалната възможност да иска спиране на исковото производство, като
впоследствие да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност. При
упражняване на това свое право и при развило се производство по възраженията
срещу приети, респ. неприети вземания, спорът относно вземането може да бъде
разгледан в отделно исково производство по реда на чл. 694 ТЗ, като при наличие
на спряно производство по реда на чл. 637 ТЗ, с цел процесуална икономия, се
постановява възобновяване на същото по установяване дължимостта
на вземането.
В случая, безспорно е между страните, че вземанията
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на
РС-Ловеч, за сумите – 162 841.55 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.12.2015г. до изплащане на
вземането и 7 156.83 лв.
– разноски за производството, не са били предявени в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл.
688 ТЗ.
Предявени са вземанията по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа
на РС – Ловеч за сумата от 71 000 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано
от 28.12.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 3520 лв. – съдебни разноски, като същите са били включени в допълнително
изготвен списък на неприетите вземания, срещу който не се установява да са
постъпили възражения в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
Предвидената в разпоредбата на чл. 637 ТЗ
процесуална възможност за спиране на производствата по предявени искове за
имуществени права на длъжника, които са висящи към момента на откриване на
производството по несъстоятелност спрямо длъжника, цели да въведе по-облекчена
процедура по установяване дължимостта на вземането
чрез включването му в изготвения от синдика списък на предявените такива. По
този начин се цели да се избегне провеждането на исково производство до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт и което би забавило неоправдано
производството по одобряване на списъците на приети, респ. неприети вземания и
съответно установяване на подлежащите на удовлетворяване вземания. В правилата
на универсалното принудително изпълнение по несъстоятелността са установени
кратки срокове, като се цели бързина, за да бъде проведено то в интерес на
кредиторите и да се избегне тяхното увреждане чрез погубване, увреждане,
разпиляване имуществото на длъжника. В този смисъл, са и установени кратките
срокове за предявяване вземанията на кредиторите по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ,
като в случай че претендират такива от длъжника, по-целесъобразно е заявяването
им като кредитори, с оглед включването им в списъците на приетите вземания и
участието на кредиторите като такива в производството по универсалното
принудително изпълнение. В случая, установи се, че производството по
предявените искове по чл. 422 ГПК е приключило след откриване на производството
по несъстоятелност, което не касае допустимостта на производството, а
единствено възможността за погасяването на претендираните
вземания, при непредявяването им в сроковете за това, каквато хипотеза съдът
приема да е налице относно вземанията по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г., по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа
на РС-Ловеч. Непредявените в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ вземания на кредиторите, се погасяват, като същите не разполагат с правото
за принудителното им събиране.
Включените в списъка на неприетите вземания по Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа
на РС – Ловеч, съдът намира, че не легитимират лицето, в чиято
полза е издадена заповедта за изпълнение като кредитор. Вземането му като
предявено извън срока за това, е било прието от синдика като погасено и
недължимо и на това основание включено в списъка на неприетите вземания.
Спорен е въпросът относно погасяване правото на
кредитора да претендира вземанията си и спрямо задължилия се поръчител по процесния договор за поръчителство – ищцовото
П. АД.
В разпоредбата на чл. 147 ЗЗД е установен
шестмесечен срок след настъпване падежа на вземането, в който кредиторът може
да предяви вземането си срещу поръчителя, като в случай че не упражни правото
си в този срок, същият губи процесуалната възможност за това. Разпоредбата
предвижда освобождаване на поръчителите от отговорност, ако кредиторът не е
упражнил правото си срещу длъжника. Срокът е преклузивен
и е свързан с погасяване правото на иск срещу поръчителя. Такъв е характерът на
сроковете, съгласно разпоредбата на чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ за предявяване на
вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, а именно че с
изтичането им се погасява процесуалното право за предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност, като същевременно материалното право
продължава да съществува. В този случай неблагоприятните правни последици за
кредитора са свързани с погасяване правото му да иска реализиране вземането си,
както чрез универсалното принудително изпълнение в производството по
несъстоятелността, така и чрез индивидуалното принудително изпълнение. Така
пропускането на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ води до погасяване на
процесуалното право за предявяване на вземания в производството по
несъстоятелност, също и в самостоятелно исково производство. В този смисъл,
кредиторът, който е пропуснал да предяви своите вземания към длъжника в сроковете
по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ, не може да претендира същите от поръчителите след
изтичане на шестмесечния преклузивен срок от изтичане
на сроковете. В този смисъл е и възприетото в мотивите на Решение № 93 от 02.05.2017 г. по
т. д. № 53672/2015 г., ІV г. о. на ВКС.
С оглед гореизложеното в мотивите, и доколкото в
производството категорично се установи, че вземанията предмет на отрицателните установителни искове не са били предявени в сроковете по
чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност срещу длъжника „Е.П.“АД,
погасено е правото на принудителното им събиране, включително и по отношение на
солидарния длъжник – поръчител по договора, послужил като основание за
ангажиране отговорността на ищеца в производство.
Предявените в обективно съединение отрицателни установителни искове, като основателни, следва да бъдат
изцяло уважени.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски в производството в размер на 9 780.73 лв.
– внесена държавна такса. Не следва да бъдат присъждани разноски в претендирания размер за адвокатско възнаграждение от 5000
лв. , доколкото не се установи плащане на такова да е било извършане,
а на възстановяване подлежат само действително направените разноски за
производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от ищеца „П.“АД, ЕИК ********, съд. адрес ***, срещу ответника „С.и С.“ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, отрицателни установителни
искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.
439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните вземания: по издаден
изпълнителен лист от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на РС-Ловеч,
в размер на сумите – 162 841.55 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.12.2015г. до изплащане на
вземането и 7 156.83 лв.
– разноски, както и вземанията по изпълнителен
лист от 30.12.2015 г. издаден по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа на
РС – Ловеч, в размер на сумите: 71 000 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.12.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 3520 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ответника „С.и С.“ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищеца П.“АД, ЕИК ********, съд. адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 9 780.73 лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред
Софийски апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: