Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV
касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН Д.
при секретар Веселка Крумова и с
участието на прокурор Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 31 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.13, ал.3, изречение последно от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано
е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ – Варна, срещу
Решение № 260876/26.10.2020 година, постановено по гр. дело № 7499/2020 година
по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, ХLІІІ състав, чиято неразделна част е
Решение № 261509/02.12.2020 година по отстраняване на допусната очевидна
фактическа грешка.
В
жалбата се релевира недопустимост на обжалвания съдебен акт и неправилност на
същия поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за
обжалване по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Твърди се, че решаващият състав на
Районен съд – Варна неправилно е определил предмета на спора и е излязъл извън
неговия обхват, очертан с първоинстанционната жалба и Решение № 817/01.07.2020
г., постановено по кас. адм. дело № 590/2020 година по описа на Административен
съд – Варна, който е насочен единствено към частта от Решение № 11/05.07.2019
година, с която е оставено без разглеждане Заявление вх. № АУ10-340/07.02.2017
година, а не към Писмо АУ10-340/16.03.2016 година на Началника на ОСЗ – Варна.
Излагат се подробни съображения, че при постановяване на обжалвания съдебен акт
районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
като не е спазил дадените указания от по-горестоящата инстанция, което е довело
до постановяването на неправилно решение.
Отправеното
към съда искане е за обезсилване на обжалваното решение на Районен съд – Варна
и прекратяване на производството по делото. В условията на евентуалност се иска
неговата отмяна поради неправилност, евентуално – връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира се присъждане разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С.К., която поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът
по касационната жалба – М.Т.Д., в депозиран чрез представител по пълномощие
отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и излага
становище за правилност на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание
ответникът се явява лично и с адвокат К.К., който излага подробни съображения
за неоснователност на касационната жалба.
Участващият
по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна пледира за
неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на Районен
съд – Варна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
производството пред ВРС, и е подадена при спазване на разписаните процесуални
срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество е
основателна.
С
Решение № 11/05.07.2019 година Общинска служба по земеделие – Варна е отказала
да се произнесе по Заявление вх. № 30165/25.11.1991 година и е оставила без
разглеждане Заявления №№ ПО21-66/17.06.2019 година и АУ10-340/07.02.2017
година, подадени от М.Т.Д.. Изложени са мотиви, че колективният административен
орган е десезиран по заявлението за възстановяване на правото на собственост
върху имота от 1991 година, както и че имотът е отчужден и наследодателят на М.Т.Д.
е получил обезщетение.
С
жалба вх. № РД12-0569/16.08.2019 година М.Т.Д. е обжалвал изцяло Решение №
11/05.07.2019 година на Общинска служба по земеделие – Варна пред Районен съд –
Варна.
С
Решение № 52/06.01.2020 година, постановено по гр. дело № 13219/2019 година по
описа на Районен съд – Варна, е била отхвърлена жалбата на М.Т.Д. срещу Решение
№ 11/05.07.2019 година на Общинска служба по земеделие – Варна,
По повод
проведен инстанционен контрол Административен съд гр. Варна с необжалваемо
решение № 817/01.07.2020 г. по кас. адм.
дело № 590/2020 г. е оставил в сила Решение № 11/05.07.2019 година на Общинска служба по
земеделие – Варна, в частта, в която са прекратени административните
производства по Заявление № 30165/25.11.1991 година и по Заявление №
ПО21-66/17.06.2019 година, но е отменил Решение № 52/06.01.2020 година , в
частта в която е оставено без разглеждане Заявление №
АУ10-340/07.02.2017 година, и е върнал делото в тази част за ново
разглеждане от друг състав на същия.
В
мотивите на посоченото решение на АС-Варна е дадено указание на районния съд да
изследва допустимостта на Заявление № АУ10-340/07.02.2017 година след анализ на
Писмо изх. № АУ10-340/16.03.2016 година на Началника
на Общинска служба по земеделие – Варна по повод Заявление №
АУ10-1629/12.10.2015 г. и след проверка
дали е формиран мълчалив отказ по това заявление , който да рефлектира
върху допустимостта на Заявление № АУ10-340/07.02.2017 .
По
изпълнение на Решение № 817/01.07.2020
г., постановено по кас. адм. дело № 590/2020 година по описа на Административен
съд – Варна, е било образувано гр. дело № 7499/2020 година по описа на Районен
съд – Варна, ХLІІІ състав, приключило с
Решение № 260876/26.10.2020 година, постановено по гр. дело № 7499/2020 година
по описа на Районен съд – Варна, ХLІІІ състав, с което е обявена нищожността на
отказ на Началника на Общинска служба по земеделие – Варна, обективиран в Писмо
изх. № АУ10-340/16.03.2016 година, за постановяване на решение по искане вх. №
АУ10-1629/12.10.2015 година на М.Т.Д., и административната преписка е върната
на Общинска служба по земеделие – Варна за постановяване на решение по
искането.
За да
постанови този правен резултат, първостепенният съд е изложил съображения, че
отказът, обективиран в писмо изх. № АУ10-340/16.03.2016 г., изхожда от
Началника на Общинска служба по земеделие – Варна, който орган не е компетентен
да се произнесе по отправеното искане. Според предходната съдебна инстанция
компетентен да постанови решение по искането за възстановяване на собственост е
колективният орган – Общинска служба по земеделие – Варна, поради което и при
липса на компетентност при издаване на административния акт, същият е
недействителен.
С
Решение № 261509/02.12.2020 година, постановено по гр. дело № 7499/2020 година
по описа на Районен съд – Варна, ХLІІІ състав, е отстранил очевидна фактическа грешка в своето предходно
решение , включвайки осъдителния диспозитив за разноски .
Касационната
инстанция счита обжалваното съдебно решение на районния съд за валидно,
доколкото е постановено от родово и местно компетентен съдебен орган, но същото
е недопустимо , понеже обективира съдебно произнасяне по непредявена жалба. Производството пред ВРС по
гр. дело № 7499/20 г. е ново разглеждане
на жалбата на М.Т.Д. срещу
Решение № 11/05.07.2019 година на Общинска служба по земеделие – Варна , но
само в частта на произнасянето , с което е оставено без разглеждане Заявление № АУ10-340/07.02.2017 г. пред Районен съд
– Варна. В тази връзка предмет на пряк съдебен контрол за законосъобразност е
само частта на решение № 11/05.07.2019 . на ОСЗ-Варна относно Заявление
№ АУ10-340/07.02.2017 г. Районен съд -Варна е дължал произнасяне само в
тази му част на посоченото решение .
Обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение № 260876/26.10.2020 г. е с
диспозитив, с който се прогласява нищожността на друг акт- отказ на Началника
на Общинска служба по земеделие – Варна, обективиран в Писмо изх. №
АУ10-340/16.03.2016 година.
След
като обжалваното решение не е постановено по предмета на спора, същото няма как
да разреши последния, т.е. по същество това решение не предоставя търсената
защита на правоимащото лице. По този начин е компрометирано упражняването на
правото на жалба, тъй като с него не може да бъде постигнат целеният резултат. Решаващият
състав на Районен съд – Варна е разгледал и е преценил като недействителен и
по-специално като нищожен административен акт, който не е бил предмет на
оспорване в развилото се пред него производство. Произнасянето на началника на
ОСЗ-Варна в Писмо изх. №
АУ10-340/16.03.2016 година не е предмет на гр. дело № 7499/2020 година по описа
на Районен съд – Варна. Последният е ясно определен от необжалваемо съдебно
решение на Варненския административе съд по к. адм. дело № 590/2020 г. С този
съдебен акт е дадено указание по проверка допустимостта на
Заявление № АУ10-340/07.02.2017 г. ,
но не и посоченото по-горе писмо. Същото е следвало да бъде анализирано като възможна процесуална пречка по чл. 27,
ал.2, т.1 от АПК за разглеждане на Заявление
№ АУ10-340/07.02.2017 .
Правната
доктрина и съдебна практика допускат провеждане на косвен контрол за законосъобразност
на административни актове , но при такъв инцидентен контрол върху
преюдициален административен акт / в случая Писмо изх. №
АУ10-340/16.03.2016 година / , той не се отменя, а само се игнорира в
конкретното съдебно производство, като се установява действителното правно
положение. В този контекст съдът в диспозитива на своя съдебен акт дължи
произнасяне по законосъобразността на пряко обжалвания административен акт , но
не следва да се произнася с изричен диспозитив по законосъобразността на
преюдициалния административен акт.
Произнасянето
по предмет, различен от предявения, обуславя
недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт,
поради което настоящият касационен състав приема, че на основание на чл.221,
ал.3, предложение второ от АПК, обжалваното решение следва да се обезсили, а
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна за
произнасяне в рамките на предмета, определен с Решение № 817/01.07.2020 г.,
постановено по кас. адм. дело № 590/2020 година по описа на Административен съд
– Варна, а именно Решение № 11/05.07.2019 г. на ОСЗ-Варна , в частта в която е
оставено без разглеждане Заявление № АУ10-340/07.02.2017 година.
При
този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се
определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно
разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221, ал.3, предложение второ от АПК, Административен съд
– Варна
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260876/26.10.2020 година, постановено
по гр. дело № 7499/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ХLІІІ състав,
поправено с Решение № 261509/02.12.2020 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския
районен съд .
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.