Решение по дело №139/2023 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 56
Дата: 28 юли 2023 г. (в сила от 21 август 2023 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20233520200139
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Попово, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20233520200139 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Г. Д. С. от гр.П., против НП №****/29.11.2022г. издадено от Началник група на
РУ Попово към ОДМВР Т., с което, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за това, че: "на 07.10.2022 г., около 06.11 ч. в Община П., на път II-
51 км 52+423, до „***“, движещ се в посока гр.П., управлява собствения си л.а „Фолксваген
Голф“, с рег.№****, който е с прекратена регистрация от 05.05.2022 г., съгл. чл.143 от ЗДвП,
поради липса на ЗГО" - нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата не се оспорва извършеното нарушение, като жалбоподателя счита, че няма
вина за това, поради което липсвала субективната страна на нарушението. Във връзка с
изложените доводи моли съда да отмени издаденото против него НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В с. з. жалбоподателят, счетен за редовно призован, на осн. чл.61, ал.4 от ЗАНН, не се
явява, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата - РУ Попово към ОДМВР Т., редовно призован, не изпраща
процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Търговище, уведомени по реда на чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с. з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.
Жалбоподателят Г. Д. С. правоспособен водач, видно от приложената справка от
ОДМВР-Т.. Същият е собственик на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№**** , видно от
приложеното свидетелство за регистрация и талон на автомобила.
1
На 07.10.2022 г. жалбоподателят предприел управление на л.а. „Фолксваген Голф“, с
рег.№****, когато около 06.11 ч., при движение Община П., на път II-51 км 52+423, до
„***“, движещ се в посока гр.П. бил спрян за проверка от св.П. и св.А..
При проверката полицейските служители установили, че жалбоподателя управлява
собствения си л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№****, без да има за това сключен
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че автомобила е със служебно
прекратена регистрация от 05.05.2022г., липса на застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради това, че на стъклото на автомобила имало залепен валиден стикер за
сключена застраховка, свидетелите поискали представяне на застрахователната полица, при
представянето на която се установило, че С. има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, но за друг свой автомобил, който бил бракувал
При така установеното били съставени два акта на жалбоподателя. Първия за липса
на застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на който било издадено НП, което
съгласно приложеното Решение №31/03.05.2023г. по АНД №28/2023г. по описа на ПпРС
било отменено. Втория съставен акт е процесния
С оглед данните за извършено престъпление, материалите били докладвани на
прокурор от РП Търговище, като с Постановление от 23.11.2022 г. (приложено на л. 10), бил
постановен отказ да се образува ДП за извършено на 07.10.2022 г. престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, свързано с управление на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№****. Преписката била
изпратена обратно по компетентност на РУ Попово.
Впоследствие било издадено атакуваното в настоящия процес НП №****/29.11.2022
г., от Началника група на РУ Попово към ОДМВР Т., с което, и на основаниечл. 175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя са му наложени административни наказания глоба в размер
на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че "на
07.10.2022 г., около 06.11 ч. в Община П., на път II-51 км 52+423, до „***“, движещ се в
посока гр.П., управлява собствения си л.а „Фолксваген Голф“, с рег.№****, който е с
прекратена регистрация от 05.05.2022г., съгл. чл.143 от ЗДвП, поради липса на ЗГО" -
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушаните в с. з. актосъставителя П., св. А. (присъствал при установяване на нарушението
и съставяне на акта), които са логични, последователни и непротиворечиви, като напълно
кореспондират и с писмените доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра;
както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка,
от правна страна съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на
оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са
приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка,съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Актът и Наказателното
постановление са издадени от компетентни органи (видно от приложените копия на Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи), в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
2
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на
§2, т.4 от Наредба № I-45/24.03.200г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра
на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Същевременно
разпоредбата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "водач" като лице, което
управлява пътно превозно средство.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката,
че на процесната дата същата е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал
качеството "водач" на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че
автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач
на МПС, управляван по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателката е бил
задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано.
Като е управлявала автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е
имал сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", С. несъмнено е
осъществила от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не
е осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия орган,
жалбоподателя да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила. Липсват доказателства за това санкционираното лице да е узнало по какъвто и
да е друг начин за служебното прекратяване регистрацията на превозното средство. След
като не е доказано знанието от страна на собственик и водача на факта на служебно
прекратената регистрация, не е доказано, и че деянието е извършено виновно.
В тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление №
2/05.04.2023 г. по т. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според
което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява
МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за
това да е уведомен собственикът на МПС.
В Тълкувателното постановление се посочва, че уведомяването на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне
на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след
автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54/30.12.2016г.
за регистрите на ГФ за обмена и защита на информацията, и за издаването и отчитането на
задължителни застраховки по чл.461,т.1 и т.2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно
средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията
на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение
за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва
3
след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици.
В Тълкувателното постановление се посочва още, че се касае за незнание на факт от
обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно
задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както
умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Изрично се приема в Тълкувателното постановление, че в случаите, когато
няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на
моторно превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Както посочи и по-горе в разглеждания случай не се установява, а и не се твърди от
наказващия орган, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила да е доведено
до знанието на неговия собственик и водач. Няма данни жалбоподателя да е знаел или узнал
по някакъв начин за това обстоятелство. Следователно деянието, за което е наказан
жалбподоталея, се явява несъставомерно, което обуславя отмяната на обжалваното
наказателно постановление поради липса на виновно поведение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от във вр. с чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №****/29.11.2022 г. на Началник група в ОДМВР Т., РУ Попово, с
което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Г. Д. С., ЕГН ********** от гр.П.,
обл.Т., ул.***** за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба размер
на 200.00 лв. (двеста лева и 00ст.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4