Решение по дело №3496/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 429
Дата: 10 юни 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20251100203496
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов

Дора З. Илиева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело
№ 20251100203496 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.30, ал.2, т.1 вр. ал.3 вр. чл.32, ал.1 вр.
чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) РЕШЕНИЕ №BH-ND/03/241000002435/2024 на несъдебен
орган на Република Австрия, постановено на 13.05.2024 г., влязло в законна
сила на 22.10.2024 г., с което е наложена финансова санкция на С. Д. С., роден
на **** г. в гр.София, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, семеен, ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр.Нови Искър, ул.****, общо в размер на 270.00 евро /двеста и
седемдесет евро/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
решението 528,07 лева за извършени от него няколко административни
нарушения на 30.01.2024 г. около 10:19 ч. на 2425 Никелсдорф, А4, отсечка на
пътя 65 км, посока Унгария в качеството му на водач на влекач с рег №****
(BG) и служебна регистрация **** (BG) и съставляващи нарушения на чл.37,
1
ал.2, т.9 вр. параграф 13, ал.3 от GGBG (Закон за превоз на опасни товари) вр.
с подраздел 8.1.5.1 ADR (Европейска спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе) вр. с подраздел 8.1.5.2 8.1.5.1 ADR (Европейска
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе) и на чл.37, ал.2,
т.9 вр. параграф 13, ал.2, т.3 GGBG (Закон за превоз на опасни товари) вр. с
подраздел 4.1.3.2 ADR (Европейска спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе) вр. с част 5 ADR (Европейска спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе), като на основание чл.33 вр.
чл.17 от ЗПИИРКОРНФС ПРИСПАДА от тази сума, равностойността на
изпълнената част от задължението- изпълнено изцяло чрез заплащане на
сумата в пълен размер.
ДА СЕ УВЕДОМИ за решението компетентния орган на издаващата
държава, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните органи на Република Австрия въз
основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа
на решение за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен орган на Република
Австрия за налагане на финансова санкция на С.Д.С. в размер на 270.00 евро /двеста и
седемдесет евро/ за извършени от него административни нарушения на територията на Р
Австрия по смисъла на чл.37, ал.2, т.9 вр. параграф 13, ал.3 от GGBG (Закон за превоз на
опасни товари) вр. с подраздел 8.1.5.1 ADR (Европейска спогодба за международен превоз
на опасни товари по шосе) вр. с подраздел 8.1.5.2 8.1.5.1 ADR (Европейска спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе) и на чл.37, ал.2, т.9 вр. параграф 13, ал.2,
т.3 GGBG (Закон за превоз на опасни товари) вр. с подраздел 4.1.3.2 ADR (Европейска
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе) вр. с част 5 ADR (Европейска
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе).
В публичното съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище, че с
оглед представените доказателства за плащане на санкцията, са налице всички основания за
признаване на решението, но не приемането му за изпълнение.
Упълномощеният защитник на осъденото лице- адв.П.Н. изразява становище да не
бъде привеждано в изпълнение решението, поради плащане от лицето на сумата.
Наказаното лице С.Д.С. поддържа казаното от адвоката си.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Наказаното лице С.Д.С. е роден на **** г. в гр.София, българин, български гражданин,
със средно образование, неосъждан, семеен, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Нови Искър, ул.****.
С решение №BH-ND/03/241000002435/2024 на несъдебен орган на Република Австрия,
постановено на 13.05.2024 г., влязло в законна сила на 22.10.2024 г. на С.Д.С. е наложена
финансова санкция в размер на 270.00 евро / двеста и седемдесет евро/, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението 528,07 лева за извършени от
него няколко административни нарушения на 30.01.2024 г. около 10:19 ч. на 2425
Никелсдорф, А4, отсечка на пътя 65 км, посока Унгария в качеството му на водач на влекач
с рег №**** (BG) и служебна регистрация **** (BG) и съставляващи нарушения на чл.37,
ал.2, т.9 вр. параграф 13, ал.3 от GGBG (Закон за превоз на опасни товари) вр. с подраздел
8.1.5.1 ADR (Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе) вр. с
подраздел 8.1.5.2 8.1.5.1 ADR (Европейска спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе) и на чл.37, ал.2, т.9 вр. параграф 13, ал.2, т.3 GGBG (Закон за превоз на
опасни товари) вр. с подраздел 4.1.3.2 ADR (Европейска спогодба за международен превоз
на опасни товари по шосе) вр. с част 5 ADR (Европейска спогодба за международен превоз
на опасни товари по шосе).
По делото са представени доказателства за плащане на тази сума чрез платежно
нареждане от страна на наказаното лице по сметка в Р Австрия, посочена в документите
приложени по делото.
Въз основа на този решението е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, както и от самото решение за налагане на финансова
1
санкция, същото е издадено от несъдебен орган на решаващата държава за извършени от
осъденото лице административни нарушения, които са свързани с правилата за движение
по пътищата и преноса на опасни товари по тях. От текста на удостоверението се
установяват и индивидуализиращите белези на осъденото физическо лице данни–три имена,
дата на раждане, място на раждане и последен известен адрес на пребиваване в България,
размерът на наложената санкция, за която се търси изпълнение от лицето, а именно в размер
на 270 евро; обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, за което е наложена
финансова санкция на лицето, както и самите нарушени разпоредби, съответно органа,
издал решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли
е на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на лицето да се защити.
Удостоверението е пълно и ясно.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на несъдебен
орган.
На следващо място осъденото физическо лице има адрес на живеене на територията на
РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл.35 от
Закона. Удостоверението съдържа всички, предвидени в закона и в рамковото решение
реквизити и позволява установяване на необходимите обстоятелства, позволяващи
преценката на съда кое е наказаното лице, за какво по вид деяние е наказан, кога е
извършено то, какви са нарушените разпореди, както и какво съставлява самото нарушение,
а така също вида и размера на наложената му финансова санкция. Установява се също така,
че лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението. Касае се освен това за нарушение, за което и
съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост, тъй като
осъденото лице е санкционирано за нарушение на правилата за движение по пътищата. А
освен това тези нарушения имат аналог и в българското законодателство.
В същото време, видно от текста на удостоверението, производството пред съда по
принцип е било неприсъствено- т.е. производството е било само писмено, а осъденият е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Същевременно наложената финансова санкция е точно в размер на 270 евро, поради
което и за съда не съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или
не решението на несъдебния орган на Република Австрия. Съдът по закон не разполага и с
правомощие да преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция,
респ. да намалява размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в
разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние
попада под наказателната юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е
извършено на територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради
което и разпоредбата на чл.32, ал.2 от закона е неприложима. Допустимо е единствено и
само да бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени
доказателства, че е вече платена от лицето. В случая бяха представени такива доказателства
за плащане на наложената санкция в пълен размер, поради което и на основание чл.33 вр.
чл.17 от специалния закон, съдът приспадна от тази сума, равностойността на изпълнената
част от задължението- изпълнено изцяло чрез заплащане на сумата в пълен размер.
2
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза
не е налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася до
парична сума в друга валута- 270 евро, съдът определи равностойността й в български
левове по курса на БНБ към деня на влизане на решението в сила, а именно- 528,07 лева,
като приспадна изцяло от тази сума изпълненото в цялост задължение от страна на
наказаното лице.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

3
Съобщи за изтекли лични данни