Р Е Ш Е Н И
Е № 1089
гр. Перник, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ Илина Златарева
при секретаря Даниела Благоева като разгледа докладванотро от съдията гр. дело №3158 по описа за 2018 год. на Районен съд-П.и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Теленор България“ ЕАД, гр. София срещу Е.В.Б. ***. иск за установяване съществуването на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8183/2017г. на РС-Перник, а именно: за сумата от 247,71 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***за периода от 01.01.2016г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата
2. осъдителен иск за сумата от 44,97 лв. /съгласно изменението, допуснато с протоколно определение от 12.06.2019г./, представляваща начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги поради неизпълнение от страна на абоната
3. осъдителен иск за сумата от 111,80 лв.,
представляваща дължими лизингови вноски за мобилно устройство ***модел ***.
Ищецът твърди, че бил в облигационно правоотношение с
ответника с източник договор от дата 22.01.2016г. с предмет доставката на
мобилни услуги с абонатен № ***за мобилен номер ***, със срок до 22.01.2018г. Твърди,
че във връзка с този договор предоставил на ответника при преференциални
условия мобилно устройство ***модел
*** с договор за лизинг на изплащане посредством 23 лизингови вноски на
стойност 5,59 лв.Твърди, че ответникът не му заплатил цената за доставените
мобилни услуги на обща стойност 247,71
лв. за периода от 01.01.2016г. до 31.05.2016г., за които ищецът издавал
ежемесечно фактури. Поради това прекратил едностранно договора за мобилни
услуги и начислил на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по т. 11 от същия в размер на 266,44 лв., формиран от сбора на стандартните са
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока на договора. На
основание постигнато споразумение между мобилния оператор и Комисията за защита
на потребителите,м претендира неустойка в наламален размер, формиран от три
стандартни за съответната ползвана програма месечни абонаментни такси. Твърди,
че поради прекратяване на договора за мобилни услуги на основание чл. 12, ал. 2
от общите му условия, всички дължими месечни лизингови вноски по договора за
лизинг на мобилно устройство станали предсрочно изискуеми.
При така
изложените фактически твърдения отправя искания към съда да признаване за
установено съществуването на част от вземането по издадената заповед за
изпълнение – до сумата от 247,71 лв., представляваща цена на доставени
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба, както и да осъди ответника да му заплати сумите от 44,97 лв. за
неустойка и 111,80 лв. за неплатените лизингови вноски. Претендира разноски.
В срочно депозиран писмен отговор ответникът чрез назначения му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител ангажира становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск за цената на доставените телекомуникационно услуги, като в тази връзка навежда и конкретен довод, че същите не са индивидуализирани надлежно. Оспорва иска за заплащане на неустойка с възражение за нищожност на неустоечната клауза. Признава иска за неплатените лизингови вноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа
страна:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.дело №8183/2017г. по описа на РС -Перник, по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е.В.Б. *** да заплати кредитора „Теленор
България“ ЕАД сумата от 625,95 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 22.01.2016 г., потребени в периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2016 г. за които Операторът е издал
крайна фактура № **********/01.06.2016
г., платима в срок до 16.06.2016 г., сумата в размер на 35,53 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 17.06.2016 г. до 15.11.2017 г., сумата от 25,00 лв. за държавна такса и
180,00 лв. за адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, a установителният
иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, ал. 2 ГПК е предявен в законовия срок за това.
Предявените искове има за предмет установяване дължимостта на част от сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, и осъждане на ответника да заплати вземания за
лизингови вноски и неустойка, които не са били заявени в заповедното
производство.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, приложението на правилата за първоначално
съединяване на исковете, изисква преценка от съда на общите процесуални условия
за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск по чл. 415 ГПК и
може да касае друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение или за разликата между размера на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането. С Решение № 213/06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г. по описа на
ВКС, IV ГО е прието, че „ако в исковата молба са наведени правопораждащи факти,
от които произтича вземането, различни от тези, въз основа на които е издадена
заповедта за изпълнение, то тогава искът е допустим, но само като осъдителен,
тъй като по отношение на предявеното с исковата молба спорно вземане няма
заповед, въз основа на която да се изпълни“. Предвид заявените от ищеца
фактически твърдения касателно претендираната неустойка и лиизингови вноски
съдът намира, че предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Заявената
осъдителна претенция не се предявява при условията на евентуалност в случай, че
съдът отхвърли предявени установителни искове за същите суми с основание незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор от 22.01.2016г., тъй като страната изобщо
не поддържа подобна претенция за разликата над сумата в размер на 247,71 лева
до сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 625,95
лева, т.е. „Теленор България“ ЕАД предявява единствено осъдителен иск за
вземанията си за неустойка и лизингови вноски. Във връзка с изложеното е
необходимо да бъде отбелязано, че се касае за изначално предявен обективно
кумулативно съединен осъдителен иск по реда на чл. 210 ГПК, а не за изменение
на основанието на установителния иск по реда на чл. 214 ГПК.
Предвид изложеното съдът съобразно указанията
дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК следва да обезсили издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за разликата над 247,71 лева до 625,95 лева, доколкото същата касае
различно от заявеното в хода на заповедното производство основание на вземането
и за сумата в размер на 35,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за забава за периода от 17.06.2016г. до
15.11.2017г., за които не е предявен установителен иск по чл. 415 ГПК.
По основателността на
предявените искове, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за
доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок
на издължаването й и за неустойка при предсрочното прекратяване на договора;
приложимостта на представените с исковата молба общи условия, съответствието на
клаузите на договора и общите условия с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са
във вреда на потребителя,; потребените мобилни услуги и стойността им, надлежно
упражненото право за разваляне на договора и размера на неустоечното плащане;
наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на задълженията му
като лизингодател по нег.;
Ответникът следва да докаже факта на плащане, или възраженията си, ако и
доколкото същите се основават на твърдения за положителни факти.
От приетите като доказателства договор и допълнителни споразумения се
установява, че между страните са били налице облигационни правоотношения с
предмет доставката на мобилни услуги и договор за лизинг, със съдържанието по
исковата молба.
От приетите писмени доказателства и заключението по излушаната
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и
обосновано, се установяват
съществуването и размера на вземането за цената на позлваните мобилни услуги за
периода от 01.01.2016г. до 31.05.2016г. за сумата от 247,71 лв., поради което и
съдът намира предявеният иск по реда на чл. 415 ГПК за същото вземане за
основателен.
С оглед принзнанието на ответника, което намира съответна опора в приетите
писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът намира за основателен
и иска за неплатени лизингови вноски за сумата от 111,80 лв.
По иска за неустойка съдът намира следното:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на
която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При
тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на бившия мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост.
Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този
смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о.
В случая, обаче, с оглед приетото изменение на иска за неустойка и
представеното споразумение между мобилния оператор и Комислията за защита на
потребителите, съдът намира, че претендираният трикратен размер на неустоечното
плащане не противоречи на изискването за добросъвестност. Доказани са
основанията за възникване на неустоечното задължение. Ето защо предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 44,97 лв.
По разноските:
В заповедното производство ищецът е представил доказателства за платен адвокатски
хонорар в размер от 180 лв. с ДДС, които съдът разглежда също в настоящия
процес съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Отделно от
това, ищецът е направил разноски на стойност 25 лв. за платена държавна такса в
заповедното производство. Ищецът е предявил иск за сумата от 247,71 лв. от общо
заявен интерес в заповедното производство от 625,95 лв. При това положение
ищецът има право на сумата от 76 лв. за разноски в заповедното
производство. Ответникът не е направил
разноски в заповедното производство, попради което такива не му се следват.
С оглед изхода на спора пред исковия
съд само ищецът има право на разноски, или ответникът следва да бъде осъден да
му плати сумата от общо 905 лв., от които 75 лв. за платена държавна такса, 180
лв. за адвокатски хонорар, 450 лв. за възнаграждение на особения му
представител и 200 лв. за депозит за възнаграждение на вещото лице по
излушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415
ал. 1 ГПК по отношение на Е.В.Б.
с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** съществуването на вземането на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
********* за сумата от 247,71лв.,
представляваща цена за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор за далекосъобщителни услуги от 22.01.2016 г. за периода от 01.01.2016
г. до 31.05.2016 г., за които е издадена
крайна фактура № **********/01.06.2016
г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение –04.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 8183/2017г. по описа на РС –Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 345 ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД Е.В.Б. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
********* сумата от 111,80 лв.,
представляваща дължими лизингови вноски за мобилно устройство ***модел
***.
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД Е.В.Б. с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
********* сумата от 44,97 лв., представляваща
начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги от 22.01.2016 г. между страните поради неизпълнение от
страна на абоната.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 6776/04.12.2017г. по ч.гр.д. № 8183/2017г. по описа на Районен съд – гр. П.за разликата над 247,71 лева до 625,95 лева, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.01.2016 г., за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2016 г., както и за сумата в размер на 35,53 лв. /тридесет и пет лева и 53 ст./ представляваща мораторна лихва за забава за периода от 17.06.2016 г. до 15.11.2017 г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Е.В.Б. с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, сумата от 76 лв. за
разноски по ч.гр.дело № 8183/2017г. по описа на РС –П.и сумата от 905 лв. за разноските в настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-П.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила,препис от същото да се изпрати за сведение по частно
гражданско дело №8183 /2017г. по описа на РС-Перник.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: