Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 16
гр.Елхово, 13.04. 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 443/2019
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Д.,
турски гражданин, чрез пълномощник адв. Х. *** против Наказателно постановление
№530/2019 от 25.07.2019г.
на И. Пасков –
И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, ГД
„МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на основание чл.18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон
/ВЗ/, му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата 25 200 евро,
преизчислени в български лева съответно 49 286.92 лева- предмет на
нарушението за това, че на 26.02.2019
година, на Митнически пункт Лесово не е изпълнил задължението си да декларира писмено с декларация за
паричните средства пренасяната от него чуждестранна валута– 25 200
евро, надхвърляща размера на
паричните средства, които могат да бъдат пренесени за или от трета страна без
писмено деклариране пред митническите
органи, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, вр.чл.9, ал.1 от Наредба
№Н-1 от 1 февруари 2012 година.
В жалбата против наказателното постановление се излагат
доводи за процесуална незаконосъобразност на същото. Твърди се, че
жалбоподателят не владее български език, поради което не е разбрал зададеният
му от митническия служител въпрос относно пренасяни от него стоки, валута и
валутни ценности, подлежащи на деклариране. Твърди се, че е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, предвид на това, че на същия не е бил
назначен преводач в хода на АНП. По отношение на извършения устен превод на
АУАН, жалбоподателят твърди, че лицето, извършило превода не е било назначено
за преводач от актосъставителя, като в АУАН липсва удостоверяване от страна на
жалбоподателя, че АУАН му е бил преведен и е разбрал съдържанието на същия.
Твърди се и това, че обстоятелството, че нарушителят не владее български език е
налагало освен назначаване на преводач и предоставянето на писмен превод на
акта в съответствие с разпоредбата на чл.6, т.3, б.“а“ от ЕКПЧ, изискваща при
наличие на наказателно обвинение лицето да бъде незабавно и в подробности
информирано за характера и причините за обвинението на разбираем за него език.
Твърди се че освен АУАН, на нарушителя е следвало да бъде предоставен и писмен
превод на издаденото против него наказателно постановление, което не е сторено
и е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно
заседание се явява юрисконсулт Димитрова, която оспорва жалбата против НП и желае съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното от жалбоподателя НП изцяло като правилно и законосъобразно.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.02.2019 г., в 16.00
ч. на Митнически пункт Лесово, на трасе за обработка на изходящи леки
автомобили от Република България за Република Турция е била извършена проверка
на лек автомобил марка „Audi“, модел „Q7“, с рег. № ***,
управляван от българския гражданин***. В превозното средство пътували и двама
пътници – жалбоподателят М.Д. и***. Според
създадената инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за
влизане и излизане, има поставени указателни табели, в които на различни езици,
вкл. и на български и турски език, са указани задълженията на лицата, преминаващи
границата, да декларират носените от тях стоки, ценности или валута над
определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка,
служителите на Агенция „Митници“ – свидетелите М.Я., Д.Б. и Д.А. попитали водача на автомобила и пътниците в него дали пренасят стоки или валута, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на което те отговорили, че нямат нищо за деклариране.
След това митническите служители пристъпили към митническа проверка на автомобила, багажа в него и личен преглед на пътуващите лица, при която в джобовете на М.Д. е
установено голямо количество валута – евро, която не е била декларирана.
Другите две лица – водача и пътника, също пренасяли валута над 10000.00 евро.
Относно откритата в М.Д. валута, той заявил, че сумата е негова, изтеглена е от
банка и възнамерявал с парите да закупи имот в Република Турция. В този смисъл са и депозираните от него саморъчно
написани обяснения. Банкнотите по-късно били преброени от митническите
служители в присъствието на М.Д., при което се установило, че недекларираната
сума е общо в размер на 25 200 евро, преизчислени в български лева,
съответно – 49 286.92 лева при курс за митнически цели към 26.02.2019
година. Извършването
на тази проверка било удостоверено със съставените
от осъществилите я митнически служители – свидетелите Б., А. и Я. протокол за извършена митническа
проверка № 648 от 26.02.2019г. и протокол за личен
преглед № 5 от 26.02.2019г., подписани и от жалбоподателя М.Д. без възражения. Валутата била
иззета с разписка за задържане № 0092309 от 26.02.2019г.
При тези фактически обстоятелства и въз основа на
обясненията и направените признания, митническите органи приели, че М.Д. е
извършил валутно нарушение по чл. чл.18, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ, като не е
декларирал писмено пред митническите органи пренасяната от него за трета страна
парична сума от 25 200 евро - над допустимото количество до 10000 евро без
писмено деклариране.
За така констатираното нарушение свидетелят Д.Б. - митнически инспектор съставил против М.Д. в
присъствието на св. Д.А. и М.Я., както и в присъствието на жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение № 409 от 26.02.2019г., в който
актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което квалифицирал
правно с разпоредбите на чл.18, вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, както и
обстоятелствата при извършването и установяването му. Вещите, предмет на
нарушението били задържани с разписка № 0092309 от 26.02.2019г., в която иззетите парични средства били описани по
вид валута, брой банкноти и номинал. Тъй като нарушителят е турски гражданин,
който не владее писмено и говоримо български език, на МП – Лесово бил повикан
преводач – Милка Шигулова, която извършила устен превод на АУАН и съставените
във връзка с митническата проверка документи на жалбоподателя. Последният
вписал в АУАН писмените си възражения на турски език, преведени писмено от
преводача в АУАН на български език, видно от съдържанието на АУАН. АУАН бил
подписан от М.Д., на който е бил връчен препис от акта, което е удостоверено с подписа му върху самия акт,
като му било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от
връчването на преписа от АУАН може да направи допълнителни писмени възражения по него. Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
са постъпили от жалбоподателя.
Въз основа на съставения
АУАН и
приложените към него писмени материали - протокол за извършена митническа проверка от
26.02.2019 година, протокол за личен преглед, писмено обяснение от М.Д.,
Разписка за задържане от 26.02.2019 г. др., на 25.07.2019г. И.Д. Началник на
Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ,
Агенция „Митници“ И. Пасков е издал обжалваното Наказателно постановление № 530 от 25.07.2019 година, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл.
11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с
чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на М.Д. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза
на държавата 25 200 евро, преизчислени в български лева съответно 49286.92 лева
- предмет на нарушението за това, че на
26.02.2019 година, на Митнически пункт Лесово, М.Д. не е изпълнил задължението си да декларира с
декларация по образец пренасяната чуждестранна валута – 25 200 евро.
Наказателното
постановление в превод на турски език е връчено на наказаното лице на 30.10.2019 година, видно от представените в
съдебно заседание от процесуалният представител на АНО доказателства в тази
насока. Жалбата е входирана в АНО на 07.11.2019 година, като видно
от приложеният към АНП в заверено копие пощенски плик, датата на пощенското
клеймо на изпращане е 06.11.2019 година.
Представените по делото в заверено копие Заповед №
ЗМФ-110 от 04.02.2019г. на Министъра на финансите и Заповед № 7182 от
07.06.2019 година на Директора на Агенция „Митници“ удостоверяват материалната
компетентност на контролните органи, открил валутното нарушение, посочено в чл.
18, ал.1 от ВЗ и съответно на АНО, издал НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
изцяло от приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – Д.Б., Д.А. и М.Я.. Показанията на тези свидетели,
съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки
един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги
едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени
доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни, кореспондиращи
както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и
анализирани по-горе. Показанията на тримата свидетели не бяха оборени от
събраните по делото доказателства, а и самият жалбоподател не оспорва, че на
посочените в АУАН и НП време и място е пренесъл 25 200 хиляди евро, за
които не е подал надлежна декларация, като в собственоръчно написаните
обяснения, дадени в момента на проверката на 26.02.2019г., е заявил, че е носел
парите с цел закупуване на имот в Република Турция.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седемдневен срок /видно
от доказателствата за получен препис от наказателното постановление и от датата
на депозиране на жалбата пред административно наказващия орган/ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Безспорно е, че жалбоподателят не е български
гражданин и не владее
български език. В потвърждение на това са показания на разпитаните по делото
свидетели Б., А. и Я., от които се установява, че при пристигането на МП –
Лесово комуникацията между митническите служители и пътуващите в автомобила
лица се е осъществявана на български език, тъй като две от лицата са били
български граждани и са владеели български език, като владеещите български език
лица, пътуващи в автомобила са превели зададеният от митническите служители
въпрос на жалбоподателя М.Д. на турски език. На зададения на пътуващите в
автомобила лица въпрос от митническите служители дали имат нещо за деклариране на
български език, жалбоподателят и останалите пътуващи в автомобила отговорили
отрицателно. Жалбоподателят е упражнил правото
си да впише в АУАН своите обяснения и възражения по съставянето на акта на
турски език, съгласно разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН, което е индиция, че
същият е бил наясно и е разбрал още в тази начална фаза на административно –
наказателното производство, какво нарушение му е било вменено със съставения
акт. Доказателствената съвкупност сочи и на това, че непосредствено след съставянето
на АУАН на МП – Лесово е бил повикан преводач – Милка Шигулова, която е
извършила устен превод на всички съставени във връзка със случая документи,
включително и на АУАН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя в
превод на турски език, като съдебният състав намира, че с
това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта и
връчване на НП, следователно налице е валидно и редовно предявяване. С оглед на така
изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което не се приема за
основателно направеното от процесуалният представител на жалбоподателя
възражение в тази насока, а именно че той не е разбрал какво административно
деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната
Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване
пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”.
Независимо от горното, АНО е осигурил на нарушителя преводач при предявяването
на АУАН, поради което и съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което право той е реализирал
в пълен обем, включително и чрез жалба до съда.
Досежно
материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен
състав прецени процесното НП в т. 1 от същото за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер
на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Редът,
по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели Б., А. и Я. /очевидци
на нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират както
помежду си, така и с приобщените писмени
доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 26.02.2019
година е пренесъл при излизане от Република България в Република Турция, т.е.
при излизане от Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 25 200
евро, които преизчислени в български лева
по курса за митнически цели към 26.02.2019 година се равняват на 49 286.92
лева, без да е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по
установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа
декларация по образец. С оглед на това съдът
намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата
на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, поради което и правилно административно - наказващия
орган е ангажирал административно - наказателната му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на
стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума
пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с регламента.
В конкретният случай жалбоподателят е пренасял парични
средства над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си М.Д. е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите служители нямат
задължението да запознават и разясняват на преминаващите през митническите
пунктове лица необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки,
валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната
декларация за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него,
подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе установено,
че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на МП –
Лесово са обявени по подходящ начин, на видно място и то непосредствено преди
пристъпване към митническия контрол, на шест езика, в т.ч. и на турски език,
така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати.
От субективна страна М.Д. е
извършил нарушението виновно. От показанията на свидетелите – митнически
служители, се установява, че при пристигането си на МП – Лесово жалбоподателят,
както и останалите пътуващи в автомобила лица, сред които и такива български
граждани, владеещи български език, е бил попитан за налични валута, стоки и
ценности за деклариране пред митническите служители, въпреки наличните
указателни табели, разясняващи задължението за деклариране, предшестващи
извършения митнически контрол от служителите на МП-Лесово, който въпрос бил
разбран от жалбоподателя и на който последният отговорил отрицателно, което
води до извод, че същият не е имал намерение да декларира откритите
впоследствие в джобовете на дрехите, с които е бил облечен парични средства,
обявени от жалбоподателя като негова собственост. Поради това съдът приема, че
жалбоподателят е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е
могъл да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на
парични средства в размер на повече от 10 000
евро или тяхната равностойност в левове или друга валута за трета страна, каквото се
явява Република Турция, което
подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. В
контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна
страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е и
обстоятелството, че паричните средства са били намерени у самото лице, което
сочи на знание за тяхното наличие и техния размер.
Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя
нарушение е пренасяне на недекларирани парични средства през границата на
страната ни, каквото действие по несъмнен начин се установи, че М.Д. е
осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена глоба
в минимален размер от 1000 лева, което според съда
съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
След издаването на наказателното постановление
против наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за
извършеното от жалбоподателя нарушение нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.), предвижда налагане на
административно наказание глоба в размер на една
пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай,
предвид размера на санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по –
благоприятна се явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й,
действаща към момента на извършване на нарушението, тъй като предвижда по–
нисък размер на административното наказание глоба.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение
на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ – в сила към момента на извършване на нарушението и издаване на
атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата 25 200
евро - предмет на нарушението, равняващи се на 49 286.92 лева
/преизчислени по курс за митнически цели към 26.02.2019 г/. Налагането на
санкция отнемане на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна мярка
единствено заради неизпълнение на задължението за деклариране.
С
Определение от 03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС, постановено след отправено
преюдициално запитване, е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г.
относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в настоящото производство – тази по чл.20, ал.1 от ВЗ, която като
санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за
деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. В съответствие с
даденото тълкуване от СЕС обжалваното наказателно постановление, в частта за
отнемане на вещите в полза на държавата, следва да бъде отменено при прилагане
на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според която постановеният акт на
СЕС е задължителен за всички съдилища и учреждения в Република
България, а и съобразно измененията на ВЗ, публ. в ДВ бр.14 от 18.02.2020г., с
които разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е отменена.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези
съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за
отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и
тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка за
задържане № 0092309 от 26.02.2019 година – на лицето, от което са иззети – М.Д..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения
по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за този вид административни
нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на М.Д. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от своя
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна
в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. По
посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е
нарушил закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 530 от 25.07.2019 година на и.д. Началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ И. Пасков, В ЧАСТТА, с която на М.Д. /*** /, роден на *** година, турски
гражданин, с персонален номер*** притежаващ паспорт №*** от 23.02.2011 година, с адрес
Кралство Белгия, гр. Гент, ул.***№102, съдебен адрес ***, адв. И.Х., на
основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 530 от 25.07.2019 година на
и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ И. Пасков, В ЧАСТТА, с
която на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението, а именно – 25 200 евро, равняващи се
на 49 286.92 лева /преизчислени по курс за митнически цели към 26.02.2019
година 1 евро = 1.95583 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на М.Д. /MURAT DOGAN/, роден на ***
година, турски гражданин, с персонален номер*** притежаващ паспорт №*** от 23.02.2011 година, с адрес
Кралство Белгия, гр. Гент, ул.***№102, съдебен адрес ***, адв. И.Х., отнетия в полза на държавата предмет на нарушението,
задържан Разписка за задържане № 0092309 от 26.02.2019 година, а именно – 25 200 евро, равняващи се
на 49 286.92 лева /преизчислени по курс за митнически цели към 26.02.2019
година 1 евро = 1.95583 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН жалбоподателят М.Д. /*** /,
роден на *** година, турски гражданин, с персонален номер*** притежаващ паспорт
№*** от 23.02.2011 година, с адрес Кралство Белгия, гр.
Гент, ул.***№102, съдебен адрес ***, адв. И.Х., да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Елхово направените по делото разноски
в размер на 18.34 лева /осемнадесет
лева и тридесет и четири стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на ЕРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….
/Яна Ангелова/