Р Е Ш Е Н И Е № 260102
гр.
Пловдив, 05.04.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря ЗЛАТКА ЧОБАНОВА и с участието на прокурора
БОРИС МЕНДЕВ, като разгледа докладваното от
Председателя ВНОХД № 1843
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда №
18/22.02.2019 г. на Пловдивския районен съд, постановена по НОХД № 4631 по описа на
същия съд за 2018 година, подсъдимият А.Т.Ч. е бил признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за
извършено престъпление по чл.356а вр. чл.330 ал.1 вр. чл.17 ал.1 от НК. Съдът се е разпоредил с приложените
по делото ВД, а направените по делото разноски е постановил да са за сметка на
Държавата.
Срещу
присъдата е депозиран протест от Районна прокуратура- Пловдив и допълнителен
такъв. Присъдата се протестира като
неправилна и незаконосъобразна. В допълнителния протест се излагат
възражения за игнориране и превратно тълкуване на доказателствата по делото,
довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, осъдителна присъда.
Пред въззивния съд протестът се поддържа изцяло- със същите
оплаквания и същото искане.
Подсъдимият
Ч. и чрез защитника му – адв. А. изразяват становище за неоснователност на
протеста. Считат, че доказателствата, на които първостепенният съд е основал
изводите си, са събрани и проверени по предвидения в НПК ред, задълбочено и
правилно са оценени и в съответствие с тях е постановена оправдателната
присъда.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
направеното възражение в протеста,
допълнението към него и изразеното от страните пред настоящата инстанция и след
като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и
задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Протестът е допустим.
Депозиран е от страна в процеса, която
има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подаден е в срока за обжалването му.
Разгледан по същество
е неоснователен.
Възприетата
от Пловдивският районен съд фактическа
установеност на извършеното в
преобладаващата си част е правилна и се споделя от настоящия съдебен състав.
Незаконосъобразно ПдРС е избрал за част от
фактическите обстоятелства да препраща към съответните доказателствени
източници, вкл. и към докладни записки
до Началника на Затвора- Пловдив от служители там относно“ искана
информация за цялостното поведение“ на подсъдимия Ч.. Тези записки не
съответстват на критериите за доказателства и доказателствени
средства, установени в чл. 104 и 105 от
НПК. Ползването им в каквато и да е степен за изграждане на вътрешното
убеждение на съда по фактите, е процесуално недопустимо. Неправилно, като
възприета част от фактическата
установеност на извършеното са възпроизведени сведения, придобити от служители
на ТД на ДАНС по повод извършена проверка
по сигнала, обосновал и образуването на настоящето наказателно
производство. Споделеното за установеното в хода на тази проверка, вкл. и чрез
разговори с лица, част от които впоследствие са разпитани като свидетели по
делото, също не е годен процесуален инструмент за събиране на доказателства. Правилни, като установени от събрани по
предвидения в НПК ред доказателства и съответни на изводимото от тях са
мотивите на първостепенния съд, че:
Подсъдимият Ч. и
неговата съпруга Е.А.Ч. упражнявали дейност като търговци чрез „*“ ЕООД , „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, „*“ЕООД, „*“ ЕООД.
По досъдебно
производство № 51/2015г. по описа на 02 РУП гр.Пловдив спрямо подсъдимия по настоящето дело А.Ч.
била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. От 13.11.2015
година МНО се изпълнявала в Затвора гр.Пловдив, вкл. и към инкриминирания по
делото период. През 2017 година, по медицински показания, подсъдимият Ч. бил
настанен в Медицински стационар при Затвора- Пловдив, а на 01.12.2017г. бил приведен в Затвора гр.София.
През 2015 година имащият качество на обвиняем по соченото дело
А.Ч. се запознал със свидетеля **, който бил обвиняем по друго досъдебно
производство и също бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В края на 2015 година мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ на свид. ** била отменена.
След напускането на ареста той бил ангажиран с работа от съпругата на
подсъдимия Ч., за фактическото трудово правоотношение не бил подписан писмен
трудов договор. На неустановена по
делото дата тези отношения били прекратени.
От есента на 2016
година свидетелят ** живеел на съпружески начала със свидетелката К.А.. На
неустановена по делото дата, от ФРГермания бил
закупен специален автомобил - линейка, марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“, който на
20.06.2017г. бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив с регистрационен № ****, като собственост на свидетелката К.А.. След закупуването на автомобила и регистрация
му в сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив свид. * първоначално
не работел с него, тъй като автомобилът не бил регистриран в
РЗИ-Пловдив. Неприето от първостепенния съд, но установено по делото според
настоящия съд е, че още преди официално да започне осъществяване на дейност с
този автомобил, св. * организирал афиширането на транспорт като линейка, вкл. и
разлепването на обяви за това из лечебни заведения в гр. Пловдив- факт, който
станал достояние на подс. Ч., разгневил го силно и
той започнал „ война на стикерите“, указвайки разлепване на рекламни материали
за линейката, управлявана от св. * и увеличаване на броя стикери, рекламиращи
*.
През месец септември 2017г. била регистрирана фирма
„*“ ООД, в която свидетелката К.А. била съдружник. Със закупения специален автомобил фирмата започнала дейност по превоз на болни
лица. Управител на фирмата било трето
лице, с неустановена по делото самоличност - **. Придобитото специално МПС било
предоставено от неговия собственик- свид. К.А. на „*“ ООД за ползване срещу наемна цена. Свидетелят *
участвал в тази дейност като водач на МПС- шофьор, макар и с тази фирма
през 2017 година да нямал
регистриран трудов договор в НАП.
През периода месец юни - месец септември на 2017 година подсъдимият Ч. пребивавал в стационара към Медицински център Затвора гр.Пловдив. В стационара на МЦ при Затвора
гр.Пловдив, заедно с подсъдимия Ч., са
били в различни периоди от време и свидетелите ** и Н.Г., които изтърпявали
наказание лишаване от свобода. Свидетелят * пребивавал в стационара към МЦ в
периода 29.04.2017г. – 20.06.2017г. и 17.07.2017г. – 01.08.2017г.
Свидетелят Г. пребивавал в стационара на
МЦ при Затвора от 22.05.2017г. до 20.07.2017г. и от 10.08.2017г. до
17.08.2017г. В инкриминирания по
делото период от юни 2017 година до
месец септември 2017г. изтърпяващият
наказание лишаване от свобода свидетел Х.В.Т. не е пребивавал в МЦ при Затвора
гр.Пловдив.
В стационара на МЦ през част от инкриминирания период, от 18.06.2017г. до
03.07.2017г., бил и свидетелят ***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият Ч. нямал
доверие на свид. *, но общото им пребиваване на
посоченото място било свързано с контактуване
и водене на разговори.
Свидетелят **
първоначално не познавал свид. **, но през
инкриминирания период започнал да
поддържа връзка с него. Според настоящия съдебен състав по делото са
налице доказателства, че на неустановена по дело дата, в периода от
18.06.2017г. до 03.07.2017г., по поръчка
на подс. Ч. свид. * се обадил чрез незаконно внесен в затвора мобилен
телефон на св. * / още непознат му/ и се представил като лице, което иска да
ползва линейката му за курс до Гърция. Малко по- късно, без знанието на подсъдимия Ч., отново се
обадил и уведомил *, че курсът е фиктивен и е поръчан от подсъдимия. На 03.07.2017г. свид. ** напуснал Затвора гр.Пловдив поради прекъсване на изтърпяването на наложено му
наказание лишаване от свобода. На същата дата подсъдимият Ч.
подал жалба за извършена му кражба на вещи, по която била образувана полицейска
преписка при 01 РУ-МВР-Пловдив и извършена проверка. Образуваната преписката
била прекратена. От последните действия, за които има доказателства по делото,
се установява недоброто отношение и недоверието на подс.
Ч. към св. *. Това е важно за фактическите и правни изводи по делото, тъй като
част от обвинителната теза касае твърдение за отношения на доверие между
двамата, изразило се във възлагане от
подсъдимия на свидетеля на инкриминирани действия.
По същото време- в началото на месец юли 2017 година, на неустановена дата, в ТД на ДАНС- Пловдив постъпил сигнал от лицето **, който твърдял да му е
известно, че А.Ч. е поръчал палеж на линейка на **. Проведено
било досъдебно производство, в хода на което за подготовката на палежа Ч. бил
привлечен като обвиняем, а впоследствие- предаден на съд по настоящето съдебно
производство.
Наведените в
протеста възражения срещу аналитичната дейност на първостепенния съд при
обсъждането и оценката на доказателствата са частично основателни. Действително
анализът на изводимото от показанията на разпитаните по делото свидетели е
пестелив, не са обсъдени задълбочено противоречията в показанията им, съдът е
препращал и към протокола за разпит на
съответния свидетел, без задълбочен анализ на фактите, които намира за установени
от този доказателствен способ. Неоснователни
са упреците към невъзприемането от съда
на материализираното в разпитите на
свидетелите с тайна самоличност с № * и № *, тъй като и според настоящия
съдебен състав е налице недопустим източник на доказателства ( но не по
съображенията, изложени от ПдРС, а с оглед на
неприсъединяването им по предвидения за това ред). Следва да се констатира, че въпреки тези
недостатъци, материализирани в мотивите на проверявания съдебен акт, може да
бъде проследен процесът на формиране на вътрешното убеждение на съда и да бъде
проверена правилността на направените изводи.
Пловдивският
окръжен съд, в качеството си на инстанция, притежаваща процесуална легитимност съобр. чл. 314 и чл. 316 от НПК да провери правилността на
фактическите изводи на първостепенния съд намира, че:
Като необорени от останалите доказателства по делото, са били кредитирани
обясненията на подс. Ч., депозирани в хода на
съдебното следствие. Няма спор в теорията, а и в практиката, че твърденията
на привлеченото към наказателна отговорност лице, приобщени в процеса чрез
неговите обяснения, безспорно са с двояка
природа - те са доказателствено средство и средство
за защита. От друга страна, принцип в наказателното съдопроизводство е, че
подсъдимият и неговият защитник нямат задължение да доказват своите твърдения
по фактите. За да им се даде вяра и да се ползват за база на фактически изводи,
тези твърдения е достатъчно да не бъдат преодолени, опровергани или оборени от
другите доказателства. Такъв е и конкретният случай - щом подсъдимият излага
свое твърдение, звучащо логично, подкрепящо се от друго гласно доказателствено средство и това твърдение не се опровергава
от останалия събран доказателствен материал, липсват
каквито и да е основания за отхвърляне на обясненията му, в които се съдържа
отричане на фактите за деятелността му, очертана в обвинителния акт. Следва да
се констатира, че обясненията на подсъдимия Ч. са лаконични, имат предимно
оценъчен характер и съдържат малко твърдения относно включените в предмета на
делото факти. Той отрича да е извършвал инкриминираните по делото действия, да
е разговарял за извършването на палежи
със свидетелите * и *, а за Н.Т. сочи,
че нито го познава, нито е осъществявал под каквато и да е форма контакт с това
лице. Подсъдимият има право да дава обяснения
каквито намери за добре, с оглед изграждане на формата си на защита. Точно
затова тези доказателствени средства /обясненията/
следва да бъдат взимани предвид когато не им се противопоставя друг годен за
ценене доказателствен материал, какъвто е настоящият
казус. Неправилно ПдРС е приел, че няма доказателства
относно провеждани в условията на Затвора- Пловдив телефонни разговори от
страна на подсъдимия. За реализирани от
подсъдимия телефонни разговори чрез мобилни устройства са налице и гласни
доказателства, и ВДС. Правилен е изводът, че тези телефонни разговори,
съобразно установяващите ги доказателства, не са били насочени към организиране
на палеж на линейката, ползвана от св. * и приятелката му.
В подкрепа на заявеното от подс. Ч., че не е извършвал инкриминираните по делото
действия са и показанията на
ключовият (според обвинителната
теза, изложена в ОА и възраженията в допълнителния протест) свид.
**. Следва да се констатира значителната роля на този свидетел според фактите,
изложена на стр. 3 и 4 от обв. акт. Възведеното
обвинение е, че именно него подсъдимият Ч. „ ангажирал … със задачата да намери хора, които да увредят физически * и
да му запалят линейката“, св. *се е съгласил с това, „приел е ролята на съучастник в евентуалния бъдещ палеж на линейката,
имайки ролята да подбуди неустановени лица към осъществяването на това
престъпление“. Идеята на подс. Ч. била при
ангажиране от св. * на св. * относно
курс на линейката за курс от Старозагорско до Кавала,
Гърция, „по пътя на този курс * да подбуди и ангажира лица, които по поръчка на
Ч.“ „да извършат палежа“.
Внимателният прочит на показанията на свид. * налага
еднопосочния извод, че той никога в хода на настоящето наказателно производство
не е сочил да са му били известни такива намерения на Ч., още по- малко- да са
му били възлагани действия за реализирането им. От подлежащите на кредитиране
показания на св. *, депозирани в хода на съдебното следствие се установяват:
престоят на двамата в Затвора- Пловдив
по едно и също време; влошените му
отношения с подс. Ч. към момента на разпита и преди
това; личните му възприятия относно гнева на подсъдимия, след като разбрал за регистрирана линейка от
св. ** (всъщност регистрирана на името на
приятелката му); възложеното от подс. Ч. на свидетеля
да се обади от мобилния си телефон на св. *, за да организира „ фиктивен“ курс на линейката му до
Гърция, гр.Кавала, за да може на връщане
„ гранична полиция да я претършува и
потроши“, както и че след първото обаждане свид.
*, скрито от подсъдимия, се е обадил отново и уведомил св. *, че поръчката е
неистинска, а курсът е замислен от подс. Ч.. Към доказателствената съвкупност са изцяло присъединени по
предвидения за това ред и показанията на св. * от досъдебното производство,
депозирани пред съдия. Внимателният им прочит не сочи на съществени
противоречия относно основните включени в предмета на доказване факти между тях
и съобщеното в хода на съдебното следствие. И
в тези показания свидетелят описва, че след като му е станало известно
закупуването на линейка от лице „*“ (св. *),
подс. Ч. му възложил да се обади на „*“ под
неистинска самоличност и да поръча курс на линейката до гр. Кавала, което той и
сторил, но след това се обадил отново и обяснил, че курсът е фиктивен,
като го посъветвал за пред Ч. „ да разиграе театър“, като заяви, че е ходил до Кавала, но на връщане на границата
е бил заловен с цигари и полицаите са му
разбили линейката. Т.е., в нито един момент при разпитите си по делото св. *не
е твърдял, че нему са били възложени
действия по организиране на какъвто и да е палеж, вкл. и на линейката, закупена
от близката на св. * свидетелка К.А.. Показанията на св. * са източник на
първични преки доказателства относно възложеното му от подс.
Ч.. От тях се установява, че е бил
натоварен да организира „фиктивен“ курс на линейката до Гърция, с цел финансова
увреда на св. *, при което на връщане да бъде
иницииран и засилен полицейски интерес относно превоз на незаконни товари. Но
това не може да се съотнесе по никакъв начин към
твърдението на държавното обвинение относно подготвян от подсъдимия именно чрез
св. * палеж на същото превозно средство. Обвинителната теза, основана на
твърдения за въздействие от подс. Ч. върху св. * за
организиране на палеж, е недоказана дори и само на това основание. Анализът на останалите приобщени по делото
доказателства потвърждава горния извод.
Втората част от фактите относно
възведеното спрямо подс. Ч. обвинение е досежно приготовление към извършване на същото по вид престъпление, но от брата на свид. Х.Т.
и св. **.
В разпита в хода на досъдебното производство
(показанията са присъединени по предвидения за това ред) св. * описва действия,
които той лично е възприел при проведен
от подс. Ч. телефонен разговор, възложени на
Х. ( св. Т.), по- точно на брат му- Н.Т., на „*“ ( св. *) за закупуване
от бензиностанция на бензин и нафта, с които да бъде запалена линейка, ситуирана на бул. „* в гр. Пловдив. В тази част показанията
на св. * са оборени от показанията на лицата, за които свидетелства- св. Т. и
св. *.
От показанията на св. Х.Т., депозирани
в хода на съдебното следствие ( л. 145 гръб- л. 148 от съд. дело), които следва
да се кредитират изцяло, се
установяват: престоя му в Затвора –
Пловдив по време, по което там са били подс. Ч., **, **; по времето на пребиваването си там
св. Т. е бил посещаван от брат си; подс. Ч. е
възлагал на св. Т. запалването на две
коли, което да бъде извършено чрез брат му, със съдействието и в двата
случая на св. ** ( т.е. очевидно е, че
на последния не е възлаган инкриминираният по делото палеж на линейка, ползвана
от него); обект на намеренията им са били автомобил на ** и на магистрат от ПдОС,
пред който делото на Ч. е било висящо. Твърдение, че са провеждани разговори между подсъдимия и
св. Т., насочени към възлагане на палеж на автомобил, ползван от самия *, в
показанията на този свидетел не е налице. Свидетелят отрича каквото и да е
познанство и комуникации на подсъдимия Ч. с брат му.
Показанията на свид.
Г. ( л. 148-149 от съд. дело) следва да се кредитират в частта относно
съвместния му престой с подсъдимия и св. * в стационара към Затвора- Пловдив,
ползването на неправомерно внесени мобилни телефони там, вкл. и от св. Г.,
разговорите му чрез тези телефони с „*“ (св. * ) и св. **, недоверието, което подс. Ч. е имал към св. *. В негово присъствие св. *
разговарял по телефона със св. * , че подс. Ч. иска „
да го праща за парлама“
в Гърция, после да му „прави мизерии и да
му пали линейките“. След излизането си от Затвора св. Н. искал чрез
телефона на св. Г. да разговаря с подс. Ч., но
последният отказвал разговори, тъй
като считал, че * му прави „ мизерии“ и го „нарежда“.
В частта относно уговорки между св. * и
св. * да изнудват за пари подс. Ч., както и че св. * предлагал срещу заплащане облекчаване режима
на Г., показанията му не следва да се
кредитират, тъй като очевидно се дължат на влошените отношения между * и Г. и
близостта на последния с подс. Ч..
Следва да бъдат кредитирани и
показанията на св. **, депозирани в хода на съдебното следствие. От тях се
установява познанството му с подс. Ч. , което датира
от общия им престой в Ареста към Затвора- Пловдив през 2015 г., закупуването на
линейка от приятелката му- св. К.А.,
обаждането от непознат му номер за транспорт с линейката до Гърция, последващото обаждане от същото лице, представило се като
** и съобщило му, че поръчката е фалшива, организирана от Ч. и на връщане
същият ще уведоми компетентните гранични власти за нелегален превоз на
цигари; съобщеното му от * желание на подсъдимия да организира палежа на
линейката го мотивирало да я паркира на различни места в града. Не
следва да се кредитира заявеното, че свид. *
забелязал съпругата на Ч. да снима линейката на приятелката му, тъй като в тази
част показанията му противоречат на съобщеното за същия факт от него самия в
надлежно присъединените му показания от досъдебното производство. На
кредитиране подлежат и присъединените показания на свидетеля * от досъдебното
производство, депозирани в разпита му пред съдия на 10.07.2016 г. / л. 43-44 дос. произв./ Не се очертават
съществени противоречия между тях и заявеното пред съда, но първите, тъй като
са депозирани по- близо до
инкриминираните събития, са по- детайлни.
И от тях се установява близостта му с подсъдимия Ч., поради която след
излизането на свидетеля от затвора подсъдимият е възлагал неправомерни действия
спрямо конкретно посочени лица- телесни
увреждания и палежи, които той в крайна сметка не извършил. Установява се,
че заснемането на линейката от съпругата
на подс. Ч. също му е било споделено от *, който съобщил, че тя е изпратила снимките на
съпруга си, той ги е показал на други затворници, вкл. и на Х.Т. и в
присъствието на множество лица Ч. е
натоварил Т. чрез брат си да организира запалването й. Нито един от разпитаните свидетели да не
сочи такова споделяне на информация за
получени от Ч. снимки, но съдът възприема заявеното от св. * в подкрепа на
извода, че той възпроизвежда това, което му е било разказано от св. *.
Идентична е информацията, изводима от присъединените по надлежния процесуален
ред още два разпита на свидетеля от досъдебното производство. Внимателния
прочит на показанията на свидетеля ** сочи, че информацията относно предстоящ
палеж на линейката е придобил единствено и само от св. *.
Несъдържащи преки доказателства относно
включените в предмета на доказване факти по делото са и показанията на свид. **- приятел от детинство на подсъдимия, работещ в
притежавана от семейството му фирма. От тях се установява, че той продължително, а св. ** за няколко месеца са
работели във фирма на *, след което * напуснал и също закупил линейка. В останалата част-
относно предлагани от * услуги на Ч. за
облекчаване на процесуалното му положение по водени срещу него наказателни дела
срещу крупни суми, показанията на свидетеля са изолирани, нелогични и не следва
да се кредитират. Тези показания са логичен израз на близостта му с подсъдимия.
Те противоречат и на изводимото от приложените по делото ВДС, в които
изобилстват разговори относно очаквано от подсъдимия съдействие на различни
лица по воденото срещу него наказателно дело. * не е измежду лицата,
споменавани в тези разговори от подсъдимия.
В показанията на този свидетел не се съдържат твърдените в допълнителния
протест факти относно комуникация между
него и свид. Т. по повод палеж на линейка. Св. * не
сочи да е бил лично ангажиран от когото
и да е в какъвто и да е палеж, но нему е предоставено и правото по чл. 121 ал. 1 от НПК да не се самоуличава.
В самоуличаващите показания на св. Х.Т. не се съдържа
твърдение за съпричастност на св. * към организиране на палежи, които всъщност
касаят други вещи, с други техни собственици. Св. Т. отрича познанство между Ч. и брат му (теза,
отстоявана и в ОА, и в допълнителния
протест). Св. * отрича познанство с брата на св. Х.Т.. За такова познанство,
което да обосновава житейската възможност св. Гичев да се е съгласил да действа
като помагач на Н. *, не са налице никакви доказателства. Не са налице и
доказателства, че подс. Ч. е извършил подготовка към
палеж, в който двамата ( * и Н.Т.) да участват в посочената конфигурация.
На кредитиране подлежат и показанията
на свид. **,
депозирани пред съда, от които се установяват факти относно пребиваването му в Затвора- Пловдив и
запознанството му там с подсъдимия, със св. *, св. Г., осъществяваните от *
телефонни разговори с Г., при които искал последният да убеди подс. Ч. да разговаря с него по телефона. В тази част
показанията са съответни на заявеното от свид. Г.. В
останалата част- относно упражняван върху свидетеля натиск да заяви
неблагоприятни за Ч. обстоятелства, показанията му не следва да се кредитират,
като нелогични и противоречащи на предходните му показания по делото, в които
не се съдържат такива твърдения. Не се открояват съществени различия между
заявеното от този свидетел в двете фази на процеса. На възприемане изцяло
подлежат показанията на свидетеля от досъдебното производство, присъединени по
надлежния процесуален ред. От тях се извежда близостта му с подсъдимия и със свид. * при общото им пребиваване в стационара към Затвора-
Пловдив, негативната нагласа на
подсъдимия към част от намиращите се в затвора лица и към длъжностните лица,
имащи отношение към разследването по делото, по което бил задържан, споделеното
му от подсъдимия, че * го е уведомил за закупуването на линейка от **, при
което двамата го изпратили на фиктивен курс с нея в Гърция с идеята да му
навредят и да запалят линейката, при което „* организирал всичко“, че след
излизането на * в прекъсване той
двукратно разговарял с Ч. в присъствието на свидетеля, но и при двата разговора Ч. заявявал, че не знае за какво
иде реч, а след приключването им споделял недоверието си към *, за когото
считал, че е „сключил сделка с прокуратурата“. При опитите на последния да се
свърже по телефона чрез Г. с подсъдимия,
Ч. отказал, а впоследствие, чрез защитника си адв. А. организирал подаване на
жалби, „изкарани“ от адв. А. с цел заобикаляне администрацията на Затвора. За
негативизма на Ч. към ** разбрал и от
проведените разговори с неустановеното по делото лице „**“, на които присъствал, но е категоричен,
че „нещо за линейка с * не е говорил“.
От показанията на св. К.А., които
следва да се кредитират, също не се извличат преки доказателства за включените
в предмета на доказване факти. Установява се близостта й със свид. **, с който живее на съпружески начала и двамата имат
дете, осъществяваната от него дейност по транспорт с линейки, като закупената
от него линейка е на нейно име,
споделеното й от *, че се познава с подс. Ч. и че той е поръчал палеж на линейката.
Неправилно ПдРС не е изключил от доказателствената
съвкупност показанията на свид. **. Видно е от съдържанието на проведения му
разпит, че той възпроизвежда оперативна информация, станала му известна като
служител на ТДНС. Чрез свидетелските му показания на практика се заобикаля
императивната разпоредба на чл.
105, ал. 2 от НПК, която изключва доказателствени
средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК.
Неоснователни са възраженията в протеста относно
отказа на ПдРС да възприеме материализираното в
протоколите за разпит на свидетелите със защитена самоличност. На първо място
следва да се констатира, че тези показания не са били приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения за това
ред. В проведеното на 22.01.2019 г.
съдебно заседание прокурорът е поискал прочитане на показанията им, защитата се
е съгласила, съдът ги е присъединил на осн. чл. 281
ал. 1 т. 5 от НПК. Соченият текст регламентира прочитане показанията на свидетел от досъдебното
производство, депозирани пред съдия, ако „свидетелят не се явява“, от което се
извежда предхождащо успешно призоваване по общия ред, в случая- осигуряване на
разпита на свидетелите по начина, указан в чл. 280 ал. 5 от НПК. В § 54 на делото
Саркизов и др. срещу България, ЕСПЧ е изразил виждането си относно
спазване изискването на чл. 6, ал. 3, б. „г” от КЗПЧОС, утвърждаващ принципа,
че преди обвиняемият да бъде осъден, всички доказателства срещу него трябва да
бъдат представени в негово присъствие в открито съдебно заседание с оглед
гарантиране принципа на състезателност. Изключения от този принцип са възможни,
но те не трябва да нарушават правото на защита, което по правило изисква на
обвиняемия да бъде дадена адекватна и подходяща възможност да възрази и да
разпита свидетеля срещу него – или когато този свидетел е направил изявлението
си, или на по-късен етап от производството ( решението по делото Ал-Кауая и Тахери .
§ 118). Прието е, че има две изисквания, които произтичат от посочения по-горе
общ принцип. Първо от тях е, че трябва
да има основателна причина за неявяване на свидетел. В съответствие с това
виждане е и разпоредбата на чл. 281 ал. 1 и препращащите
към нея ал. 4 и ал. 5 от НПК. Тя
регламентира случаите на допустимо
присъединяване на показанията на свидетел, депозирани пред съдия. При непризоваване
показанията на отсъстващ свидетел, депозирани пред съдия, могат да бъдат присъединени към доказателствената съвкупност само, ако свидетелят не може
да бъде намерен за да бъде призован или
е починал - чл. 281 ал. 1 т. 4 от НПК. В т. 5 от с.т. е регламентирана
възможността да бъдат прочетени такива показания, при съгласие на страните, ако
„свидетелят не се явява“. Тълкуването на чл. 281 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НПК сочи, че първата регламентира невъзможност за
призоваване на свидетеля (не може да бъде намерен или е починал), а втората-
неявяването му при хипотеза, различна от преждеобсъдената,
т.е. свидетелят е жив, призован е, но не се е
явил. Възможност за прочитане показанията на свидетел, който не е
починал, но не е призоваван изобщо, чл. 281 от НПК не предвижда. В съдебния протокол не е отразена каквато и
да е причина препятстваща, призоваването на двамата защитени свидетели и
разпита им в хода на съдебното следствие по предвидения за защитата им специален ред. Съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС и тази на ЕСПЧ по чл.
6, т. 1 и т.
3, б. "д" от ЕКПЧОС, правото на обвиненото лице на справедлив и
публичен процес изисква осигуряването на възможност за конфронтация с всички
допуснати свидетели. В чл. 280 от НПК се съдържа изричен регламент за
разпит на защитен свидетел с
предоставена му по чл. 141 от НПК закрила, при обезпечено право на подсъдимия
за конфронтиране със заявеното от такъв свидетел. Начинът на присъединяване на
тези свидетелски показания сочи, че е дерогирано
правото на защита на подсъдимия Ч. и принципите на равнопоставеност
и състезателност. Законовата регламентация държи сметка за необходимия баланс
между правата на личността и обществения интерес. Събраните по този ред
показания стават пълноценни доказателствени средства
и са противопоставими на обвиненото лице само когато
то е могло активно да участва при събирането им, когато не е нарушено основното
му право на участие в наказателното производство. В случая показанията на
защитените свидетели нямат характер на пълноценни доказателствени
средства, тъй като не са проверени в условията на състезателност, при осигурени гаранции за правото на защита, така
че да е възможно ползването им при постановяване на присъдата.
Тези показания са
били недопустим източник на доказателства в този им вид ( като изводими от
защитени, неизвестни за подсъдимия лица)
и преди присъединяването им от съда. На л. 143 от дос.
производство е приложено постановлението на прокурора от 27.09.2017 г. за
привеждане на лишените от свобода Н.С.Г. и Х. * Т. в сградата на ОСО при ОП-Пловдив за разпит
пред съдия. В постановлението е посочен номерът на досъдебното производство-
същото, по което е образувано настоящето дело.
На сочената в постановлението дата по делото са проведени пред съдия
само разпитите на двамата защитени свидетели и това е лесно установимо
от материалите по делото. Още в момента на предявяването им в хода на
досъдебното производство самоличността на защитените свидетели е била разкрита,
а предоставената им мярка за защита-
компрометирана. След това, при проведеното на 15.10.2018 г. разпоредително
заседание, защитникът е поискал да бъдат призовани и разпитани като свидетели
несочените в приложението към обвинителния акт две лица- Н.С.Г. и Х. *Т..
Прокурорът не се е противопоставил. Те са разпитани. Пред съда и двамата са
заявили, че са били разпитвани пред съдия по настоящето дело. Ако до онзи
момент е имало остатъци от съмнения кои са разпитваните защитени свидетели,
след разпита им те са били отстранени. Налице са били основания съдът да констатира, че самоличността на
защитените свидетели е разкрита, предоставената им мярка за закрила по чл. 141
от НПК е преустановила действието си и с изрично определение да отмени
действието й, като препятства всякакви съмнения, че в едно наказателно
производство дадено лице може да депозира показания и като защитен, и като явен
свидетел и те да бъдат ценени като изводими от различни доказателствени
източници. Макар и не по описания ред, в мотивите към проверяваната присъда ПдРС е изложил съображения, че свидетелите с тайна самоличност са всъщност
разпитаните пред съда свидетели Г. и Т. и е изключил първоначалните им
показания от доказателствата, въз основа на които е изградил вътрешното си
убеждение. Позоваването на прокурора в допълнителния протест на заявеното от
защитените двама свидетели по делото
като подкрепящо обвинението, с упрек към първостепенния съд, че не
ги е възприел, е неуспешен опит да се придаде несъществуваща доказателствена
сила на показания, депозирани при ограничаване
правата на подсъдимия и те да се противопоставят на заявеното от същите лица в
условията на равнопоставеност и състезателност. Макар да ги изключва от доказателствената
съвкупност, настоящият съд намира за нужно да отбележи, че и при разпита си като
защитени свидетели двете лица не сочат факти, които да подкрепят със заявената
от прокурора категоричност обвинителната теза за деянието, за което се води
наказателното производство. Свидетелят с идентикационен
№ ** описва възприятията си относно инкриминираната по делото дейност, основани
на общуването му със св. * и активно участие на последния- факт, оспорен от
самия *. Свидетелят с инд. № 24 не сочи каквито и да
е факти за включеното в предмета на доказване по делото.
Споделяеми са мотивите на ПдРС, че в
приложените по делото ВДС от експлоатирани
СРС не се съдържа информация, подкрепяща възведеното спрямо подс. Ч. обвинение.
В хода на досъдебното производство са
били приобщени като веществени доказателства по делото 1 бр. мобилен телефон „Samsung“, IMEI *; 1 бр. батерия за мобилен телефон „Samsung“; 1 бр. мобилен
телефон „Microsoft“, IMEI *; 1 бр. батерия за мобилен телефон „Microsoft“ и 1 бр. флаш памет 32 – GB. Видно от заключенията на изготвените и приети по
надлежния ред технически експертизи,които следва да бъдат кредитирани, мобилен телефон „Samsung“, IMEI * е със следи на интензивна употреба, но
повреден и не може да се извърши изследване за съдържанието на
информацията в него, мобилен телефон „Microsoft“, IMEI *, също е със следи
от интензивна употреба и също е повреден, поради което не може да бъде
изследван. В хода на досъдебното производство, по реда на чл.161 от НПК е бил
установен и иззет от „тайник“, находящ
се в стая 2 от МЦ към Затвора гр.Пловдив мобилен телефон „Huawei“, който според заключението на вещото лице по
назначената и изготвена техническа
експертиза също не може да бъде изследван, тъй като след първоначалното
включване на телефона липсата на парола и невъзможността на нейното премахване
за стартиране на мобилен телефон „Huawei“ не позволява изследването на телефона да бъде
продължено. Изложените от първостепенния съд съображения, че нито едно от тези
веществени доказателства не може да бъде съотнесено
пряко към инкриминираната по делото дейност, са правилни и се споделят и от
настоящия съдебен състав. Наведените в допълнителния протест възражения в тази
насока са неоснователни. Първостепенният съд не е отхвърлил изцяло възможността
въпреки забраната лишените от свобода, които са разпитвани по настоящето дело
да са ползвали апарати за такава комуникация. Видно от мотивите ( л. 200 гръб и
л.201) ПдРС е намерил за недоказано тези лица да „са
провеждали твърдените от обвинението мобилни разговори от територията на
Затвора Пловдив“. По делото са налице доказателства, вкл.
свидетелски показания и ВДС, че подс. Ч., св. * и св. Г.
са провеждали телефонни разговори по времето, когато са се намирали в
Затвора- Пловдив, но липсват доказателства съдържанието на тези разговори да е
относно инкриминираната по делото дейност. Напротив, те установяват единствено
усърдието на св. * да симулира организирането, а след това да информира св. * за увреждащи го действията,
които не са включени в предмета на доказване по делото. „Фиктивен курс“ до
съседна държава и последваща щателна гранична
проверка на превозното средство- линейка не могат да бъдат съотнесени
към обвинението за подготвян палеж на същото МПС. Желанието на св. * по
времето, когато изпълнението на наказанието му е било прекъснато да разговаря
по мобилен апарат с подс. Ч., е било несподелено и
това се установява както от свидетелските показания, така и от липсващата между
двамата комуникация в приложените по делото ВДС. Не са налице каквито и да е доказателства, че
съобщеното от * на св. * относно подготвян палеж на линейката е съответствало
на субективни такива намерения у подс. Ч. и обективирани за реализирането му негови подготвителни
действия. Телефонна комуникация с оглед подготвян палеж на линейката не се
установява от приложените по делото доказателства и досежно
свидетелите * и Т., както и с брата на последния. В този смисъл изложеното от
първостепенния съд, че фактите, изложени в обвинителния акт за такава
комуникация по принцип се установяват с обективни източници, вкл. и чрез
справки от мобилните оператори, е допълнителен аргумент за недоказаност на
обвинителната теза.
От приложените по делото писмени доказателства се
установяват фактът на водено спрямо подс. Ч.
наказателно производство, по което е бил с МНО „задържане под стража“, че е
пребивавал и в стационара към Затвора- Пловдив, времето, по което там са били и преобладаваща част от
разпитаните по делото свидетели, начинът на приобщаване на веществените
доказателства. Приложените по делото докладни справки нямат характер на
източник на доказателства, събрани по предвидения за това процесуален ред.
Приложените заверени копия на протоколи от съдебни заседания по НОХД №
2351/2017 г. по описа на ПдОС ред имат официална
удостоверителна сила само относно факта, че такова дело е водено и че подсъдим
по него е бил подсъдимият и по настоящето дело. ПдРС
не се е позовавал на тях като източник на доказателства относно фактите,
включени в предмета на доказване по настоящето дело. С оглед представянето им
от защитника на подс.
Ч. – адв. А. с твърдение, че с тях се установява, че при разпита като свидетели
по НОХД № 2351/2017 г. по описа на ПдОС на ** и ** са „разкрити данни, касаещи
настоящето съдебно производство, като същите са от значение за правилното
изясняване на делото“, следва изрично да се констатира, че представените
протоколи нямат доказателствена сила за включеното в
предмета на настоящето дело. Правната теория и съдебната практика никога не са
приемали за допустим източник на доказателства изводимото от доказателствени източници, вкл. гласни, събрани в друго
наказателно производство.
Изводът на контролирания съд, че подсъдимият А.Ч.
не е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.356а, във вр. с чл.330, ал.1, във вр. с чл.17, ал.1 от НК е правилен, съответен на фактическата установеност на
извършеното и изводимото от подлежащите на кредитиране доказателства.
Цитираната норма криминализира приготовлението към
конкретно посочени престъпления, вкл. към
извършване на палеж.
Приготовлението е
стадий на умишлената престъпна дейност. В чл.
17, ал. 1 НК е дадено определение на приготовлението, а именно:
"приготовлението е подготвяне на средства, намирането на съучастници и изобщо създаване на условия за извършване на
намислено престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение".
Районният съд в конкретния случай правилно
в мотивите е приел за доказано от фактическа страна, че подсъдимият не
е започнал приготовление за извършване
на палеж на соченото МПС. Не е
установено той да е предприел някакви
действия за това, вкл. и възведеното му „ намиране“ на съучастници. Липсват каквито и да е доказателства той да
е разговарял със свид.
*, св. *, св. Х.Т. или брат му в насока
някой от тях да предприеме
действия към запалване на линейката, собственост на св. А.. Приготовлението като деяние трябва да създаде
условия за извършване на проектираното от подсъдимия престъпление. Затова в
конкретния случай не може да бъде налице приготовление за палеж, когато няма обективирани действия от страна на дееца да осъществи
своето решение да извърши, в случая като подбудител, престъплението.При установените по
делото фактически обстоятелства не може
да се направи извод, че от обективна страна направеното от подсъдимия е създало
условията, визирани в чл. 17 от НК за
извършване на престъпление по чл. 330 от НК. Приготовлението може да се изрази
в деяния, различни по съдържание и характер. Законодателят ги е разделил
най-общо на две: подготвяне на средства и намиране на съучастници.
Възведеното спрямо подс. Ч. обвинение е за второто. С
действащия НК е осъществено стесняване на
хипотезата "участие на съучастници в
приготовлението". С действащия до 01.05.1968 г. НК е
било регламентирано като достатъчно условие за приготовление към престъпление
"търсенето" на съучастници. По действащия НК то се свежда до "намирането" на съучастници и тогава може да се приеме, че се създава
условие за извършване на престъплението.
По делото са налице
доказателства, вкл. изводими от гласните доказателствени
източници и ВДС от експлоатираните СРС, че подс. Ч. е
бил силно разгневен от факта, че св. *
организира извършването на
транспорт с линейка- конкурентна на осъществявана и от подсъдимия
дейност. Но липсва каквото и да е
доказателство, че той е обективирал поведение за
„намиране на съучастници“ спрямо св. **, Н.Т. и св. ** за палеж на специален автомобил – линейка марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен № ****.
В обобщение следва да се констатира, че по
делото не са налице доказателства, които да сочат, че подс.
А.Ч. е предприел действия измежду очертаните в чл. 17 ал. 1 от НК-
намиране на съучастници
за запалването на специален автомобил – линейка
марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен
№ **** чрез свид. **.
Самият свидетел последователно описва собственото си участие само като лице,
което е заявило по телефона на св. ** „ фиктивен“ курс до гр. Кавала, Гърция,
като скоро след обаждането е информирало
свидетеля за лъжливо подадената заявка. В нито един момент на производството
св. * не сочи подс. Ч. да му е възлагал да намери
лица, които да извършат палеж на същото МПС. Доказателства, които да сочат
такива разговори между подс. Ч. и св. *, по делото не са налице. За
действия на подс. Ч. към палеж на цитирания
специален автомобил са налице твърдения
единствено в показанията на св. *, но той заявява, че информацията за това е
придобил от св. *. Т.е. показанията му имат производен характер. Извън принципната
недопустимост да се заменят първични с производни доказателства (не са налице
никакви данни за наличие на обстоятелства, обуславящи допустимо ползване),
следва да се отчете, че показанията на св. * съдържат информация само за
поведението на св. * в общуването помежду им, но не и за лично възприети или
сведени му от друг източник думи и
действия на подс. Ч., сочещи на заявено намерение,
още по- малко на подготвителни действия за палеж на линейката. Не са налице и
никакви доказателства подс. Ч. да е провеждал каквито
и да е разговори със свидетелите * и Т. или с брата на последния за палеж на
същата вещ, камо ли да е постигнал с някой от тях общ умисъл за извършването
му. Познанство или каквато и да е
комуникация между подсъдимия и брата на
св. Т., както и между последния и св. *, по делото не е установено.
Обвинителната теза, че подс. Ч. е извършил
приготовление за палеж на сочения по- горе автомобил, като е контактувал със св. *, с брата на св. Х.Т.
и със свид. * и ги е убедил, т.е. „ намерил“, като
подбудител на неустановено лице ( за *)
, помагач (за *) или извършител ( за Н.Т.)
да извършат действия за този палеж, е недоказана.
Ето защо и въззивният съд намира, че липсват посочените обективни
признаци- създаване на условие, изразило
се в намиране на съучастници, за извършване на престъплението по чл.330, ал.1 от НК.
От субективна страна приготовлението, като стадий в
осъществяването на определено умишлено престъпление, предполага конкретно, твърдо
и обмислено решение за извършване на последното и свързан с това конкретизиран
умисъл. Той може да бъде само пряк (не и евентуален). В него се отразяват
обективните различия на приготовлението от изпълнението на престъплението,
изразени в това, че се касае за дейност по създаване на условия за извършването
му. В случая не е доказан и субективният елемент на разглежданото престъпление.
|
|
|
|
|
По
възведеното обвинение от месец юни 2017г. до месец
септември 2017 г. в гр.Пловдив
да е извършил приготовление
към престъпление по чл.330, ал.1 от НК – за запалване на имущество със значителна стойност – специален автомобил – линейка марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен
№ ****, на стойност 14207,35 лева, собственост на К.Д.А. с ЕГН **********,
чрез намиране на съучастници – * В. * – като помагач на
Н.В.Т.– чрез набавяне на средства за
извършване на престъплението, и *** – като подбудител на неустановено
лице, преди да е започнало неговото изпълнение, като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление, законосъобразно подс. А.Ч. е бил признат за невинен. Оправдаването на подс. Ч. по възведеното
му обвинение за престъпление по чл.356а, във вр. с чл.330, ал.1, във вр. с чл.17, ал.1 от НК е в съответствие с изискването на чл. 304
от НПК. Наведените срещу това оплаквания в протеста и допълнителния протест са
неоснователни.
Оплакването
на прокурора за игнориране и превратно тълкуване на доказателства от страна на
първостепенния съд, което е довело до приемане на неотговаряща на действителното
положение фактическа обстановка, също е
неоснователно.
Изводите
за невиновността на подсъдимия ПдРС е основал на
доказаните по несъмнен начин факти по делото. Като постановен в съответствие с материалния закон,
проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Допуснатите от ПдРС процесуални нарушения са отстраними
от настоящия съд и съответно- отстранени.
Разпореждането на контролирания съд относно ВД и разноските
е законосъобразно. Поради експертно установеното
техническо състояние на ВД е
разпоредил те да се унищожат
като вещи без стойност, а на
основание чл.190 от НПК е постановил направените разноски по делото
остават за сметка на държавата.
Съдът е пропуснал да се произнесе относно
приложените по делото ВДС и следва да стори това в производство по чл. 306 от НПК.
Воден от горното и на осн.
чл. 334 т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №18/22.02.2019 г. на Пловдивския районен съд, постановена по
НОХД № 4631 по описа на съда за 2018 година.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.