№ 2202
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110217226 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 17226
по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ИФ 81" ЕООД срещу Наказателно постановление /НП/
№ 22-2400332 от 20.11.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда КТ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
1
Жалбоподателят счита, че НП е постановено при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон, излага доводи за обективна невъзможност да
изпълни посоченото в НП предписание, поради което и се иска отмяната му.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 17.09.2024 г. С.В. –инспектор в ДИТ - София, след извършена последваща
проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на
01.08.2024 г. нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама свидетели.
Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива били подадени
в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН, като била посочена обективната
невъзможност да се изпълни даденото предписание.
Въз основа на АУАН на 20.11.2024 г. И.Йотова -директор на ДИТ - София,
издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни
характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са
предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
В периода 03.06-10.07.2024 година служители на ДИТ – София извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от „ИФ 81“ ЕООД. В хода на
проверката било прието, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило
задължението си да заплати уговореното трудово възнаграждение на свои служители,
с което било прието, че е нарушен чл. 128 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на
констатираните нарушения с протокол от 10.07.2024 г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12
от КТ на работодателя били дадени задължителни предписания, като под №8 било
предписано да заплати уговореното и начислено трудово възнаграждение на Владимир
Миленов Тодоров за положения от него труд през месец май 2024 г.
2
В действителност В. Тодоров не бил полагал труд през месец май 2024 г. за „ИФ
81“ ЕООД като престанал да ходи на работа в началото на месеца, а представеният
фиш за заплата за месец май 2024 г. включвал единствено възнаграждения и
обезщетения, касаещи годишния му отпуск.
При последваща проверка на работодателя, обективирана в протокол от
16.09.2024 г., било прието, че не са изпълнени в предоставения срок дадените с
протокол от 10.07.2024 г. предписания, включително това по т.8, поради което и бил
съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. В.Тодоров, С.В., И.Иванов, Л.Иванов и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства –
протоколи, заповеди, платежна ведомост, сигнали и др. Следва да се посочи, че нито
в подадения сигнал /касаещ месеците март и април/, нито в представения фиш за
заплати, нито в показанията на св. В.Тодоров се съдържат твърдения, че той е полагал
труд през месец май 2024 г., поради което остава неясно защо е било прието от
служителите на ДИТ, че „работодателят не е заплатил уговореното възнаграждение на
Владимир Миленов Тодоров за извършената от него работа през м. май 2024 г.“ и защо
са дадени така формулираните указания по т. 8 от Протокол за извършена проверка от
10.07.2024 г.
Следва да се посочи и, че съдът не кредитира показанията на св.И.Иванов и
Л.Иванов, доколкото същите са непоследователни, вътрешно противоречиви и
нелогични. И двамата свидетели твърдят, че са получавали заплати в края на
съответния месец, по който повод и са виждали подалия сигнал В.Тодоров. Те твърдят
и, че са подписвали като свидетели приетите по делото протоколи за това, че
В.Тодоров отказва да се подпише в платежната ведомост за заплата, които протоколи в
преобладаващата си част обаче са датирани от началото на съответните месеци, а не от
края, както твърдят свидетелите. Това важи и за протокола, касаещ процесния месец
май 2024 г., с посочена дата трети май, която се явява и официален празник
(Великден), а и двамата свидетели твърдят, че не са ходили на работа на официални
празници. Обстоятелството, че техните показания не следва да бъдат кредитирани, в
крайна сметка, не се явява от съществено значение за решаването на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна
страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване
на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с
налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието.
За да е налице нарушение, предписанието трябва да обективно изпълнимо. В
случая е дадено предписание за заплащане на трудово възнаграждение за положения
от служител на дружеството труд през месец май 2025 г. Не се установява той да е
полагал такъв труд, както и да му е било начислявано възнаграждение за извършена
работа през този месец, поради което поначало липсва посоченото в предписанието
нарушение на чл. 128 от КТ и за жалбоподателят не е съществувала обективна
възможност да изпълни предписанието, доколкото В.Тодоров не е „полагал труд“ през
месец май 2024 г.
Действително на служителя В.Тодоров е било начислено възнаграждение за
3
платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ и обезщетение за неизползван годишен
отпуск по чл. 224 от КТ. Касае се за възнаграждение и обезщетение, дължими на
различно правно и фактическо основание от посоченото в предписанието, поради
което и тяхното евентуално неизпълнение не е обект на предписанието и не може да
бъде санкционирано по посочения в обжалваното НП ред. При този извод на съда не е
небходимо и да се изследва въпроса дали служителят е отказвал да получава
възнаграждения и обезщетения, включително относно останалите предписания,
доколкото те не са предмет на настоящото дело.
По гореизложените съображения, жалбата се явява основателна, макар и не по
посочените в нея причини и НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер от 450 лв. – адвокатско
възнаграждение, които въззиваемата страна на основание чл. 63д от ЗАНН следва да
заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-2400332 от 20.11.2024 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към Главна
дирекция „Инспекция на труда“, с което на "ИФ 81" ЕООД на основание чл. 416, ал. 5
от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН ИА „Главна инспекция по труда“ да
заплати на "ИФ 81" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 450 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4