№ 601
гр. Добрич, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20223230100843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК - за съдебна делба във
фазата по допускането:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Й.
К. с ЕГН ********** от ***, представляван от процесуалния представител
адвокат Д. А., с която срещу Н. И. Д. с ЕГН ********** от *** и Т. И. Л. с
ЕГН ********** от *** е предявен иск за делба на следния недвижим имот:
нива с площ от 27004 кв.м. и идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Д., одобрени със Заповед № РД-18-
272/28.08.2017г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 09.05.2019г., с
трайно предназначение на територията :земеделска и категория: 3; с номер по
предходен план: *** , при квоти от 1/4 идеална част за ищеца И. Й. К., 1/4 за
Т. И. Л. и 2/4 за Н. И. Д..
В исковата молба са изложени следните обстоятелствата: страните са
наследници по закон на С. А. К. - починала на 24.12.2002г. Приживе, съгласно
договор за доброволна делба на наследство, вписан под № ***, том XXXVIII,
вх.рег.№16768 от 17.12.1997 г. в СВ Д., общият наследодател К. е придобила
в дял процесния недвижим имот - нива, находяща се в землището на ***,
трета категория, с площ 27.000 дка /двадесет и седем/.
С нотариален акт № ***, том I, рег.№1915, дело №127 от 22.03.2017 г. на
1
нотариус Д. Б., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд град Д., вписан с вх. рег. № ***, Акт №109,
том V, дело №858 от 22.03.2017 г. в СВ Д., И. Л. К., съпруг на С. А. К., е
продал на ответницата Н. И. Д. 5/8 ид.ч. от гореописания недвижим имот.
Според ищеца сделката за покупко-продажба е нищожна, доколкото
недвижимият имот е придобит от общата наследодателка въз основа на
договор за доброволна делба на наследство, т.е. същият е бил нейна
изключителна собственост и след нейната смърт преживелият съпруг И. Л. К.
се е легитимирал като собственик на ¼ идеална част от имота, а не на 5/8
идеални части. Имотът не е бил СИО. Твърди се, че продажбата на чужд
недвижим имот, в случая на чужди идеални части от недвижим имот, е
нищожна и не е произвела своето прехвърлително действие. По изложените
съображения се моли съдът да допусне делбата на процесния недвижим имот
- нива, категория на земята при неполивни условия – трета, номер по
предходен план ***; при квоти: ¼ ид.част за И. Й. К., 2/4 ид.ч. за Н. И. Д. и
1/4 ид.ч. за Т. И. Л..
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците заявяват, че искът за делба е
допустим, но следва да се допусне при различни квоти, а именно: за Н. И. Д. -
6/8 идеални части; за Т. И. Л. - 1/8 идеална част; за И. Й. К. - 1/8 идеална част.
В отговора се твърди, че процесният имот действително е придобит по
наследство от общата наследодателка, но по време на брака й с И. Л. К., като
за придобИ.ето му С. К. е заплатила парично уравнение , поради което имотът
не бил нейна изключителна собственост, а се е превърнал в СИО. В тази
връзка се сочи, че И. Л. К. към датата на прехвърлителната сделка през 2017г.
се е легитимирал като собственик на 5/8 идеални части, които е прехвърлил
на ответницата Н. И. Д.. По изложените съображения се моли съда да допусне
делба, но при посочените от ответниците квоти.
Съдът, след като обсъди направените доводи от страните и доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС и е процесуално
допустим. Съгласно чл. 344, ал.1 от ГПК с решението по допускане на
делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съделител. Самото производство е особено
исково производство, чрез което се установява и принудително се
осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността /чл.
2
34, ал.1 от ЗС и чл. 69 от ЗН/. С оглед особения характер на производството и
въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че е
релевантно дали между страните по делото е налице съсобственост върху
процесния имот, както и какви са правата им в съсобствеността.
По делото не е спорно, а и от удостоверение за наследници с изх. №
44/07.05.2019г., изд. от ***, се установява, че след смъртта на С. А. К.,
починала на 24.12.2002г., призовани към наследяване по закон са съпруга й И.
Л. К. и трите й деца И. Й. К., Н. И. Д. и Т. И. Л..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Кметство
село Ж. въз основа на акт за граждански брак № **/03.06.1970г., общата
наследодателка и И. К. са сключили брак на 03.06.1970г.
По делото не е спорно, а и видно от договор за доброволна делба на
наследствен имот , вписан в СВп-гр. Д. под вх. рег. № ***, том XXXVIII от
17.12.1997г., и скица № **403640/09.05.2019г., издадена от СГКК град Д., С.
А. К. е получила в реален дял следния недвижим имот - нива с площ от 27004
кв.м., идентификатор № *** по кадастралната карта на ***, с номер по
предходен ***. Делбата е извършена между наследниците на А. В. Д., а
именно – С. А. К., Т. А. К., Ж. В. К. , А. В. К. и В. В. К., като всички
наследници освен последния са получи реален дял от наследствения имот. В.
К. за уравняване на дела си е получил сумата от 100 000,00 лева, като в
договора за делба е вписано, че сумата му е изплатена от останалите
наследници изцяло и в брой.
С нотариален акт № ***, том I, рег.№1915, дело №127 от 22.03.2017 г. на
нотариус Д. Б., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд град Д., вписан с вх. рег. № ***, Акт №109,
том V, дело №858 от 22.03.2017 г. в СВ Д., И. Л. К., съпруг на С. А. К., е
продал на ответницата Н. И. Д. 5/8 ид.ч. от гореописания недвижим недвижим
имот.
Договорът за доброволна делба е сключен от общата наследодателка на
17.12.1997г. при действието на СК от 1985 г. (отм.), който предвижда
императивен режим на общност в имуществените отношения между
съпрузите. Към тази дата тя е била в граждански брак с И. К.. Бракът между
тях е прекратен през 2002г със смъртта на С. К., т.е. при действието на СК от
1985 г. (отм.).
За да бъде включен недвижим имот в режим на съпружеската имуществена
3
общност, СК от 1985 г. изисква съвместен принос на съпрузите при
придобИ.ето на актива (чл.19, ал.1 от СК от 1985 г.). Съвместният принос се
предполага до доказване на противното (чл.19, ал.3 от СК от 1985 г).
Съобразно константната практика на ВКС /обективирана в Решение №
202/10.11.2015г. по гр. д. № 2371 / 2015 г. на ГК, І-во ГО; Решение № 206/
21.10.2014 г. по гр. д. № 2460/ 2014 г. ВКС, ГК, І-во ГО и др/, ако при
действието на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ имот е придобит на основание
наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на
съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела
на останалите сънаследници, съпругът-наследник остава индивидуален
собственик на онази част от имота, която е придобил по наследяване, а върху
другата част възниква съпружеска имуществена общност освен ако частта е
незначителна. До П. ВС № 5/ 1972 г. Върховният съд на НРБ създава
противоречива практика в приложението на чл. 13 СК от 1968 г. по въпроса,
допустимо ли е в материално-правен аспект преобразуването
(трансформацията) на лично имущество на единия съпруг по време на брак.
Причината за противоречието е в това, че тази група обществени отношения
не е уредена в СК от 1968 г, който въвежда императивния режим на СИО,
запазен със СК от 1985 г. и изоставен в СК от 2009 г. Противоречието е
преодоляно с т. 3 от ППлВС № 5/ 1972 г. Чрез извършеното общо
(нормативно) тълкуване Върховния съд попълва празнотата, като признава
възможността за пълна трансформация на лично имущество, а за частична –
по изключение и в две хипотези: 1) когато съпругът при делба на личен имот
го получава с доплащане и 2) когато срещу отчужден личен имот на съпруга
му се определя имот с доплащане. Т. 3 от ППлВС № 5/ 1972 г. е със запазено
действие и при СК от 1985 г. Няма как при делба на наследство придобитото
да е изцяло в режим на СИО. Обратното би противоречало на чл. 20, ал. 1 от
СК /отм./.
Предмет на договора за доброволна делба от 1997г. е актив от
наследството на А. В. Д. – нива с площ от 94,452 дка. При делбата С. К. е
получава в дял процесния имот с вписана в договора стойност 15 843 000,00
лв. /недоминирани/, Т. А. К. - имоти с обща вписана стойност 18 454 800 лв.
/недоминирани/, Ж. В. К. – имот с вписана стойност 5 281 000 лева
/недоминирани/; А. В. К. – имот с вписана стойност 5 281 000 лева
/недоминирани/ , а В. В. К. – имот с вписана стойност 5 281 000 лева
4
/недоминирани/ . Договорът за доброволна делба обективира и съгласието на
съделителите сънаследника В. К. К. да получи за уравняване на дела си сума
от 100 000 лева /недоминирани/при обща стойност на дяловете на останалите
съделители 55 422 000 лева/недоминирани/ . Няма каквито и да било данни
обаче кой от съделителите и в какъв размер дължи суми за превишението на
дела си, а и какъв е размерът на наследения от него дял. Въпросът за дела на
В. К. е от важно значение за определяне размера на превишението на
наследения от С. К. дял и оттам стойността на паричното уравнение, което се
изплаща със семейни средства, тъй като СИО възниква не върху целия имот, а
само върху онази идеална част от него, която съответства на платената за
уравнение на дела сума. Въпреки че няма данни за сумата, платена от С. К. на
В. К. за уравняване на дела й, категорично не може да се направи извода, че
поставеният в неин дял имот е придобит изцяло в режим на СИО по време на
брака й с И. К., както се твърди от ответниците. В същото време при
съобразяване сбора на дяловете на всички съделители, възлизаща на 55 422
000 лева /недоминирани/ , то следва да се приеме, че общото паричното
уравняване от 100 000 лв. /недоминирани/ е незначително. В случая не се
прилага презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК /отм./ за съвместен принос, тъй
като се касае да придобити по наследство имоти, т.е. до лично имущество.
Ответниците твърдят , че имотът е придобит изцяло, а не частично, в режим
на СИО, което е неоснователно. При това положение следва се приеме, че
процесният имот е придобит само от С. К. по наследство и делба, като сумата
за уравняване на дела й е била незначителна. Имотът не е бил в режим на
СИО. Така, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът и трите й
деца са я наследили по равно или всеки получава по ¼ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот.
С оглед гореизложеното към 22.03.2017г. преживелият съпруг се е
легитимирал като собственик на ¼ ид. части от процесната нива, а не на 5/8
ид. части. Сделката, с която И. К. е прехвърлил на Н. Д. 5/8 ид.части не е
нищожна, защото продажбата на чужда вещ е действителна сделка, но не
произвежда действие. Съдебната практика е непротиворечива относно това,
че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно
транслативно действей. Тъй като продавачът е бил собственик само на ¼
ид.ч. /или 2/8 ид.ч / по наследство от почналата си съпруга , то той е могъл
да прехвърли само тази част на купувача Н. Д.. За останалите 3/8 ид.ч.
5
сделката е нетранслативна. Следователно въз основа на този договор Н. Д. е
придобила ¼ ид. част от делбения имот /а не 5/8 ид.ч./.
С оглед гореизложеното и след като съдът установи, че преживелият
съпруг се е разпоредил с дела от имота, останал му в наследство от С. К., то
делбата следва да се допусне при следните квоти : ¼ ид.ч. за И. Й. К., 2/4
ид.ч. за Н. Д. и ¼ за Т. Л..
Така мотивиран, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34 от ЗС, на следния
недвижим имот, а именно: нива с площ от 27004 кв.м. и идентификатор № ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Д., одобрени
със Заповед № РД-18-272/28.08.2017г. на ИД на АГКК, с последно изменение
от 09.05.2019г., с трайно предназначение на територията :земеделска и
категория: 3; с номер по предходен план: *** между И. Й. К. с ЕГН
********** от ***, Н. И. Д. с ЕГН ********** от *** и Т. И. Л. с ЕГН
********** от *** при следните квоти:
¼ ид. част за И. Й. К.
2/4 ид. части за Н. И. Д. и
¼ ид. част за Т. И. Л.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6